петък, 29 март 2013 г.

ето ме

Ето ме...
След четиридневен детокс на цитрусови сокове и правилно захранване.
Днес си обичам кантара ;) И не само него, де ;)
Няколко дена ще съм на път и ще се хапва каквото дойде, но решението ми е само малки порции. Все пак мисля да наблегна на плодове при възможност. Слагам си в чантата ябълки.
Тия дни са времето ми за решение какво и как нататък. Взимам си големия тефтер, за да не забравя умните си мисли и внезапни прозрения, че човек не знае кога и как ще му дойде свише ;)
Нещо чувството ми за хумор на ранина е странничко, ама... такова ми дошло.
Искам бялото и слънчево настроение на пролетта... а то... мъгла...
Добро утро! И да не се загубим из мъглите...

.

сряда, 27 март 2013 г.

ден четвърти

Ден четвърти на детокс отмина.
Много горда съм със себе си. Наложи ми се пет часа в кухнята да готвя. Приготвеното на път зарана ще поеме, студенти гладни да засити ;) А аз на чайчета и сокчета си бях. И нито мисъл заблудена за нещо друго. Признавам си, че вчера малко се притеснявах от предстоящото ми дълго  шетане в кухнята. А днес с изненада открих, че нямам проблем. Никакъв! Е, то и в другите дни на детокс по пълнолуние кухнята не е забранена зона. Все пак другите трябва да ги храня с нещо.
Така де, много съм доволна от себе си. Ама, наистина много... Значи МОГА.
Хубаво е когато и знам, и мога. Хубаво е, че напоследък май успявам със синхрона им.
Много взех да се хваля. И без това от приготвяне на багажи, окъснях непредвидено.
Сложих си снимка на усмихнати теменужки, защото ми е такова... усмихнато и леко. Пролетно ми е, въпреки снега навън, който си мисли, че е януари. Знам си и усещам пролетта в мен.
Утре ще е ден за захранване. Ще бъде успешен. Знам го. Няма начин след такъв успешен и лек детокс да не успея и в следващите необходимости.
Чувствам се успешна...
Лека нощ!

.

вторник, 26 март 2013 г.

трети ден

Третият ден преваля...
Завършен броя го.
Успешен го отчитам.
Отново без никакви проблеми, с доста енергия, свиквам да побеждавам студа...
Навън е... не е за разправяне, макар, че разходка добре ми дойде.
Но пък снимката е с топлина, отпреди няколко дена, та дава доста слънце в деня ми.
Леко и свежо ми е. Обичам да се чувствам така. Отново усещам ясни мислите си. Това е повече от страхотно.
Не трябва да забравям това усещане. Добре ще е да го търся в дните си. И да го намирам...
И така...
Успех за мен. Разбира се очакван и все пак съм някак си много доволна от себе си. И удовлетворена...
Утре е денят на пълнолуние и за мен ще е четвърти ден на детокс. И пак ще е успешен ;)
Време е...
Лека нощ!

.

понеделник, 25 март 2013 г.

втори ден

Втори ден съм на сокове.
Добре ми е.
Детоксът по пълнолуние си върви по график, без никакви притеснения. Единствено на моменти ми е много студено. Но май се понаучих как да се справям. По-топъл чай. И разбира се по-доброто обличане.
Има нещо, за което вече мога да направя извод за себе си. Спомням си първия ден на първия ми детокс, през октомври. Тогава едва изпих четирите литра сок /два литра цитрусов сок разреден с два вода/. Вчера и днес без проблем и с желание изпивам около два литра топли чайчета. Искам ги, организма ми ги иска.
И още нещо, което ме навежда на мисли, че не греша с тези количества. Освен разбира се, това, че и д-р Михайлов препоръчва топъл чай наред със соковете. В първите детокси, когато чая беше по-малко, имах много леки некомфортни усещания в областта на бъбреците. След пиене на повече течност веднага отминаваше. А тези два дни  /вчера и днес/ изобщо нямам никакви неприятни усещания.
Мисля си, че тези количества течности, имат заслуга за липсата на главоболие, от което се оплакват доста от детоксващите и споделящи във форума. 
Моето обяснение е, че организма наистина си има нужда от тези количества течности. Ето, например, преди половин час приключих с пиенето на сока. В момента усещам жажда и мисля, че ми е време за един чай "лека нощ".
Време е и за по-топъл душ и... в леглото с допълнителна завивка ;)
Вероятно и книжка ще ми прави компания за малко...
Лека нощ!

.

събота, 23 март 2013 г.

готова съм

Готова съм за утре. Плодове си имам и психически съм се настроила за четиридневния си детокс.
Мразя си кантара... Не обичам да използвам този глагол, обаче днес...
Добре де, спирам с негативните емоции. Ще си търся позитивни настроения. Ще се мотивирам, по-точно самомотивирам. Имам нужда сега от това.
Миналия ден прочетох споделеното от един мъж за неговия път към съзнателното хранене. Сега потърсих статията, за да дам линк към нея, но я нямаше. Много ми хареса нещо, което той казваше: че започнал оттам - да яде повече - повече плодове, повече зеленчуци, повече пълнозърнести храни. Започнал с повече движение, с повече положителни мисли. Всичко това повече води до по-малко рафинирани храни, по-малко сладкиши, по-малко месо, по-малко бездействие, по-малко негативни настроения. Човекът /съжалявам, но не запомних името му/ съвсем естествено за пет-шест месеца станал вегетарианец и се разделил с двадесет килограма излишно тегло за една година.
Докато четох статията се замислих за много неща и си зададох много въпроси.
Добре, аз отдавна започнах да прилагам тези повече. Отдавна по-малко са факт в ежедневието ми. Не съм светица, имам прегрешения, но не са чести, а по-скоро изключения.
От Никулден спрях месото, съвсем спонтанно и с лекота. Мислех, че много обичам риба и няма да мога са се откажа от нея. Но само два пъти купих и втория път... не ми хареса... Другото изключение беше два пъти по две тънки резенчета домашно приготвена телешка пастърма. Заради спомена за вкуса. И защото съм сигурна в произхода й. Вече знам, че едва ли ще опитам пак. Сигурна съм, че това, което направих е избор, напълно свободен и осъзнат. Всеки прави своя избор и не би трябвало да се влияе от околните.
Очаквах, че отказа ми от месо ще повлияе на кантара... уви... нищо...
Очаквах, че детоксите ще запазят част от резултатите до следващото пълнолуние... не се получи...
А много ми хареса как д-р Михайлов сравнява в книгите си детокса с рестарт на организма. Приемам тази логика и намирам дълбок смисъл, но... при мен не проработи в частта за кантара... Да, безспорно ползи имам. Затова детокса, като добър навик, няма да зачеркна от начина си на живот и Пътя си...
Не съм се отказала да търся. Мисля, че мога да се определя като търсещ човек. Да, вярно е, че не винаги довеждам едно нещо до край, но е истина, че в нещата, които вярвам, че могат да ми помогнат съм необикновено последователна. Не мога да бъда и "кон с капаци" и да вървя все в една посока като виждам и си давам сметка, че нещото не работи. Тогава е естествено да намеря друго.
Да, истина е, че съм може би лесно внушаема. И самовнушаема... Но съм сигурна, че тези внушения и самовнушения имат основа от здрав разум. Всъщност темата за здравия разум може и да е спорна, но... а бе, моят си е здрав ;)
Не веднъж съм започвала от утре... от понеделник... Но не веднъж съм започвала и от сега...
Но това е в по-далечното миналото. В по-близкото минало не започвам от начало. Продължавам...
Тези продължения за мен са си една стъпка нагоре по стръмното.
Едва ли знам всичко, едва ли мога и да го науча всичкото. Но откакто съм "станала човек" съм все търсеща информация и информация. Така и ще бъде занапред.
Оптимист съм. За сега непоправим...
Тази вечер чувствам умора. Не толкова физическа, колкото на емоционално ниво. Причини сигурно мога да си намеря. Не ми се търсят... Ей това не е типично за мен. Дали трябва да се притеснявам ;) Или пък да го приема като израстване...
Време ми е за Сънчо. Най-ми е добре когато си лягам до 22:30. Затова нека не правя изключение без да е наложително. Пък и каквото се разписах тая вечер...
А за утре... готова съм :)
Лека нощ!

 .

петък, 22 март 2013 г.

подготовка

Наближава мартенското пълнолуние.
С него идва и мартенския детокс.
Реших да го направя четири дни като започна от неделя. Така денят на пълната луна - сряда ще ми бъде четвъртия ден от детокса. В четвъртък ще е ден за захранване и в петък ще пътувам както е планирано.
И този месец ще е детокс - класика с цитрусови сокове. Добре ми се отразяват тези дни. Съвсем поносими са, без никакви трудности от каквото и да е естество.
Ще ми бъде шести пореден детокс. Началото поставих през октомври. Смятам, че е разумно след него да направя нещо като почивка от тази схема на детоксикации. Ще опитам други начини, които естествено ще споделям тук.
В търсене съм. Все още търся моя си метод, моите си методи. Пътят ми е ясен, напред и нагоре е към целите ми. Но все още си има своите завойчета, усойни места, стръмни и трудни участъци.
Знам, сигурна съм, че там напред ще е по-равен пътя ми...
И много по-слънчев.

вторник, 5 март 2013 г.

открихме

Открихме... сезона на велосипедите :)
По следобедно време. И все пак е студено, въпреки слънцето навън, което примамва и извежда. На слънце е дори приятно, ако вятърът се е кротнал. На сянка, а по алеята беше предимно сянка, е в повече усойно.
Не се оплаквам. Разходката с велосипеди ни се отрази добре. Имахме нужда от това движение. И все пак студеното е твърде много. Ако се навлечем, може и в по-студено и дори в по-ранно време да се излезе, но... не обичам да съм навлечена. Да, добре облечена е едно, но прекалено... идва ми в повече.
Гледам прогнозата за времето, то колко ли може да им се вярва, обещаващо е. Ще ми се да вярвам, че съвсем скоро тези ми разходки ще са по-редовни и по-дълги.
Като написах дълги, нека си и кажа,  то днешната не беше кратка ;) Цели петнадесет километра И половина. Разбира се, при влизането в къщи първото, което направихме бе чаша вода с витамин С. Отивам и за един по-топъл душ. Хем да се постопля, хем ще е благоприятно за евентуалната мускулна треска. Е, тя, евентуалната, е атакувана вече и с хомеопатия, затова съм почти убедена, че ще си остане само евентуална ;)
Отивам на топло... 

.

понеделник, 4 март 2013 г.

здраве и щастие

Просто е...
Здравите хора са по-щастливи от болните. Доказано е, че щастливите хора са по-здрави от нещастните.
Усещането за щастие води до биохимични промени в мозъка, които действат благоприятно върху физическото състояние на човек.
Тъжните и депресивни мисли водят до такива промени в мозъка, които се оказват пагубни за физиологията на тялото.
Мислите ни са под постоянен наш контрол. Следователно можем да предпочитаме едни мисли пред други. Звучи лесно. Но дали е?
По-важното е, че е възможно. Много възможно!!
Всички знаем словосъчетанията: зачервен от гняв, вцепенен от ужас, топка в гърлото... Всичко това е доказателство, че емоциите водят до осезаеми промени на физическо ниво. Логически следва, че позитивните мисли са извор на добро здраве.
Доказателство е плацебо ефекта, където положителния резултат на оздравяването се дължи единствено на положителната нагласа на пациентите.
Е, тогава...
Да действаме с подбора на мисли ;)
Мисля си, че е време за сън, а това ме навежда на мислите, че е сега е най-подходящото време за хубавите ни мисли. За онези мисли, с които ще заспим и ще се събудим сутринта...
Спокойни и красиви сънища ;)

.