събота, 22 септември 2012 г.

в събота

Събота е...
Какво ще донесе ще видим. Имам планове за днес, но не всички са зависещи от мен.
Ще се случи съботата...
Това, което само от мен си зависи, са мислите ми. Днес си ги подреждам от позитивни, та по-позитивни.
Тук всички още са спящи. Опитвам се да не се дразня, че си пропиляват деня. Разбира се, че всеки си има своя избор. Аз си избрах да съм от ранобудните. Вече с доста дейности сколасах. Нямам стигане вече ;)
Харесвам си сутрините. Те ми дават моето си време. Време за раздвижване, за добрите ми навици, които възстановявам или сега възпитавам в себе си.
Днес е една хладна сутрин. Трябва да свиквам с това. Ето, сега разбрах какво ми липсва... Чаша топъл чай.
Отивам да си избера ароматен букет от билките, които през лятото си събрах. Букет за топлина, която да усетя с всяка своя клетка.
Харесвам съботните сутрини...
И позитивните си мисли, с които заредих се за днес.

.

четвъртък, 20 септември 2012 г.

комплексността

Отдавна е известно /дори и на мен/, че единичните действия са добро нещо, но не носят очакван и заслужаван резултат. От това знание следва, че удачно комбинирани методи водят до положителни и впоследствие мотивиращи резултати.
Затова и съм привърженик не на едностранчиви и стихийни дейности, а на разнообразни и последователни действия. Тук, с постоянството /за сега/ си имаме малки недоразумения, но... все по-често успявам в себе си постоянство да възпитам.
От септемврийския ми цикъл на живота  ;) действията ми са по-подредени и с постоянство заредени. Дето има една приказка: "на няколко стана тъче", за мен може да се каже. Тъкането ми е в комбиниране на различни дейности за постигане на повече енергия в дните ми, на повече здраве не само днес, а и в бъдеще. В този смисъл е много вярна поговорката: "Каквото посееш, това ще пожънеш". Здравето е единствения смислен избор за вложение...
Здравето трябва да е преди всичко профилактика. Така го разбирам. За съжаление малко хора мислят така. А и лекарите ни не поощряват подобни мисли. Но това е друга тема, не ми се дълбае сега. Не за друго, а ще стане доста дълго, а и лесно се паля на тази тема. 
Та за профилактиката...
Комплексният метод дава резултат. В съзнателните ми години съм се стремяла към това. Знанията ми се обогатяваха в годините. Информацията се увеличаваше. Опитът ми не е малко.
Усещам, че това лято бе особено за мен. Особено за осъзнатостта ми. Особено за усещането ми за цялост и удовлетвореност от пътя, по който вървя не от вчера.
За някои от положителните си навици пиша тук и пак ще пиша. Защото ми носи удовлетворение. Защото споделени, мислите ми тук се подреждат и допълват усещането ми за хармония.
Днес се отдадох на друг позитивен навик, който след замисляне, се оказа с поне осем годишна давност. Думата ми е за масажите. Когато някой каже масаж, той разбира съвсем друго от това, което аз употребих като смисъл. Защото аз получавам не просто масаж, а много повече. Защото човекът, който ми прави процедурите, използва наученото от много източници, през всичките години на своето развитие. Защото продължава да добавя нови и нови техники, похвати, знания. Ходила съм и на други места за масаж. И пак се връщам при "моя" си масажист. Защото нямам нужда някой да ме гали /че и да си плащам за това/, а имам нужда от една наистина комплексна процедура, подпомагаща организма ми да върви по пътя на самооздравяването си. Ето това е и профилактика.
Днес отидох с лечебна цел. Променливото време лесно ме е вкарало в капана на настинката. В сутрешен час планирах масажните техники. Денят ми е предимно релаксиращ. За да усещам и осъзнавам реакциите на тялото си. За да се познавам...
Утре ще съм с цялата си енергия за делата, които искам да свърша в деня си. А не съм ги планирала малко ;)
А сега... още ми е... особено спокойно, лежерно...
Мога и да прочета нещо... Информация никога не е излишна.
Спокойна вечер!

.

вторник, 18 септември 2012 г.

водата, билките, чаят

За кой ли път се убеждавам, колко е полезно да се пие вода.
Във всякакви форми. Чиста и студена или топла. В горещите дни в чаша вода да плува бучка лед... В хладните дни - топъл и ароматен чай от билки събрани през лятото...
Хубаво е, и някак си уютно, да си направя чай от тревички, които сама съм събирала. В това има много положителна емоция. А такива емоции трябват в дните ми.
Понякога се случва да си взема билков чай от магазина. Ами той прилича на другия, със съвсем различно съдържание :(
А билките от моите бурканчета :) ухаят си различно. И докато споделям чаша чай с близките, пак си спомняме онази поляна или онзи баир... Спомени летни се прокрадват, усмихват, понякога и натъжават с безвъзвратността си...
Денят ми днес започва рано, доста рано. Явно се наспах. И ми се доработи, защо да не го направя. Вече изпих две чаши вода. Обичам водата ми да е със стайна температура. А сега отивам да си прецедя чая. Какъв ли е? :) Букет е днес.
А навън е тъмно...
Сама съм в ранното утро...
Чаят ми е слънчев...

.

понеделник, 17 септември 2012 г.

в понеделник

Днес мога да се похваля.
Сутринта ми беше... ужасно, но... надвих разни съботиращи мисли и настроения и... днес бе ден за фитнес.
Днешната ми ода е за необходимостта от дружка при такива занимания. Колкото и да се самонавиваме, че сме силни, че можем и сами, че... определено си е друго, когато имаш уговорка с някой. Оказа се, че днес тази уговорка е била от полза и за двете ни /с дружката/.
Има дни и дни. А днешният е мрачен, хладен, вероятно и с други влияния - де магнитни, де слънчеви и кой знае още какви. Но каквито и да са, се оказаха преодолими с мисълта, че имам уговорка. Иначе... всъщност, няма значение какво е иначе :).
И така... денят ми е приличен, започнал по най-добрия начин. Навън сивото небе... но по-важното е, че в мен есените цветове греят.
Учениците вече са на училище...
А за мен...
Сега е момента и да поработя.
Спорен ден!

.

четвъртък, 13 септември 2012 г.

размишляващо

Лятото...
Не беше мързеливо. Дори се гордея с това.
А сега съм удовлетворена, че започнах всичко, което си бях решила. Разбира се, има и още някои неща, които искам да добавя, но е по-разумно да е след време. Опитът ми показва, че когато е наведнъж не е трайно. Всяка промяна, колкото и да е положителна и полезна, има нужда от време за приемане от организма, от разума.
За сега три пъти седмично на фитнес и толкова с велосипеда по алеята е добро начало. Тук се включват и тибетските ритуали, които някак си в последните две седмици на август се позагубиха. Днес отново усетих енергията от тях край реката.
Още нещо, което не изисква много време и усилие - алтернативното дишане. Убедена съм в ползата и благотворното влияние върху организма, но все още не успявам да го правя за дълго време. Освен това, е прекрасна спешна помощ при стресови ситуации. За съжаление, не винаги успявам да се сетя за тази помощ. Тази седмица /нищо, че за сега са само четири дни/ го правя всяка сутрин. Прочетох съвет да се прави преди хранене. Добра идея е. Да видим кога ще намери и своето осъществяване. Е, ако сега отговоря, ще е: веднага, още при следващото хранене... Ще опитам :)
Време е за лягане... Утре съм на фитнес.

.

сряда, 12 септември 2012 г.

предесенно

Дааа...
И лятото се изтърколи. Студените утрини навяват есенни мисли. Но есента при мен идва и ме заварва спокойна, мотивирана и дейна.
Доста поизчетох през лятото. Доста мисли и размисли ме спохождаха. Доста решения взех. Доста намерения изпълних. Доста започнах...
Два месеца с по-малко достъп до виртуалния свят и по-близо до земята, до природата...
Сега съм си тук /е, то навсякъде си ми е тук ;)/
И така се случи, че от понеделник стартирах някои свои нови намерения и желания. С една дама, в края на юни, се заговорихме случайно за някои неща и стигнахме до... предложение да ходим заедно на фитнес. Имах само два дена преди отпътуването ми, но ги използвахме най-пълноценно. Фактът е, че от понеделник започнахме. Уговорката е за три ранни сутрини през седмицата. За сега, а вярвам, че и за напред, тези утринни занимания са неочаквано силен енергиен заряд. Дори и биологичния ми часовник се настрои от раз на новия режим. В началото на лятото ставах около шест, шест и малко. После с намаляването на деня се измести до седем, седем без нещо. От понеделник се събуждам преди алармата в шест.
Така... трите ми утрини са решени в двигателен аспект. И другите три също си имат план ;) Нима ще си изоставя доскорошното другарче ;) Без велосипеда за къде съм? Освен движение, той ми носи и най-пълното зареждане от природата. Имам нужда от това.
Нека добавя, че залата за фитнес е с огромни прозорци, пред които има големи липи. Вече са започнали есенното си преобличане. Така, че предстои динамичност във възприятията и от там. И още... никакви коли наоколо :)
Така... Лятото завършва с положителен отчет. Е, не колкото ми се искаше, но все пак е важна посоката. Есента продължава летните добри навици и си създава нови.
Един много положителен навик, който искам да споделя, е ранното лягане и съответно ранно ставане, за което загатнах по напред.Отдавна се стремя към това, не защото е някаква фиксидея, а защото съм дълбоко убедена, че за мен това е полезно. Във времето назад не веднъж съм изпитвала позитивен ефект. Друг е въпросът с продължителността на намеренията и навика ;) Но този път... разбира се, че е различно. За двата месеца имам 2-3 нарушения. Разбира се, че не е проблем това. В живота е съвсем нормално да има и такива ситуации. Но по-важното за мен е, че след такива инциденти се връщам към полезното за мен.
Май през лятото съм станала много бъбрива ;)
Наближава време да прилагам току-що разказания добър навик. Скоро пак ще продължа излиянията си от лятото. Не друго, ама... то... споделя ми се ;) :)
Защото съм сигурна, че научих много и отсях още по-много информация. И защото си имам вече свой опит, с който ми е... комфортно.
До тук съм тази вечер.
Лека нощ! :)

А равнецът на снимката е от Пирин. И е чудесна билка. Друг път за това ;)

.

сряда, 5 септември 2012 г.

* * *

Ако очакваме да станем съвършени, преди да обикнем себе си, ще пропилеем целия си живот. Трябва да се гордеем със себе си и да приеме факта, че ние вече сме съвършени - тук и сега.
Любовта към нас самите е ключовият елемент на доброто здраве. Любовта към себе си и към живота ни свързва с преуспяването на Вселената. Любовта към себе си създава себеизразяването и позволява на всички ни да се изявяваме творчески по дълбоко удовлетворяващи ни начини.
Докато обичаме и одобряваме себе си и другите, животът ни става все по-добър!
Луиз Хей

вторник, 4 септември 2012 г.

обичам своето тяло

Моето тяло е славно място за живеене. То е най-добрият ми приятел. В него се чувствам като у дома си. Наслаждавам се на това, че съм избрала тъкмо това тяло, понеже то е най-подходящото за мен в този ми живот. То е с най-добрия ръст, форма и цвят на кожата. То ми служи така добре, възхищавам се на чудото, което представлява моето тяло. Избирам целебни мисли, създаващи и поддържащи тялото ми здраво и придаващи ми добро самочувствие.
Като всичко останало в живота, тялотот е огледало на съкровените ми мисли и убеждения. Клетките в него откликват на всяка мисъл, която минава през главата ми, и на всяка изречена от мен дума. Заслушвам се в съобщенията на моето тяло То ме обича, независимо от това, как се отнасям към него. Свързва се с мен и сега аз слушам неговите послания. Приемам ги охотно. Обръщам им внимание и извършвам съответните поправки. Давам на тялото си онова, от което се нуждае на всяко ниво, за да го върна към оптималното здраве. Призовавам една вътрешна сила, която ми е на разположение, винаги щом се нуждая от нея.
Тялото ми иска да бъде жизнено и здраво. Забавно ми е всеки ден да правя упражнения. Свързвам се с енергията на Вселената и й позволявам да протича през мен. Имам прекрасна енергия. Аз съм сияеща, жизнена и бодра - блестящото олицетворение на здравето.
Виждам се като прекрасно, изпълнено с любов същество, и не се страхувам да се вглеждам в себе си. Приемам всичко, каквото досега съм направила за себе си. Обичам се и се приемам точно такава, каквато съм. Подкрепям себе си, вярвам си и се одобрявам, където и да съм. Мога да бъда обгърната от любовта на собственото си сърце. Поставям ръка върху сърцето си и усещам любовта. Знам, че точно тук и сега в него има много място за мен. Харесвам тялото си, теглото си, ръста си, своята външност и сексапил, миналия си опит. Приемам всичко, което съм направила за себе си в миналото и в настоящето. Готова съм да дам зелена светлина на бъдещето си. Аз съм божественият, величествен израз на Живота и заслужавам да получа най-доброто. Вярвам в чудеса и в изцелението. Приемам да бъда цялостна. И повече от всичко - приемам себе си. Аз съм скъпоценна и уважавам личността, която съм. Убедена съм в това.
Обичам и ценя прекрасното си тяло!
Луиз Хей

понеделник, 3 септември 2012 г.

обичам възрастта си


Имам целия си живот пред себе си. Аз съм млада и красива… на всяка възраст. Моето богатство от знания расте и аз съм в контакт със своята мъдрост. Усещам как ангелите направляват всяка моя стъпка. Знам как да живея. Знам как да се поддържам млада и в добро здраве. Моето тяло се обновява във всеки момент. Аз съм жизнена, пълна със сили, здрава, съвършено жива и активна до последния си ден. Аз съм в мир с годините си. Моите късни години са моите ценни години и аз ставам идеалният възрастен човек. Сега давам своя принос към живота по всякакъв възможен за мене начин, знаейки, че сега и завинаги аз съм любов, радост, спокойствие и безкрайна мъдрост. Аз съм в най-добрата възраст. Всяка година е специална и е скъпоценна за мен, защото ще я преживея само веднъж. Всяка година – от детството до дълбоката старост, е изпълнена с чудеса, специфични за всяка една от тях. Както детството е специален период, така и напредналата възраст е уникално време. Искам да преживея всичко това. Избирам мислите, които ми спестяват притесненията от нарастването на годините ми. Очаквам с нетърпение всяка нова година. Какво ли ще открие тя пред очите ми?!
Винаги и всякога съм на идеалната възраст, защото тя олицетворява моя собствен живот и доброто ми самочувствие.
Обичам и ценя своята прекрасна възраст!
Луиз Хей

неделя, 2 септември 2012 г.

обичам външността си


Обичам своята външност. Тя ми служи по най-добрия начин за този ми живот. Избрала съм си този външен вид, преди да се родя, и съм доволна от своя избор. Аз съм неповторима и специална. Никой не изглежда точно като мен. Аз съм красива и с всеки изминал ден ставам все по-привлекателна. Избирам мислите, които и занапред ще допринасят за красивата ми външност. Харесва ми начинът, по който изглеждам. Откривам колко съм чудесна. Виждам у себе си великолепно същество. Аз съм мъдра и красива. Обичам това, което виждам у себе си. Избирам да обичам себе си и да се харесвам.
Аз обичам и ценя своята прекрасна външност!
Луиз Хей

събота, 1 септември 2012 г.

обичам теглото си


В момента имам идеалното за мен тегло. Това е точно теглото, което съм приела като най-добро. Способна съм да го променя, ако пожелая. Избирам мислите, които поддържат задоволството ми от моето тегло и от ръста ми и ме карат да се чувствам добре такава, каквато съм. Тялото ми е скъпоценен храм. Искам да живея дълго и да се чувствам удовлетворена, затова се грижа за себе си. Искам да изглеждам добре и най-вече – да се чувствам добре, да имам много енергия. Храненето и движението са важни. Искам да поддържам тялото си гъвкаво и да се придвижвам с лекота до последния си ден на тази планета. Аз съм здрава, щастлива и цялостна.
Обичам и ценя прекрасното си тегло!
Луиз Хей