четвъртък, 27 декември 2012 г.

разтоварващо

Време е за разтоварващи дни...
Разтоварване на тялото, на мислите...
Истина е, че по тези празници тялото ми няма нужда от особено разтоварване. Наистина се чувствам леко и свободно. Дори се гордея със себе си.
На снимката са най-хубавите райски ябълки, които са ми закуска сутрин, а понякога и след обед, в последния месец. Подарък са ни.
Та, за разтоварването...
Утре е пълнолуние. Последните две пълнолуния използвах за детокси. Сега го пропускам. Причините са две: спестявам си въпроси, погледи и отговори, и неудобство да си цедя сокове в необичайна обстановка.
Има още една празнична серия, след която... аз си знам как :) Очаквам момента да дойде.
Една вечер казах, че вече ставам вегетарианка. Дори го обявих в световния клюкарник ФБ. Така де, вече в къщи ще сме три на две. Признавам, че не знаех как ще се случат събитията. Оказа се много лесно. Изобщо, ама наистина изобщо, не ми е проблем какво има в съседната чиния, или какво готвя за другите. Това ме радва по един особен начин. Май само за едно още не съм готова. Да се откажа от рибката ;). За сега...
Току-що получих въпрос /от наблюдател на творческото ми вдъхновение ;)/ какво общо има едното ми писание с другото. Ами... май нищо, просто си пиша...
Или може би това е мисловното ми разтоварване... И донякъде емоционално...
Истина е, че сега ми е някак си спокойно и релаксирано. Той и часовника показва хубаво време ;) Време е... за сън и сънища спокойни...
Лека нощ!

.

вторник, 25 декември 2012 г.

Коледа е

Коледа е.
Показах си и си доказах, че може след празник да ми е леко и танцуващо ;)
Така е, като не си легна до 22 часа идва време за танци. За последните десетина дни ми се случва за втори път, а вече получих коментар и оценка. Разбира се, не бяха насочени към мен ;) -"не се притеснявай, тя, мама по това време или спи или полудява..."  ;) :) :)
Така де, тя лудостта на всеки е различна, а моята е... танцуваща ;)
Какво по-хубаво от това. Докато другите полегнали и мързелуващи след вечерята, аз се пораздвижих, па макар и само между масата и миялната. И после спах добре. Със сънища красиви, а не кошмари...
Тук няма да засипвам с манджи, но не мога да се въздържа да не спомена елдата. Информация вече има много в нета за качествата й. Една много полезна, лека, засищаща и бързо приготвяща се храна.
Кучешките студове се разминаха... за сега. Дори обещават пролет... А аз си обещавам движение въпреки празничните маси и демонстрация на овладян хранителен апетит.
Обещах си и други неща преди празниците и ще отчета успеха им следпразнично, в Новата година.
До тогава...
Весели празници!
Щастлива Коледа!

.

четвъртък, 13 декември 2012 г.

успешен ден

Днес си направих плодово-оризов ден. Успешен.
Два месеца правя детокси по пълнолуние, а все не успявах да се мотивирам и да направя такъв ден. Е, днес е трябвало да се случи.
Оказа се, че е много по-лесно отколкото предполагах. Дори ми хареса оризовата супичка.
Има два варианта за направата й. Единият е с подправки, подходящи за солени ястия, а другият е с мед и канела. Сол не се допуска. Имам някакви, не особено приятни, спомени от безсолен ориз, та днес реших да използвам сладкия вариант.
Петдесет грама ориз се сваряват в литър вода. Когато се поохлади добавих лъжичка мед и лъжичка канела. Оризът с водичката и килограм плодове по избор /ябълки, цитруси - сезон им е сега/ е дажбата за деня. И поне два литра чай и вода, за предпочитане е да са по-топлички. Препоръката е за "димящи" течности. Нещо, което аз не успях да постигна на сто процента.
До обед наблегнах на чайчета. Нямах желание за нищо друго. Преди обед един портокал ми дойде добре. За обед хапнах, по-точно е - изпих, 1/3 от супичката. След обед и за вечеря доядох ориза. По-късно добавих и два портокала.
Беше ми много лесно, леко и никакъв дискомфорт. От сега знам, че ще имам подобни дни пак и доста по-често.
Мисля, че начинанията ми с детокса и дни като днешния, са успешни по няколко причини. Едното е, че сигурно им е дошло времето ;).  Истината е, че мотивацията ми наистина е стабилна. Май до сега не е било така. Това може само да ме радва и ме радва.
А може би и защото се уча да поставям малки цели по пътя към голямата цел. Малките цели по-лесно се постигат и са невероятно силен и стабилен мотив за следващите цели. Е, ако някой ми го беше казал, щях да се усмихна навярно. Убедих се в истинността на горното от опит. А по-ценно от личния опит май няма, каквото и да си говорим.
Да, опитът е най-силния мотив, че мога да бъда успешна в начинанията си. Начинанията... и превръщането им в навици.
Тази вечер поокъснях. Случва се и това понякога, въпреки, че смятам, че навика ми за ранно лягане е стабилен. Та, нали изключенията само доказват правилото ;)
Ще си легна с мисли и чувства на удовлетворение от постигнатия успех днес. Успех, който не ми костваше никакви усилия, но ми донесе много. И тепърва ще има отражение в дните и навиците ми.
Време е...
Лека нощ!

.

понеделник, 10 декември 2012 г.

стъпка профилактика

Силата на масажните техники си има доказателство и днес. Както и всеки друг път.
Отдавна съм убедена, че действа. Действието не е едностранно, а комплексно, както и техниките са комбинация от няколко метода.
Най-добър и отчетлив е резултата когато методът се прилага непосредствено след травма, преди да са нанесени травми и на околностите на първоначалната травма.
Да, хапче ще притъпи острата болка, но проблема не е решен. Масажните процедури не са панацея, те могат да са една стъпка от профилактиката.
Днес направих такава стъпка.
Спомням си преди мнооого години /така де, в днешно време 7-8 години са си мнооого години/, когато отидох със сериозен проблем. Резултатът беше повече от впечатляващ. Още по-впечатляващо бе проявлението преди шест дена. С едно от най-ужасните главоболия едва успях да се обадя и да извикам подходящия човек. Процедурата, извършена в домашните ми условия за кратко време, ме омаломощи и единственото, което можах да направя бе да стигна до дивана... Събудих се след около час... Нов човек бях!
Затова днес си отидох в нормално време, при нормални условия, за процедура с профилактичен елемент. Добре ми е...
Още ми е време за релакс...
До утре, когато ще върша дела сериозни...

неделя, 9 декември 2012 г.

в неделя

Странна ми е тази неделя...
Не й се започваше, мързелива е, уморена е.
Имах желание и възможности за толкова много неща, които да свърша днес. Но... нищо...
Сутринта се събудих по нормално за мен време - около седем. Не ми се ставаше, не ми се мърдаше. От няма накъде... станах към осем и половина.
Пораздвижих се, но не е това, което можеше и трябваше в неделен ден. Направих чай около три литра, различни видове. Половината си го изпих до обед, за другата част имах помощник.
В късния следобед и спах около час. И пак ми се спи.
А исках да направя нещо повече в този ден. Но всичко остана само в мислите.
Сега... не знам... Сигурно пак ще спя. С надеждата, че утре ще ми се става и правят повече полезни неща...
До утре... и до движението, което ми липсва, но нямам грам сили днес. Нямам обяснение...

.

вторник, 4 декември 2012 г.

разни мисли след главоболието

В сезона на хризантемите и... вирусите...
Вируси, настинки, ангини, хреми... все красоти подобни, които и не искам да споменавам.
Имат си една причина - начин на живот.
Начин на живот - това е храната, движението, мислите. Това е всичко, което правим и не правим за здравето си.
Тия дни, след срещата с пореден гаден вирус, си давам сметка колко важна е профилактиката. Изобщо не помагат приказки - мен не ме лови, защото зная всичко /е, почти/. Пропуск малък и дни загубени в некомфорт и болки. Главоболието е нетърпимо. Но поне документ си имам, че ми няма нищо в главата ;)
А днес решението твърде лесно се оказа. Не е хапче... като дявол от тамян - и аз тъй бягам от хапчета химични. Днешното решение за следващия път не ще важи. Тогава пак опити ще има. Но ще намеря своя арсенал от природни средства.
Всъщност, арсенала от знания, и даже опит, имам и сега. Проблем ми е, че с болката забравям сякаш всичко. Но с опити... ще успея и на себе си да помагам по-добре.
Имам нужда да се позамисля пак - кое и как да бъде, за да не губя дни. Защото от загуба на дни или даже часове - най-боли...
Да, сега за сън е време...

.

събота, 1 декември 2012 г.

в мир със себе си

Когато съм в мир със себе си е най-добре.
Дали пък детокса не ми подейства мироосъзнаващо ;)
Всъщност мирът със мене си е факт ;)
От това следва, че всичко ми е по-лесно, по-удовлетворяващо, по-успешно... И още всякакво си по-... в тази посока.
А също и по-... лека ;)
Леко ми е не само от килограми, но и от мисли притеснителни за какво ли не, от чувства за вини и тем подобни...
Това ще да е страничните влияния на детокса по пълнолуние.
И ми харесват тия страничните.
Пък съм и в мир със себе си ;)

.