случи се

Утре е денят, с който завършват шест седмици от Началото...
Миналия ден ми се случи, това, което сънувах - да ям нещо, което не е в плана...
Към четиринадесет часа се прибирах и минах край една черница до блока. Когато изядох шепа черници се усетих, че не е по план. Когато сънувах не знаех как ще реагирам наяве ако се случи. Мислех си, че ще се обвинявам и се радвам, че не го направих вчера. Казах си: - добре, ако на всеки шест седмици се случва да ям по шепа черници извън  плана, нека е така. По важното е, че през другото време всичко е наред.
Дадох си сметка, че зависимостта ми към ситуации, в които съм посягала за храна май е на път да си иде.  Тази черница от няколко години е била притегателно място за мен. Последвала съм онзи навик, който явно дълбоко е бил в мен, но днес зная, че с това е свършено.
Черницата е повод да се замисля и оценя случващото се с мен. А то ми харесва. :)
В случа тя обобщава всички храни, които в момента не са в плана ми. Разсъжденията биха били сходни и за друго. Но... с черници прегреших ;)
Доволна съм от тези шест седмици. Научих много за себе си. Научих, че мога! Мога да избирам храната си. Мога да се храня в определени часове. Всъщност, последното се оказа много лесно. Мога да върша всичките си ежедневни задължения в кухнята без да имам някакъв проблем.
Научих се да усещам истинския вкус на храната. Това е невероятно усещане. Яденето ми става все по-просто приготвено. Много малко време ми е необходимо да си приготвям храната. След хранене се чувствам заситена и с усещане за невероятна лекота. Имам енергия, каквато преди не съм и подозирала, че е възможна.
За себе си си мислех, че съм разпиляна, нехаресваща плановете и прекаления ред. Оказа се, че тази подреденост, която имам с плана ми харесва и дори имам нужда от нея. И все пак плана не е догма, а позволява доста въображение и разнообразие. Като игра е и това е интересно. И ми харесва.
Разбирам, че това е един много добре балансиран хранителен план. Съобразен е освен с моите предпочитания, а и с най-подходящото времето за прием на определени храни. Това наистина се оказва от значение и резултатът е в това, че никога не съм усещала глад и желание за нещо допълнително или нещо извън предвиденото.
В понеделник е денят за мерки... Очаквам го. Щях да напиша с вълнение, интерес... Всъщност истината е, че го очаквам като потвърждение на правилния път. Очакването не е вълнение, нито интерес, защото няма да има изненади. Резултата е предвидим. Това ще бъде ден, в който ще се регистрира поредния двуседмичен успех :)
А утре... ще е ден за градински фитнес и ще го използвам най-пълноценно.
Лека нощ!

.

закуска и не само

Вече трети ден закусвам с ягоди :)
Обичам плодове...
Това е закуската ми - ягоди, извара, орехи. Засищаща всичките ми сетива. Какво повече може да искам? И не искам :)
Започна шестата седмица от Началото, което вече дава резултати. Не съм напълно наясно с всички препоръки и предписания, но това не означава, че разумът и интуицията ми не ги приемат. Напротив, всичко, което имам като план е напълно приемливо за мен. Някои неща ги разбирам в движение, но пък кой е казал, че знам всичко. Винаги има какво още да се научи. Така и аз сега уча.
Все повече ми харесва това пътешествие. Един път, по който вървейки опознавам и себе си.
Придържам се максимално към плана и към препоръките. Мисля, всъщност, сигурна съм, че така ще постигна резултат, който искам и вече мога да кажа, че всичко правя съвсем осъзнато и ако се появи някое слабо гласче " ама защо не само веднъж... само една хапка..." то бива заглушавано от "АЗ ИЗБРАХ ДА ПРАВЯ НЕЩО ХУБАВО ЗА СЕБЕ СИ И НЯМА ДА ПРАВЯ ИЗКЛЮЧЕНИЯ, ЗАЩОТО ЗНАМ, ЧЕ МОГА /ДОКАЗАХ СИ/ И БЕЗ ТЯХ!"  :) Защото аз наистина го мисля и така го усещам. Напоследък дори не се появява гласчето ;)  Сигурно защото си знае вече, че е безсмислено и няма да има успех с мен :) :) :)
Хубаво е чувството за увереност. Сега съм в период, в който осъзнавам пълно това усещане. Харесва ми да съм уверена...
Затова с усмивка и увереност започвам деня си. Ден, който ще е прекрасен. Защото го заслужавам. И мога да го оценя, независимо от всичко, което ще се случва със или без моето желание.
Хубав ден!

.

за седмичния отчет

Получава се така, че пак съм тук за седмичния ми отчет.
Тази седмица имаше разни вълнения и емоции, но от утре ще си вляза в график и с движението, че през изминалите дни се случи да го поизоставя. Е, то... не, че съм лежала, а може би и домакинския фитнес да е по-натоварващо...  
Забелязвам, че все по-често ми се ядат храните с минимална обработка и състав. В първата седмица от Началото, се опитвах  /мисля, че несъзнателно/ да си правя храната да ми изглежда близка до това, което е била. А сега предпочитам краставицата да е само със сол и изобщо не искам рязане като за салата, да не говоря, че и зехтин не ми се поглежда. Елдата ми харесва дори без сол. Изварата все по-често си я хапвам без подправяне. Предполагам, че това е естествен "страничен" ефект от усещането на истинския вкус на храните.
Тия дни ми се наложи доста да кулинарствам в кухнята. Беше ми приятно. Нито за един миг не ми мина през ума да опитвам каквото и да е. Много съм горда... /май е точно това - горда/... със себе си. Аз мога! Всеки ден си го доказвам и мисля, че вече си  вярвам... имам си доверие...
Доверие... Дълга тема, а точно сега ми е... леко сънено, та по-добре е да намеря по-скоро Сънчо ;)
Мисля, че това пътешествие е много полезно за мен. Едно пътуване към мен... в мен... Сега сякаш се запознавам със себе си :)
Хубаво е... Пет седмици от Началото, което вече ми носи промени, удовлетворение, резултати... и много усмивки ;)
Лека нощ!

.

умората

Умората от вчера още ме държи.
Но и спомена за енергията, която имах ме радва и изпълва с усмивки.
Вчерашният ден бе ден за фитнес. Градински :). Още не мога да си се нарадвам от всичко, което свърших. А и после, след прибирането, не се спрях, все си намирах задачи домашни.
Късно вечерта усетих умората. Умората и удовлетворението от добре свършената работа. Е, дъждът попречи да е още по-добра, ама... колкото - толкова. Спала съм почти  осем часа непробудно, а после още един. За хвалба си е ;)
За днес си бях планирала домашни подвизи с домакинските задачи. Обаче...
Мисля, че имам идея защо денят ми не е това, което исках. Днес е последния ден на четвъртата седмица с новия ми план и е време за отчети с метър и кантар. Истина е, че очаквах малко повече, ама... само 1,3 кг. за периода на вторите две седмици. Е, ако се обедини резултата за месеца... 5,6.. повече от добре си е. Освен това метъра си показа хубави мерки.
Повтарям си това, ама не знам защо импулсното разочарование ме държи цял ден в плен.
В резултат и вчерашната умора сякаш не се изпарила. Истина е, че свърших доста домакински задачи, но без ентусиазма, който беше с мен последните седмици. Почти всичко планувано е реализирано, а което не е, не е от значение. Денят е към края си. Утре ще се събудя с повече слънце. И ще имам повече усмивки. 
Още малко и ще потърся пак Сънчо.
Лека нощ!

.

променливо

Времето променливо.
Настроенията ми променливи.
Енергията ми непредсказуема.
Както си дремя край компютъра, тъй из кухнята се вихря. А после и разходка пожелах.
За кухнята да кажа: за другите аз готвя. За себе си приготвям лесни манджи, с продукти още по-лесни. Но днес муза ме обзе и приготвих няколко неща за децата. Дето ги обичат :)
По вечерно време и разходка за петдесет минути ми се случи. Свежия ветрец ми подейства ободряващо. А аромата на акация... пленяващ, завладяващ... Откакто са започнали да цъфтят акациите не се прибирам нито ден без да си откъсна клонче. Сигурно в живот предишен цвете съм била. Може би... акация... :) :) :)
Стига толкоз глупости за тази вечер. Време е да се огледам за Сънчо...
Лека нощ!

размисли за баланса

Днес ми мина през ума - какво ли ще стане, ако си взема ей, това парченце фъч...
Отговорих си - три седмици и половина оцеля без фъч и още куп други непотребни ти неща... Защо ти е да си правиш труда да посягаш точно сега към него, след като вече виждаш и най-вече усещаш резултатите, които очакваш от толкова дълго време...
С това моят разговор на съмненията приключи. Всъщност, наистина нямам нужда нито от парчето фъч, нито от други подобни неща. Удивлявам се колко е балансирана храната ми. Изобщо не усещам никакви желания за нищо допълнително или различно от това, което съм си избрала да си приготвя. Няколко пъти ми се случи да закъснея с времето за ядене и... наистина започвам да се оглеждам, да мисля за храна... Какъв по-ясен знак за това, че всичко е в идеалния за мен баланс. :)
Хубаво е усещането за баланс. Дори и да е само на ниво хранене. Може би след това ниво той, балансът, по лесно се пренася на следващите ми нива, за да достигне на ниво емоции... Е, има още какво да се желае от баланса там, ама... с времето ще се случи. Знам си :)
Днес, в следобед облачен и ветровит, в очакване да завали /сякаш скоро не е валяло/, подремнах си за час. И въпреки това сега е време...
А гореспоменатият разговор със себе си е първия по рода си. Първият за трите седмици и половина. Все пак сигурно е нормално да се появи в един момент... Е, появи се и си отиде.
Лека нощ!

.

след седмица

Ехее... кога мина повече от седмица? Мислех, че най-много два-три дни не съм наминавала насам. Е, нищо. Сега съм тук :)
Дните си вървят нормални.
Лесно ми е. Леко ми е. С мислите си съм в хармония. С действията също.
Движението ми е по-редовно. Но получих съвет да не прекалявам. Защото предвидената ми храна не е за прекалена физическа активност. Затова се старая всеки ден да има по нещо по-умерено.
Бяха ми останали едни непреброени стъпала от разходките ми по сложен терен. Тази седмица ги преброих - точно 30. Значи при изкачване имам точно 175 стъпала. Почти колкото и когато асансьора е решил да си почива - 173  :) Определено предпочитам първите. В гората е по-приятно, а и те са по-неравномерни. Освен това усещането за натовареност е по-голямо.
В дните ми навлиза усилено и градинския фитнес. В тези дни пък земята ме зарежда с енергия.
С една дума - хармония. Ей такова ми е :)
Всичко е по план. Мисля, че ми харесва да е така. И най-важното, може би е, че не ми се иска ни крачка в страни да правя.
Сега е време за Сънчо.
Лека нощ!

.

разходки

След дъждовната разходка вчера, днес е далече по-приятно за всякакво движение.
Девет километра и половина с велосипеди край реката. След това да изпратим слънцето към залез, се качихме на баира. Маршрута на вчерашната разходка дъждовна бе повторен и даже удължен по римски път почти по билото. Не стигнахме до края, то кое ли е край, но последните лъчи на Слънчо изпратихме на запад с червения залез над града..
Изкачването на стъпалата ги започнах и забравих да броя. Следващия път ще изброя в началото. Сигурно са около 20 до 30 непреброените. А преброените са точно 145. Започвам все по-добра да ставам в изкачването им :)
Почти накрая трябва и да се слезе и пак е по стъпала, ама тях изобщо се не сетих да броя. То кой знае каква полза нямам и да ги знам, ама... за статистиката... ;) Нищо, де. Тъкмо следващия път пак ще имам работа.
Вчера се изненадах, че акацията е започнала да цъфти и на места се усеща омайното й ухание. Тревата край алеите е дооооста израсла. Днес си намерих две печурки край пътя. Съвсем истински са си :) Край римския път, сред скалите, са нацъфтели толкова много тревички и дребни цветенца. Изненадата е жълтия равнец, който на туфи се е разположил сред скалите и вече започва да цъфти. Направих малко бързи снимки, но смрачаването ми попречи на качеството. Другия път ще се разходя по по-ранно време.
Сега си допивам топлия чай за лека нощ... Защото искам и съня да си поправя и вече ми е време да мисля за него.
Лека нощ!

.

след разходка

Вали не вали... тази седмица я обявявам за седмица на движение.
Как да повярвам, че днешния заспал ден е понеделник? :) Ама е...
За изминалите две седмици се опитвах да се движа повече - предимно разходки по сложни терени ;) Имах опити за велосипедни разходки и други опити.
Причини за нередовността ми се намират. Ту време не можах да си организирам или пък времето дъждовно ще се случи.
Затова днес... след дрямка кратка, идеята за разходка набързо аз приех и... кокошки мокри се прибраха ;)  Цял ден и то не знае - вали ли или не вали. Добре ми се отразиха четиридесет и седем минути в разходка. Както по-горе споменах, разходката по сложен терен се случва. Започва с кратък участък по равно край реката. Лекото начало е за препоръчване ;) Продължава се по стъпала безброй. Следващия път, ако не забравя, ще ги преброя. Следва терен с малки възвишения, след него почти равно, но с изглед просторен. След едно баирче за предизвикателство и гледка величествена, но време за мотане няма, защото има два пътя надолу - по стъпала или по калдаръми стръмни. Днес изборът ни бе калдаръмен. За завършек около шестстотин метра по равно. И това ако не е сложен терен ;) Дъждът реши да се засили когато бяхме на най-високото. В резултат... мокри като.. кокошки се прибрахме ;) Ама с усмивки...
Тъкмо на време за времето ми за вечеря :) Сега вечеряла и с чаша чай на топло си стоя и тук си драскам разни нещица...
Изненадата на деня дъждовен е цъфналата свирчовина. Започваща да цъфти :) Не устоях и съцветия си донесохме за чай пресен и ароматен.
Толкова за днес... Време е да си премисля и подредя някои идеи дето ме чакат от доста време.
Лека вечер!

.

първи отчет

Изминаха точно четиринадесет дни от новото ми начало. Време е за метър и кантар.
И видяното ме зарадва. Много. Метърът показва с по два-три сантиметра по-малко. А кантарът с  четири единици е слязъл надолу. Е, как да не си ги обичам тия мерителни уреди ;)
Доволна съм, защото нищо от по-скорошните опити не ми е донесло такива резултати. Това са резултати, които постигнах, може би, по най-осъзнатия начин.
Това е една крачка от пътя ми. Всеки две седмици ще са белязани от утро на мерки и теглилки. И така за четири месеца напред, а може би и шест... Месеци, в които ще имам консултации и подкрепа от знаещ и можещ човек.
Със сигурност крачките ми към целта няма да бъдат приключени след тези месеци. Защото здраве не се гради за няколко месеца и после пак през просото. Здравето е безкраен път. И аз съм готова отдавна да вървя и вървя по него.
А навън вали... И на мен ми се спи...
До после...

.