сряда, 30 януари 2019 г.

необходимост

Осъзнаване на необходимост...
Януари - шарен месец. Даже и с каквото ми не трябва. Изобилие от вируси и тем подобни гадинки... Поради наличието тяхно, ежедневието ми стана по-пасивно.
И осъзнах... че липсва ми движение. Още някой ден и пак дните си ще подредя и активност ще си подаря.
До тогава... спокойствие и мир, търпение и приемане...
Бях си обещала без сиести. Вече четвърти ден.. И усещам, че ми е време да... прегръщам Сънчо...
Лека нощ!
И... ще сънувам... синьо лято...


.

събота, 19 януари 2019 г.

детокс по пълнолуние

Детокс по пълнолуние - ден първи...
Започнах тридневен детокс по пълнолуние по съветите на д-р Атанас Михайлов...
Цели:
- обичайното за детокс;
- разчистване на гадни грипоподобни вирусоносители.
Вярно е, имах намерение да правя двудневен детокс. Имах планирано пътуване за днес, но... не всичко се случва както ни се иска. От вчера не мога да се справя с разни грипоподобни. По тази причина пътуването е отложено, а аз... започнах детокса. 

Наистина имам нужда от детокс, не само на физическо ниво. Имам нужда и от малко мозъчно прочистване. Този детокс по пълнолуние ми го е давал неведнъж. Затова и сега съм с хубави очаквания. Първо да ме отърве от грипоподобните нашественици и да не се получат усложнения, които не са рядкост. Второ - да ми даде рестарт на хубавите навици. И трето - да ми проясни мислите, които напоследък започнаха да стават малко депресивни.
След третия ден ще съм като нов човек.
До тогава имам нужда от почивка - във всеки смисъл на думата. А сега и от още един чай... за топлина...


До... тогава...


.

петък, 18 януари 2019 г.

по принуда


Ей, тъй най-"обичам"...
Да имам визия, мотив. Начало да положа... И нещо дребно, даже се не види, да преобърне целият ми ден. И както си личи, няма да е само ден един... Туй вирусоподобните са си гадост, от'дето и да ги погледнеш...
По принуда мисии, планове, навици и намерения във фризера прибирам.
И няма повече да се оплаквам...
Лека нощ!




.

ранно утро

Ето ме в едно доста ранно утро.
В чашата ми има нещо топло, което се надявам да възпре нахални вирусни нашественици. Пия го на малки глътки, с усещането, че точно това е най-доброто, което мога да направя за себе си в този момент. Наслаждавам се на топлината, на леката стипчивина и... съм се отдала на музата ми, която напира да пиша. /То друга тема какво ще напиша ;)/
Та, събудих се в неприлично ранен час /неприличен е за мен, поне за сега/. Миналата нощ, по чудо сякаш спала съм повече от препоръчваните осем часа.Месеци не ми се бе случвало. Затова пък тази нощ, нещо като за баланс, часовете ми за сън са малко повече от пет. И тъй като е имало нощи и с по-малко, сега приемам това, като нещо доста прилично. Разбира се, не скочих, щом отворих си очите в час среднощен. Опити направих да остана в прегръдките на Сънчо, но... той ми даде ясно да разбера, че толкова е за тази нощ. Имах два избора - да стана и да продължа да се въртя в леглото. Избрах първия, то е очевидно. Направих го с мисълта, че така ще имам повече време само за мен. Ако тръгна по тази мисъл, то всичкото време си е за мен, ама... няма да се задълбочавам сега в раздвоения.
Все пак денят за мен започна. Може би пък не е лошо да имам различни утрини...
Има дни, по-скоро периоди, в които ми се иска да съм подредена от първото до последното. Има и други периоди, в които подредеността ми действа като спирачка. А аз не харесвам спирачките. Смисълът на всичко е в развитието. Смисълът е днес да съм по-добра от вчера, утре от днес... И ако то, развитието ми, минава през педантичен ред или пък през хаос... аз си го приемам и... вървя напред. Дори и да значи, че ще има сутрини, в които ще се будя в непривично, за мен, време.
Това е време, не само за мен. Това е време за моята муза. Тя е непредсказуема и никога не знам къде ще ме поведе. Явно днес ѝ е обяснително, та затова с нея сме тук. За сега...
Няколко реда и за намеренията ми ще драсна. Те винаги са много и... големи. И сега няма да е изключение.
Знам, че мога да се организирам, когато искам. А сега искам. Затова не се съмнявам, че ще си свърша професионалните ангажименти, домакинските задължения и ония желания за движение, от които имам необходимост. А кой знае? Музата може и предизвикателство различно да ми поднесе. И за нея ще си има време.
Да, това с имането на време...
Интересно положение е ;)

Хайде... Добро утро!


.

сряда, 16 януари 2019 г.

стимул

Стимул за събуждане...
Сутрините са си мои. Колко и какво ще правя - само аз ще си реша.
И сега ще си го напиша, за да не забравя какво искам да правя сутрин.
Логично е сутрин да правя неща, които ме разбуждат, които ме зареждат за цял ден.
Чаша зелен чай е добра идея. Ще го пия бавно до прозореца и ще му се наслаждавам. Да, наслаждавам е ключовия момент! Идеята си има идейка. Времето е вирусно, затова ще си добавя лъжица сироп от бъз, оня, дето аз си правих. Еха, какво наслаждение ще пада ;)
Другата ми добра идея е малко или повече физическа активност. Тук има варианти, които ще се опитват и ще си намират времето, качеството и количеството. Няколко дена ми трябват, за да ги прецизирам. Със сигурност ще има варианти. Щях да напиша, че не мога да правя едно и също. Но не е точно така. Със сигурност мога, но не искам. А защо не искам? Защото съм такава... каквато съм... ама ще ставам по-добра.
Идея е да приготвя закуската и планиране на другите хранения. Необходимо е, защото иначе стават издънки. А аз много обичам да си обещавам разни работи. Та издънките са нещо дето не искам да си обещавам ;)
И така, най-хубавата ми идея е да си направя алармата за следващата седмица да е в 7:17.
Ех, тази вечер съм пълна с идеи ;) Едва ли някой може да ми спори...
Днес получих идея, да се знае, че не всичко си измислям сама. Избирам си навик с плюс и друг с минус и им давам месец време... Мислех, че е лесно, даже бях сигурна кой ще е минус, ама...  Няма да прибързвам, няма да съм припряна. Ще се оставя за малко... по течението... То ще избистри идеите.
Рано е да прегръщам Сънчо. Днес ми се затвърди, с помощ външна, за която съм благодарна, че не е добра идеята ми за сиеста. Има още час до 22:00, часът, в който си определих да търся Сънчо. О, има какво да правя. И за това идеи имам... Идеята за чаша чай от маточина е чудесна! Нали?
Лека нощ, в нощ втора от мисията ми за сънища!


.

вторник, 15 януари 2019 г.

навици за сън

Обещах си да си създам по-добри навици за сън...
Нещо не успявам. За сега...
Не веднъж съм се убеждавала в правотата на думите, че сънят преди полунощ е най-качествен.
Не веднъж съм взимала решения, че този път ще бъде траен навика ми. Пак си обещах...
И започнах... Точно за четири вечери и после... Добре, де. Дойдоха празници, оправдания се лесно намират. Вече нямам нужда от оправдания, а от дела. Затова, още тази вечер започвам операция "Сънища".
Спи ми се, не спи, в 22:00 ще бъда в леглото с книжка. В 22:30 лампите се гасят. Това ще е началото.
Преди лягане няколко валерианчета са добра идея. Тя винаги действа.
Задължително ще има сутрешна аларма. За начало ще е в 7:33. Вече просветлява по това време, та ще има стимул.
Хайде време е първи опит.
Казват, че навик се създава за 21 дни. Ще видим...
Тук ще пиша пак за новата ми мисия. В този момент е необходимост. Друг път ще кажа и защо.
Лека нощ! 

.