четвъртък, 20 март 2014 г.

пролет е уханна

Разходка в пролетна привечер случи се. Велосипедът прави ми компания.
По пътя обичаен, намалях скоростта с усмивка. Омаята на аромата цветен на джанките край пътя беше ми причина.
Снощи нямаше и помен. Е, загатнато си беше, но... Но днес, след топлия повей, клоните самотни са с премяна ароматна, бяла.
Определено днес ми е успешен ден. С километри девет в откраднати минутки от слънчевия залез... Определено скоростите тази вечер бяха олимпийски ;) 
Доволна съм, умората усетих. От оная сладката, доволната...
Сега... За Сънчо ще си мисля скоро...
Лека нощ!

.

сряда, 19 март 2014 г.

в сряда

Срядата си отива. Успешна е за мен.
Беше хубав пролетен ден. Но нали е мартенски, та баба Марта на свечеряване поразвя и събра студени ветрове и сиви облаци.
Все пак успях да си направя велосипедната разходка. Това ме прави доволна и... леко уморена.
Набавих лимони за следващите десетина дена. Идеалното питие за събуждане. И за разбуждане на ученици ;)
А виброгимнастиката - мисля, че се пристрастих към нея ;)  Харесва ми да си я правя когато и където се сетя. Убедена съм в ползите й. Още малко и ще има впечатляващи отчети...
Дааа, хубав ден...
И утре ще си го направя хубав.
Лека вечер!

.

вторник, 18 март 2014 г.

ден за движение

Прекрасен ден за движение.
Във вчерашния ден открих сезона на велосипедите с шест километра. Малко е, но по-добре така да се започва.
В днешния следобед имах желание за повече. И възможност, разбира се. Километрите се закръглиха до единадесет. И тъкмо си прибирах превозното средство... щерката ме пита: Ходи ли ти се на разходка?
Как се отказва такава покана? ;)
В резултат си направихме много дълга разходка.Много съм доволна от трите часа прекарани сред природата.
Сега съм уморена, но с такава една... приятна умора. Ще си направя чай от билки.
Лека вечер!

.

понеделник, 17 март 2014 г.

отчетът

И така... вчера беше третия ден на детокса, но не сколасах да намина тук и да се отчета ;) Толкова много работи свърших, толкова много енергия имах...
Днес е денят за захранване. До тук всичко е по всички правила.
Чувствам се много леко и свежо. Може би деловата част от деня приключи. Сега съм си намислила да откривам сезона на велосипедите. Чакам си компанията. Докато чакам свърших малко домакински задачи. Те никога не свършват, но все пак е необходимост.
Като цяло този детокс беше натоварен с нещо негативно. Не мога да опиша, а дори и да го определя. Мисля, че се дължеше на времето, по-скоро вятъра. Тия пролетни ветрове ми влияят много лошо. Сигурна съм, че с помощта на детокса и движението по-лесно се понасят.
Така или иначе, този детокс си беше успешен. Започнах го с по-малко килограми отколкото предишния. Завършвам го с още по-малко... Сега остава да ги задържа, а дори и да ги намаля още.
Усещането ми за студ беше определено по-малко. Почти съм сигурна, че вероятната причина се дължи на виброгимнастиката, която правя вече редовно. Ще продължавам да я правя, защото виждам ефекта й и върху един проблем  /все още не е проблем, но на там отива, ако не взема мерки/, който все още е в начално развитие. Сигурна съм, че ще бъде спрян процеса преди да е станало проблем.
За сега това е...
Отивам на алеята с велосипеда...

.

събота, 15 март 2014 г.

втори ден

Вторият ден на детокса по пълнолуние е към края си.
Успешен е. Разбира се, че и съмнения няма за това.
Днес бях разпределила соковете съвсем точно, но не предвидих нещо. Нетипично е за зимните ми детокси.
Градински фитнес за няколко часа... Чудно време и настроение...
В резултат в късния следобед уж полегнах за малко, а то... не е за казване ;) - почти три часа. Как да съм в график с пиенето? Е, вече наваксвам, но няма да бързам да лягам. Пък и имам малко работа, не е лошо да си посвърша нещо от нея.
Един успешен за мен ден е към края си. Малко уморен ден, но... не е от значение. Утре ме чака още един успешен ден. Няма да има като днешните занимания, но пък друго съм му намислила. Ама това за утре ;)
Лека нощ!

.

петък, 14 март 2014 г.

детоксово

Детоксът по пълнолуние е започнат.
В сряда си направих чудесен чаен ден. А днес си започнах детокса по всички правила. Леко ми е, но преди час усетих гадно главоболие. Скоро не съм имала подобни изживявания по време на детокс. Мисля да се скрия по-скоро в леглото...
Много се надявам утре да няма и следа от това.
Дали защото днес позакъснях с пиенето на соковете...
Навън е доста пролетно и тия дни си правих дълги разходки. Много добре ще е да продължа с тях и да ги и увеличавам. Искам го, а това означава, че само трябва да го направя.
А сега искам... да спя...
Лека нощ!

.

вторник, 11 март 2014 г.

с намерения

В неделя е пълнолунието. Вече започвам да мисля за него. Очаквам го с желание.
По правилата детоксът трябва да се направи в петък, събота и неделя, а в понеделник е денят за захранване.
Това ще ми бъде шестия детокс от есента до сега. Доволна съм, че не пропуснах нито един и си ги направих както ги препоръчва доктор Михайлов.
Утре е сряда и си планирам чаен ден. Очаквам да е поне толкова приятен колкото миналия петък, а защо не и повече :)
Сега ще си имам един час само за мен. Но не пред компютъра. А после...
Лека нощ!

.

неделя, 9 март 2014 г.

в неделя

Неделята е към края си.
През тази седмица взех решение и се чувствам особено спокойна и някак свободна.
Днес, по някакви причини, пропуснах лимона с топлата вода. Но като цяло всичко си ми е наред.  Утре е понеделник и си имам пак лимони.
Уверена се чувствам. Надявам се, че мислите, които ми минават за допълнения, ще се реализират спокойно. Постоянството, което имам за няколко от припознатите ми мои неща, определено ми носи резултати.
Има доста неща, които очакват да си ги позная. Когато съм сигурна, че са истинско мои, само тогава ще намерят място в дните ми.
Сега е време да проявя постоянството си във времето за лягане. Не е трудно, защото вече си имам настройката, навика за това.
Утре е понеделник. Нова седмица - нов късмет.
Вярвам в това. И ще бъде!
Лека нощ!

.

петък, 7 март 2014 г.

чаен ден

Чаен ден... Това си е мое нещо...
Снощи го реших и днес си го изпълних.
Знам кога ще имам пак такъв ден. Решено е. И тук ще си го призная... като му дойде времето ;)
Като на снимката започват дните ми. Само чашата топла вода с лимон липсва. И чашата ми с арония... Вече си ги бях изпила ;)
Така ми е добре.
За днес си имах повече от три литра /по-близо е до четири/ най-различен чай. Леко ми е.
За мотивите... някой друг път...
И вече ми се спи...
Лека нощ!

.

четвъртък, 6 март 2014 г.

мое нещо

Едни такива мисли днес ме настигат...
Дните ми не са това, което искам. Не са това, което мога. Не са и това, което заслужавам.
Пак сгреших в преценката на себе си. Бях уверена, че мога Зоната да следвам... Ами... не мога. Признах си го днес. Омръзна ми все извара, сирене и кашкавал да редувам. Не искам соевите измислици да използвам за протеини. Другите, които знам, че са добри не успях да намеря как да си ги изчисля. А да се забия в сметки... не е това смисълът и идеята.
Реших!
Толкова много съм изчела, опитала, мислила и премислила. Слагам една голяма, голяма...
ТОЧКА.
Никакви системи, правила, указания и прочие. Забравям всичко, Абсолютно всичко!
И слушам само себе си...
Не себе си. Това е съзнанието.
Ще слушам подсъзнанието си...
Онова, което е най-истинската ми същност.
То, което е дълбоката ми същност, си има своите най-истински и позитивни навици. Те са с мен от много време. И са истински навици, които са се доказали. Те остават с мен, те са мое нещо.
Един въпрос - какво  и как ще пиша тук и ще отчитам?
Много е лесно. Каквото, когато и както ми дойде от вътре...
Със сигурност промяната в мен ще се усети и тук.
Знам си, за добро е...
По някаква причина се задържах до късна доба. Причината правило не е. Значи утре пак ще бъде друго. Обичайното... Моето си време...
Лека нощ!

.

събота, 1 март 2014 г.

след февруари

Февруари свърши, март е тук...
Мини-отчет си направих и съм доволна. Е, можеше и по-добре, но максимализма го оставям за март ;)
В съботното утро, за да избягам от мъгливи настроения и мисли, си пожелах разходка. Даже дълга, дълга си я визуализирах. Докато се занимавах с топлата вода с лимон, вече втора седмица неотлъчно с мен, с витамин С и арония, докато си запарих двата литра чай... реших да свърша и нещо по-прозаично - прането да простра.. Толкова студ събрах на терасата, че мечтата ми за разходка се изпари. Сега се топля с чайчета... Все е нещо...
А разходката не е изхвърлена от плановете дневни. В по-късен час ще се случи.
Най-хубавото е, че успявам в последните седмици да съм постоянна във всичките си начинания. Изключения от "правата пътека" се случват, но съм доволна, че са кратки и не са попречили на крайния резултат, който е в правилната посока.
Заниманията ми са разнообразни. Търпят още постоянство. Ще понесат и още натоварване. За сега успявам да ги балансирам и за всичко време да намирам. Предполагам, че и с увеличението им ще се справя. Увеличение, разбира се, за тези, които имат възможности за това. Все пак някои неща, като сутрешния лимон, не се нуждаят от увеличение ;)
Днес ми е някакво сиво... Иска ми се да вярвам, че е заради сивото време навън. Обаче пък, толкова хубаво пееха птичките, докато бях на терасата...
След февруари... Всичко ще е по-добро и по-успешно!
С чаша чай продължавам си деня. А после ще е друго...

Честита Баба Марта!

.