вторник, 29 юли 2014 г.

за четиринадесет седмици

Четиринадесет седмици, в които промяната за мен се случва.
В сухи цифри това означава 15.3 килограма по-малко. :)
Чувствам се страхотно! Леко ми е, лесно ми е. Енергично ми е, вдъхновено ми е.
Със сигурност научих още много на теория. Приложих много на практика. Осъзнах доста факти. Опознах и себе си. И още ще се опознавам. Мога да възпитавам ума си. Дори по-успешно, отколкото съм си представяла. Мога да слушам тялото си. Отново по-успешно, отколкото съм предполагала, че е възможно. Мога да вземам решения и мога да ги отстоявам. Научих се да казвам "Не!".
Знам, че продължавам по този път, който си избрах. Пътят, по който имам професионална подкрепа. Подкрепа и съвети, без които сама не бих се справила. Защото едно е на теория да знаеш много, съвсем друго е да съумееш да го приложиш на практика. Но и съветите без моето желание и готовност също не би се получило.
С по-малко думи: сега е дошъл моментът за моята промяна. И аз съм Тук и Сега. И Промяната се случва с мен, в мен, за мен...
Вече започна петнадесетата седмица... Нямам срок. Имам търпение и увереност.
А сега имам нужда и от Сънчо след един доста динамичен ден във физическо отношение.
Лека нощ!

.

понеделник, 28 юли 2014 г.

вечерни мисли

Четиринадесет седмици от Началото.
По някакви причини мерките ще бъдат утре сутринта.
Не знам какви ще бъдат, но усещанията ми са за успех.
Така свикнах с хранителния си план, че понякога си мисля, че искам да продължава в подобен вид и в следващия период, когато целта ще е да бъде задържано постигнатото. Може би следващия период би трябвало да бъде начина ми на хранене занапред. Един начин на хранене, който ще ми носи много енергия.
Изненадващо за мен беше, че още първите дни започнах да усещам истинския вкус на храната. Изненадата не бе от факта на усещане, а от бързината на поява на тези усещания. В момента храната ми е с минимална кулинарна обработка. Въпреки, че имам възможност да добавям всякакви подправки, предпочитам добавките да са минимум, за да усещам истински вкус. Голяма изненада за мен бяха елдата и просото. Току-що сварената елда, докато е още топла, има страхотен вкус. Няма нужда от никакви добавки. Когато е студена има нужда само от малко сол. Просото винаги си има нужда от сол, но без да се прекалява. То е еднакво вкусно и топло и студено.
В първите дни, не повече от две седмици, се усещах как се опитвам да правя храната ми да прилича на това, което е било. Вече не се опитвам. Затова съм възнаградена с усещането на нови вкусове. А това е много вълнуващо.
Сега е време да се разделя с днешния ден.
Утрото ще покаже резултатите...
Но каквито и да са /това не е съмнение в тяхната положителност :)/ аз нямам никакво съмнение, че това е моя път. Пътят ми към здраве!
Лека нощ!

.

в гората

За гъби в гората...
Четири часа по гори и долища. Нагоре, надолу... Заслужаваше си. Заради движението и заради пълните ни кофи.
В гората е друг свят. Обичам тия летни дни. Сред шубраци и гъстаци. Сред рехави горички и вековни /малко преувеличих ;)/ гори. Тук гъбка, там билка. До това дърво или пък до онова. Толкова се развълнувах сутринта, че ще тръгваме, че си забравих фотоапарата. Пък аз мрънках за гъби от няколко дни ;) Другия път няма да допусна този пропуск. Сега спомените ще са си само мои и несподелими.
Чудна разходка и идеално раздвижване.
След това раздвижване не очаквах, че ще имам сили за друго. Но фактите говорят друго. Поработих и в градината, пораздвижих се и на терасата с малко йога. Отделно и други къщни задачи си свърших.
Факт е и, че подремнах около час в по-късния следобед. Но след това енергията ми пак неизчерпаема си беше.
Не мога да си се нарадвам на енергията дето си я имам. За четиринадесет седмици, може би енергията е най-изразения ми успех. Не подценявам нищо от постигнатото, защото е много. Но енергията... Несравнимо е това усещане.
Отново е време за мерки и теглилки. И отново ще се случат в утрото на вторника. Спокойна съм. Знам, че това е пътя ми. Следвам го с увереност и така ще бъде до постигане на целта. А след това отново увереността ще е с мен, защото промяната ще бъде и начин на живот.
С такива позитивни мисли се отправям за среща със Сънчо.
Лека нощ!

.

неделя, 20 юли 2014 г.

неделното утро

Неделното утро се усмихна с плахи слънчеви лъчи. Но и те бяха достатъчни, за да започна деня си по най-добрия начин за мен.
Под покрива, на голямата тераса, е мястото за сутрешно раздвижване. След него следват тибетските упражнения, които отдавна не бях правила в пълен вариант - по двадесет и едно повторения. Почти ги достигах, но днес достигнах максимума. А истината е, че имах енергия и желание за още, но... двадесет и едно повторения са достатъчни.
Следващата стъпка в неделното утро е закуската. Откакто ми е позволено и има плодове в градината, закуската ми е плод, извара и орехи.  След закуската се поразходих боса по тревата ;)
Сутрешният хлад и дъждовните капки от снощи са прекрасен тонизатор за цялото тяло. И за духа. Разбира се в съчетание със слънчеви лъчи, цъфнали рози, летни хризантеми и невен.
Нацъфтелият лофант с неустоим аромат и рояк пчели е притегателен акцент, след срещата с който си тръгнах с клонче билка за ароматния ми чай.
Време е за малко работа в градината и по двора. Това е в графата - градински фитнес :)
Обещах си, че ще имам повече движения днес и ги имам. Ще имам и още до края на деня.
А сега е време и за по-сериозна работа.
Спорен ден!  Какво като е неделя ;)

.

събота, 19 юли 2014 г.

в дъждовен ден

Днешния ден, до следобедно, беше по-скоро октомврийски, отколкото юлски. Изобщо не ми беше за движение. Ако не броя сутрешната гимнастика за пораздвижване. Признавам си нямах мотив за повече. Освен това толкова ми се спеше, въпреки, че това беше нощта с най-дълъг сън за седмицата. Все пак сутрешното пораздвижване ми се отрази добре.
Хранителният план е по план. Имам възможност да си приготвям храната за 2- 3 дена напред, като си сготвя две-три порции. Днес така направих за обядите и следобедните ми закуски. Сварих си елда за обедното ми меню и пълнозърнести макарони за следобедните хапвания. Разбира се, че добавки ще си имат, но когато му е време. Занимавах се с домакински задачи в къщи и на двора.
По време на следобедната буря се отдадох на сиеста. А след това се порадвах на следдъждовно слънце в градината. Стоплих и душата си с ароматен чай от билки от лехата в двора - салвия, лавандула, маточина, жълт кантарион и мента.
Сега ще почакам още малко за среща със Сънчо. Бодро ми е, вероятно заради сиестата и една емоция... Тъкмо и да поработя малко, че то това и трябва. Но скоро ще се спи :)
За утре си обещавам повече движение. Сега нямам намерение да се критикувам, че не съм се движила днес. Все пак е нормално да има дни и дни. Освен това, днешния ден е един от много малкото, в които енергията ми не е в неограничени количества. Приемам, че това е нормално. А няма причина да не е :)
Днес осъзнах и нещо за храненето си. От самото Начало не съм посягала да си опитвам от това или онова. Днес разбрах, че не бих го правила и в бъдеще. Понякога ми е минавала мисъл на съмнение - а  после дали ще е така или пак по старому. А днес разбрах /просто го разбрах/, че не може да бъде нищо по старому. Че смисълът не е във връщането, а в изграждането на новото. Аз вече почти тринадесет седмици градя новото за мен. Може би най-важното е, че това ново ми харесва и се чувствам чудесно с него.
Все още градя навиците си за движение. За такова движение, което да ми носи тонус, удоволствие и удовлетворение. Движение, което да бъде неотменна част от дните ми, без да бъде ограничение за духа ми.
Лека нощ!

.

четвъртък, 17 юли 2014 г.

да се похваля

Улисана в движения и други занимания вчера не успях да се похваля ;)
Но днес, макар и в късен час, съм тук и бързам аз да пиша.
Във вчерашния ден реших, че време е дошло да хвърля панталона си широк. Стига вече носила съм аз чувал. Искам  нещо дето ми е по-по мярка. Не мога и не искам да изкарам лятото така. Затова вече имам нов панталон. Най-важното е, че е с цели ДВА номера по-малък!
Но това не е всичко. Продължавам си по плана до следващия панталон :)  На есен ще ми трябва друг ;)
А сега по-сериозно. Наистина се чувствам прекрасно. Леко ми е, леко ми е, леко ми е. И ми е много лесно. Чудя си се... защо до сега не съм успявала. Е, няма да го мисля сега. По-важното е, че СЕГА промяната се случва.
Терасата на тавана е едно от най-хубавите места за сутрешно изпълнение на тибетските упражнения. А зелената трева е мястото  ми за релакс. Но по-добре е на шарена сянка и в никакъв случай по обедно време. За обедното време си има други места. Макар с тази енергия, дето сякаш в мен извира, изобщо нямам нужда от обедни почивки.
Дааа... енергията... и лекотата... и вдъхновението...
Едно прекрасно лято...
Лека нощ!

.

вторник, 15 юли 2014 г.

отчетът

Отчетът... Идеален!
Усещането - супер!
Да, изминаха точно дванадесет седмици, откакто спазвам стриктно хранителния план, изготвен специално за мен. Седмици, в които мисленето и усещането ми за храната, за движението, за тялото ми се променят. Промяната е осезаема и все по-често осъзната. В началото просто се радвах на положителните резултати, а сега тази радост е с нюанс на осъзнатост, на разумна оценка. Емоции и разум в мен вече са в баланс. И това ми харесва.
Балансът на всички нива е по-често в мен. Дали ми се струва или наистина е и по-често предизвикан от мислите ми... Всъщност, това е без особено значение, по-важното е, че е факт в дните ми.
Думите за дванадесетте седмици са: лекота, усмивки, ред, постоянство, движение, осъзнаване, самочувствие, увереност...
По-леко ми е с цели 13,5 кг. - тринадесет килограма и половина! Талия и ханш - минус 11 см!
Да, не съм само килограми и сантиметри. Повече съм. Но сега това повече е повече...
Ако започна да го описвам, ще задълбая в една тема... не е за сега.
Така се чувствам...
И е хубаво!

.

понеделник, 14 юли 2014 г.

за усещанията

Днес беше денят за мерки, но ще го направя утре сутрин.
Знам си, че мерките ще са във вярната посока. Усещам го.
Може би усещанията в такива моменти са много важни и ценни.
Не само усещанията за мерките, но и всички други усещания сякаш са по-изострени у мен. Някак по-изчистени и по-осезаеми, по-пълни и по-дълбоки.
Усещането, че всичко е наред е най-силната мотивация за всичко.
Отдавна не бях се отдавала на следобедна сиеста. Днес го направих за половин час и се почувствах много добре след това. Обяснение за следобедния мързел си има. Все пак вчера имаше много ранно ставане и въпреки, че казват, че сън не се наваксва, днес явно имах нужда от него. Просто последвах усещането си... Разбира се, след като свърших доста... доста неща, които да изпълнят деня с удовлетворение.
До утре...

.

неделя, 13 юли 2014 г.

неделята отмина

Неделята отмина и завърши дванадесетата седмица от Началото. Една хубава и успешна седмица. Колко е успешна ще си покаже след мерките, но не се съмнявам в положителния резултат. По изключение мерките ще се случат във вторник сутрин, вместо в  понеделнишкото утро. Но това не е от значение. По-значимо е усещането за енергия, с което изумявам околните. Вече не си се учудвам. Това е естествен резултат от всичко, което правя за себе си и своето здраве.
Денят бе много, много дълъг. Път, път и път... Цял ден /почти/ на колела. Автомобилни. А после три часа с градинския фитнес. Сега умората е по-скоро физическа.
Сещам се за рефлексотерапия. На стъпалата има проекция на всички органи и малко масаж върши чудеса, включително и отнемане на умората и болките, каквито и да са.
Рефлексотерапия съм използвала не веднъж. Заслужава си отделеното време и усилие, които изобщо не са много, и всеки опит се е отплаща с релакс. И все пак времето си е подходящо за среща за Сънчо.
Лека нощ!

.

събота, 12 юли 2014 г.

лятно

Лято е, спор няма. И режима ми е летен. Но това не означава, че безотговорност и мързел ме обземат. Напротив, напротив...
От няколко дни терена ми за йога на открито е използван най-пълноценно. Написах открито - вярно е и не съвсем. Мястото е много специално. Голяма, голяма тераса под покрива. Със зелена гледка от високо, селска тишина и мирис на свежо лято...
И така... Там, на терасата, тибетските упражнения са най-перфектния начин за посрещане на изгрева ;) После из градината, из къщата - цял ден съм в движение. За релакс пак на терасата излизам и малкото ми опит с йога е чудесния вариант за разпускане. Чистия въздух, спокойните ми мисли и невероятното ми усещане за лекота довеждат до извор на неподозирана енергия в мен. А това ми харесва... толкова много ми харесва...
Преди седмица си накупих разни потници от лидъл /щото не мисля да ги нося дълго ;)/ само в размер L !!!!! /след всичките Х дето се намираха  неизброими по размерите на дрехите ми/
Освен това едните потници бяха с тънка, ама толкова тънка презрамка, каквато съм си мислела, че е подходяща само за дъщерите ми... и... стоят ми чудесно! ...хахах, като минавам покрай огледалото все се оглеждам и се усмихвам... не мога да си се нарадвам :)
Еее, добре съм си. Другите и не подозират за тази моя суета. Те виждат само неизчерпаемата ми енергия.
Важното е, че се чувствам прекрасно в новото си тяло. Ами... ново си е. Вчера правих сметка от кога не съм била такава. Било е толкова... толкова отдавна. И СЕГА Е! И по-добре ще бъде. Съвсем, съвсем скоро ще Е!
Хайде, че денят ме чака за още дела.  Какво като почивен е наречен.
Денят е за успех...

.

понеделник, 7 юли 2014 г.

за постоянството

За постоянството и увереността си мисля.
Увереност, че зная необходимото ми и постоянството да следвам целта си начертана.
Това се отнася за всички цели, които си поставяме в дните си.
Ето, тия дни си мисля за една цел, която се появи неотдавна. Проблемът, може да се каже, в зародиш беше. Забелязах не съвсем нормални вени на единия си крак. Тогава знанията си събрах. Всичко дето съм го чела по един или друг повод, без да се е отнасяло за мен. Целта лесно се постави - да се вземат мерки за забелязаното, преди да се превърне в проблем. Веднага започнах  виброгимнастиката, която има изключително благоприятно действие върху венозния застой. 
Мина малко време докато взема решение с какво да си мажа краката. Знам, че  мехлемът от невен е незаменим помощник в това начинание. Но той е подходящ за нощна употреба. Не ми се искаше да пропускам деня. Затова си намерих мехлем с конски кестен, който също има чудесно действие при подобни проблеми.
До тук добре, но ми се струва, че има още начини за въздействие. Не искам да приемам лекарства, в каквато и да е форма, но една билкова комбинация е добра идея. Когато и тя влиза в действие се сещам, че има още едно растение, за което се твърдят добри резултати. Поръчах си настойка от хамамелис. Вече няколко дни и тя е в арсенала от помощни средства.
И така... изпълнявам си всичко с убедеността, че знам и мога.
Знам, че тези неща, които прилагам, не решават проблема за ден или два, дори не и за седмица. Затова съм се подготвила с търпение и постоянство. Но не мога да не се радвам, че един поглед към десния ми крак показва първите резултати от моите действия.
И нека спомена, че всичките си знания по темата споделих с личния си лекар и получих неговото одобрение. А това ми носи увереност, че избраният път към тази цел е правилен.
Сега пак виждам, че закъснявам за срещата със Сънчо... Затова...
Лека нощ!

.

неделя, 6 юли 2014 г.

след седмица

Още една седмица измина. Седмица, в която да си изпълнявам препоръчания план бе по-скоро навик. Всичко се случва така както трябва да бъде.
Усещането ми за лекота е толкова завладяващо, че понякога улисана в разни занимания забравям за почивки. Както се случи вчера и днес. Когато другите вече изморени от деня и жегата се прибират за следобедната почивка, аз започвам отначало още куп задачи. Толкова много ми харесва тази енергия, която ме изпълва и мога да използвам за хубави неща.
Двата дена бяха изпълнени с градински фитнес. Разнообразието на заниманията води до раздвижване на цялото ми тяло. Това ми харесва...

.