неделя, 30 ноември 2014 г.

неделно утро

Снощи имах някакво неприятно главоболие, което не се повлия от опитите ми да се отърва от него. Но затова пък времето ми с главоболие беше изключително, ама наистина изключително,  резултатно, що се касае за размислите ми и решенията, които взех. След неприлично късното ми лягане, поради невъзможност да заспя с болки, тази сутрин се събудих точно, ама точно, минута преди алармата си. Веднага станах. Дори не помислих за обичайните "още две минутки".
Денят ми започна според всичките ми най-добри намерения с лимон и топла вода, а след малко и пчелен прашец. В това време си направих няколко билкови запарки.
Топло обличане и разходката сутрешна, въпреки мъгливото и росолящо време.
Топлите /все още/ чайчета ме посрещат след едночасовата разходка. Днес екзотика има за хапване - райска ябълка и киви.
Тук е момента да си призная, че запазвам приема на растителен протеин с кисело мляко. По време на хранителния ми план това беше за обед, а причината е, че съм се ориентирала към вегетарианство и не съм имала достатъчно източници на качествени протеини. Признавам, че не споделям това мнение, но така или иначе, протеин ми се намира и решението ми е да го използвам сутрин. Сутрин е силно казано, защото се случи, а и ще се случва след единадесет часа.
В момента се чувствам изпълнена с енергия. Да спомена ли и бързото ми ошетване в кухнята? ;)
Сега искам да попривърша с някои задачи поизостанали, затова ще си поработя. Какво като е неделя? Аз сама си избирам кога и колко да работя. Нека само да има работа ;)
За деня си имам и още планове за добрите ми навици. Но всичко по реда си.
Топла неделя!
Дори и един чай може да промени деня...

.

петък, 28 ноември 2014 г.

реших

Миналата зима, на всяко пълнолуние, правех тридневните детокси със сокове от цитрусови плодове по метода на д-р Атанас Михайлов.
На 6 декември е пълната луна. Реших - ще правя тридневен детокс. Искам и усещам, че имам нужда. Щом не трябва да спазвам хранителен план, значи мога да си прилагам доказалите се полезности, които в някакъв етап от живота ми, са ми носили полза. Детоксът по пълнолуние е едно от тези неща.
Предстои ми старт в четвъртък. Очаквам го. И знам, че това ще е успешна крачка по пътя ми към здраве.
Но до тогава има време. 
Сега нещо ежедневно. Денят ми е доста динамичен. Започнах го, според снощните си намерения, с лимонов сок и топла вода. Продължих с разходка, която отново бе рекордно бърза. Скоро разстоянието, което изминаваме /около седем километра/ няма да ни е достатъчно като време. Но решение ще има. За него - когато му дойде време. По-важното е, че днес температурата беше на границата на замръзване, но това изобщо не може да бъде причина за отказване от така енергизиращите сутрешни разходки. И минуси ще понесем :) Лайкучката е доста свежа за сутрешния мраз и не се притеснява от някакви си минуси.
След разходката, закуската ми започната с пчелен пращец, продължи с кисело мляко и малинки замразени. Енергията ми за деня се удвои ;) И така... до сега.
За тази вечер съм си подготвила доооста по-ранно лягане, че снощи... Е, всички го разбраха, че ми беше вечер за мрънкане :)
Затова...
Лека нощ!

.

четвъртък, 27 ноември 2014 г.

среднощно

Моят хранителен план приключи...
Това би трябвало да е...
Въпреки, че целта ми е далече. Но какво ли означавало цел, била съм постигнала много... Сега ще се храня като всички хора по света... Но аз не искам "като всички"...

Вече пети ден не мога да си намеря отговори на въпросите, които ме преследват. Да, преследват ме. Въпроси без отговори, които да се базират на логиката. Поне не и на моята. Не разбирам.

Добре... Приемам го. Все пак нямам друг избор. Разбирам други неща, а ми се иска да ги не разбирам...

Излишно е да се измъчвам заради неочакваността.
Продължавам напред сама.
Да, вече съм САМА.
Имах нужда от подкрепа. И получих. Но имах нужда от още. А сега нямам.
Но пък имам... себе си...
Продължавам...
Освен храненето, значение има движението. Важно е и мисленето. Затова сега съм тук и си мрънкам. За да приключа с това мислене. За да продължа с другото си мислене.
До няколко дни ще съм наясно с промените, които искам да направя в храненето си.
Промени ще има и в движението ми. Но има и някои константи. Като сутрешните разходки през ден. Освен ползата от движението има полза и за закаляването, а в този сезон си е доста актуално. Ползата е и на едно по-високо ниво от физическото. Разговорите... Разговорите са нещо, което ми носи много силен псохо-емоционален ефект.
И така: Окъснях, но сега не искам да мисля, че е проблем. Защото имах нужда да съм тук...
А утре ще започна с лимон и разходка.

Лека нощ!

.

събота, 22 ноември 2014 г.

съботно

Събота с разходка дълга, дълга се започна...
Е, преди нея вода с лимон изпих си. След нея пчелния прашец добре  дойде ми. Закуска според плана и денят се завъртя.
Според плановете смели трябваше доста работа да си отхвърля. В пожелания повечето си остана. Сигурно защото събота е ;)
Утре е неделя. Планове не правя. Каквото случи се, ще го отчитам само :)
А сега е време за... Сънчо. Не, не е рано. Нищо, че привечерно му поспах. То, щото събота е ;)
Лека съботна нощ!

.

петък, 21 ноември 2014 г.

петъчен релакс

Ден за повечко релакс.
Денят започна с успиване... Ами... така е, като няма уговорка за сутрешна разходка :)
После домакинско шетане, книга, следобедна сиеста, книга... Вече съм приключила с храненето си за днес.
След малко пак на йога ще се отдам.
Имам желание за вечерна разходка, но... ще видим. Тя не зависи само от мен.
Сутрешната разходка ми е сигурна. Съботата ми ще започне по приятен и полезен начин.
Лека и топла вечер!

.

четвъртък, 20 ноември 2014 г.

вечерни мисли

Ехеее, колко отдавна съм била тук. Десетина дена...
Дни, в които сутрешните разходки през ден са редовни. Няколко вечери има и вечерни разходки, които определено ме приспиват, въпреки препоръките преди сън да няма активно движение.
Тия дни хранителния ми план е в процес на промяна. От четири хранения минавам на три. Следобедната закуска става излишна. Сутрешната закуска се мести след сутрешната разходка.
Това ми дава възможност да се върна към един зимен и много приятен навик за мен. Чаша топла вода с лимон... Харесва ми топлината в студените утрини. Спомням си преди години, когато за пръв път пих топла вода с лимон... как му се мръщех... Добавях мед, но пак не ставаше по-приемлив ;) Сега определено много ми харесва. В никакъв случай не бих му разваляла вкуса с мед или каквото и да е друго.
Вече е ежедневие и лъжичката пчелен прашец, който си хапвам /изпивам/ десетина минути преди закуската, която е съобразена с хранителния ми план
В сряда ми е ден за двучасовата йога. Вече се чувствам много по-... гъвкава, може би. И много по-уверена съм в минутите, в които се занимавам с йога през другите дни. Мога да разказвам до утре за хубавото, което ми се случва в тия часове :)
Сега... ще се отдам на йога и днес искам да си завърша минутките с някои обърнати пози.
А по-късно... защо не и вечерна разходка :)
Лека вечер!

.

вторник, 11 ноември 2014 г.

с усмивка

Много съм доволна :)
Две сутрини съм ранобудна и определено ми харесва. Само трябва да си лягам навреме. Ееех, за кой ли път си го повтарям, че и потретям ;)
Вчера сутринта чудесна бърза разходка се получи. Билките, събрани през лятото, вече се превръщат в ароматен чай. Вече два дена билковият чай е основната ми напитка. И все различна е. С разнообразието от треви не мисля, че ще се случи да пия едно и също нещо ;)
Снощи, прилично време след вечерята, отидох на среща с кростренажора. Официално прозвуча, ама то... Докато на терасата имаше саксии с тренажора не консумирахме любовта си, но снощи... ;) Като за среща след много време ни трябва период за опознаване. Та, снощи бяхме заедно за десет минути. Днес ще бъдем повече време в близост. Пак по същото време ще се срещнем. А сега... други дела...
Нека си кажа и за утре. В плановете имам сутрешна разходка. Продължението е с двучасова йога. Все хубави неща...
Стига толкова хвалби и планове ;) За днес, де...

.

неделя, 9 ноември 2014 г.

преди понеделник

Преди понеделник си събирам мотивацията.
Планове си правя.
От ония планове -  максималистичните.
А моите са даже и на степен максимална...
Дали ще ги изпълня? Искам...
Днес пак си гледах таблицата с мерки. Сантиметрите хич не са зле. Даже са си много хубави. Само кантарът е замръзнал. Като, че ли студ сибирски го е хванал...
Да, ама аз не искам да мисля за това. Ще си мисля за плановете, дето не написах, а само визуализирах.
Мисля, че визуализацията е много, много силен коз. Дали така е? Скоро ще го разбера /отново/.
Споменатото ми /напоследък/ намерение да си лягам по-рано, днес ще осъществя. Сега е рано. Но имам си вечерен ритуал /да го наречем/ преди лягане. До половин час ще съм прегърнала Сънчо...
Сутринта ще съм на разходка край реката... Въпреки мъглата дето Чолаков обещава. 
Лека нощ!

.

събота, 8 ноември 2014 г.

в събота

Съботната разходка се случи в мъгливо утро. Но това не попречи на слънчевото ни настроение.
Есента е повече зелена. Все пак е есен и й личи...
А ние с бърза крачка пак поставихме рекорд за време. Така е, постоянството си казва думата...
В съботни занимания из кухнята не си нарушавам хранителния план и спазвам си го точно.Сварих си елда. Все още ми е тя любима. Понякога за разнообразие търся други варианти за обяд, но с радост връщам се при елдата.
През лятото доста елда си хапвах и се чувствах чудесно. Сега пак съм си заредила в шкафа.
В съботния следобед умора ме налегна и на сиеста се отдадох. Сега се очертава пак за срещата със Сънчо да закъснея. Трябва да променя това. Искам да си лягам по-рано, поне два часа преди полунощ. Това ще доведе и до по-ранно посрещане на утрото. Имам нужда от сутрешно време. Време вече е за чаша с топла вода и лимон. Този навик искам пак да си го върна. Вече е сезона на лимоните и се намират на по-прилични цени. Ползата от такова започване на деня е многопосочна. Изпитано е. Освен да се организирам по-добре, друго не остава.
За тази вечер вече е късно, сиестата определи пак по-късно лягане, но пък утре ще имам време за лимона. Все пак неделя е ;)
Сега ще си послушам музика и ще се опитам да си поработя.
Лека вечер!

.

сряда, 5 ноември 2014 г.

мъгливо утро

В утрото мъгливо и студено на разходка се отправих. Вече знам как да се обличам, за да ми е комфортно дори в такова утро. Истината е, че никак не обичам да съм на студено. Но обичам онзи студ, който освежава и усмихва. Точно като тази сутрин :)
Утро за рекорд си беше. Явно движението сутрешно си е добра тренировка. Рекорд по време си записахме. Не повтарям всеки ден, но тези сутрешни разходки са в компания приятна. И дори да го не кажа, то се подразбира.
Та, тази сутрин, в разговори увлечени, теми различни разнищили, с усмивки заредили се, поставихме рекорд за време. Дааа... и все по-добри ще ставаме ;)
След разходката за йога се приготвих. Всеки път /днес за пети път ми беше/ Соня нещо по-различно ми показва. Определено ми харесва разнообразието и различната натовареност. Днес след двата часа усещах умора, но умора приятна. За релакса и енергията - то се знае. Неизчерпаеми за целия ми ден те бяха.
Снощи пак си споменах, ако някой не е забелязал - обичам да се хваля ;) Затова и днес ще се похваля. Много по-лесно ми беше да се огъвам и разтягам. Нещо, което не допусках, че ще е възможно скоро, днес се случи и успях. И после пак... и пак... Ех, каква ще стана ;)
И все още енергия в мене се намира, затова ще поработя и по други дела. Сигурно и музика ще си послушам, а после... може и да си припомня на килима нещичко от сутринта. За съня ще е добре. Че то и пълнолуние е...
Лека вечер! :)

.

вторник, 4 ноември 2014 г.

лека нощ

Вчера беше ден за мерки. Не ми се случи. Метъра не си намерих ;)...
За тази сутрин го приготвих и радости получих си от него. За разлика от кантара, който с някакви си грамове се движи...
Така... до след две седмици ще се срещам пак с метър и кантар. До тогава имам план и ще си го изпълнявам.
В плана точка важна е движението. Тази сутрин беше най-хладната за тази есен, в която разходка се полага. Въпреки студа, движението на бърз ход настроение създава. И тонус и енергия за целия ден.
Утре пак разходка ще има. После ще си имам йога. Още месец си планирах. С учител - Соня. Вече се опитвам самостоятелно да се занимавам по двадесет - тридесет минути на ден. И даже ми се получава ;) Получава се раздвижване, релакс и настроение страхотно...
И днес окъснях по нощите късни. Време ми е да потърся срещата си със Сънчо... А утре или пък когато сколасам, пак ще дойда тук да се похваля ;)  Щото аз обичам да се хваля ;) ;)
И да се усмихвам също го обичам :) :) :)
Лека нощ!

.

събота, 1 ноември 2014 г.

тази седмица

Седмицата е към края си. Двадесет и осмата седмица от Началото. Началото на промяната в мен, с мен...
От доста време, вече месец и нещо, получи се застой. Ами... не, не ми харесва. Но знам, че неизбежен е. Миналия ден пак прегледах отчета с мерките. Оказа се, че все пак застоят не е толкова негативен. Да, килограмите са същите, но сантиметрите промяната отчитат. Да, промяната е малка, но пак ме усмихва. Добре де, поне не ме депресира много...
Изминалата /почти/ седмица беше седмица на движението. В различни проявления. Харесва ми динамичността.
Спазвам плана си. Понякога ми се иска промените да са по-бързи, но разумът говори, че не е възможно. А вероятно и не трябва да е по-бързо. Не искам да го мисля.
Правя това, което трябва. В това нямам никакво съмнение. Знам, че резултатът ще дойде. Онзи, крайният. Дето цел е.
Забелязвам, че енергията от дните ми летни сякаш не е същата. Или свикнах с нея и не ми прави впечатление?  Опитвам се да бъда в движение през целия ден. Но понякога, като днес, ми се полягва. Е, днес на сиеста се отдадох... А сиестата най-често ми води безсънни нощи. Нищо... Утре ще се подредя отново и за седмицата нова ще съм си готова.
В понеделник ще е ден за мерки. Нямам очаквания. При последните си мерки имах очаквания, които бяха даже и реални. Но не се случиха. Затова сега не искам да се товаря от сега с очаквания. Знам си, както казах и по-нагоре - правя каквото трябва...
Движа се. Разходките сутрешни ми се отразяват много добре. Мислите и мотивацията ми в ред са. Затова не ще обръщам внимание на някои моментни залитания на мисли пообъркани.
Необходимо ми е да възстановя някои от полезните си навици, които с времето се позаличиха. Бях започнала редовно да си правя виброгимнастиката.  Минутките ми за алтернативно дишане се изпариха неусетно от ежедневието ми. Тибетските упражнения не успяха да влязат в къщи, свикнали от лятото навън... Има върху какво да поработя още. Това ще са три крачки, които искам да направя през тази седмица. И ще направя...
Сега разумното е да потърся Сънчо. Въпреки сиестата следобедна...
Лека нощ!

.