събота, 17 март 2012 г.

пролетта дойде

Пролетта дойде.
Не очаквах толкова бързо.
В сряда и следа нямаше от нея.
Нямаше ги следите и в петък, когато пак си направихме следобедната двадесеткилометрова разходка с велосипеда.
Днес е различно.

Снимката го показва ;)
Слънчево, топло, и вече цветно ;)
Днес бяхме по-голяма компания. С децата излязохме по обедно време. Искахме да използваме топлината на деня. Това се оказа и малка грешка, която няма да повторим скоро, поне докато позабравим. На алеята имаше много хора. Бяха излезли на среща с пролетта.
 Ще се ориентирам отново към сутрешните разходки - тренировки. Определено е по-слабо населено, а и по това време всички имат една цел - раздвижване, а не помотване.
А и скоро сутрините ще са по-приятни като температура. До тогава - обличане повечко ;)
А днес подобрих километрите - вече са двадесет и пет. :)
Е, друго си е в компания...

.

сряда, 14 март 2012 г.

следобед в сряда

Не беше предвидено, но се получи.
Доволна съм от разходката с велосипеда. Добра компания си правихме за почти два часа.
Заедно изминахме двадесет и два километра, спирахме на завоя на реката 2-3 пъти. Пусках мислите си да се носят по течението...
Спряхме на любима пейка където си направих за втори път днес тибетските упражнения.
Определено няма нищо общо с тези, които правя в къщи. Усещането за енергия е с пъти по-силно. Трудно е да се разкаже. Мисля, че може само да се усеща.
Излязох в слънчево време и лек ветрец - леко хладен. По време на обиколките ми вятърът засили своя порив, стана на моменти неприятно смразяващ. Но аз бях подготвена за студените му ласки. Което ме накара да се почувствам леко горда от себе си и своята съобразителност.... /еее, малко я няма оная дето хвали, та ми се налага на мен :) :) ;)/
Мисля, че можех още, но ме прибра мисълта, че не е необходимо да върша геройства, по-добре да заложа на постоянството, което нещо ми се губи напоследък. Поне прогнозата за времето за следващите дни е добра, та се надявам да положа здрави основи за постоянството си.
С влизането си изпих шепа витамин С ;) Все пак е добре и утре да мога да направя нещо. Усетих колко съм жадна. Вече наваксвам, но трябва да помисля за шише с вода, което да си нося на тези разходки.
Имам нещо планувано за днес, което още ми предстои. Трябва до два-три дена да си ревизирам домашния комплекс упражнения. Нещо не ме радва напоследък...
А сега... най-хубавото - да свърша топлата вода ;)

А шипката на снимката... от минало време е.
За съжаление все още нищо не се е осмелило да покаже, че живот носи в себе си... А аз исках да снимам покълнали треви, напъпили храсти... Ще почакам...

.

неделя, 11 март 2012 г.

сезонът на велосипедите е открит

Днес открихме сезона на велосипедите с децата.
Доволна съм.
Можеше какво да се желае още, но... колкото, толкова.
Само осем градуса показваше термометъра и слънце не се показа днес. Но го преживяхме :)
По-важно е, че успяхме да излезем. Проучвателна обиколка ;)
Имаше още сняг по усойните места на алеята, но като цяло, вече може да се мисли за сериозни велосипедни занимания. Имаше и мокри участъци, които не бяха особено благоприятни за тези без калници, но... преживява се.
Ентусиазмът ни беше завиден. Разбираемо е след зимния застой.
Всички са доволни!
А на мен как ми е... леко и летежно...
Пролет иде... За нов живот се събужда природата.
Имам усещане, че и аз се събуждам след дълъг сън. Усещам удоволствието от протягането, от раздвижването...
Ще го бъде...
Пък като се замисля десетина километра са си добро начало...

.

четвъртък, 1 март 2012 г.

първомартенско

Първи март е.
И слънчево, и температура малко над нулата - само 2-3 градуса, но достатъчни, за да ми дадат възможност за нещо ново.
Е, то не е толкова ново, но пък при сибирските студове си бе безумие да го правя. Та, днес бях на среща с кростренажора си. За първи път от студовете насам. А и март дава и мотив, и настроение за такива занимания.
Мога да кажа - открих сезона ;) А сезонът обещава да е богат на такива срещи :) Желани са, полезни са...
Ето нещо, което пак трябва да претърпи корекция - по-ранното лягане. Тази седмица пак му изпуснах края и нещо все се помотвам до това време. То още не е безумно късно, но все пак знам ползите от лягането около 22 часа. Една книжка и естественото пренасяне в страната на Морфей...
Толкова за днес, за да не окъснявам съвсем. От утре пак влизам в график ;) Защото ми харесва да се наспивам и да ставам сутрин преди другите. Защото ми харесва моето си време за посрещане на деня.
Лека нощ!
И честита Баба Марта!

.