четвъртък, 11 април 2013 г.

за закуската

Едно от необходимите неща в началото на деня е закуската.
Не винаги за мен е било така.
Спомням си, до седми клас всяка сутрин в стола на училище имаше закуска. Не коментирам каква е, а това, че я имаше. Около 9-10 часа. Имах съученици, които сутрин преди 7 часа закусваха в дома си, а после и в училище. Аз не можех да закусвам толкова рано.
В гимназията първите две години имаше павилион за закуски до оградата. Случваше се да закуся нещо. Следващите две години гимназията се измести и... наоколо нямаше закуски. Не закусвах. Обядвах към 14 часа. В студентските си години по-често не закусвах.
Тогава установих, че мога да закусвам с ябълка. Друга закуска ми довеждаше сънливост на лекциите. Независимо от количеството. Това е времето, когато трябваше сама да се грижа за себе си, да взимам решения и... да правя избор за своята храна. Нямаше голям избор. В супера имаше сол и оцет, всичко друго... Това е друга тема.
На ред е началото на семеен живот, деца... Аз затвърждавам теорията си, че ми е добре без закуска. Най-много плодове. Не сокове, а цели плодове. Вече имам възможност за по-голямо разнообразие от плодове. И така, всяка закуска извън плодовата, ми носи тежест и по-малко тонус. Допреди четири години...
Тогава се бях увлякла по Зоновото хранене на Бари Сиърс. Условието беше - закуска до час след ставане... Не вярвах, че ще се получи, след толкова години на беззакусие. Имах голям избор. Като се започне от, не на едно място, препоръчваните пълнозърнести филийки със сирене или извара... Хубави закуски, но не. Не бяха за мен.
Избрах си за закуска кисело мляко с бадеми. Правилото беше да е цяла кофичка с шест бадема. Хубаво, но това ми идваше прекалено много в първия час след ставане. Затова избрах - 200 грама кисело мляко с три бадема.  За мен това се оказа най-добрата закуска - засищаща и лека. След това нарушенията на правилата станаха повече, но си запазих хубав навик - закуската.
Напоследък реших да потърся други варианти за закуска. Плодовете се оказаха добро начало, но... скоро след това ми се хапваше вече нещо друго. За продълженията не искам и да мисля. Друг опит бяха овесените ядки с лъжичка мед. Още нямам обяснение защо след дните на детокс, закуската с овесени ядки ми е най-хубавото, леко и засищащо ядене, а следващите дни... Опитите ми включваха и други видове зърнени ядки, варено жито, елда,  покълнало жито. Не се получи. Нормалните количества бяха недостатъчни да ме задържат до обяда без мисли за ядене. По-големите - изпаряваха усещането за лекота.
Изводът... не са моите закуски...
От няколко дена се върнах към спомена за закуска с кисело мляко. Това е! Това е Моята закуска. Само чаша кисело мляко и три бадема... Леко и свежо ми е.
Такива... почти среднощни мисли...
Лека нощ!

.

вторник, 2 април 2013 г.

мисли за храните

Свежестта на киселеца ме поведе към по-здравословни мисли, намерения и действия. В комбинация с малко лапад са добра компания на кафявия ориз.
Преди няколко години бе първата ми среща с кафяв ориз. Не бях очарована, защото не го сварих добре и хрупаше. След първия път винаги има втори и трети. Все по-удовлетворяващи са срещите ни. И по-разнообразни. Но не и редовни. Защото среща веднъж на месец или два, изобщо не е достатъчна, за да проявим взаимните си симпатии.
Затова днес си имам решение :) Кафявият ориз поне веднъж седмично ще е на масата ни. Няма да е трудно. И най-важното е, че само от мен зависи.
Тук няма да пиша за ползите, има предостатъчно информация в нета и който търси - намира.
Днешните ми мисли ме водят и в посока, че трябва и други инцидентно използвани зърнени храни да намерят повече място в менюто ми. Просо, елда, киноа, жито, овес - ще трябва да се сещам и за тях по-често.
А киселеца... радвам се, че преди няколко години си пренесох няколко коренчета от поляната край гората. А после, насадения разсад позволява киселеца да присъства на масата ми в количества по-големи от няколкото листенца в пролетна салата.
За сега толкова... с одата за киселеца и някои други мисли в движение ;)

.