петък, 29 януари 2016 г.

информация и дезинформация

Вече няма ден, в който да не ми попадат поне по три статии, в които най-черния дявол е глутенът. Най-забавни са ми тези, в които се пише за "овесени ядки без глутен". Как лимецът няма глутен. Или то било глутен, ама "друг вид". Писания, в които глутенът е обвиняван за всяко неразположение и всяка болест.
Знам, че има хора, за които глутенът е повече от проблем. И то истински. Тяхната диагноза е цьолиакия. За тези хора е без значение какъв "вид" глутен ще се припише на житното растение. Това наистина е сериозно.
Но темата ми е друга. Как ме заливат с информация и "информация"? Да кажем, че аз се сещам защо е толкова агресивна тази кампания. Все още на раменете си нося нещо, което използвам по предназначение, а не само да кимам насам-натам според информационния вятър. 
Безспорно е, че приема на глутеносъдържащи храни може да предизвика безброй оплаквания. Но те едва ли са от съдържанието на глутен. Може би трябва да се помисли за количеството? И за качеството?
Житото, ечемикът, овесът, ръжта са храните на нашите предци, с които са оцелявали. И има една съвсем малка разлика от днешния ден. Количеството, което са консумирали и начина, по който са използвали тези храни. Те, дедите ни, са използвали цялото зърно, а днес, нали сме много умни, ние използваме бяло брашно. Нали се сещате къде е глутена? Той не е в триците, нито в зародиша, които технологиите така лесно отделят. Излиза, че ние си хапваме глутен в по-концентрирана форма.
Освен това баба ми не е правила всеки ден мазни баници. А още по-малко е използвала маргарин. Не защото е била проста, а просто защото това нещо не се среща в природата.
Ето, че въпросът опира до количество и качество.
Въпросът е и личен опит:
Преди време си купих малко количество от прехваления лимец. Беше в период, в който консумирах покълнало жито по-редовно. Разликата беше на първо място в цената. Добре, за здраве, човек дава всичко, защо пък да не даде и за качествена и полезна храна? Да даде, ама... Единствения плюс, който бих сложила на лимеца е, че покълна по-бързо и по-лесно се дъвчеше. И само толкова... На вкус ми беше... блудкаво. Е, не повторих покупката на лимец.
Разбира се, на друг може да му харесва. Всеки си избира.
Друго, с което се забавлявам понякога е, как спирайки глутенсъдържащите храни се подобряват симптомите на някои алергии. НО! Заедно със житните те са спрели млечните /това също ми е тема, ама по-насетне/, месото, захарта и... Ама нали се сещате /който може, де/, че причината може би не е в глутена, а в лактозна непоносимост? Или в месото?... Ама кой да мисли? Ние си имаме враг и той е глутенът... Определено това е удобна теза за целите на някой.
Ето и още малко опит, личен:
По друга причина спрях приема на глутенсъдържащи храни за месец. Сега да подскачам ли от радост, че съм идеално здрава? Организмът ми не го прие като наказание, нито по някакъв начин отчете, че отново получава жито след месец. Сигурно защото съм си здрава :) Да, здрава съм и съм благодарна на гените си и на разума си.
Има една малка подробност. В онези статии, които ме разсмиват, много често изреждат един дълъг, дълъг списък със симптоми, до които води приема на глутен. Според него съм... развалина... безнадежно болна...
Сега на кого на вярвам? Естествено, че на себе си. :) Аз все още мога да чета, а не да "чета".
Препоръчва се житните да се заместват с ориз, елда, просо, киноа, амарант... Последните две са традиционна храна за друг континент. Нямам нищо против разнообразието, дори го приветствам. Но всяка крайност е... най-малкото нездравословна.
Нека търсим и намираме баланса не само в храненето си, а в целия си живот.  Може да се окаже и доста лесно. Намирайки баланс в мислите си, той после много лесно се пренася като баланс в движението, в храненето, в съня...
Хайде, стига толкова за сега ;)

Добър и балансиран ден!

.

неделя, 24 януари 2016 г.

детокс по пълнолуние

Първото пълнолуние за тази година е тук. Взех решение да не правя тридневен детокс според препоръките на д-р Атанас Михайлов. Решението ми е за един ден, чаен ден.
От началото на месеца се придържам към начин на хранене, който преди време даде резултат, затова реших, че еднодневен детокс ще е по-удачен.
След като започнах деня с дозата магнезиев сулфат ;) сега е време за много чай. Правя си го чаша по чаша, за да си го пия максимално топъл. В този изключително студен ден всяка доза топлина е за предпочитане.
Имаше вариант да направя ден на цитрусови сокове. Всъщност, тази зима почти не съм купувала цитруси. А и от новата година няколко лимона и мандарини ми стоят във фруктиерата. Няма интерес... Все пак сока на един лимон ми дойде добре в по-ранното утро :)
Преди време, много време, такива дни си правех веднъж седмично. Този навик ми беше един от най-хубавите и полезни за мен. Сега си мисля, че е добре да си го върна навика... Нека не се заричам много, ще си покаже. Но определено съм сигурна, че ще ми е по-добре с него. Значи... да действам само ми остава.
Навън се показва слънце, което топли очите. С поредната чаша чай си топля тялото. Обмислям книжка и завивка в леглото ;) Сигурно скоро ще ми се случи.
Сигурна съм, че този детокс ще ми донесе повече ползи, освен обичайните. Вчера изведнъж ме втресе, дали вирус ме намери, но не беше приятно усещането.  Днешният чаен и пречистващ ден ще ме освободи и от това. Вече съм по-добре. А какво ще бъде в края на дена, а и утре сутринта... Знам, ще съм нов човек. И енергия ще си имам за новата седмица. А тя ще бъде с доста работа.
Сега след намеренията, които вече изпълнявам и след другите, в графата - план, денят ми продължава.
В търсене на топлина...

.

неделя, 17 януари 2016 г.

разходка привечер

Не очаквах, но снегът ме привлича неудържимо.
В резултат и разходка привечер се случи.
Красиво беше. Много приятно до момента, в който в локва стъпих. Е, така е... Поне вече си имам задължителното падане за зимата ;)
Резултатите са: добро раздвижване с препятствия ;), и най-прекрасния сняг - идеални, пухкави снежинки...
Натоварване и релакс в едно.
Сега... пия чай, слушам музика и даже муза за работа си имам.
И скоро, много скоро, ще си лягам.
Лека и топла нощ!

.

снежно

Обещах си...
И в снега погазих.
И с лопата ринах.
И се отъркалях. 
Добре се пораздвижих.
Красиво е все още.
Бяло, чисто.
Тази зима си обичам.
Сега на топло чай си пия.
И за сиеста се замислям. То какво ли да я мисля. Тя сама ме кани...
Един неделен, зимен ден...

.

събота, 16 януари 2016 г.

разни зимни мисли

Напоследък си мисля, че съм нередовна с разходките. Връщам се само година назад, когато имаше не повече от две седмици за цялата зима, в които не съм излизала. А сега повече, много повече. Естествено причина е климатичното време - днес вали, утре вее... Не се чувствам комфортно с тези си мисли. Ама и други ме заливат: Като не се спрях миналата зима, какво пък?
Не съм права да мисля така. Полза имах и то съвсем забележима. Имах тонус, енергия, по-светли мисли. Климатичното време по-малко ми влияеше на настроенията.
Да, имаше причина - гадната пневмония, ама тя вече си отиде и е време да си стои там, в забрава вече. Ама тя, причината, до време беше...
Стягай се вече!
Навън вали. Сняг вали. Обичам да вали сняг. И вече натрупва. И привлича ме...
Излязох на разходка среднощна. Тихо, бяло, чисто. Студът приятен даже беше.
До тук беше с оправданията :)
Аз си вярвам!

.

събота, 9 януари 2016 г.

едно начало

Пак начало си поставих. Преди дни.
Началото е с нещо, което даде видим резултат. Преди време.
Сега компания си имам.
Определено така е по-добре. По-лесно е някак.
Ще добавям добрите навици, които си загубих в миналите месеци. Но няма да го правя наведнъж. Ще правя малки крачки, няма да се засилвам с най-големите, които мога.
Искам да ми е подредено. И мислите си искам да ги наредя. Не знам дали ще е възможно, но ще се опитам.
Днес не свърших много, но в края на деня ми е уморено.
Дали сънят ще дойде по-лесно? Все още не мога да се похваля със сън добър, но няма да се отказвам. Знам, че постоянство трябва. И повече търпение.
Отивам да броя овцете ;)
Лека нощ!

петък, 8 януари 2016 г.

целите ни и думите

Днес музата ми бе провокирана от Соня с днешната й статия: СИЛАТА НА ДУМИТЕ - ИЛИ ЗАЩО НЕ ОТСЛАБВАМЕ, КОГАТО ТЪРСИМ ОТСЛАБВАНЕ. Много, много ми хареса! Сигурна съм, че точно това е Истината.
Не веднъж съм се убеждавала в Силата на мислите. Не веднъж и съм използвала тази Сила за моите цели. И явно не веднъж съм забравяла за силата на тази Сила... А Соня ми /ни/ напомня...
Ето го омагьосания кръг:
"Търсиш отслабване? Стремиш се към него? Слушаш реклами, говорещи за „отслабване“?
 Ами, да! Волята ти също отслабва. Отслабва, и то много. Не за друго, а защото изпълнява това, което ти търсиш и си възнамерил.
Желанието ти за живот и за действие – и то отслабва."
Необходимо е, дори е задължително, да внимаваме какви са думите, с които обличаме мислите си.
Целите, каквито и да са, в която и област на живота ни да са, се постигат и с труд, освен с намерения. И най-добрите намерения и визуализации да имаме, във всички случаи би трябвало да направим нещо, да положим някакво усилие. Това не значи, че всяко усилие е неприятно и тежко действие. Може да бъде дори забавно, само от нас си зависи.
Наред с всички други действия, които съм предприела, за да постигна своите цели, днес добавям осъзнато и новите си мисли. Те не са нещо, кой знае колко по-различно, но със сигурност ще си имат един по-мотивиран отенък. А това вече ме усмихва...
Сега ми е време за един следобеден чай. И за мислите ми, внимателно избрани и с усмивка придружени...

.

понеделник, 4 януари 2016 г.

безсънно

Безсънно ми е...
Въпреки, опитите ми да си лягам в определен час, се събуждам по никое-то време и... си будувам. На следващия ден ми се приисква сиеста, която води до по-късно лягане. Ако сиеста се не случи следва по-ранно лягане. И в двата случая резултата е един - пак събуждане по онова, никое-то време. 
Опитвах да неглижирам ситуацията. Търсех причини дето ги няма.
Така не е от вчера или миналата седмица. Като се обърна назад се вижда - така е от края на лятото. Е, правих някои опити, но не за дълго. Не мислех, че е сериозно.
Днес знам - сериозно е. След две нощи, със сън по четири часа, никакво желание за сиеста - трябва да се взема по-сериозно в ръце. Трябва! Защото не се чувствам добре. Защото съм разсеяна. Без енергия съм. И тъжна без причина /поне обяснима такава не се намира, а необясними винаги ги има/.
Започвам от сега: Изпих си чай за лека нощ. Лягам си в часът избран. Мислите си ще успокоя.
За всеки навик трябва време. В книгите дебели пише - седмиците три са.
Имам нужда от сън спокоен, релаксиращ. Само с чай и сън под час не ще се случи. Знам, че важно е какво в деня си ще направя.
Време ми е...
Лека нощ!

.