четвъртък, 23 август 2012 г.

обичам краката си


Сега избирам да се разделя с всички стари рани и мъки от детството си. Отказвам се да живея в миналото. Аз съм човек, живеещ в настоящето. Щом простя на всички и се освободя от старото, мислите ми ще станат непоколебими и красиви. Гъвкава съм и мога да се движа във всички посоки. Вървя напред в живота, без да нося бремето на миналото. Мускулите на прасците ми са отпуснати и силни. Избирам мислите, позволяващи ми да напредвам в моя свят с радост. Представям си как се предвижвам напред и отварям различни врати към прекрасни преживявания, каквито бих искала да имам. Вярвам, че ме направлява моят вътрешен водител и той ме насочва по най-добрите за мен пътища, и че моят духовен растеж постоянно става все по-обхватен. Няма значение коя врата се отваря и коя се затваря – аз винаги съм в безопасност. Аз съм вечна. И ще продължавам пътя си от едно преживяване към друго.
Обичам и ценя прекрасните си крака!
Луиз Хей

Няма коментари:

Публикуване на коментар