събота, 28 април 2012 г.

съботно

Събота е...
Всъшност, вече си отива.
Аз пък да се отчета наминах ;)
Утрото в десеткилометрова разходка край реката се случи.
Десет, десет... колкото толкова.
По-добре с тях, отколкото без тях...
Денят донесе ми още по-голяма близост на земята. Окосена трева и аромати зелени...
Утре ще е ден за екскурзия.
Лека нощ!

.

петък, 27 април 2012 г.

двадесет и три

Двадесет и три... километра с велосипедите в петъчното утро.
Прекрасно утро.
Май започна леко мързеливо, малко уморено...
Важното е как завърши.
С енергия и настроение.
Все пак това е началото на цял ден напред.
Да, денят все още предстоящ е в същинската си част.
До тук преминах праз банята и чаят ароматен.
Сериозните задачи предстоят.
Да се захващам с тях е време...

.

четвъртък, 26 април 2012 г.

лека нощ

Време е за лека нощ...
Днес след предвидени и непредвидени обстоятелства, събития, реакции, дейности и т.н. отчетът не е от оптимистичните.
Само десет километра в компанията на велосипеда записани в аналите на историята... /ехееее, как звучи само :) :)/
Както казах... време е за сънищата.
И за по-различен ден.
Ще бъде :) :) :)

.

сряда, 25 април 2012 г.

утрото на сряда

Не е за пропускане и утрото в сряда.
Е, задачите за деня наложиха по-кратък престой по алеята, но пък ние компенсирахме с по-ранното излизане и... нещата се получиха съвсем прилични.
Осемнадесет километра и половина  с велосипедите си е прилично нещо ;)  /нали е известно, че си държа на половинките, то и аз не знам защо, но пък е така/
Обиколка след обиколка уханието, различно днес, донесе осъзнаване, че нов участник има. Когато поспряхме да се заредим край реката видяхме го. Глогът е започнал да цъфти. Вчера го видях напъпил, а днес ухание край себе си разнася.
Неописуемо е усещането докато се движим по алеята да ни пресрещат и изпращат облаци ухания различни. Дървета и храсти с най-причудливи цветове, тревите пъстри. А реката носи водното ухание на свежест...
Денят е пресполовен, до тук добре е.
Навън вятърът с бурни пориви се проявява, да видим до де ще го докара...

.

вторник, 24 април 2012 г.

подобрение

Във вторник сме с подобрение...
Имаше всичко в ранното утро на вторник. Облаци и дъждец, и слънце. Всичко се изреди в двата часа, в които прекарахме в обиколки на алеята. И подобрихме вчерашното разстояние с... половин километър ;). Така де, закръглихме ги на двадесет и три километра. Само някой да каже, че не е кръгло :) :) :)
Както и да го гледаме, както и да си го отчитаме, постижение ни е. Е, то значение има и младостта на спътницата ми. Добро темпо ми наложи днес.
Младост, младост...
Хубаво утро, добро движение, слънце усмихнато...
И посвърших туй-онуй...
А довечера... концерт с китари...

.

понеделник, 23 април 2012 г.

в понеделник

Понеделник е.
И утрото по-рано ни поведе по алеята. Все пак на понеделник му прилича да е ранобуден.
Поведе ни... мен, щерка мамина и велосипеди ;)
Свежо, чисто, тихо. Тихо от хорски шумотевици. Но богато на прелестни звуци. Песни на птици, речния ромон, сутрешен лек повей на ветреца пролетен... Ухания неопределими, но завладяващи усещанията ни закърнели и събуждащи онази чувствителност в нас, която вродена ни е. Слънчеви лъчи прями и срамежливо поглеждащи зад прозрачно зелени тополови листа. Вятърът с полъх разбърква ги и срамежливостта в закачливост минава. И усмивки поражда навред...
В разни такива мисли отнесени, обиколка след обиколка редят се. И мисъл за отказ не смее и да се промъкне.
Понеделник е, а той за урока по физика напомня ;), за проект за предаване също си спомня. И обиколките до двадесет и два километра и половина се случиха... Защо ли някак много държа си на тази половина ;)
За понеделник добре е, отчитаме. Да се случи и във вторник си пожелаваме :)
Денят все още напред е...

.

неделя, 22 април 2012 г.

неделя е

Неделя е.
Неделята не е ден за мързел.
За рекорди е.
Лични и общи.
Утрото е пролетно.
Приятно и леко хладно, като за разсънване.
Лек повей край реката носи ухания люлякови и други - неопределими, но омайни.
В компания на велосипед и щерка малка /то за малка е спорно, но... хайде/ утрото е бодро.
Километрите се нижат един след друг. С кратки спирания за рейки баланс, а после и за дишането алтернативно, за поразкършване на телата сънени, разнообразие в обиколките си правим. Че и коприва край реката си набрахме. Още ме боли палеца от паренето. А използвах найлонова торбичка за ръкавица, но... не помага. Изглежда ще да е, че торбичките са екологични вече ;)
И така... километър след километър... днес до тридесет ги докарахме!
Да, тридесет километра! Чувствахме се страхотно, а и още е така.
А и не се предадох пред темпото на младостта. Достоен спътник бях ;) /тъй де, да си се похваля/.
Без витамин С не минахме. Нещо като предпазни мерки за мускулни трески. Не сме обездвижени, но все пак такова натоварване не е всеки ден. Едва ли е странно, но не чувствах никаква умора. Да кажа, че бих минала още толкова ще е прекалено, но... имаше сили в нас. Ето това е новото ми мерило, по което вече ще се равнявам :).
След два часа и малко с велосипедите, в къщи е толкова хубаво. Топъл душ с топъл чай...
И като погледнеш, време за обяд станало. Добре, че снощи сготвих за днес. Ама, нали съм си оправна, та вече се не чудя на себе си и на умните си идеи :):)
Пък и сега като гледам, ей го, денят май клони към свършека си. Да взема да свърша и още нещо поизостанало от миналата седмица. Добра идея е... Да я изпълня само ми остава. :)
С чаша чай ще ми е по-приятно. Повечкото течности не са излишни.
До утре, с нови тридесет ;)...

.

събота, 21 април 2012 г.

един ден за мен

Отдавна... отдавна беше, когато ходех на масаж.
Преди няколко месеца...
Масаж... е, не е това.
Това е повече от масаж.
Много повече.
Харесва ми определението комплексна терапия.
Включва много повече от който и да е масаж.
Преди няколко години, може би седем-осем, отидох с проблем. И се почувствах нова. След това в продължение на две три години имах възможност да ходя по два пъти в месеца. Хубаво е...
После осъзнах, че трябва да правя и аз доста повече сама за себе си. Започнах. А срещите се разредиха до профилактичните веднъж на месец. Без график, а когато усещах желание и да се поглезя малко.
Отдавна не го бях правила... Причини много. Де важни, де не толкова. Факт е.
Днес... днес реших да се поглезя. И можех да си го позволя.
А сега да се похваля... Не бях толкова зле, колкото се очакваше след такъв период. Това говори само за едно. Всичко, което правя в дните си не е напразно. Може би не винаги се усеща веднага и еднозначно. Но в по-продължителен период от време резултатите са осезаеми. За мен означава само едно - на прав път съм!
Сега ми е леко и уравновесено. Защо използвах тази дума... защото я почувствах.
Няма нужда да пиша надълго за ползите от масажа, когато е направен както трябва. Нито за видовете масаж. Те са колкото много, толкова е и уникално тяхното съчетаване и индивидуално приложение. Защото няма нещо, което е добро за всички. Винаги има и още нещо...
А моят масажист е уникален. Това, което прилага е неизброимо. Комбинациите от въздействия са уникални според случая, времето, мястото... За годините, в които се познаваме е добавил не едно и две нови неща. Продължава да учи и да се усъвършенства. И успява...
Хубаво е, че има и такива хора.
А аз си пиша... и ми е някак леко...
Един ден за мен... не е свършил още ;)

.

четвъртък, 19 април 2012 г.

денят след дъжд

Не очаквах такова утро.
Свежо, слънчево, зелено.
Като кога ли и аз снощи се заслушах в прогнозата за времето, и като видях едни кодове за дъждове, си представих пак дъждовен ден. Добре е, че не познаха и този път ;)
Утро след дъжд.
Има ли по-прекрасно утро?
Не бързах със ставането, но когато станах денят ме извика веднага навън.
Отново в компанията на велосипед... Добра разходка и тренировка се получи. С много позитивни емоции. Със зелени настроения. С птичи песни и утринен полъх край реката.
Това са най-хубавите утрини  - не е студено, не е горещо. Точното време за спорт. И е най-чисто и свежо. Усещанията, че виждаш как тревата расте, как дърветата се разлистват са невероятни.
И всичко е красиво...
Заредена с красотата и динамиката на пролетното утро, денят е прекрасен.
Обичам да започва така денят ми...

.