петък, 28 август 2015 г.

предпълнолунно

Разни мисли ме нападат. От фазата лунна ще да е. И от умората следдневна.
Да, умора е състоянието ми...
Замислям се, че сигурно на пръстите на едната ми ръка може да се преброят летните ми вечери без умора. Може би това е лятото ми с най-много ангажираност. Истината е, че всяка дейност аз съм си я поискала. Със сигурност е имало работи, които е можело да избегна, но не го правех.
Да, доволна съм от това, което съм свършила, от това, което върша и от това, което съм си планирала да свърша.
Но има и още неща, които искам да направя. За съжаление не намирах време и за някои любими ми занимания. Все забравям фотоапарата. Сещам се за него в разгара на някоя неотложна задача и... си спомням приятните моменти, когато гонех неповторими мигове...
Умората ме приспива. Неописуемото главоболие, което ме владя миналите дни вече напълно си отиде. Или поне се надявам да си е отишло безвъзвратно. Имам нужда от наистина хубав сън.
А луната наднича през прозореца в цялата си пълна прелест...
Лека нощ...

.

неделя, 23 август 2015 г.

достатъчно сън

Днес доста си мислих за съня...
Безспорно е качеството и продължителността на съня за здравето.
Безспорна и индивидуалността, но все пак има някакви общи положения. Освен това и всеки познава себе си и необходимостта му от определен брой часове.
Моите часове са от седем и половина до около осем и половина. В периодите, когато съм наблюдавала съня си и съм си правила изводите, това е извода, който се наложи. Разбира се, че вариации са възможни, но като цяло това ми е най-добре.
Най-добре-то се отразява на настроението ми, на бодростта ми, на работоспособността, концентрацията, имунната система... на целия ми ден... на цялото ми тяло...
Безспорно е, че няколко нощи с по-малко сън, едва ли ще имат кой знае какво пагубно влияние върху здравето ми.
Имам си и добрите часове за сън. Всеки си има своите. Моите си ги открих пак в онези периоди, когато опознавах съня си. Имала съм различни любими часове за сън. Вероятно те са зависими и от възрастта, от ежедневието, от работата.
Сега моят най-добър час за лягане е около 22:30 - 23:00. Ставането е около 6:00 - 6:30. Опитвам се да си ги спазвам, но... Признавам си, че в последните седмици не успявам. Днес си мислих, че отново е време да започна по-стриктно да си ги спазвам. Важното е да си легна в това време и ставането ми е гарантирано.
Още малко ще се оправдавам с летния режим на дейности, но от тази вечер започвам с осъзнатото лягане. Летните нощи вече не са така къси и ще е по-възможно.
Тъй като виждам колко е часа, останалите си мисли ще споделям в следващи дни. Не, че не мога и сега, но това ще означава, че само си обещавам, а не правя нищо.
Много е важно да си изпълнявам обещанията. Лесно е да се изпълняват тези дадени пред друг, но се оказва по-трудно да се изпълнят тези, които си даваме сами. Е, аз реших да го променя за себе си. Затова: обещах си - изпълнявам си го...
Лека нощ!

.