сряда, 25 ноември 2015 г.

продължавам

Продължавам с детокса. Днес ми е трети ден. Но според намеренията ми имам още един ден. Ще си ги изпълня, защото ми е лесно, леко, спокойно, светло. Да, точно така, светло се чувствам. Няма смисъл да се опитвам да го обяснявам, не мога. Това е усещане, а това е достатъчно.
Сутрешната разходка дори дъждът не може да отмени. Разходка с чадъри цветни...
Пак ми е студено, за разлика от вчера, но е поносимо с мерките, които знам си.
Днес енергията ми в повече е. От ден на ден се увеличава. Вчера мислех за сиеста, днес също подобни мисли ме навестиха. Но нужда нямах от това. Поне отхвърлих доста работа, която в последно време появи се.
И утрешният ден ще бъде безпроблемен. Знам си. :)
А дотогава имам още да си поработя...
Чаша чай отивам да си правя... от лофант... :) :) :)


.

понеделник, 23 ноември 2015 г.

време за детокс

Утрото започна с разходка край реката. Времето беше с нас и чак когато си тръгвахме реши да ни покаже мъгливата си същност. Ноември е все пак. Но денят си има и друг акцент.
На практика много, много отдавна не съм си правила детокс по пълнолуние. За този месец е решено - ще бъде четири дни. След пневмонията, с антибиотици и не знам каква си химия, мисля, че най-доброто, което мога да направя за себе си е един хубав детокс.
Затова днес бе големият старт. Успешен е :)
Подробностите са ясни - цитруси, вода, чай. Неочакваното е студът, който твърде рано ме обхвана, ама вече имам изпитани методи за сгряване. Топъл чай, по-дебела завивка, а по-късно и гореща баня. Мисля, че по-рано ще потърся Сънчо тази вечер.
Топла вечер!...

.

вторник, 17 ноември 2015 г.

утро с усмивка

Вторник е...
Денят е за разходка.
Утрото е приятно хладно или пък приятно топло. Малко са листата останали по клоните. Затова и всяка цветност спира ме и ме усмихва...
Обещанието е за ден успешен и добър.
Вчерашният ден бе труден. Не знам дали заради липсата на разходка... Е, по-важното е, че мина. Имало е трудни дни и пак ще има. Трябва да се науча как да си ги подобрявам. Уж доста знам и мога, и даже правя, ама... не ми се получава всеки път.
Днес денят ще е различен. Защото по-различно почна :)
Освен това, спори' ми и доста от дневните задачи си изпълних.
Продължавам го...
С усмивка...

.

събота, 14 ноември 2015 г.

разходки

След дните на принудително лежане вече се връщам към нормалностите си.
До пълното връщане време ще да мине.
Позволени са ми разходки.
Бързам с нетърпение да си наваксам движението.
Първата разходка бе в четвъртък, в слънчевия следобед. Започнах я плахо, без план за продължителност. Просто разходка, докъдето се случи. А тя се случи прекрасна разходка в топъл слънчев следобед... Разбрах, че съм пропуснала най-златната есен. За пръв път осъзнах болката от загубени дни. Почувствах ги загубени, въпреки онова, което научих в тези дни...
Втората разходка бе на следващата сутрин. Утрото бе топло и слънчевия изгрев енергия ми даде...
Днес бе време за третата разходка. Отново сутрешна, но в по-хладно утро. Добрата екипировка е важна. А разходката бе отново чудесно начало на деня...
Сега знам, че ще се възползвам максимално от позволеното ми.
В съботния следобед си позволих сиеста едночасова.
А сега... ще почета... в компанията на чаша чай...
И не искам да губя повече... нищо...

.

петък, 6 ноември 2015 г.

мислите ми

Пътят... Уж е ясен, но след завоя изненада може и да има. И има...
Вирусчето се е наместило на гадно място и там ми е сътворило пневмонийката. Ама колкото и да се крие, пак ще си отиде. Е, на цената на болничен престой... Ама съм ВИП ;) ... хихи...
Днес определено ми е по-оптимистично. И по-енергично. Е, то няма кой знае какво за правене, освен да си лежа, но усещането си е усещане.
Даже си поисках работа да ми донесат. Режимът е доста свободен. В смисъл, че има възможности за доста посещения. Така де,  да не им липсвам и да държа контрола, все пак ;)
Имам си и време, и вече настроение, за мои мисли да си подредя. Сега е времето да изпитам и пак да си докажа силата на мислите. Ще се опитам да гледам на тези дни като на дни за пореден урок. То май доста уроци ми се събраха. Сега е момента да ги подредя, изводи да си направя, планове да си чертая и напред да вървя...
По Пътя си...

.