сряда, 28 август 2013 г.

в края на август

И август си отива...
А в мен е неудовлетворено...
Свършената работа е много, дори повече отколкото нормално човек може да си представи. Дните ми започваха рано и завършваха късно с натежало тяло от умора. И на следващия ден - пак. Физическа умора...
Разбира се, че свършеното е необходимо и полезно, невъзможно да се върши в друг сезон, по друго време. В този смисъл съм доволна от дните си.
Обаче... не успях в желанията си да направя нещо повече за себе си. Колкото и изтъркано да е - нямах време. Но нямах и желание. Уморена, вечер си мислех единствено как да се опъна на леглото и да заспя. Поне сънят беше с мен почти винаги. Тази мисъл идва да ми напомни нещо забравено, на което не се отдава внимание - физическата умора довежда съня. Не говоря за преумората. Тя е с обратно действие. Явно въпреки, че се чувствах много уморена, тялото ми не е преминала в границите на преумора, намерило е баланса. В такива дни да си помисля за гимнастика... не можех.
Не си търся сега оправдания, не се опитвам да се самообвинявам. Станало е така, както е трябвало, навярно. Обаче... ми е някак неудовлетворено, че отмина лятото, а аз...
Какво пък. Едно различно лято. Имам си и успехи. Храната ми беше преобладаващо плодово-зеленчукова. Изобилие имаше и още има. До седмица, вероятно, ще се върна към онова ежедневие, което сякаш мога да контролирам повече и да намирам повече време за себе си. И тук съм успявала, но... това лято беше различно. И не се оплаквам, само си споделям.
Днес е следдъждовен ден. Може и за днес да е приготвило небето някой облак за тук. Но сутринта ясно си показа, че есента иска да навлиза във владение. Мъглите се поразсеяха, но оставиха усещането, че лятото си отива.
Днес дори не ми се мисли какво мога да направя за себе си. Имам неотложни работи, които трябва да завърша днес и да предам утре. Но пък желанието да си попиша тук надделя. Имам време, ще успея и с работата. Освен това искам и да почета повече. Чете ми се. Напоследък, само взимах книга и заспивах с нея.
Сега ще поработя, а после... за каквото остане време.

.

сряда, 14 август 2013 г.

средата на август

Средата на август е вече... Колко бързо минават дните... Повече от десет дена не съм идвала тук.
Едно е сигурното - бяха много пълни дни. С какво ли не.
Най-важното е, че всичките започваха с раздвижване и тибетски ритуали. Оттам нататък вече беше лесно. Всичко ми беше по-лесно. Със сигурност това влияе и на настроенията ми. Харесва ми такова начало за дните ми.
Е, можеше и още нещо да добавя, ама... Ето го класическото оправдание - не стига време. Обаче е истина. Колкото и да са дълги летните дни оказа се, че не са ми достатъчни за всичко.
Но пък има и друго хубаво. Краставиците все още са свежи и са чудесно лятно ядене. С по-малко калории е по-добре ;) Има и изобилие /вече/ от плодове. А аз обичам плодове. Особено тези от градината ;)
И още едно важно нещо за тия дни. Само веднъж останах до късно. Нямаше как... гости ;) Но пък другите вечери... с кокошките си лягам. А тази вечер съм толкова изморена, че сигурно ще ги изпреваря.
Обаче имам много планове. Нека се поизбистрят малко и започвам да действам по тях.
А розата ми е красавица ;) Фотогенична е и на свечеряване ;)
Лека нощ!

.

събота, 3 август 2013 г.

нещо като... ода за краката ;)

След снощни размисли тази сутрин така и направих. Първо се пораздвижих за десетина минути и след това тибетските упражнения бяха песен ;)
Събудих се и двадесетина минути по-рано от обичайното. Което си е добре за начало. След раздвижването и тибетските упражнения реших да си поглезя повечко краката - пръсти, глезени. Отново ги пораздвижих във всички посоки. То кръгчета, усукване, изпукване... Изведнуж усетих много силно затопляне и особено мравучкане - признак за добре свършена работа. Краката никога не се сърдят на малко крем, затова тази сутрин ги поглезих . Докато го разнасях си направих самомасаж по рефлексните области. Добре ми беше. И като излязох от стаята та до сега...
Седем часа на крака. Събота било... ама работата не чака. Кофа и половина моркови вече са изчистени и нарязани във фризера. Добре, че имах и помощ. Не броя прането, тя пералнята се справя. Аз само го простирам ;) Готвенето... че то всеки ден, какво да го броя и днес. Навън-навътре, напред-назад... После се позалъгах с малко гладене, ама много ми дойде. То пак ще чака.
Сега искам малко сиеста... Мъъничко...
А после... намислила съм си нещо :):):)

.

петък, 2 август 2013 г.

в ранна утрин

В ранна утрин трябваше да стана. И нали начало съм поставила, не исках да пропускам тибетските си ритуали.
За пръв ми се случи едва прогледала да ги започна. Сега като се замисля, не беше кой знае колко зле. Е да, беше ми малко по-трудно, по-сковано, но това не ми попречи повторенията на упражненията да си ги направя по двадесет и един пъти.
Отдавна не бях си засичала за колко време ги правя. Днес ги направих точно за осем минути. Това е много силен мотив за мен. За по-малко от десет минути аз правя нещо много голямо за себе си. Получавам повече енергия, лекота и повече усмивка за деня си.
Може би по-добра идея ще е да се пораздвижа за десетина минути  и после да правя тибетските ритуали. Все пак и двадесет минути за едно прекрасно начало на деня не са никак, ама никак много. Сега по-рано ще се гушна при Сънчо. Утре може и без причина да съм ранобудна ;) Защо пък не? Имам много добри спомени от ранни сутрини...
Хайде, ето още един добър навик, който ще си припомня и пак ще си го върша ;)
Лека нощ от мен! ;)

.

четвъртък, 1 август 2013 г.

за днес

Днес направих таратор.
Разбира се, не е нещо необичайно за лятото, когато изобилие от краставици има и е търсен разхлаждащия ефект на киселото мляко. Различното е, че днес добавих орехи ;). Естествено и друг път съм го правила, но отдавна, отдавна не бях. Защо добавих? Ей така...
Преди да стигна до тараторено-обедните настроения си изпих чая от синя жлъчка, чай от бял равнец и за сега с горчивките до тук за днес. Закусих с пъпеш. Следобедно е ред на малко Шуслерови соли, на малко работа и мъъъничко сиеста.
Хубаво, ама сиестата се поудължи, може би защото нощес не спах добре. Така или иначе - ще поработя сега повече. Вече хапнах малко диня. Обичам плодове и се радвам, че това лято ги има в изобилие и в разнообразие.
Предстои вечеря. Мисля да наблегна на краставици и... краставици. Добре де, ще добавя и малко зелен боб. Нищо, че е вчерашен, толкова ми е вкусен. И нищо, че обядвах с него ;). За другите ще оставя картофите.
След малко, като поусвоя динята, ще направя тибетските упражнения за втори път днес. Не е много. Освен това, аз пък искам много ;)
Това е... за сега...

.

най-сетне

Най-сетне...
От толкова отдавна все се канех да започна пак да си правя тибетските ритуали. Тази сутрин сложих поредно начало. И няма да се налага скоро начало, защото знам, че сега ще съм редовна. И ще го пиша тук. Ей така... да се самомотивирам.
Ето, няма и десетина минути, а вече ми е по-леко и по-важното - по-ясно ми е.
А най-хубавото е, че въпреки мързела ми /щото то друго име няма/ все още съм във форма и почти безпроблемно си направих двадесет и едното повторения.
Напоследък четох една книга на Пол Брег и дъщеря му Патриша за нервната сила. Нервна сила, жизнена сила... имена всякакви. За мен това е онова нещо, което сутрин като се събудя да ме усмихне и да ми обещае прекрасен ден. И той да е такъв - динамичен, изпълнен с дейности и много усмивки.
Та там прочетох нещо, което не е нито ново, нито кой знае каква сензация. Обаче е съвсем вярно. Тялото е такова каквито са ни мислите, а мислите ни са такива каквото ни е тялото. Е, логично е... Вече усетих как едно движение /и то не е кой знае какво/ ми прояснява мислите.
Значи имам храна за размисли през деня си. И време за движения ще намеря.
А това цветче на снимката е от синя жлъчка. Промъкнало се сред клонче на смрадлика.
Някога... преди повече от петнадесет години прочетох, че чай от стръкове на синя жлъчка действат отслабващо. Тогава го пих. Миналия ден си набрах и нарязах за сушене. От днес започвам да си правя чай. Обаче е горчив. Тогава ми трябваше време да свикна с горчивината му. Ама, млада бях. А днес... толкова горчиви работи съм понесла, че някакъв си чай от синя жлъчка не ще ме уплаши...Ще разкрия тайната - ако се пие топъл е поносим... както и всяка горчивина се понася по-лесно с топла прегръдка, когато я има...
След почивката от десетина минути тук отивам да действам. Всъщност, работата, оная дето не иска много мисли, е най-добрия заглушител на вътрешния глас дето все да се оплаква иска...
Отивам да си изпия детоксикиращата комбинация от Шуслерови соли. Днес е вторият етап, от който дозите се намаляват. Е, аз по инерция сложих повече,  но пък ще го изпия за повече време.
На работа...

.