петък, 31 юли 2015 г.

време за мен

Време за мен...
Толкова често си го обещавам... Толкова често си го намирам... И пак не ми достига. Пак нещо липсва.
Искам толкова много свои неща да си правя. Не са големи, не са важни, но са ми специални. Защото са си мои.
И въпреки, че все по-често успявам да си намирам време, все пак искам да имам малко повече от това време.
Цял ден не съм подвила крак. Сега съм толкова уморена, че нямам сили за нищо. Дори и време за себе си не бих  могла да отделя. Всъщност нощта е пред мен, но едва ли бих успяла да я използвам за нещо повече от среща със Сънчо. А ми се искаше... Каквото и да ми се е искало - ще ме почака. До утре...
Лека нощ!...

.

сряда, 29 юли 2015 г.

ден за мерки

И така... Време е за кантар и мерки.
И днес ми харесват показанията :) Е, няма голям скок, но в случая е по-важна посоката и нейното постоянство. Това означава, че вече наистина знам нещо и успявам да го приложа за себе си.
Ей, това... с успяването ми е било проблем, но вече не е :) Щом сега съм успяла, значи го мога. И ще го правя не само сега.
Едва ли е тайна, че във всяко начинание, независимо какво, е много важна увереността в успеха. А колко лесно уязвима е тази увереност, също се знае.
На позитивната нагласа за успех е възможно да се повлияе неволно или целенасочено с всяка една емоция, било тя положителна или отрицателна. Всъщност, оценката на емоциите е съвсем субективен момент. И пак се опира до онази вътрешна нагласа, по-скоро самонагласа, която всеки си има и е в състояние да ръководи. Или поне си мисли, че ръководи, а може би по-скоро тя го ръководи...
Така е, защото нещата /каквито и да са/ не са единични елементи /тухлички/, а са обединени в една цялост, в единство /стена/. Ха, написах стена и изведниж се сетих, че нощес сънувах стени... Стени, които оглеждах, проучвах, намирах входове, отвори, повторяемост на елементите търсех... Случайност?... ;) Не е...
Сега съм готова за деня си.
Отивам да си го редя...

.

събота, 25 юли 2015 г.

22 765

Очаквах по-различен да е вчерашния ден...
Но има пък едни факти, които не позволяват различни тълкувания, за разлика от другите събития.
Фактите са:
- шест часа и десет минути;
- 16.580 километра;
- 22 765 крачки.
В опит да достигнем билото на Стара планина...
Разбрах, че не съм спринтьор. Разбрах, че умереността и постоянството са моите неща.
Не бях в началото на колоната, но и нямах нужда от почивки. По-често бях или сама напред или пък сама назад. И в двата случая имах възможност за по-различен поглед край мен. Имах възможност за свои мисли. Не бях единак. Включвах се в груповите разговори, но все пак ми харесваше да бъда и с мислите си. Нямах нужда от храна, а само от вода. И можех поне още толкова да измина, ако... Няма повече да пиша, 'щото... Не искам да мисля негативните неща.
С особено чувство за гордост съм от себе си. Защото наученото от хомеопатията и този път проработи за мен. За разлика от другите аз нямам мускулна треска, нямам изгаряния. Днес съм си работоспособна на сто процента.
Хомеопатията помогна и на ужилен от земна оса.
Радвам се, че знанията ми са полезни. Това е и стимул да продължавам да уча. Признавам, че имаше моменти, когато се питах: защо ми е това? Но ето, такива случаи ми показват, че съм на прав път и трябва да продължа. А случаи вече имам много. Тези са само от вчера :)
Навън е топличко и смятам на хладно да си почета по горната тема :)

.

сряда, 15 юли 2015 г.

има резултати

Има резултати и то дооооста обнадеждаващи. В деня за мерки отчитам най-добрите си резултати. Значи плодово - зеленчуковото ми меню работи.
Безспорен е приноса и на целодневното ми движение с домакински и градински занимания. Днес си подготвям и терасата на тавана - мястото ми за летни занимания с йога. И не само за това ;) То място и в стаята си имам, но не е същото.
Бягството от горещината на града е доброто решение. Под сенките на дърветата лятото е доста приятен сезон. Освен това градината е на крачка от масата и всичко, което си слагам в чинията е в най-свеж вид. Това ми поражда едни мисли за качеството на храната, от там и на самото хранене.
Безспорно истинската храна е един от най-важните моменти за постигане и поддържане на здравето. Особено ако има и пряко участие :)
Денят ми продължава с доза мотивация :)

.

неделя, 12 юли 2015 г.

ода за зеленчуците

Оказа се много лесно да си хрупам плодове и зеленчуци. Всъщност винаги съм ги предпочитала и много ми хресват, но не съм предполагала, че могат да ми бъдат достатъчни. Вече знам, че могат. Поне за определен етап.
Основният зеленчук за момента са краставиците. Днес разнообразих с добавка от кейл и листа от цвекло за вечерята. Откритие е за мен добавката на тахан или фъстъчено масло към салатата.
А най-хубавото е, че енергията ми е неизчерпаема. Как ми харесва това :)
За сега ми харесват зърнено-плодовите закуски и няма причина да ги променям. За обяд и вечеря е времето за зеленчукови експерименти, а някъде следобедно - някой плод. Сега се намират джанки, които собственоръчно мога да си набера, а на пазара - всичко лятно е там.
Цвеклото вече има си глави, морковите са невероятно крехки, алабашът и той ме привлича... Разнообразие ще има.
Лятно, зеленчуково и сурово ;)

.

сряда, 8 юли 2015 г.

среднощно

Вече месец крача по една пътека. Но усещам, че не ми понася. Не ми понася начина на хранене. Опитах се да мисля, че това е просто един етап, но вече не успявам. Преди няколко дена се почувствах в още по-голяма пропаст, в сравнение с тази преди месец.
Една сутрин се събудих с болка и разбрах, че не мога да продължавам така. Не бива да вървя срещу себе си. Защото точно това се беше случило.
Разбрах, че съм готова за следващата си крачка. Нещо, за което смятах, че не мога да направя за повече от два-три дни, максимум за седмица при определени условия.
Е, сега усещам, че мога. Колко? Не искам да си определям срок. Колкото... толкова...
Определено сили ми дава и личният пример на приятелка, която повече от месец върви по такава пътечка. Когато тя започна, аз започнах по моята си пътечка. Беше се настроила за две седмици, а вече е месец и тя продължава с доволство от себе си.
Време е и за мен. Истината е, че не малко съм прочела, имам своето си мнение. Нямах вярата, че мога, че ще се справя.
Сега е момента да си докажа, че мога. Едно е сигурно - няма да вървя срещу себе си. Затова и не си поставям срокове и ограничения. Крайностите във всяка форма не са моят път. Затова и толкова скоро след едно начало, аз пак съм в началото.
Преди две години личния ми лекар ми предложи да опитам през лятото суровоядство. Той нямаше опит, но негова колежка... Да, но аз не вярвах, че мога и допусках такъв вариант за себе си  от няколко дена. А може би просто не е било моето време тогава.
Понякога е по-добре човек да чете и знае по-малко. Само един пример: Убедена съм, че ползата от консумацията на плодове и зеленчуци е несравнима. Естествено в суров вид е най-добре. След това научавам колко неправилно е да се консумират плодове в диетичен режим, освен в някои изключителни случаи и в много малки дози. Да, точно - количествата са сравними с дози. Знаех, че като изям една ябълка след малко пак искам да ям нещо. Затова сигурно повярвах на нещо, което вътрешно не приемах, но се опитвах да му вярвам.
Сега не искам да давам оценки кое е вярно, кое не е. Не искам да търся единствената истина. Вече знам, че истината е там където съм в баланс и хармония. Все още я търся...
Скромният ми личен опит е двудневен. Обнадеждаващ е. Защото ми е леко, лесно, свежо, енергично, интересно... Не, не е самовнушение. Знам си /вече/, че съм добра с въображението, но /все още/ имам граница за реалност и измислица.
Знам, че няма да бъдат само два дните със сурова храна. Знам, че има какво да науча още. Знам, че искам да експериментирам с комбинации, вкусове. Едва ли има по-подходящ сезон за това от лятото. 
Както се казва - ще видим...
Пак окъснях. Пак причини си намирам. Денят е дълъг. Късноследобедна сиеста ми се случи. Кратичка, но така е по-зареждаща. Работа ми се намира, което е добре. Пък и музата дойде. :)
Време е...
Лека нощ!...

.