петък, 31 януари 2014 г.

вечерни мисли

В очакване на пролет съм :)
Да, знам, не ми се наглася. Миналата седмица исках зима, сега пък чакам пролет.
Така е, защото зимата дойде и вече ми стига ;)
А пролетта е вече доста примамлива с топлината си, с ентусиазма си и с растежа на всякакви позитивни желания.
Искам да си правя всекидневните разходки, но съзнавам, че е безумие при тези много минуси. Затова ще почакам още малко.
Решила съм да опитам да въведа някакъв по-сериозен ред в начина си на хранене. Определено имам въведени доста добри навици, но винаги може и още. Опитвам да разнообразявам менюто си с полезни храни.Опитвам нови вкусове, за да е по-лесно да се отказвам от други, които определено не ми понасят ;)
Не е разумно, а и не е възможно само да се изключват храни от менюто. Затова сега ще използвам студеното време да чета повече и да си набележа някои полезности, които постепенно да внасям в ежедневието си.
Сутрин, въпреки, че си лягам навреме, около 22:00, в последно време си поспивам повечко. Никак, ама никак не ми се става, като знам какво е студено ;)
Сутрешното успиване съответно води и до вечерно закъснение, ама няма да прекалявам. Усещам си, че времето между 22:00 и 22:45 ми е най-доброто за отправяне в леглото. Затова ще продължавам да си го правя. Няма нищо, което да налага по-късното ми оставане. Затова...
Лека нощ!

.

сряда, 29 януари 2014 г.

за подкрепата

Замислих се за необходимостта от подкрепа, когато се правят промени в обичайния начин на живот.
Добре е да я има...
Няколко пъти съм имала дружка за моментите на физическа активност. Това определено ми е помагало. Заради едната мисъл: Ехе, защо пък да се излагам аз? Нима не мога и аз? И... получаваше се. Истина е, че не аз си изоставях дружките, а те мен. Може и да не ставам за компания. А може и да не са били достатъчно сериозни и мотивирани приятелките.
Е, сега съм си сама и мотивацията само в себе си намирам. Всъщност, лесно е.
Важен е начина на погледа. А сега си имам правилния. Защо ли? Чувствам го правилен. Това е достатъчно.
Навън зимата е в сезона си. Имах нужда и от това. След зимата е по-лесно да се съберат сили и мотиви.
Мога да използвам всяко нещо, което може да ми донесе мотивация.
След детокса по пълнолуние, който беше преди две седмици, след вирусната атака преди седмица сега мога да отчета сравнително успешен период за начина си на хранене. Е, не е идеално, но и не е необходимо. По-важно е посоката и състоянието ми като цялост.
Чувствам се уютно с промените, които сама си искам. Може би ще ги казвам, когато станат навици поне на месец. Не е заради суеверие. Искам да съм уверена, че са моите навици.
Най-важното за сега е количеството на течностите, което смятам за успех.
И една по-лека вечеря...
Днес си дремнах следобед. Но си мисля пак да си легна навреме. Много по-добре се чувствам с по-ранното лягане.
Отивам да си направя чаша чай за лека нощ и след около час да се ориентирам в правилната посока ;)
Лека вечер!

.

вторник, 28 януари 2014 г.

от днес

Днес ми е студено. От времето ще да е ;)
Нещата, които исках да са ми в ред - подредиха ми се.
Издънки нямам. И даже шоколад отказах.
Толкова е хубаво да си хрупам ябълки... домашни са ни :)
Рано е, а вече ми се спи. Защо пък да не се послушам...
Утре друг ще е денят и планове си има, за да е успешен.
От срещата ми с вируса гаден не съм правила никакви упражнения. Днес се усетих, че си мисля за това. Значи ми е време...
Утре...
Лека нощ...

.

понеделник, 27 януари 2014 г.

шоколад

Зимата е тук. Исках я. Сега вече не я искам.
Когато навън е студено, когато в мен е студено... толкова е лесно да се посегне към изкушението, наречено шоколад.
Добре де, няма да се линчувам. Ама и повече няма, НЯМА да посягам към подобни неща.
Навън е зима. Не може да се отрече, че е красиво...
Още ми е уморено. Още се закашлям.
Време е вече да си отидат всичките екстри на вируса.
Време е пак да си подредя дните. Време е пак да си подредя движението. Храненето ми има нужда от ред. Течностите и те.
Време е да спра да се оплаквам и да си намирам причини. За всичко...
И е време пак да си лягам в 22:00. Защо окъснях? Не знам. Тогава...
Лека нощ...

.

събота, 25 януари 2014 г.

в събота вечер

Така е... Леко, леко се връщам към себе си и към ежедневните си задължения. Исках да напиша занимания, но осъзнах, че за сега се връщат само задълженията, а заниманията... Е, ще им дойде ред.
Все още ми е уморено, но истината е, че днес и доста къщна работа си свърших. Та сега не съм сигурна умората от що да е - от вируса или домакинстването. Все едно е. По-важното е, че ми се иска почивка.
Утре, ще е пак различен ден. Едва ли ще успея да си вляза във графика от преди, но за понеделник вярвам, че ще ми се случи.Днес забравих в следобедните часове за течностите. Но студът и снегът навън не предполагат да се наливам с много вода. Утре ще наблегна на повече чайове. То и днес започнах с литър и половина от тях, ама... нямаха си много продължение.
А утре... да видим колко ще познаят синоптиците за снеговете... Мисля, че от сега ми се правят зимни снимки, че не се знае дали ще има скоро пак възможности.
Чувствам, че от умора и да мисля вече не мога. По-добре ще е...
Лека нощ!

.

четвъртък, 23 януари 2014 г.

един грип

Един грип в малко размисли...
Мисля, че с грип до сега не се бях борила. Все е имало грипоподобни и всякакви вируси, ама като сегашния не е.
Да се усещаш като пребит и да ти убива леглото... Да си в несвяст с часове и даже дни... Да не можеш да мислиш...
С по-малко думи - да не знаеш има ли те, няма ли те на тоя свят и да не разбираш какво става...
Надявам се, че вече е минало. Днес съм жива... Е, има какво да се желае още, но... хайде да не съм максималист. Та аз снощи се питах къде ли съм...
Изводите от преминатото са няколко.
Не се знае вирус от къде ще се лепне, независимо колко си подготвен :) Бързите мерки са важни. Аз закъснях с няколко часа и... Поне сега правя изводи ;)
Температурата лекува... Вярно е. Винаги съм избягвала лекарствата за понижаване на температура и съм ги вземала или давала при високи стойности и продължителност. Но този път аз не взех. Не знам как оцелях, но е факт. В понеделник вечерта ме втресе и... с над 38 градуса се отправих в леглото, откъдето станах едва днес. И то не съвсем. През целия ден температурата ми растеше, за да достигне до 39,2 в следобедните часове и се задържа там до около 22 часа. Последното мерене за вторник показа спад - 38,8... Сутрешното в сряда е 37,8, след два часа е 38,2 и... там си остана до вечерното мерене, с леки отклонения нагоре от 2-3 десети. Тази сутрин меренето показа 37, 2, а след два часа 36,7... Не съм я мерила повече, но мисля, че вече я няма.
Но има страшна умора и отпадналост. Това е обяснимо. Това, което приемах е малко хомеопатия и Шуслерови соли, витамин С на прах, разтворен във вода и с добавка на сироп от арония. Опитвах да пия чай и вода. Но по-безвкусна и блудкава вода... Днес е друго. Водата ми харесва :)
Снощи опитах резенчета портокал. Едва ли ще е изненада ако спомена, че не ми хареса. Имах нужда от нещо сочно. Днес, чак след обед хапнах пак портокал. А за вечеря, имах и сили даже да направя, зеленчукова супа. Признавам си, по-вкусна супа... не съм яла ;)
Да, започнах с изводите...
Важен е приема на течности. Казват, че водата измива болестта. Вероятно. Първия ден ми беше много трудно да приемам достатъчно вода или други течности. Но вчера и днес е по-добре.
Сега все още ми остана болката в главата, но сигурно и тя си отиде скоро.
Днес успявам да не лежа цял ден. Нещо немислимо нито за вчера, нито за предишния ден.  Двата дена, освен, че само лежах, нищо друго не можех да правя - ни да чета, ни да говоря, ни да гледам. Изкарах ги в просъница. Едва вчера за малко усетих здрав сън. И днес след обед. Надявам се и тази вечер да спя... хубав сън...
Днес почетох даже. А сега дори съм тук... Е, за малко е...
Имах си добри гледачи :) Значи добре съм ги гледа и аз, та сега си връщат ;)
Ами... Ей, такива едни... грипни мисли...
Мисля вече пак да се отдам на леглото...
До утре, когато вярвам, че ще съм цвете :) :) :)

.

неделя, 19 януари 2014 г.

неделя е

Вчера разходка за час се случи малко предиобедно. Времето беше чудесно, само за разходки. Вечерната я нямаше, а ми се искаше. Вчера мисля, че се храних правилно и без издънки. Това ми дава много повече мотивация, че мога.
Днес денят е за работа в градината. Добре ми е. Е, движението не е разходка безцелна и ежедневна, а различно и добре е за разнообразието, за да не омръзва. Сега съм уморена, но с онази... сладка умора. Продължавам с домакинските задачи, които също са свързани с движение. Дано ми останат сили за една по-късна разходка поне за час.
Малко по-късно днес си наваксвам с течностите. По-точно е, че започнах с доста течности, а сега продължавам. Ще успея :)
Времето ми за почивка свърши ;)

.

събота, 18 януари 2014 г.

начало

След успешния завършек на детокса по пълнолуние следва начало.
Началото на дни, в които ще се задържат резултатите и ще се постигнат нови.
В края на лятото, си направих сироп от арония. В нета има много информация за този... безценен плод. С неособено постоянство и редовност го предлагах и приемах и до сега. Но мисля, че сега е подходящо време за едно сериозно начало в тази посока. Вчера го и поставих, днес го затвърдих. Две - три лъжици концентрат в малко вода е достатъчно когато целта е по-скоро профилактика. А при мен е точно такава. И така: не си забравям чая, почти литър и половина вече си изпих. Това означава, че с течностите за сега съм си добре. Солите ми са на ред.
Много ми се излиза на една дълга, дълга разходка. Ама синковеца ми отказа :( Ще направя опит пак да го прилъжа  ;). Ако не успея ще си изляза и сама. Не искам да изпускам деня.
Да се пораздвижа  е време...

.

петък, 17 януари 2014 г.

завършек

Завършекът на детокса по пълнолуние е факт. Денят за захранване не е по-малко важен от предишните дни.
Вчерашния ден завърши успешно. И разходка се случи в късната вечер.
Днес съм назад с разходките, компания си нямам.
Важното за днес е, че се захраних по всички правила и без издънки :) Следвах предписанията на доктор Михайлов.
И чайчетата си изпих и солите. Значи и с течностите съм успяла.
Сега... за Сънчо е време.
Лека нощ... :)

.

четвъртък, 16 януари 2014 г.

третият ден

Вчера преодолях умората си и вечерната разходка се случи.
Добре е, че студът от вчерашния ден ме поотпусна привечер, а и навън нямаше обичайния вятър. Тези условия направиха възможно раздвижването ми.
За отчет на деня може да се каже само една дума - успех.
Не съм се и съмнявала, че ще е успешен.
Днешният ден започва нормално. Нормално за трети ден на детокс. Английската сол си действа, изпих си литър и половина чай, сега започвам соковете. Приготвила съм си и Шуслеровите соли. Очаква ме успешен ден и днес :)
От сега усещам лекотата, която ми носят тези дни.
Напред към задачите...

.

сряда, 15 януари 2014 г.

вторият ден

Днес е вторият ден от детокса по пълнолуние.
Отчитам успешни първи ден и старт на втория.
Вчера нямаше разходки. Вероятно и днес няма да има. Беше ми много студено. Ама наистина много. Скоро не съм имало толкова "студен" детокс. През целия ден усещах и умора. Знам, че днес ще е по-различно. Ако не днес, то утре и през следващите дни ще имам много енергия.
Приемам умората като желание на организма за почивка. Не ме притеснява. Друг път се е случвало в тия дни да не сядам, все да върша нещо, дори и неща, които са си чакали реда дълго. Е, този път е различно. Явно сега имам нужда от почивка. Ще си я дам :)
Важно е да слушаме какво говори тялото ни, а по-важно е и да го разбираме какво ни казва. Винаги може да се научим на това. Трябва да се опитва.
Използвах времето да си чета. Човек винаги има какво да научи. Днес ще продължа с това занимание.
Денят го започнах с английската сол. След час и литър чай изпих. Оставих си от чая и за после. Изпих си половината от коктейла с Шуслерови соли. Реших да не ги прекъсвам. Те не биха попречили на детокса, по-скоро го подкрепят с необходими минерали, приети в най-усвояемата форма. Приети по този начин, те подпомагат организма сам да си набавя необходимото му от храната.
Вече започнах да си пия и цитрусовия сок. Четири литра са си сериозно занимание ;)
До сега не ми беше студено, но започвам да усещам как ме нагазва студена вълна. Ще се справя с още едни чорапи, с по-дебелото одеало. Помагат и малко упражнения за раздвижване.
Но първо ще си взема един горещ, горещ душ, а после...
Отивам да си прегърна одеалото и книжката...

.

вторник, 14 януари 2014 г.

ден за детокс

Ден за детокс - първият ден за това пълнолуние.
Стартирах в ранните часове. Направих си и чайчетата. Направих си и соковете.
Започнах с топлината на чай от джоджен. Продължих с други. Вече изпих литър и половина чай. Започнах и соковете. До тук само една чаша, но денят е напред.  И това ще бъде днес.
Не очаквам изненади. Очаквам успешни дни. И след тях също...
Разходка на ранина не се случи. Не е разумно след английската сол да се разхождам надалече. Ще наваксам с вечерната. Обещавам си :)
Снощи вечерната разходка се случи по-късно от обичайното, но важното е, че я имаше. Беше възхладничко, но от онзи хлад, който е приятен. Дали си въобразявам или е така, но след тия вечерни разходки ми се приспива по-бързо и по-лесно.
А днес... радвам се на денят си. Очаквах го с нетърпение и особено вълнение.
Денят е...

.

понеделник, 13 януари 2014 г.

понеделнишко

Един понеделник...
Да има как да си сменя главата... Поне пет алтернативни начина приложих върху себе си днес, за съжаление с частичен и временен успех. След като се събудих с ужасно главоболие, започнах деня със закъснение, сега се опитвам да го продължа по приемлив начин. Да се разбира - с по-малка болка. Признавам, че болката не е за умиране и по-силна съм търпяла и преживяла, ама е... досадно и уморително.
Сутрешната разходка бе по-скоро предиобедна, но се получи добра. Времето топло, неприлично даже за този сезон. Дори и птички чух да пеят... Тук-там някой се попробудил, някоя тревичка бързаща света да види. Все пак най-важното от разходката си остава движението.
Нещо не успявам със самомотивацията за друго движение. Е, случва се по нещо, но по-скоро е инцидентно, не може да се говори за правило все още.
Що се отнася за течностите - чай, вода, соли - те са си правило, те са ежедневие, което си спазвам редовно и съвсем отговорно :)
Чакам си с нетърпение утрешния ден, за да си започна детокса по пълнолуние по всичките му правила. Сещам се, че съм чела, че на някои им се случва в тези дни да имат главоболия, но при мен не се е случвало, което си е добре. И много се надявам, че до утре, тая моята боляща глава, да си е взела поука и да се е поправила...
Освен да се опитам да полегна...
Е, няма да се случи. То, човек да си не помисли нещо хубаво. Телефонът каза - ще се работи...
На работа...

.

неделя, 12 януари 2014 г.

в края на неделята

И така...
Минаха събота и неделя. В събота се разминах с разходките. Затова пък, цял ден с домакинската работа... седнах само два пъти по десетина минути от сутринта, та до вечерта. Казват /в статии авторитетни ;)/, че тъй се най-отслабвало. Разните чайчета, соли и подобни занимания си изпълних напълно.
Неделята... леко мързелива, и облачна... Поне завърши с доста прилична разходка преди минути. Чаените добавки и другите днес са на около 80% изпълняемост. По-добре от нищо. Така се случи, такъв денят ми бе.
Утрото очаквам. Новата седмица да си започна подобаващо. Седмица на пълнолуние ще е. Детоксът ще си почвам от вторник. Вчера си набавих всички необходими ми плодове. Ама за това ще има време да пиша.
Сега искам да си лягам... Една глава се опитва да ме боли... Тя опитваше и преди разходката, и даже доста си болеше. Преди излизане изпих половин чаша топла вода със Шуслерова сол -7. За минути ме поотпусна. Но сега се опитва пак да се връща болката. Ще й попреча с нова порция ;)
Да не окъснявам...
Лека нощ.

.

събота, 11 януари 2014 г.

полезно е

Мисля, че тази картинка е полезна.
Не претендирам за качество на сканираното, но за съдържанието гарантирам верността. Изпитано е.
Масажът на средния пръст, указан по този начин, наистина нормализира кръвното налягане. Разбира се става дума за инцидентни случаи. Не бих могла да обещая за другите случаи, когато високото кръвно е проблем с давност. Но си мисля, че не би било вредно ако и тогава се прилага... по-редовно и с упоритост... кой знае... Ако някой опита, моля, нека да ми каже :)
Не си спомням книгата, от която я сканирах, исках да ми е под ръка  тази информация. Дори я изпращах на приятели, за да си помогнат сами.

.

петък, 10 януари 2014 г.

утринно

Утрото е леко скрежно ;)
Но слънцето от рано се усмихва.
Разходката за час, но километрите не зная. Маршрутът беше като вчера, но с добавка, която даже не е малка. Мисля, че започна да ми харесва свежестта на утрото, макар и малко заледена. Вече не приемам студа с негодувание.
Снощи случи се разходка из улиците на града също по-дълга от предишните. За час изминахме си доста. И спах добре ;)
Сега като гледам колко е часа... Напреднало е времето. Имам още някои неща, за да мога да кажа, че съм приключила с утринните с занимания. Нещо с чая изоставам, но ще се справя днес.
За действия е време пак...

.

четвъртък, 9 януари 2014 г.

за разходките

Вчера разходката беше само вечерна. В съкратена компания, но качествена :)
Тази сутрин маршрута се смени. Имаше изкачване на стълби, хълмчета, слизане, равни участъци. Не е лошо да има и разнообразие.
Навън е като пролет... слънцето ми носи усмивки и настроение. Със сигурност и движението си има значение.
От значение е и сутрешния литър и половина изпити във вид на чай. Пия ги след разходката по обясними причини ;). Преди нея по-малко. Литърът вода с коктейла ми от Шуслерови соли. Допълнителната вода, която си пия през деня е може би също около литър. На фона на препоръките /някъде/ за прием на литър и половина -два изглежда повече моето количество. Но се чувствам добре. Не ми е трудно по никакъв начин.
Сега ще изляза да се поразходя малко и из града. А довечера, по тъмно и по-хладно пак ще има разходка. Надявам се да е пълна компанията.

.

сряда, 8 януари 2014 г.

искам пролет

Една сутрешна разходка от пет километра.
И една вечерна от около четири.
Това е от вчерашния ден.
Радвам се на компанията си за вечерта. Една мълчалива разходка... За мен беше полезна не само с движение, дано и за... да е. 
И отново успех с преодоляване на шоколадови и други хранителни изкушения. Само с мисъл се справих.
Но ми трябва още много спокойствие.
Спокойствие...
И търпение...
И спокойствие...
Днес ще пропусна сутрешното ходене, ще го наваксам после. Трябва да измисля нещо по-топло за обличане,  защото въпреки липсата на много минуси, студът в комбинация с вятър край реката пронизва до... кости.
Искам пролет!

.

вторник, 7 януари 2014 г.

за забравеното

Защо толкова бързо забравям /само аз ли?/ хубавите си навици, знания и опитности?
Ето вчера:
По едно време, в ранния следобед, наскоро обядвала... когато изобщо не бе логично да ми се иска нищо за похапване, толкова силна мисъл за шоколад ме запреследва и искаше да се реализира... А тия реализации ги знам. Никога не се спират до парченце - две или дори до половин шоколад :(
И тук знанията ми и опитността ми изведнъж се появиха по-силни от шоколада. Знанията ми са, че Шуслерова сол -7 има много бързо действие при такива желания - веднага ги праща - дим да ги няма. Опитността ми и тя го потвърждава, поне десетина пъти съм била в подобна ситуация и действието е безотказно. Та, днес си взех две таблетки от седмичката и... си изкарах спокойно деня без шоколадови изкушения :) Сега остава да си го спомням всеки път, когато шоколадовото дяволче ме изкушава ;)
Второто от вчера:
Алтернативното дишане... Толкова редовно си го правех и ми беше добре. А дори не можах да се сетя кога беше... :(  Добре де,  направих си го и... съм благодарна за спокойствието, което ми донесе. После пак го направих, когато почувствах да ме завладява нервност. Сега остава да помня и това ;)
И третото:
Вечерните разходки из притихналия град... Посъбрах си студ...
А игликите? Очаквам ги... скоро :)

.

понеделник, 6 януари 2014 г.

новата седмица

Новата седмица започнах по план.
По график всичко си правя. Започнах деня с всички препоръки на д-р Михайлов, които ми даде преди три месеца.
До тук съм изпила точно литър и половина с чай. Много е лесно. Докато сутрин проглеждам, в каната слагам литър и половина вода и докато си приготвя чашите за чай, тя е вече завряла. Първо си заливам една лъжичка сминдух с половин чаша вода. Добре де, обичам сминдух, но в тия количества си мисля как по-бързо да го преглътна :) Успявам, а сетне продължавам с другите чаши.
По това време си слагам и двата грама витамин С на прах в чаша вода. Докато пия от топлите чайчета, витамина се разтваря и... си го изпивам.
От вечерта съм си приготвила пчелен прашец, но на него му идва ред малко по-късно. Предпочитам първо повечко течности да изпия, а после да започвам с храните, пък било и пчелен прашец. Всъщност, пчелния прашец си е доста концентрирана храна и много засищаща.
Същинската закуска беше след 11:00. Мисля, че мога да мина и без нея, ама слушам доктора и си забърквам овесени ядки с пшеничени трици и ленено семе. И лъжичка мед, вместо стафиди.
Вчера и днес си забърках литър вода с Шуслерови соли. Вече ги започнах, а до вечерта ще си ги изпия.
Днес оставих движението си за по-късно. Нещо не ми се започва. Някаква неоправдана умора ми се намесва в дневните желания. Ама ще я разкарам, защото ми не трябва. Ще я потърпя още мъъъничко и... ставам :)
Хайде... да изляза и да посвърша някоя работа, но ще си взема шишенце с вода...

.

неделя, 5 януари 2014 г.

започнах

Започнах я... годината. Според намеренията и желанията си.
Съставих си... нека нарека си го - програма. Сега съм в период, в който искам всичко да ми е подредено. Включително и грижата за мене си. Имам нужда от часовник ;)
Та, програмата... започната от първи ден с по-малък обем, за да достигне в ден трети до около 70% изпълнимост. За ден четвърти процентите са около 90, а днес - ще бъдат 100 ;).
Може би е малко относително, защото програмата я разширявам все още. Но го искам и се справям. Добавки всеки ден си има и те са част от следващите дни.
Ето и малко конкретика:
В петък си направих ден оризов. Необходимост след празниците има. Вчера го направих рибен - за вечеря скумрия на тиган, вместо на скара. Днес отново си варя ориз. Ще се радвам на още един оризов ден. В плана е записан още един през седмица. Ще си избера ден и ще си го направя. А следващата седмица /нищо, че все още е далече, нека да се знае/ ще му дойде време на детокса по пълнолуние. Очаквам си го.
Все още програмата ми за движение не е пълна. Започнах постепенно, с малки крачки. Днес исках нещо по-голямо да добавя, но като гледам навън каква мъгла се спуска... явно няма да ми е възможно. Най-вече ще е неприятно. А аз си обещах всичко да си правя с желание и настроение, с положителни  емоции.
Още един важен момент от програмата ми са течностите. До тук с успех се справям от първия ден. Имам си за разнообразие голям избор на готови чайчета. И още по-голям избор на бурканчета с билки, собственоръчно събрани, които носят невероятен избор от комбинации ароматни. Освен това и бистра водица си пийвам ;). Само до този час съм изпила не по-малко от литър чай и половин литър вода. И тепърва ме чака още :) А и ориза ми е готов, с него си имам почти литър оризова вода. След малко ще й добавя канела и лъжичка мед.
Такова е сега край мен. Радвам се, че успявам във всичките си намерения и ги правя реалност. Ще им добавя и постоянство, от което имам нужда най-голяма.
Искам да запазя доброто си настроение и позитивните си мисли и емоции за възможно най-дълго време. Ще опитам... Искам да успея... И ще...

.

сряда, 1 януари 2014 г.

Новата

Тук е вече. Новата...
С много надежди и желания.
От първия ден...
От новолуние...
Честита Нова 2014 година!







.