вторник, 30 юли 2013 г.

oтчет за чаен ден

Отчетът е... отличен ;)
Успех за мама и за щерка. Три литра чай - букет от градината. По една чаша чай от бял равнец. Вода, вода и пак вода...
За мен имаше и около литър и половина вода със Шуслерови соли. Избрала съм си една комбинация, с която се цели детоксикация на организма. На една от първите лекции, на които бях, един лекар я препоръчваше горещо като начало при всякакво лечение. На последните лекции друг лекар я напомня за втори път. Та реших, че това е добро действие за мен през лятото. Вече десетина дена ги пия. Предстои намаляване на дозата, а после ще си избера друга комбинация. С нея ще гоня един проблем. Ама, като му дойде времето ще го казвам тук :)
А днес ми беше изключително лесно. Вършех си всичките домашни задължения, които днес включваха и въртене около котлоните до обед. Все пак домочадието искаше да яде и днес, независимо от моите намерения. Като стана време за обяд /започнаха да ме наобикалят и да питат - няма ли да се обядва ;)/ им сервирах и се оттеглих за следобедна сиеста.
Е, не съм толкова поспалива, но в жегата навън не е за хора. В компанията на книга по едно време си потърсих по-сериозна завивка. Усетих студ в краката. Завих се по-добре и съм позаспала. Събудих се от студ. Истински студ усещах, независимо, че на вън беше около тридесет градуса. Не си спомням такъв студ дори при детоксите през зимата. Решението бе да се пораздвижа. Жегата бе поотминала, дори се позаоблачи, но ни заобиколи. Намерих си работа по двора. До комарено време. Бях се облякла и беше толкова приятно с щурците, които настройваха своите песни... Ако не бяха само тия комари...
Сега... след банята и отчета съм готова за... Сънчо...
Само да си взема родопското одеяло, че иначе няма да се спи ;)
А утре?... Сега няма време да си разправям намеренията, но утре ще намина пак насам.
Лека нощ!

.

понеделник, 29 юли 2013 г.

намерения

Имам намерения за утре. И подкрепа даже си очаквам.
С дъщерята се решихме с чаен ден да борим юлските жеги.
Изобилие от бурени-билки има колкото си щете. Така и ден образователен ще си спретнем за билковото разнообразие и възможностите за използване при ситуации различни.
Следващия ден за плодове ще отредим.  Изобилие започва... пъпеш /от пазара е/, крушата е в двора, прасковите се жълтеят по дърветата край нас, сливата бяла - може да се избере шепа поузряла, ябълката лятна - слънце е събрала, перлата и тя се кипри на асмата, ягодите пак се червенеят в прави редове, за джанките е излишно да ги споменавам - те са живият ни плет отрупан с най-различен избор...
Целта е - здраве ;)
Днес съм изтощена от жегата навън. Тук вече се захлажда, одеялото приготвям за нощес. И по-рано ще си легна даже ;)
Лека нощ!

.

събота, 27 юли 2013 г.

някакво... никакво

По течението сякаш се нося...
Искам... Толкова много неща искам да правя, а на практика си оставам с искането. А осъзнаването ми носи терзания. Странното е, че дори тези терзания не успяват да мотивират повече действеност в мен.
Всичко, което все пак правя, е някак хаотично и естествено е да не се виждат положителните резултати. Сякаш не успявам да се организирам и в края на деня освен умора не намирам удовлетворение от деня си.
Не съм пример за педантичност, за строго програмиране на времето. Въпреки това съм била сравнително добре организирана. Не съм се оплаквала от липса на време за важните за мен неща. Съвсем обяснимо и допустимо е да съм имала и периоди на недостиг на време и на разхвърляност. Дори и да се нарича това с недотам приличната дума - мързел. Всеки има нужда от отдих по някакъв начин от напрегнатостта и ангажиментите, та дори и те да са приятни. Ама за малко... Разпиляността ми напоследък започва да тревожи.
Събирам се и се подреждам, но това се случва по същия хаотичен начин. В резултат на импулс, породен от незнайно какво, съм в състояние да свърша толкова много работи, които незнайно защо са оставали.
Това добре, но започвам да усещам, че ми липсва реда в делниците ми. Искам да ги подредя поне от малко, но... оставам само с искането... За сега, де.
Сигурна съм, че ще се справя и с това състояние на безмотивираност. Защото го искам. И защото си мисля, че знам как...
Ето, ползата от тибетските ритуали ми е повече от позната. Усещането за енергия е дори и неописуемо. Обаче... Последните месеци ги правя от дъжд на вятър, което не носи никакви ползи, разбира се. Поне пет пъти започвам да правя различни комплекси от упражнения, в чиято полза съм убедена, а и от опит са проверени... Предстои поредното започване, след като в последния си опит явно пак се провалих.
Мислех да си напиша тук това, което смятам за най-необходимо и неотложно да започна и да не спирам. Няма да е сега. А дали изобщо ще го направя. Това, че не е написано тук, надявам се да не е с по-малка тежест пред настроенията ми. А те от днес са много... мотивационно настроени ;)
Ще открехна малко завесата ;) Първото от необходимостите е ранното ми лягане. И без изключения. Сега е точно 22:30. Идеалното време за лягане. От 22 до 23 часа за мен се оказва най-доброто време за лягане през лятото.
Второто е ранното ставане. Почти се справях и до сега. До 7:00 почти всеки ден съм станала. По-добра идея е малко по-рано, но нека не насилвам от веднъж добрите си намерения.
Третото е...
Хайде, стига толкова, че ще се проваля още от началото с първата си необходимост ;)
Лека нощ!

.

неделя, 21 юли 2013 г.

мислите ми

Даааа... Тия дни мислите ми... За подредба питат. Ама все още няма...
Винаги съм отчитала само плюсове на факта, че сама съм си началник. Е, завися от колеги, но аз обещавам и аз си свършвам задачите когато аз си реша. Имала съм безсънни нощи и сигурно пак ще имам. Имала съм дни само за себе си и пак ще имам.
Не знам защо днес отчетох един минус. Ами... другите хора, дето си имат началници... си имат отпуски ;) А пък мене... няма кой да ме пусне отпуска. То, не, че аз не почивам... ама, на'... помислих си го.
Хайде, стига съм теглила локуми без смисъл. Дето има една приказка - приказвам си колкото да не заспя. Не ми се спи. Днес спах... почти два часа ;) нали е неделя... Е, неделя или не, аз пак чертах :) Ама стига толкова, та сега съм тук.
Лесно е да подредя нещата, които са извън мен. Но трябва и себе си да подредя...
А днес съм много разпиляна...
Не знам от къде да я захвана... а трябва!

.

петък, 12 юли 2013 г.

да се промени

Нещо трябва да се промени. Обаче... не знам от къде да започна.
Добре де, вярно е, че с малки крачки далече се стига. Но може би пък, с  много малки само се ситни и... до никъде...
Сама трябва да си направя промяната, никой друг не може да направи моята промяна.
Всъщност не знам от каква промяна имам нужда. Малка ли, голяма ли?
Сега се замислям дали от промяна имам нужда или от постоянство. Понякога съм пример за устременост и постоянство в действията си. Но се и случва хаос да ме владее и тогава сама не се познавам, но пък се чувствам и особено - "в кожата си...".
Едва ли днес ще се справя със себеанализирането. Не ми и трябва.
Всъщност, дали пък не ми трябва? Дали не трябва от тук да започна, от анализа на себе си?
Когато имам работа и тя е малко, способна съм да се мотая и да закъсня в крайна сметка. Когато от задачи съм затрупана, да ги отмятам мога бързо, независимо от сложност и обемност.
Напоследък малко са ми задачите, особено служебните. Но това води до разконцентриране във всички области от живота ми. Време е да "се стегна"...
Промените са катализатор на живота...
Време е да се прегръщаме със Сънчо и утре да запрятам ръкави в буквалния, и в преносния смисъл ;)
Нещо трябва да се промени...

.