Пътят към целта - нова фигура и здраве

нова книга

2012-02-11T20:15:00.000+02:00

Енциклопедията на акад. Андрей Левшинов - "Оздравителни системи от изтока и запада" си заслужава. Има събрана много информация поднесена по добър начин. Може да служи и за справочник. Откривам доста полезна и интересна информация за мен.
По това време чай и книга е добро занимание...

.

бяло е

2012-02-05T22:13:00.003+02:00

Белотата на мушкатото е топла. Летен спомен...
А бялото, което виждам през прозореца си, е студено. Много студено. Това ме привлича към дивана :(
Полезното в днешния ми ден бяха тибетските упражнения и двата литра чай, които ми бе приятно да изпия и да се насладя на топлината им.
Реших да пия поне по два зелени чая. И един черен. Без кафе. То не, че съм зависима от него. Едно - две кафета в седмицата не е прекалено, но защо пък да не ги намаля, като нямам жизнена необходимост.
Днес наред с черния и зелените чайове изпих и няколко плодови и билкови. През следващата седмица ще попрегледам малко билкови книги и ще си набавя разни билки. Обичам да смесвам и се наслаждавам на ароматите на тревите.
Сега е ред на една чашка чай за лека нощ. Много хубава комбинация с мента, маточина, хмел...
Лека нощ...

.

за ранното ставане

2012-01-29T14:11:00.000+02:00

Дааа... да се става рано е добър навик. Не веднъж съм изпитвала положителността на този факт. Обаче...
Напоследък го позабравих... навика.
Ето, пример с тази неделна сутрин. Много демотивираща е поспаливостта на домашните. Въпреки сравнително ранното ми лягане снощи, което също е добър навик, тази сутрин не успях да се измъкна по-рано от завивките. Вярно е, че се събудих рано, но... при мисълта, че други ще са в топли завивки още часове след мен, а аз ще се опитвам да се стопля по разни начини в обещания от синоптиците сибирски студ, ме върна пак в топлото легло.
И все пак аз бях най-ранобудната, въпреки доспиването си. В търсене на топлина се порадвах на няколко топли и ароматни чая. Това го сложих в графата за добър навик с намерението за неделно прочистване на организма. Топло е и с малко физическа активност. Тук е момента да се похваля с навика за тибетските упражнения, който е най-устойчивото нещо в дните ми. След неизбежната домакинска дейност в кухнята, /това е единственото свободно пространство от спящи в утрините/ реших, че ми е време и да се поглезя с най-горещата баня, която си спомням в последно време. Естествено, че свърших топлата вода ;).
Та, да се върна към мислите за ранното ставане. Когато стана по-рано денят ми е по-дълъг и изпълнен с повече хубави неща. Сякаш има време за всичко, което в други дни, притисната от закъсняващи мисли, не си позволявам.
Преди мнооого време се бях определила на сова, според определенията за сови и чучулиги според дневните навици за сън и работа. Днес на фона на заобикалящите ме съм по-скоро чучулига, а сови са другите. Харесват ми сутрешните часове, в които се разбуждам и подготвям за новия ден. Харесва ми времето, в което съм сама със себе си. Не, определено не обичам самотата. Но това е едно особено състояние, в което самотата е дори желана. Вероятно всеки си има такива моменти за мисли и размисли...
Сигурно е, че студовете скоро ще отстъпят. Януари е в краят си, февруари е по-малък, а март е непредвидим. С настъпване на топлината в дните ще има повече поводи за ранно ставане с повече мотивация. От сега си знам, че ще се възползвам от всеки мотив, за да си имам своето време в ранните утрини.
А сега, в средата на неделния ден, освен да се наслаждавам на топлината край мен друго не ми остава. Дали ще ми е достатъчно?
С книга и чаша ароматен чай... защо пък не ;)

.

зимно настроение

2012-01-27T21:59:00.001+02:00

Зимно е навън и настроенията ми зимни са.
Поради необходимост /медицинска/ около седмица прекратих по-сериозните занимания със спорт.
От няколко дена бих могла да ги подновя, но... оправдавам се с времето - все пак -5 или -10 градуса не са за препоръчване, за да се радваме един на друг с тренажора. Затова пак е малко физическата ми активност. Това води до естествен застой в резултатите и съответната демотивация. А тя е крехка нещо тия дни...
През седмицата се провали втори час за вега тест... няма достатъчно желаещи, което да мотивира лекарите да дойдат в заспалия град... Имах много силен мотив да си го направя още преди нова година - и тогава се провали.
Сега се опитвам да не мисля за това, а просто да изчакам спокойно момента, когато ще се случи. Но не се получава... Но пък няма да се предавам, я.
Не е лошо, докато сибирски студ сковава всичко навън, да се подредя и мотивите си да събера. Все пак има не малко хубави навици, които мога да си създавам и в стаята с климатика.
Мдааа... защо пък не?
Първия добър навик, който ще си възстановя е лягането в приличен час.
Време е... Лека нощ!
А утре... утре пак ще пиша тук... защото ми помага ;)

.

осъзнаване

2012-01-06T14:09:00.000+02:00

Днес осъзнах.колко често си поставям сама граници.
За съвсем дребни и ежедневни неща.
Неотдавна поставих граница от осем километра и тридесет минути с кростренажора.
Когато я преодолях, че почувствах много вдъхновена.
И това бе отново ограничение.
Ограничението на десетте километра...
Днес осъзнах, че не искам ограничения и граници, които сама си поставям.
Затова преодолях още една граница.
Границата на четиридесетте минути.
Днес минутите са петдесет, а километрите над дванадесет.
Осъзнах, че имах усилие на мисълта до 25-30 минути след началото.
Може би защото това е първата граница.
След това... имах усещането, че мога до безкрай.
Няма да се заричам за четиридесет, петдесет или шейсет минути.
Ще го правя докато е приятно.
Тогава има и удоволствие, и удовлетворение.
Като днес.
Въпреки мрачния ден.

добро начало

2012-01-02T22:07:00.000+02:00

Чудесно начало за мен ;)
Край на осемкилометровите тренировки!
От днес - четиридесет минути, десет километра, разбира се на седма степен на кростренажора!!!
Доста се порових докато намеря снимка на дружката ми ;) Снимката е в по-летен вариант и по-топъл. Сега съм го завъртяла, въпросния уред, успоредно на шкафа. Гледката е източна, малко сива сега, но... не забелязвам.
Във въпросните минути почти не мисля за гледката. Пък то беше и тъмно. Установих, че със слушалки, музика и затворени очи, мислите са много по-оптимистични. От време на време, по един поглед към отчета, за да си повтарям, че колко са още двадесет минути - само още толкова, или пък - еее, колко са още два километра - има няма за осем минути ще ги мина, та това са само две песни по радиото ;)
Дали ще е от 20:00 до 20:30 тренировката или до 20:40 - какво са десет минути, щом се чувствам добре. Къде ли не бих могла да ги загубя... Защо да не са за мен, за здравето ми, за по-добрата ми форма, за повече настроение.
Тази седмица няма за забравям по 5-7 таблетки ацерола - естествен витамин С, който няма да позволи появата на мускулна треска след празничните бездейни дни. За това ще помогне и топлият душ, на който е ред.

Честита Нова 2012 година!

.

да отслабнем, докато спим...?

2011-12-28T19:24:00.001+02:00

Да отслабнем, докато спим...?!
Възможно ли е?
Има много дни - празнични, междупразнични, следпразнични... Време, без особени задължения, ми се намира. Преди да тръгна за празниците, в чантата си сложих една книга, която не помня кога съм си купувала. Вероятно е била с други, а време за книги ми е липсвало. Както и да е. Сега й дойде времето...
От два дена я чета и съм... изумена... Това е книга, която докато чета усещам, че всичко е вярно, че го приемам безрезервно. Рядко ми се случва така. Когато ми се е случвало, не съм сгрешила, ако съм използвала по някакъв начин прочетеното. Затова ми се иска и сега да е така. Иска ми се да послушам оня глас в мен, който ми казва, че знанието в тази книга трябва да приложа.
За пръв път срещам ново понятие - инсулиново разделно хранене. Четейки, усещам, че има смисъл в идеята.
Накратко за идеята:
Закуска от въглехидрати. Обяд - може смесено. Вечеря - белтъчини.
Храненията трябва да са само три за деня, като между тях трябва да има 5-6 часа разлика, без междинно хранене. Разрешава се само вода или чай без захар във времето между храненията. Добре е да се храним докато се заситим, за да не се чувства глад.
Много подробно е обяснено действието на хормоните, които отговарят за храносмилането, за напълняването, за отслабването...
Книгата предлага специфична програма според индивидуалните потребности, прилагането на която не е трудно и не е свързано с гладуване. Не е свързано и с лишения от групи храни.
Идеята на книгата ме завладя и защото не обсъжда само храненето. Предлагат се тренировки за издръжливост и за сила, съчетани с активно движение през деня. Това е идеално допълнение към принципа на отслабване по време на сън и води до изгаряне на мазнини и изграждане на мускули.
Тази вечер реших да променя вечерята си. От известно време усещам необходимост от промяна. Опитах да я направя с няколкото дни с кисело мляко и пектин. Добре ми се отрази. Разбира се, давах си сметка, че това е възможно само за броени дни, всичко друго би било безумие.
В процес на промяна съм... Не мисля, че е случайно, че книга купена неизвестно кога, точно сега ми попада пред погледа и грабва вниманието ми...
Отивам да дочета... и да действам...

.

пет тибетски ритуала за младост и дълголетие

2011-12-27T12:04:00.000+02:00

Вече няколко пъти казвам, че правя тибетски упражнения, тибетски ритуали. Днес искам да разкажа повече.
В интернет има доста информация, опитах се да събера това, което мисля, че е най-точно.
С книгата на Питър Келдър се срещнах преди доооста години. В различни периоди след това съм ги правила с различна мотивираност и съответно с различна продължителност. Имаше периоди, в които успявах да мотивирам всички у дома. Но за съжаление за твърде кратко.
Сега, вече повече от година, ги правя със завидна мотивация. Има и дни, в които не намирам сили дори за десетте минути, които ме делят от повече енергия и усмивки, но... случва се... за радост все по-рядко.
Препоръката в книгата е да се правят веднъж на ден. Допуска се и повторение, но не бива да е вечер, защото може да повлияе на съня. Определено тези ритуали - упражнения действат ободряващо. Сега съм в период, в който се опитвам да си наложа повторението в моите дни. Казах наложа, но не става въпрос за силово налагане, а за по-скоро осъзнато желание.
И още нещо, което искам да споделя. Препоръчва се повторенията да са двадесет и едно. Това число има доста голям смисъл в източните учения и практики. Затова някак нормално го приех за правилно. Двадесет и едно повторения, естествено, не е възможно още при първото изпълнение да се постигнат. Някъде съм срещала съвети да се започне с три - пет повторения, а всяка седмица да се увеличават с едно или две. Смятам, че не е необходимо да се спазва такава точност. Хареса ми повече препоръката да се започне с толкова, колкото може, а увеличаването да става, когато човек се почувства готов. Възможно е в началото някои от ритуалите да се изпълняват по-малко от други, поради по-голямата им трудност. Ако тези ритуали се правят в компания не бива да се търси състезателен елемент. Всеки си има свое темпо, своята готовност. Разбира се, добре е да се изпълняват с прецизност и точност. Но такава в началото не винаги е възможно. Това не бива да демотивира. По-важното е, че се правят и се правят редовно. Прецизността идва естествено с опита и подобряване на възможностите.

Ето малко информация от нета:
„Петимата тибетци" са йогийска система от елементарни, изпълващи с енергия упражнения, произлезли от Хималаите. Известни и с името „петте ритуала на младостта и жизнеността", те са пренесени на Запад в началото на 20-и век от британски запасен офицер, който ги усвоил в будистки манастир в Тибет. От 1978 г. насам Кристофър Килам е научил хиляди хора, решили да водят по-здравословен живот, да практикуват упражненията. За „Петимата тибетци" са нужни малко време и усилия, но въпреки това те неимоверно увеличават физическата сила, придават гъвкавост и проясняват ума. Дори новаците в йога ще изпитат благоприятния ефект от освобождаването на вътрешната енергия, протичаща през тялото и мозъка. Редовното изпълнение на упражненията освобождава мускулите от напрежение, премахва нервния стрес, подобрява дишането и храносмилането, укрепва сърдечно-сьдовата система, води до пълна релаксация и осигурява добро здраве и разположение на духа. „Петимата тибетци" са не само мощно средство за изостряне на сетивните възприятия; те активизират жизнената енергия, помагат ни да я контролираме и насочваме, за да се променим.

Тибетец №1
Застанете прави с ръце, изпънати хоризонтално встрани. Пръстите на ръцете са прибрани, дланите са отворени и обърнати надолу. Дръжте ръцете си в това положение и се завъртете около оста си по посока на часовниковата стрелка. (Ако обърнете главата си надясно, то това е посоката, в която трябва да се въртите.)
Повторете завъртането двайсет и един пъти без прекъсване.
Когато свършите с въртенето, заемете изправен стоеж с прибрани крака и ръце на хълбоците. Поемете пълно и дълбоко въздух, като вдишвате през носа. Издишайте през устата, като устните ви оформят буквата „О". Поемете повторно въздух и го изпуснете по същия начин. След двете дълбоки пълни дишания преминете към Тибетец № 2.

Тибетец №2
Легнете по гръб на кече или на килима. Краката са опънати, глезените се допират, стъпалата са изправени вертикално. Ръцете са поставени успоредно на тялото, с длани, опрени на пода. Поемете въздух през носа си, вдигнете краката си под ъгъл, малко по-голям от 90 градуса, и повдигнете главата си, като придърпате брадичката към гръдния кош. Всичко това се изпълнява едновременно, с едно непрекъснато плавно движение. Пръстите на краката сочат нагоре; долната част на гърба остава прилепена до земята. Издишайте през носа или устата и върнете краката и главата в изходно положение - отпуснати на земята.
Повторете упражнението двайсет и един пъти, като вдишвате при повдигане на краката и главата и издишвате при връщането им обратно.
Когато приключите с упражнението, заемете изправен стоеж с прибрани крака и ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки дишания: вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви оформят буквата „О".

Тибетец №3
Застанете на колене. Стъпалата са подпрени на пръстите на краката, коленете са раздалечени на около десет сантиметра. Поставете ръцете си отзад, точно под двете половини на седалището. Гръбнакът е изправен, брадичката е придърпана към гръдния кош. Поемете въздух през носа и се извийте назад от кръста. Отпуснете главата максимално назад, без да се чувствате неудобно. При извивката назад ръцете ви служат за опора. След това се върнете в изходно положение, като издишвате през носа или устата.
Повторете упражнението двайсет и един пъти плавно и ритмично.
Когато свършите с упражнението, заемете изправен стоеж с прибрани крака и ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки дишания: вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви оформят буквата „О".

Тибетец №4
Седнете с изправен гръбнак и с изпънати напред крака. Дланите са опрени на земята до бедрата. Положението на ръцете е много важно: дланите трябва да са поставени успоредно на бедрата. Наведете глава, така че брадичката да опре в гръдния кош. Поемете въздух през носа, като същевременно повдигате бедрата и сгъвате краката в коленете, така че да стъпите със стъпалата на земята, и отпускане главата назад. При това положение торсът е успореден на земята, а ръцете и краката са разположени перпендикулярно. Издишвате през носа или устата, при което се връщате в изходна позиция.
Повторете упражнението двайсет и един пъти с постоянен, непрекъснат ритъм. Внимавайте да не се плъзнат краката ви. Стъпалата остават на мястото си по време на цялото упражнение. Ръцете не трябва да се огъват; движението се изпълнява чрез завъртане на ставите при раменете.
Когато свършите с упражнението, заемете изправен стоеж с прибрани крака и с ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки дишания: вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви оформят буквата „О".

Тибетец №5
Започнете упражнението, като се подпрете на дланите на ръцете и пръстите на краката. Ръцете, както и краката, са раздалечени на около 60 сантиметра. Главата е извита назад. Дръжте ръцете и краката си изправени, поемете въздух през носа и същевременно повдигнете таза, като притегляте брадичката към гръдния кош, така че тялото ви да образува триъгълник. Издишайте през носа или устата и едновременно с това се върнете в изходна позиция. Дланите и пръстите на краката ви служат за опора, останалата част на тялото остава във въздуха по време на цялото упражнение; дръжте ръцете и краката си изправени.
Повторете упражнението двайсет и един пъти плавно и ритмично.
Когато свършите с упражнението, заемете изправен стоеж с прибрани крака и с ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки дишания: Вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви оформят буквата „О".

В книгата има описан още един ритуал, но за него не ми е дошло времето ;) И за него има информация в нета.

Това е може би основната информация за тези ритуали, за могат да се изпълняват, но препоръчвам да се прочете и книгата. В нея има доста неща, които е хубаво човек да прочете и да се замисли. Според мен е една книга подпомогаща самоосъзнаването.

Бих се радвала ако някой има опит и го сподели с мен. А също, ако сподели и своето начало. :)

на Беклемето

2011-12-26T23:22:00.000+02:00

Днес денят бе... на Беклемето.
Документирано е даже :)
Разходка си направихме.
Най-малките със шейна се пързаляха, а по-големите в снега си погазиха.
Някои снимки правиха.
Топъл чай край камина пихме.
Студът определено ме поосвежи и ми няма вчерашния мързел ;)
Добре е, че се поразмърдахме ;)

.

мързеливо

2011-12-25T22:18:00.000+02:00

Днес ми е мързеливо.
Освен, че си направих тибетските ритуали два пъти, друго от мен... нищо.
Телевизия гледах, поне Бандерас си заслужаваше гледката ;) Спах, четох, карти играх... една картоиграчка съм... повече падах ;)
Една е думата - мързел...
Един ден стига!
Утре трябва да се взема в ръце.
А сега... пак при Сънчо отивам :)

.

предпразнично

2011-12-23T22:37:00.000+02:00

Денят беше дълъг. Изпълнен с очаквани и неочаквани задачи. Повечето дребни и незначещи, но без тях не можеше.
Ден, в който вече съм далече от приятелчето - тренажор на терасата.
Не мога нито да се похваля, нито да се оплача.
Днес се постарах да балансирам храненето, но не успях съвсем. Хубавото е, че не прекалих с нищо.
Утре в залисията около подготовката на вечерта ще намеря моят си половин час за движения. Обещавам си да го намеря два пъти ;) И тогава ще се похваля :)
Да, знам, че снимката сякаш не е на място... Но, не. Съвсем на място си е, щом като я видях и разбрах, че е това, което ми трябва. Трябва ми за настроение, за спомен, за надежда, за сила... Защо ли? Дълго е и малко необяснимо... Нека е просто цветен акцент в дните.

.

вечерно

2011-12-22T21:17:00.000+02:00

Така изглеждаше пред терасата в светлите часове.
Тренировката бе по вечерно време.
Така се случи, че през деня трябваше да се свършат някои други задачи.
Макар и с вечерна тренировка - един успешен ден си отчитам :)
Хайде, да поработя още малко, че утре-то ще дойде скоро.
А ми се спи...

по-добра съм

2011-12-21T23:35:00.000+02:00

Днес съм по-добра.
Дааа... Осемте километра на седма степен на кростренажора ги минах за тридесет и две минути! Това си е с две минути по-малко от вчера. Затова съм по-добра ;)
Днес се случи в ранния следобед, но важното е, че се случи. Имах някои задачи, които мен чакаха. Минаваха ми и мисли за по-кратка тренировка днес. Или за половин тренировка сега, а после пак... Горда съм, че успях да овладея всички подобни съботиращи ме мисли и да си изпълня заплануваното. След края на тренировката бях горда от себе си.
Доказах си, че каквато и работа да имам през деня имам възможност да си правя тренировките. Ако не мога сутрин преди деловите задачи, то може да е по обед, а защо не и в следобедните часове. А след това време за задачи колкото си искам. Разбира се, не изключвам възможност и за вечерни тренировки, но не ми се ще да са често, защото от опит знам, че е по-лесно да се отложи вечерното раздвижване, отколкото в друго време.
Днес направих и още нещо. Към менюто от миналите дни има добавка. Днес си хапнах две ябълки. И една лъжица мед... нямаше начин да не опитам новия мед, така изкусително течен, тъмен и... мммм... ;)
Тук, в блога, днес Albena Weibel ми бе на гости. Поздравява ме за волята. Нейното мнение поведе мислите ми в една посока. Ще ми се да ги споделя. :)
Не знам до колко тренировката, която си правя е голяма или малка. Но това е нещото, което в момента правя с удоволствие, определено с натоварване, но не и прекалено. Знам, че с времето натоварването трябва да се увеличава, за да има резултат. Защото аз не целя само поддържане, а постигане на по-добра физическа форма и кондиция.
Истина е, че в последно време, с есенното сутрешно застудяване ми стана неприятно да излизам с велосипеда. А това доведе до доста намалена физическа активност. Сега с тренажора на терасата мисля, че компенсирам.
Другото, за което се замислих е, че в последните дни не се храня правилно. В смисъл, че моите разбирания са за балансирано и разнообразно хранене. Не съм привърженик на краткотрайните диети. Смятам, че начина на хранене не би трябвало да е за седмица или месец, а после пак... по старому.
В същото време мисля, че някаква промяна в начина на хранене, може да подтикне организма да излезе от застоя, който неизбежно се появява в някакъв момент. Реших, че това може да се получи с няколко дена, в които да наблегна на киселото мляко. Смятам, че киселото мляко е един чудесен продукт., който помага на организма да се поосвободи от някои излишни неща, а в същото време е достатъчно засищащ и организма не гладува. А това, което разбрах и от опит е, че никога не бива да гладува организма. Тогава се забавят всички процеси и се провокира стремежа за складиране и... ето го йо-йо ефекта...
Млякото, на което се спрях не е в чист вид. От многото ми четене реших да опитам да направя комбинацията с пектин. Добавих му и канела, която в подобни случаи е доста подходяща добавка, а и аз обичам канелата, като подправка. Млякото, което използвам и в другите си дни на балансирано хранене е от нискомасленото, към което добавям по два ореха на кофичка мляко. И сега не са излишни. Реших, че мога да си позволя и лъжичка мед за разкош. И без това калорийният прием е доста намален, а медът, освен чудесен подсладител е източник на енергия и много необходими витамини, минерали, ензими, аминокиселини и каквото се сети човек. Пчелният прашец, който пия сутрин преди закуска, допълва картината.
Малко неочаквано за мен бе необикновения засищащ ефект на тази комбинация. От закуска до вечеря.
Не знам до кога ще продължа така. Смятам, че тялото ми ще си каже. Днес посегнах към ябълки. Смятам, че това си беше искане. Така или иначе по празниците няма да е възможно да продължавам точно така. Но смятам да опитам два пъти на ден половин кофичка мляко с добавките за закуска и обяд или вечеря. Мисля, че така ще ми бъде по-лесно по време на празничните трапези да се въздържам от прекалености. Да, ще си опитам от доста неща. но знам, че няма да прекалявам с нищо.
Сигурна съм, че по този начин, ако кантарът не посочи посока надолу, то няма да посочва и нагоре ;)
Има и едно недобро нещо в очакваните дни. Ще бъда далече от тренажора си, но... ще опитам с друго.
Решила съм и да продължа да си пиша тук. Усетих, че днес мисля за отчета си тук и това ми даваше усмивки и мотивация. Не е малко, значи ще го използвам :)
Отивам заслужено да се гушна в завивките и да помечтая за... ... ...
Тайна е ;)
Но е мечта, значи е хубаво ;)

.

да се похваля :)

2011-12-20T21:15:00.003+02:00

Денят е към края си.
Доволна съм, че успях и днес. И то без особени усилия.
Храненето ми е като във вчерашния ден. Аз обичам кисело мляко с пектин, канела, орех и лъжичка мед ;) Добре ми се отразява и лъжичката пчелен прашец сутрин на гладно.
Тренажорът днес поработи на седма степен. Това си беше доста усилие, затова и скоростта ми бе по-малка. Осемте километра днес изминах за 34 минути. Останалото от движението си бе по график.
За малко да забравя да се похваля ;)
Сутринта кантарът ми отчете липсата на почти килограм :) :) Пък ми е и по-леко.
Защо ли ми е сънено... ;) А пък ми е и... цветно ;)
Не е лошо тази вечер да си легна по-рано.
Но първо ще си накисна пчелния прашец в чашка с вода за сутринта :)
Лека нощ!

.

днес...

2011-12-19T23:34:00.002+02:00

Мъгливо беше днес.
И дъждовно.
Тъжно някакво и главоболно.
Въпреки това отчитам си деня - добър.
Денят започнах с пчелен прашец. Закуска, а после за вечеря повторих с половин доза. Предстои ми и половин кофичка кисело мляко с един орех.
Това е за днес. Не усещам глад и не мисля за храна. Не ми е проблем да готвя за другите.
Сутрешно се раздвижих с тибетските упражнения с повторения до двадесет и едно.
Три-четири пъти виброгимнастиката ме поосвежи.
Предиобедно бях на терасата в компанията на кростренажора за 30 минути, осем километра и степента на натовареност отново бе шеста. За сега това се оказва добро натоварване. Но не е и тавана на възможности, а още по-малко на желания. Мога още. И ще!
Не забравям по-голямата доза витамин С и топъл душ след срещата на терасата. Затова нямам мускулна треска, която е... неприятна история.
Днешният отчет е време да приключва, че скоро утре ще е. А утре... пак ще го разкажа ;)

.

закуската

2011-12-18T09:39:00.000+02:00

Това е.
Млякото, лъжичка канела, лъжичка и половина пектин, два ореха и лъжичка мед за закуска.
След пчелния прашец.
Вчера закусих с това.
Направих си същото и към 16 часа.
На лягане си хапнах само чаша кисело мляко с орех.
И това беше за целия ден.
Засищащо и съвсем достатъчно.
Едва ли е подходящо за всеки ден.
Необходимо е разнообразие.
Но за закуска... защо не?
Днес започнах деня по същия начин.
Чувствам се добре.
Не ми липсва енергия.
Време е за движения...

.

пчелен прашец

2011-12-17T16:51:00.000+02:00

Пчелен прашец за закуска...
Накиснат е от вечерта.
Незаменим и задължителен за всеки ден.
Особено зимен...
Информация в нета има много, няма да разказвам тук.
Не ми е разказно.

Нямам време за приказки, а само за действия.
Днес, до тук:
Тридесет минути, осем километра, шеста степен на кростренажора.
И не е само това. И ще има още за днешния ден.
До сега - чувствам се особено устремена и мотивирана.
Как искам да запазя този мотив за дълго...
Защо пък не...
Накиснах си прашец и за довечера, преди вечеря.
И пия много чай днес. Всякакви видове и бурени.
Така по-лесно се приема количеството необходима ми вода.
Топлина... имам нужда...

.

объркано ми е

2011-12-16T23:00:00.000+02:00

Не мога да повярвам на кантара...
Само за десет дена - плюс два килограма :( :( :(
Не мога да си събера мислите.
Много ми се ще да вярвам, че основната причина е ПМС-то. Ще се разбере след няколко дена.
Не искам да чакам до тогава.
Мерките ще са радикални.
Повтарям си, че обичам кисело мляко за вечеря... и ще си повярвам, въпреки, че...
Вярвам си... обичам кисело мляко :)
Петнадесет минути и четири километра на пета степен на кростренажора не е достатъчно. Затова утре ще е поне два пъти повече. Ще бъде. Защото не само, че си вярвам, но го и искам!
Искам! Искам! Искам!

неделният ден

2011-12-04T20:29:00.000+02:00

В неделния ден съм доволна.
Кантарът ми е приятел днес - само 100 грама в повече от минимума...
Може и да е смешно с тия грамове, но се оказва, че в такъв момент са ми много важни.
Това ми даде страхотен стимул за да се справя с неделните изкушения.
И сега се поздравявам... сама...
Е, и това е нещо.
Приключвам тази седмица със смесени усещания. Осъзнавам, че не съм постигнала, на практика, нищо. В същото време разумът казва, че успешно съм се справила, защото не съм допуснала по-голямо отклонение. А вече съм и в позицията, от която продължавам напред към целта си.
Сега имам нужда от всеки мотив, за който мога да се хвана... от всяка сламка...
Имам нужда от всяка дреболия, дори и от няколкото грама...
Пожелавам си новата седмица да ми донесе по-оптимистични резултати... Е, тя няма да го направи сама. Седмицата, де... Аз ще и помагам!
Защото го искам!

.

да се похваля

2011-12-03T23:07:00.000+02:00

Днес си заслужавам похвалата ;)
Пекох тиква, но си оставих две парченца за мен - специални, без захар. Тиквата е много хубаво нещо ;) Обичам я, но до сега винаги съм я хапвала подсладена. Това е било грешка... ;) Ароматът и вкусът са прекрасни и без добавки.
През целия ден се храних балансирано и съобразено с правилата, които съм си определила.
В късния следобед муза ми дойде и с децата правихме меденки и други сладки. Беше забавно. Ето, тук е момента да си призная, че до сега в такива случаи се получаваха издънки, де по-големи, де по-малки.
Днес си имам повод да се похваля. Не само не си опитах ни едно парченце, но и изобщо не ми се прииска. Мисля, че това е най-голямото ми постижение. След днешния ден, вече знам, че мога, и няма никакъв проблем, да устоявам на всякакви изкушения.
Леко ми е и днес... Хайде, още една чаша вода и... при Сънчо да отивам.

декемврийски мисли и планове

2011-12-02T23:08:00.000+02:00

"Едно от най-великите тайни на живота е, че единственото, което си заслужава да бъде правено, е това, което правим за другите"
Интересен цитат...
Може да се запитам, дали когато правя нещо за себе си е лошо. Ще си отговоря. Не е.
Не е лошо да се погрижа за себе си. Може да се погледне и от тази посока - грижейки се за себе си, аз по-дълго ще съм здрава и бих могла да направя повече за другите.
Не споря и не оспорвам горния цитат. Харесва ми.
Разглеждах отдавнашни снимки и... тази ме привлече. Не е случайно :) Исках да се похваля днес.
Днес имам хубава новина. От известно време нещата при мен са в застой. Дори допуснах и леко покачване на показанията на кантара. А после не смеех да се кача пак. Започнах да се чувствам, меко казано, ужасно. Знам, че такива неща са нормални, когато са в малки граници, а при мен беше така, доста малко, но се задържа доста време.
Най-важното е, че отново има промяна в онази посока, която аз си искам. От седмица сякаш усещах, че скоро ще има промяна. Не, няма причина физическа, която да ме е водила към тази мисъл. Сякаш го знаех...
А днес... кантара ме привлече сам и ми показа чудесни резултати. Намаление... Още съвсеееем мъничко ми трябва до резултата от лятото. И ще го имам до ден-два.
Вчера си записах час за вегатеста. Минаха пет месеца от направения в началото на юли, а до теста ще са пет и половина. Препоръката бе след шест месеца да се направи. Нямам търпение да го направя. Знам, че нещата не се променят бързо, но съм сигурна, че за тези пет месеца вече има промени и искам по-скоро да ги разбера. Искам по-скоро отново да намеря баланса в полезните за мен храни.
Сигурна съм в обективността на теста. Резултатите, които получих си ги харесвам. В последните два месеца се случи да направя някои нарушения. Това определено има принос в застоя. Освен този показател има и други усещания след приема на неподходящите за мен храни. Забелязах умора в погледа сутрин след ставане. Умора и тежест се появяваше и след хранене. Истината е, че не очаквах кой знае какъв дискомфорт след приема на тези храни, но фактите са това - наистина организмът ми не ги харесва.
След десетина дена ще знам... промени ще има. А след тях още промени...
Бях си намислила да си направя втория тест преди новогодишните празници. Искам да имам мотив и стимул, които да ми позволят да не се изкушавам от вредности :) Съобразявайки се с резултатите от теста, забелязах, че все по-често се храня и по-правилно и здравословно. Това ми харесва. А е и полезно ;)
Такива мисли ме наобикалят в началото на декември...
Обикновено декември е месец за отчети и равносметки. Може би по-накрая и моята муза за отчитане ще дойде. А може и да не дойде ;). С отчет или без отчет предчувствам един хубав месец.

виброгимнастика

2011-11-22T09:45:00.000+02:00

Преди много години ми попадна книгата “Активно дълголетие” на академик Микулин. Въпреки, че тогава бях твърде далече от подобни мисли, тази книга ме изуми.
Академик Микулин, инженер по професия, след боледуване решава да се "вземе в ръце". Започва да изучава човешкото тяло и вижда приложение на законите на техниката в ежедневния живот. Алекандър Александрович Микулин, създава лесна за изпълнение гимнастика, която подпомага кръвообръщението на краката.

Изпълнението е лесно. Краката се повдигат на пръсти, така че петите да се отлепят от земята само на един сантиметър. Следва рязко отпускане на пода, така че да се усети леко разтърсване, така кръвта във вените получава допълнителен тласък за придвижване нагоре.
Тези разтърсвания на тялото трябва да се изпълняват веднъж в секунда. След тридесет разтърсвания се прави почивка от 10-15 секунди. Повтарят се още 30 разтърсвания. Добре е през деня да се прави 4-5 пъти. Отнема само по една минута. Не е нужно петите да се повдигат на повече от един сантиметър над пода, за да не се стигне до излишна умора и напрягане на ходилата. А твърде бързите разтърсвания не носят полза, тъй като в между клапите на вените не успява да се събере достатъчно количество кръв, която да бъде изтласкана по-нагоре.

Движенията наподобяват естествените леки разтърсвания, които се получават при бягане. Ако се изпълнява по този начин, виброгимнастиката не крие никаква опасност за гръбначния стълб.

Разтърсването на организма стимулира по-енергичното придвижване на кръвта във вените и отстранява натрупаните шлаки. Тази гимнастика се препоръчва, ако се стои продължително време изправени или пък седнали пред компютъра. Упражненията помагат и за раздвижване при умствена работа. Чудесен помощник са за предотвратяване и лечение на редица болести на вътрешните органи, както и за профилактика.

Едва ли някой би отрекъл, че най-разумното е да се търси профилактиката. Радвам, че още нещо полезно съм научила.

Сега... от десетина дена го прилагам. Определено по-леко и свежо се чувствам след тези едноминутки.

Продължавам :)

мехлем от невен за здрава кожа и вени

2011-11-21T14:21:00.000+02:00

От няколко дена си мисля за проблема разширени вени.
На мен не ми е проблем, все още. И много вярвам, че няма и да бъде.
През годините научих доста, предимно за профилактиката. Научих и нещо за лечението, когато е в началото на проблема. Наученото е от наблюдение на близки.
Преди мнооого години, нека ги кажа, към двадесет... Срещнах се с книжка на Мария Требен. Книга за билки, с картинки ;) До тогава из къщи имаше две-три билково книги и признавам, бяха ми доста интересни. В двора растеше невен, като плевел. В книгата видях рецепта за мехлем от невен. Приложението ме привлече - за всякакви обриви, подсичания. Имах малко дете, а подсичането беше ежедневие. Уверявам ви, че не беше от нехигиеничност. Другото приложение, което ме впечатли бе приложението при разширени вени. Нямах такъв проблем и това не бе мой интерес тогава.
Направих си мехлема, използвах го за бебешкото дупе и резултата бе... невероятен. Надмина всичките ми очаквания. В годините, след това, този мехлем бе използван при още пет бебета, а наскоро и при още едно. Резултат е същия - чисто и здраво бебешко дупе ;). Сигурна съм, че всяка майка ще ме разбере :)
Второто приложение бе изпробвано от сестра ми, която по време още на първата бременност имаше проблем с вените. Споделих какво съм чела и тя пробва. Когато отишла на контролен преглед, акушерката не повярвала, че това са краката, на които предрекла ужасии до края на бременността... След това го използва още два пъти с другите си бременности. Същия добър резултат. Сега, след време, използва мехлема в летните месеци.
За мен това е идеално потвърждение за приложението на мехлема от невен, който си правя всяко лято.
Няма ожулено детско коляно, което да не е зараснало с този мехлем.
И още доста подобни примери...
От няколко дена ми се искаше да го споделя.
Защо ли?...
Мисля, утре да разкажа и за едно упражнение, много подходящо за профилактика на вените и не само.

водата

2011-11-20T00:13:00.001+02:00

Водата е живот.
Площта на водата е 70% от повърхността на Земята.
Нашите тела са 70% вода.
Без храна можем, но без вода не можем.
Има много препоръки колко вода да се пие. Струва ми се, че някои писания са безумни, други смислени.
Днес прочетох, че щяло да има глоба в ЕС, ако твърдиш, че водата хидратира организма. Такова безумие не съм предполагала, че може да има. Но... болни мозъци по света - колкото щеш... Със сигурност не пият достатъчно вода!
За себе си приех, че около два до три литра вода на ден е приемливо количество. Не мога да приема, че количеството на чая трябва да се изключва от общия прием на течности. Разбира се, че количеството на приетата вода не може, а и не бива да е константа. Все пак, трябва да се съобразяваме и със собствените си усещания. Не е разумно да се каже - от днес ще пия два литра и половина вода, при положение, че до сега се е приемало под литър течности. Тук изключвам течностите като мляко, плодови и зеленчукови сокове. Разбира се, че газираните и други подобни напитки, изобщо не включвам и не искам да коментирам, За тях си имам друго разбиране, но не му е сега момента.
Разумно е ако до сега сме приемали по-малко вода, увеличението да бъде постепенно. Има и някои хитринки /според мен/, които помагат. На първо място смятам, че вместо вода може да се пие билков чай. Има толкова ароматни билки. Втората хитринка е резенче лимон в чашата с вода. Освен полезно е и доста освежаващо. Свежо предложение е и листенце мента. Можем да експериментираме и няма да сгрешим.
Скоро не бях си мерила водата, която пия. Днес го направих. Оказа се, че половин литър мурсалски чай /за подмладяване и други хубавини/ и два и половина литра вода, не ме затрудниха, разпределени за целия ми ден. Доволна съм от експеримента. Не ми се е налагало скоро да търся хитринките за прием на вода. Харесва ми водата без добавки.
Някога, преди дооооста години, когато осъзнах необходимостта от прием на вода, водата ми се струваше блудкава, безвкусна... Сега бих казала, че водата има чудесен вкус. С времето и опита /ако може да се каже така/ вкусовите рецептори си припомнят естествените усещания.
Радвам се, че един хубав навик, който съм си създала през годините и макар, че не съм се вторачвала в него непрекъснато, той е с мен.
Дните са все по-студени, а в такива дни топлите билкови чайове са примамлива алтернатива.
Какво по-хубаво от това, да съчетаем приема на вода с безценните качества на билките...

.

есенно - неделно

2011-10-30T08:11:00.000+02:00

Есента е мързелив сезон. Така го чувствам.
Не само в действията, но и в мислите. Желанието за топлина по-често ни задържа между четири стени.
А си обещах...
Е, поне няма промяна в постигнатото. Освен да приема това за добро, май друго няма.
Днес усещам порив нов в желанията и намеренията. Трябва да го използвам, искам да го използвам.
Имам нужда и да почета книжка. Странно е, как снощи отворих, една четена книга, в която за пореден път открих нещо ново. Странно е, как два-три реда могат да предизвикат силен импулс за действия.
И то действия във всички посоки от деня ми.
Не е за вярване, че днес е неделя, обичайно свързвана с повече спокойствие и бездействие.
Хайде, време ми е за следващото... действие ;)
И ще си направя чаша чай... ще го реша в движение какъв да е, поне избор имам

.

равновесието...

2011-10-20T00:43:00.003+03:00

Равновесието много крехко е.
Баланс да се поддържа - много важно е.
С големи резултати не мога да се похваля.
Всъщност резултатът е един - застой...
Резултат ли е?
Ще ми се да мисля, че е осъзнат резултат.
Резултат с поука.
В този месец стриктността ми в храненето, определено не бе на ниво. Позволявах си нещичко и без баланс. Опитах и нещо непрепоръчано от вега теста ми. След консумиране на неподходящата храна почувствах дискомфорт в храносмилателната ми система. Е, това доказва правилността и смисъла на вега теста.
Направих и нещо друго. Намерих си оправдание в студеното време и велосипедът ми самотен е в мазето... Е, вярно, че увеличих упражненията, дето се търкалям из къщи. Но не е същото...
За съжаление, отново имах тревожен повод да се замисля за всичко, което правя и, което не правя за здравето си.
Сега отново съм на правилната писта. На тази писта, която аз си избрах. Изборът ми е здраве!
Затова продължавам напред.
С усмивка и увереност. Увереност, която пак намерих си у мен.

.

увлечение

2011-10-06T23:50:00.001+03:00

Преди десетина месеца открих Шуслеровите соли. Предписа ми личния лекар. При грип - невероятен резултат. Зимата мина доста спокойно със сол N 3 под ръка ;) т.е. под езика :):)
От година са регистрирани в България.
Не е лекарство, не е химия... По-скоро са в графата на хранителните добавки, според мен.
В аптеките има много хранителни добавки. Реклами навсякъде ни заливат. Определено има качествени неща, но има и много, как да кажа... фалшиви неща. Идеята за някои е чудесна, но понякога не достига ни качеството, ни количеството в таблетките или прахчетата. За съжаление не винаги са естествени, а доста често са и химизирани. Нещо, от което искам да избягам обръщайки се към тях..
Преди 4 месеца попаднах на сайта на Шуслерови соли. Спечелих награда... комбинация за прочистване на организма...
Смятам, всъщност, сигурна съм, че и това подейства. Интереса ми към Шуслеровите соли се задълбочи. Търсех информация из нета. Намерих някои неща, но не ми бе достатъчно. Имах нужда от още информация. А за какво ми е... без подобни въпроси... Просто искам още и още да науча...
Както напоследък /неслучайно/ търсеното само ме намира... Преди два месеца лекарят ми ме покани на семинар за Шуслеровите соли за края на септември.
Не съм лекар... А там... всички бяха...
Миналата седмица ходих на този семинар... Невероятна лекция! Научих много! Беше ми безкрайно интересно!
Там си купих две книги и с материалите, които раздадоха, и записките, които си водих, сега имам достатъчно занимания. Пред мен е нещо ново, вълнуващо и интересно.
Ако трябва да кажа за какво ми е всичко това...Отговорът е само един - не знам. Знам само, че ми е много интересно и искам още да науча... Дали ще използвам тези си знания за нещо практично... Сигурно... най-малкото ще експериментирам нещо...
Имах разговор с лекаря ми. Говорихме си за много неща, включително и за солите. Не очаквах, но той ме поощри, дори подтикна да опитвам.
Понякога си мисля, че нещо съм сбъркала при избора си на професионален път... в този живот... Кой знае... може би в миналия... или в следващия... тези знания няма да са напразни...
Ей такива, разни мисли... посред нощ... А добрите ми намерения за ранното лягане... пак се загубиха някъде из нощните дебри...
Хайде... утре е нов ден...

усмивките ми

2011-09-27T14:02:00.001+03:00

Денят ми е усмихнат!
Кантарът ми най-после премина една психологическа граница, дето от немалко време не минаваше.
За седмица показанията са с петстотин грама по-малко.
Само половин килограм, но много важен за мен.

Сутринта, погледът в огледалото отново ми каза: Този панталон не го искам!
По средата на деня един импулс ме обзе. И ме поведе...
На първата снимка е номерът на стария ми панталон :( :(
На втората снимка е номерът на новия ми панталон :):):)
И как да не се усмихвам... и как да не се радвам... :):):)

Дааам... такива нещата са днес...

.

Беклемето - енергията

2011-09-24T22:37:00.000+03:00

Беклемето... толкова много енергия...
Не ходя за първи път там. Но мисля, че този път не бях подготвена за това, което преживях...
Усетих енергията... Но не очаквах силата й.
Обяснение вече имам... моята чувствителност... чувствителността на спътниците ми... Онази чувствителност и отвореност за финия свят... за онова необяснимо и неописуемо усещане на нещо повече от това, което виждаме.
Вълнуващо е да усещаш енергията. Йогите я наричат прана. В Китай я наричат Ци или Ки. В Япония е Рейки... Жизнена енергия... Любов и светлина... Както и да се нарича, това е тя. Енергията, която е край нас, в нас.
Всички я усещаме, но рядко си даваме сметка за това. Материализмът ни пречи да осъзнаваме усещанията си. Но в някой ден...
Днес отново срещнах мисълта, че когато ученикът е готов, учителят идва... Да, подобни твърдения се оказва, че има у всички народи и вековни учения. Ако се замислим, ако си позволим да се замислим, то ще разберем, че много често и на нас самите се е случвало. Имаме много потвърждения в най-обикновения си живот. Не един път сме получавали отговор на нещо, което страстно сме желали да научим, да открием. Необходимите ни знания, сякаш сами ни намират в точния момент... Случайности ли би казал някой? Случайности... Не, не вярвам, че случайностите са случайни :)
Енергията днес, със своята сила ми донесе /не само на мен/ определен дискомфорт, но за кратко. Това ни помогна да си дадем още веднъж сметка, за силата и същността й. Това ни донесе нова осъзнатост по Пътя... Пътят - каквото и да значи това :)
Беклемето... още една крачка към същността ни...

.

продължавам по пътя

2011-09-17T16:57:00.002+03:00

В последно време не успявам да намеря време и музата си, за да се позавъртя повечко насам. Може и да е оправдание :) Но определено прекарвам повече време навън. Намирам си всякакви задачи и занимания. Понякога и те ме намират ;)
От началото на този месец включих доста сериозно и компанията на велосипеда ми. Общуването ни се проточва в 14-16-18-20 километра. Според времето и настроението :) Хубавият навик да си лягам преди 23 часа и по-ранното ставане, който придобих през летните месеци, сега ми носят много позитиви. Събуждам се малко след 6 часа и денят ми е наситен и удовлетворяващ.
Започвам деня си с малко къщни раздвижвания и малко домакинстване, докато си изпратя учащите ;) Преди петнадесети, те ми бяха чудесна компания. Сега съм сама в утрините с велосипеда, тибетските упражнения, с рейки и мислите си. Мислите... всякакви... сериозни и пеперудени... ;)
Няколко пъти, повече от препоръчваното в сериозната литература ;) се качвах на кантара. А той... немръдващ... показва си само едно... Обаче другите показатели са повече от оптимистични. Метърът показва по-малки стойности, дрехите си усещам по-широки... Това ми харесва.
А днес, на майтап се качих на кантара по средата на деня и... най-сетне той показа нещо различно. И най-хубавото е, че показанието е по-малко :):):)
И още хубави новини ;) Няма асансьор от няколко дена и идването му е в неопределеното, вероятно не съвсем близко бъдеще. Това не ми позволява да забравя за стълбищните разходки. Вече съм доста добра в това :):)
Хубаво ми е. Леко ми е. Подвижно ми е. Оптимистично ми е. Удовлетворително ми е. Здраво ми е. Спокойно ми е.
Харесва ми Пътят.
Продължавам...

.

време за отчети

2011-09-04T20:32:00.001+03:00

И така, мина още един месец.
Време е за отчет :)
Този месец само два килограма и половина.
Но много ценни са за мен.
Важна е посоката.
А си и знаех, че движение ми липсва.
Но от вчера... - шестнадесет километра с велосипеда, привечер си правихме компания.
Тази сутрин километрите са двадесет.
Чувствам се чудесно!
И още малко отчет - мерки в сантиметри.
Мерките на талията и ханша са намалели с по осем и десет сантиметра :) за двата месеца.
А крайният отчет за двата месеца - седем килограма и половина - определено приличен резултат :)
А аз продължавам... напред...

.

главоболие и рефлексотерапия

2011-08-24T16:57:00.002+03:00

Да, да, да...
Рефлексотерапията за втори път ме спаси от главоболие.
Много съм въодушевена от този факт.
Сигурна съм, че рефлескотерапията е един от силните методи за противодействие на стреса и напрежението от дните ни.
Лесна е за приложение и с изключително бързо действие.
Това е метод, който помага на организма да активизира вътрешните си сили и възможности.
Вече го използвам успешно, няколко пъти, върху себе си.
Рефлескотерапията е идеална за лекуване и предотвратяване на проблемите, възникващи от стреса. Тя влияе не само на физическото състояние, но и води до цялостен релакс. Това е един холистичен метод, който разглежда тялото като единна цялост, а не влияе само на локалния симптом.
Тази безопасна терапия въздейства, чрез упражняване на натиск върху определени рефлексни точки и зони по стъпалата и дланите. Рефлексотерапията може да бъде прилагана и с други терапии - ароматерапия, масаж, рейки, шиацу, акупунктура, йога, хомеопатия, фитотерапия...
Освен това е удобен метод. Може да се прилага на друг, но може да се прилага и на самия себе си. Необходимо е съвсем малко време, понякога само две-три минутки. Точно, както днес си помогнах :)
Разбира се, когато се прави от специалист, ползите ще са по-изявени, но и всеки би могъл да го направи за себе си. Попаднах наскоро на чудесната книга "Рефлексотерапия" на Ан Гиландърс. Има прекрасни обяснения с подробности и... много картинки. /обичам книжки с картинки ;)/
Какво пък? Като можем, защо да не си помогнем сами?

.

усмивка в утрото

2011-08-16T21:59:00.000+03:00

За петнадесет дена, кантарът отчита минус 1200 грама...
Чудесна сутрешна изненада!
Изненада си беше, защото ми се струваше, че съм в застой.
Не е като миналия месец, но... по-важна е посоката :):):)
А и усещането, че ми е леко...
Ха, да си призная ;) сутринта си преместих копчето на панталона на три сантиметра по-навътре, че иначе ще го загубя някъде :):):)
Позволих си да си помечтая, как скоро ще се отърва от този панталон... и ще си подновя зимния гардероб ;)... и ми стана хубавоооо...
Мдаааммм... ей, такива са ми мислите в днешния доста топличък августовски ден. Август е, нормално е :)

поздравления

2011-08-13T20:55:00.001+03:00

Поздравления Aquawoman!
Много си права, само диета не става. Без движение... няма така желаните резултати.
Споменах, че нямам възможност да се радвам на компанията на велосипеда си. Струва ми се, че това вече ми се отразява. Въпреки правилното ми хранене, съобразено с вега теста и с принципите на Зоната, този месец може би няма да се похваля както предишния. Усещам, че ми липсва движението. Сутрешните упражнения, тибетските ритуали, вечерните упражнения... много са хубави, тонизиращи, но не са ми достатъчни. Но скоро ще се върна към обичайния режим и... няма да пропускам сутрин без разходката с велосипед.
Aquawoman, споделяш, че предстои по-сложната задача - да се задържи резултата. И аз мисля, че това е по-трудното. Но както казваш, усилията си заслужават... Сигурна съм, че ще успееш!
Вярвам, че и аз ще успея :) Важното е да не се отказвам...
А аз няма да се откажа, защото наистина си заслужават усилията, за да се чувствам лека и в хармония.
И да, истината е в храненето и в движението... И в позитивните настроения.
Да си ги търсим...

.

след седмица

2011-08-08T19:33:00.000+03:00

След седмица... съм малко разочарована.
Кантарът ми е точен, нямам съмнения в него.
Но днес... днес показа застой при сутрешната контрола... За седмица... без минуси...
Стана ми даже криво.
И нещо странно се случва, вече втори понеделник. Сутрешното мерене е повече с 500 грама, от следобедното... Необяснимо ми е. Следобед показанията ми харесаха, но... защо е така...
Според принципите на Зоната, днес трябва да приема определени порции /блокове/. Определено не го правя. Причините са няколко. Вероятно не са основателни, но това са. Яденето ми се състои предимно от пресни зеленчуци или такива с голямо водно съдържание и дори сготвени, представляват доста голямо количество. Което веднага намаля от необходимите ми три порции на обед, на две или дори една и половина. Втората причина е топлото време, което предполага повече течности, в случая вода, а от там и липса на апетит. От средата на юли започнах да си записвам какво и колко хапвам през деня. Сега направих една справка. От необходимите ми девет порции за деня най-често съм приемала по шест, рядко по седем и още по рядко по седем и половина. Спомням си, че когато ми обясняваха принципите на Зоната, ми беше казано, че това количество трябва да се приема. Няма да е проблем ако някога е повече или по-малко, но това да не е много често. А ето, че при мен от месец е по-малко... Решение има. Само трябва да добавя още две порции. Това е само една кофичка кисело мляко.
Трябва да го направя, защото не искам да влизам в онази крайност, когато организмът ми ще започне да си складира... а той ще прави това, когато усети, че храната е намаляла. Значи няма да му давам повод :)
И още нещо. Този месец си хапвах диня и пъпеш без баланс. Може би пък е по-добре да ги балансирам и тях... тогава всичко ще е наред.
Знам, че само постоянството и упоритостта ми ще ме доведат до успеха.
Сигурна съм, че за всеки пътят е различен, дори целта да е една. Това се потвърди и последните дни, когато видях човек, който е отслабнал с разделно хранене над 30 килограма. Преди години видях друг, който също беше успял и после да ги задържи с разделното хранене. Историята познава и моя опит, напълно безрезултатен, въпреки, че имах мотив, желание и правех всичко както трябва.
Вече съм сигурна, че моят път минава през принципите на Зоната. Затова, се радвам, че имах възможност да направя и вега теста, който да ме улесни в избора ми на храни. Уверена съм, че трябва да продължавам по този път.
Знам, разбирам добре, че е невъзможно с първоначалното темпо да постигам резултатите. Съвсем в реда на нещата са дори и временни застои. Нормални са, защото организмът ми свиква с новото положение. Но волята ми и мотивацията ми ще преодолеят всички трудности по избрания от мен път.
След седмица... продължавам още по-мотивирана напред...
До следващата седмица...

размисли за здравето

2011-08-04T13:33:00.003+03:00

Когато преди години се срещнах с книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си", ме заинтригува нейното обяснение за произхода на болестите. Твърденията й са, че почти всички болести са резултат от непреодолени чувства, преживявания, силни емоции...
Признавам, че тогава останах резервирана. Е, имах си едно на ум, разбирах и си давах сметка, че много често това, което мислим и преживяваме се натрупва в нас. И както често си говорехме с един приятел, лекар, болестите ни са първо в ума.
Сега, след години, моята резервираност не е това, което беше. Мога да кажа, че я няма. Наскоро, търсейки нещо в библиотеката си, бях привлечена пак от тази книга и си я взех. Прегледах тук-там, прочетох малко...
Вчера имах възможност да се убедя в точността на думите от книгата, да усетя, колко е права в твърденията си Луиз Хей. Имах, меко казано, ужасен ден. В края на деня усетих много силна болка в областта на бъбреците. От двете страни, като срязване, като тежест... Никога не съм имала такива болки. Нямам никаква причина за такива болки... Преди около месец лекаря ми пусна изследване с профилактична цел. Повече от идеални резултати по всички показатели.
Късно вечерта се поуспокоих, а тази сутрин се събудих със съвсем слаба сянка от болезненост. Докато се обличах, погледа ми попадна на книгата "Излекувай живота си"... Взех я. Отворих на бъбреци... А там пише: вероятна причина - критичност, разочарование, неуспех, срам. Реакции като на малко дете...
Не можех да повярвам на това, което четях... До последната буква описва вчерашните ми емоции... Нямам какво да добавя повече... Колкото съм изумена, толкова и... не намирам думата, за да опиша какво усетих. Но в същото време осъзнах, колко истина има.
Такива мисли ми се въртят сега...
Отдавна съм убедена, че здравето не е да изпиеш хапче, когато нещо боли. Здравето е отговорност всеки ден. А колко безотговорно се отнасям понякога... Едно чувство, една мисъл, загнездила се в съзнанието, са в състояние както да ме разболеят, така и да ме излекуват. Неосъзнавайки и махайки с ръка, че е несериозно, колко ли болести можем да си доведем с мислите и чувствата, които всеки ден прибираме в себе си...
Здравето е отговорност... Питам се, има ли момент, в който осъзнаването на този факт да е закъсняло. И си отговарям, че може да е късно, но никога не е толкова късно, че да не може да се направи нещо. Сигурна съм, че винаги, по всяко време, в което човек е жив, той може да търси своя път към здравето. И винаги е по-добре отколкото ако само очаква и бездейства.
Дори и примери имам, но това ще е друга тема.
Сега трябва да успея да преодолея вчерашните си емоции. Разбира се, корените им не са от вчера, а някъде там назад... Но знам, не е късно!

.

месечен отчет

2011-08-02T18:13:00.001+03:00

И така... месечният отчет е готов от вчера :)
Малко "отлежава" поради наситените емоции на вчерашния ден.
Днес нещата са спокойни и по-подходящи за дълги и предълги равносметки.
И така... един месец - пет килограма по-малко!
А сега някои дреболии: колана на дънките ми вече е на последната дупка, която никога не е била използвана. Освен това, съвсем скоро ще имам нужда от друга :) Я, по-добре да е нов колан.
Дрехи, които поизпълвах ;) вече откровено ми висят :)
Съвсем скоро ще се наложи смяна на гардероба... Как го чакам този момент :) Ще се получи идеално - няма да търся есенните си дрехи от миналата година. Направо ще си избера нови :):) хахах, заприличвам на шопинг-маниачка...
Така ми е весело... А пък колко ми е леко...
В едно нещо съм сигурна. Няма да спра по средата на пътя. Защо не съм го направила до сега ли? Ако започна да обяснявам ще навляза в едни други времена, ще излязат самообвинения и напразни оправдания... всичко това е излишно. То е минало, там назад е.
По-важното е, че днес съм доволна и усмихната, и да не забравя да си го повтарям - толкова лека. Ще бъда и по-...
Радвам се, че имам мотива, че имам възможността да го правя. Преодолях доста дълъг застой, вероятно няма да е единствен, но вече не ме плаши това и няма да мисля от сега за него. Ако някога се случи, ок, ще се справя пак :) А сега предпочитам да мисля за резултата, за усещанията си... Усещанията за лекота... /повтарям ли се ;)/
Нека кажа и още нещо. Оказа се лесно. Независимо, че готвя по две-три манджи за цялата челяд, а тя летните месеци е големичка ;), според желания и предпочитания, за мен не е проблем след това да си приготвя нещо балансирано според принципите на Зоната с продуктите, които са ми разрешени според вега теста. Обичам да експериментирам и сега имам такава възможност. Това ми носи и други емоции, на особено удовлетворение от творчеството край печката.
Ама не си мислете, че само в кухнята стоя. То не е за мен това еднообразие. Пък и резултати не се постигат само с храненето.
Да, вярно е, че в момента физически не се натоварвам достатъчно. Липсва ми велосипеда, но още месец няма да имаме възможност да се радваме на компанията си с него. Затова пък, този месец пропуснах само една сутрин без тибетските ритуали. Това са чудесни упражнения, които /сигурно е, че се повтарям, но не мога да не го кажа пак/ ми носят много, невероятно много енергия. Упражненията, които правя за пораздвижване на около всеки час през деня. Ето тук също разнообразявам и съчетавам.
Тези упражнения, не са достатъчни, знам, но със сигурност ми помагат. А това е по-важното. Вероятно резултатът от месечния отчет се дължи предимно на храненето, но и упражненията имат своя благоприятен ефект. Ще кажа тихичко нещо, което забелязах в огледалото. Кожата на тялото ми е по-стегната. :) това си е чудесно, нали? Не казах нищо за метъра. Той също не е за подценяване. Няма да цитирам точни стойности, а само една мярка ще кажа - талията е минус шест сантиметра!!! То, друг въпрос е до колко е уместно да се нарича талия, но все пак... там й е мястото, дето меря :):):) Ама... и вече си личи, че е... ;)
Стига толкова съм дърдорила. Стана време за малко коремни преси. Но, я, да се попохваля още. Много по-лесно ги правя и по много повече. Но числа ще има друг път ;)
Отивам за коремните упражнения, после за чаша вода... поне два до три литра на ден не забравям :)

.

ПМС и оцеляване всеки месец

2011-07-30T12:42:00.000+03:00

Не, нямам основание да се оплаквам.
Други са много по-зле от мен.
При мен не е на физическо ниво проблемът.
Но емоционално... не знам как да го нарека дори.
И това е всеки месец... последните две - три години.
Не се задълбочават неразположенията.
Но това безкрайно повторение... изморява.
Изморява и предизвестността /няма такава дума, но май само тя казва точно/.
Много начини за справяне има предложени в книгите, от лекари, от приятелки...
Последните не са интересни, а са и най-малко смислени.
В книгите има и някои ценни неща... но е необходимо отсяване и трезва преценка.
Лекарите... хубаво е, че намират подходящи и безвредни добавки и начини да ми помогнат. До някъде... Моите лекари знаят, че химия без необходимост, при мен не върви и винаги във всеки случай се търси алтернатива. Благодарна съм им, че се справят :) И оценявам, че не всеки лекар прави това...
Има много неща, които могат да се правят в ежедневието, за да си облекча няколкото дни всеки месец. И доста правя... Но все пак остава нещо, което ми причинява дискомфорта... нещо, което ме кара да се чувствам полудяла... нещо, с което тровя дните на най-близките си... дори и да се правят, че не забелязват...
Всяка жена преминава през кошмара на ПМС-то. Някои по-рано, други по-късно, по-леко или по-тежко. Мисля, че съм от щастливките... по-леко... Няма да се оплаквам.
Продължавам да си търся пътя към здравето, към спокойствието и хармонията.
Не, че съм болна или се чувствам такава. Но винаги има още нещо, което може да се направи като плюс към здравето ни.
Търсене... преценка... и... действие...

.

днес си мисля

2011-07-28T21:46:00.002+03:00

Днес се замислих и реших да си направя една малка сметка, колко калории приемам за деня.
За балансираното хранене според Зоната не е необходимо никакво броене на калории. Оказа се, че приемът ми на калории е около 1200 за деня.
Този месец не съм приемала от така наречените "плътни" въглехидрати - боб, картофи, ориз, хляб. Причината е, че реших да ги намаля до минимум и да наблегна на по-добрия избор. Другата причина е, че се оказа след вега теста, че това не са моите храни.
Когато осмислях резултатите от теста, се притесних малко, че няма да успея. Определено преди бях намалила тези храни, но понякога си позволявах филийка пълнозърнест хляб, или ядене с ориз. Сега пак може филийката, но реших за сега да я оставя за по-сетне. Оказа се, че изобщо не е трудно. Има много голям избор на зеленчуци, които дават дори по-голяма ситост. Може би защото те трябва да консумират в доста по-големи количества и се оказват съвсем достатъчни за да се чувствам комфортно и сито.
Доматите от градината с извара и лъжичка олио са чудесен обяд или вечеря. Според принципите на Зоната, аз излизам от нея когато си хапвам диня или пъпеш за следобедна закуска. Но наистина сега, при изобилието на дини и пъпеши, не бих могла да си претегля само 100 или 200 грама от тях и да ги балансирам с 40 или 80 грама кашкавал... :( Затова този етап го оставям за по-късно.
Започнах да пиша днес заради калориите, които изчислих, че приемам с менюто си. Не се бях замисляла, колко ми носи храненето в Зоната. Дори на моменти се плашех от пълните чинии с храна, които трябва да приема. Но пълната, дори препълнена чиния с домати не ми носи повече от 100-120 калории. Направих проста сметка дори с непрепоръчваните въглехидрати - не се получава голяма разлика. Защото те пък са със съвсем различни количества :)
Затова въпросът за калориите повече никога няма да се появява пред мен. Пиша калории, но за да бъда коректна, трябва да поясня, че се отнася за килокалории, мерната единица, в която се намират всякакви таблички. /Но нали тук не издребняваме за тези подробности ;) /
А аз ще продължа да си хапвам от градинските домати. Дори и да са препълнена чиния ;)
И не съм забравила за упражненията...

.

лятно

2011-07-22T20:25:00.002+03:00

Лятно, зелено, синьо, пересто-облачно...
Лято, чист и свеж въздух.
И пак ще си призная - малко мързеливо.
Липсва ми велосипедът, но... обстоятелствата налагат още месец раздяла. Ще я преживея, сигурно ;)
Заслужавам си похвала, че всяка сутрин намирам своите десет минутки за тибетските ритуали и още 15 минутки за някои йогистки упражнения. От ония леките, дето ме зареждат с тонус. Освен това ме лишават от сутрешната скованост, която е нормална след съня. Чак скованост е силна дума. Но сутрин има един момент на необходимост от пораздвижване и когато го направя по моя си начин, после ми е по-добре. Опитвам да не пропускам и привечерните си избрани упражнения, с които също се чувствам добре.
Но днес... привечер ми е някакво... не е само мързел. Времето навън е тежко, въпреки, че днес не беше горещо. Облачно и странно притихнало е. Май мечтата ми е за леглото вече ;)
Заслужавам си и друга похвала. И понеже съм нескромна, пък и няма кой да ме похвали, на мен се пада таз задача ;)
От началото на месеца, когато си направих вега тест, не съм допуснала нито едно нарушение. Дори се оказа лесно и донякъде забавно да следя с какво се храня. Чувствам се доста по-отговорна към себе си и към всичко, което правя. Резултатите от вега теста съчетавам с принципите на Зоната.
Окрих невероятно вкусни и засищащи комбинации. Пример - 160 грама сурова зелена чушка и 240 грама градински домат, балансирани със 100 грама извара с добавка на чаена лъжичка олио. Добавям си слънчогледово олио, защото се оказа, че зехтинът не е за мен на този етап.
Освен това, за това време, нито веднъж не ми се прияде нещо от непрепоръчителния списък. Независимо, че готвя за осем-десет човека, понякога по две-три различни манджи. Независимо и от това, че край мен се приготвят, а и аз понякога правя, домашни десерти...
Такова е... лятно, зелено и свежо... с привкус на леееко мързеливо ;)

.

среднощни оправдания

2011-07-19T23:21:00.001+03:00

Малко мързеливи са ми дните, откъм движение. Движение, когато се разбира спорт.
Но пък друго движение... в къщи, в градината... в изобилие. И все гледам да е в по-хладните части на денонощието. А после жегата така ме изтощава.
Това са дните от лятото, които не харесвам. И изобщо не ми е до никакъв по-сериозен спорт.
Разбира се има някои неща, които не пропускам. Това са тибетските упражнения сутрин. Освен тях, два-три пъти десет-петнадесет минутки упржнения с йогистките елементи. Това ме пораздвижва и ми дава доста тонус и енергия в иначе, изтощителния ден.
В мързеливия следобед, прекаран предимно в хоризонтално положение в леглото, в хладната спалня, се опитвам да чета. И това не ми се отдава лесно, но вярвам, че или скоро ще свършат тези горещини, или аз ще свикна с тях ;)
Навън се разхлажда и съм тук в опит да си посъбера мислите :)
Време е за почивка и за планове за новия ден, който съвсем скоро ще е тук ;)

.

миниотчет

2011-07-18T11:11:00.000+03:00

:):):)
За седмица кантара ми показа - минус 1,7 килограма!!!
От началото на месеца минусите са 4,0 !!!
Радвам се, че най-после нещата тръгнаха в посоката, в която желая!

Какво да пиша повече...
Числата казват всичко...
С още по-голям мотив продължавам напред.

.

излишните...

2011-07-15T16:15:00.001+03:00

Чела съм, че когато човек задържа в себе си емоции, а край себе си вещи, започва да задържа и килограми. Понякога съм се замисляла за логика в прочетено. Може би звучи логично съвета, да се отървем от излишни вещи. Много често се дава съвет да се освободим и от дрехи, които не носим. И които няма да облечем по различни причини.
Миналата година прибрах някои неща, които ми бяха станали широчки. Защо ги прибрах ли? Не знам. Вероятно съм си такава, прибрана...
Днес реших да ги сложа в торба и да ги занеса на една жена, която бе пожелала да й дам преди време някои стари дрехи, които не нося. Тогава го направих и реших, и сега да направя това.
Направих и нещо непредвидено, нещо, с което не очаквах да се занимавам и то точно днес. Отворих един гардероб, в който имаше дрехи от преди повече от двадесет години...Защо ли? Знам ли... Запазени са, някои са малко носени и по различни причини са прибрани там...
Събрах ги и тях... А после си подредих на широко и свободно дрехите, които си нося сега...
Доволна съм, че го направих. Осъзнах, че щом толкова време не ми е липсвало нищо от този рафт, вероятността някога да ми потрябва нещо е толкова близка до нулата, че не си заслужава да пазя нищо от там. Сега ми е някакво леко и свободно. И у мен зрее една мисъл...колко ли още "прибрани" неща има, които никога няма да се използват... Може би им е дошло времето да се разделим. Както се разделям с излишните си килограми...
Важно е човек да си даде сметка, че излишното прибиране и пазене не винаги има положителен заряд. Усещам, че нещо се е променило в мислите ми. Вярвам, че е за добре. Сега си спомням, че няколко пъти съм посягала към този рафт и винаги нещо ме е спирало. Днес, сякаш ме извика дори...
Осъзнавайки лекотата на духа си в този момент, мога само да се поздравя и да продължавам напред, с изхвърляне на всичко ненужно от тялото си и живота си...
А иначе, днес е хубав ден. С движение... с правилно хранене... със спокоен ум... почти подредени мисли...

.

слънчево

2011-07-15T00:11:00.004+03:00

Слънчев ден.
Ваканционно ми е.
Обръщам си повече внимание. Намирам си повече време за упражнения, за релакс. След душ, сутрин и вечер, не пропускам да се поглезя с някое мазило.
Чета си книжки.
Проучвам старите готварски книги и търся поглед от днешен ден за идеи свежи и здравословни. Кулинарствам и експериментирам с разнообразните зеленчукови дарове на градината.
Такива са ми дните...
Нощта е пълнолунна и още ми е бодро, та да видим до къде ще я докарам.
Поне за четене си имам още доста книжки.
Пък и са на теми най-различни ;)

.

ден на колела

2011-07-13T22:32:00.003+03:00

Ден на колела.
Не ми се случва често да съм 400 километра зад волана. Прибрах се много, много изморена...
Днес ми се наложи да обядвам в заведение. Оказа се, че не е трудно да балансирам храните, които вега тестът ми позволява по принципите на Зоната. Поръчах си зеленчуци на скара от препоръчаните, отказах лук и гъби. Поръчах си и едно свинско шишче в подходящ грамаж. Оказа се толкова лесно.
И много вода изпих... много горещ ден... водата бе топличка като за чай, но не обичам в жегите да пия студено.
Две кафета, без добавки, ме поддържаха свежа. Изпих си кафетата за цяла седмица :) Обикновено ми се случват две до три кафета в седмица, като е възможно и да не се случат. Но когато съм на дълъг път, усещам нужда да получа доза кофеин.
За лека нощ съм си приготвила чаша нискомаслено кисело мляко и един орех.
Някакво сериозно физическо натоварване в днешния ми ден нямаше. Но психически се чувствам изтощена. Утрешния ден обещава повече спокойствие и възможности за упражненията ми.
Лека нощ!

.

след деня...

2011-07-13T00:21:00.002+03:00

Летен ден.
Свърши вече.
Музата си търся...
Доволна съм от себе си.
Това, което исках, го направих.
Време е за почивка и заряд за утре, всъщност утре-то е тук.
Необичаен ден ще бъде.
А аз ще следвам пак добрите си навици.
Вода ще пия... много трябва.
И баланса ще си правя. С кисело мляко е лесно дори и на път. Няколко изчистени ореха в кутийка, в чантата си нося. ;) Умно е, нали? :):):)
Среднощ мина, а трябва да се става рано...
С усмивка и мисли хубави към Сънчо се отправям.

.

в деня... с усмивка

2011-07-12T09:16:00.004+03:00

Има дни различни.
Вчера... не ми беше ден за движения.
Беше толкова горещо, че и в кухнята не ми се влизаше. Храненето ми се състоеше от: закуска - кайсии, за обед малко грах и риба, а вечеря кисело мляко с орех. Но вода пих много.
За днес закусих с 4-5 кайсии. Приготвих си вода до мен. Но нека мине малко време, че не искам компот в корема ;)
Дано намеря сили и да се пораздвижа.
Забравих! Кантарът пак е благосклонен към мен. Отчита още 200 грама в минус :)
Даааа, никога причината не е една. Затова се радвам на себе си, когато включвам в дните си всичко, което знам, че помага за здравето ми. Правилно хранене, достатъчно движение, водата, спокоен сън, позитивни мисли, правилните утвърждения, пълноценно дишане... и още, и още...
Мисъл ми се завъртя - капка по капка, вир става... Така си е, голямото е изградено от малките. Дори наглед дребни детайли са в състояние да променят до неузнаваемост цялото. Хубаво е когато детайлите изграждат цялото в позитивна посока.
Има един дребен детайл, който си давам сметка, че не е добро, но все още е с мен. Знам много, прочела съм и съм разбрала много. Знам много добре кое е добро за мен, за здравето ми, за живота ми... но някъде се губи връзката между знанията ми и действията ми. В моменти, когато ми е нещо трудно, на теория поне три начина знам за справяне, но... в критична ситуация забравям всичко... Сещам се след време, че го знам, дори го мога, но... неприложено остава...
Денят все още е пред мен. Със сигурност и днес нещо ще забравя, ще пропусна. Може би по-важното е какво ще свърша, какво ще запомня, какво ново ще направя.
Напред в деня... с усмивка...

.

в неделя

2011-07-10T21:52:00.004+03:00

Неделя е...
Нощ с объркан сън. Успах се...
След чаша вода и закуската, с чаша кисело мляко с орех, съм готова.
Макар и по-късно от обичайното, излязох на алеята с велосипеда си. Харесва ми да си правим компания в утрините.
Там, на края на алеята, има чудесни пейки. След малко дихателни упражнения направих тибетските ритуали. Там, на това място усещането когато ги правя е невероятно. Усещане за енергия, за чистота, за пречистване...
Направих няколко обиколки и когато се прибрах километража ми показваше 21, да точно толкова -двадесет и един, километра :)
Получи се страхотна тренировка. И вместо умора получих много енергия. Отхвърлих доста домашни задачи.
В жегата днес наблегнах на плодове с кашкавал и кисело мляко.
Накрая на деня жегата ме съсипа... едва успях да изляза на вечерна разходка. Добре, че излязох. Малко ми е по-добре сега.
Пия вода...

.

още резултати

2011-07-09T09:15:00.001+03:00

Отчитам още резултати :)
Седемстотин / 700 / грама съм по-малко!
И така от началото на месеца вече са точно два килограма по-малко!
Чувствам се страхотно!
Леко ми е! Мотивацията ми, бих казала, дори расте със всеки изминал ден.
Продължавам да правя всичко, което ми харесва и ми носи полза. Вече имам достатъчно занимания, които могат да разнообразяват движенията ми.
Храненето ми е балансирано по принципите на Зоната. В същото време го съобразявам с вега теста, който показа поносимостта ми към храните. Лесно е и дори вълнуващо. Още повече, че резултатите са видими и осезаеми ;)
Навън вече е горещо. Старая се да пия повече вода. Днес ще наблегна повече на разходки сред гората. Бях ранобудна и вече направих избраните ми упражнения, които съм сигурна, че ми помагат. Особено силно ми въздействат върху тонуса. Разбира се, ако няма други причини да го намаляват. Такива причини забелязах са климатичните промени.
И много ще чета днес ;)

.

днес е така

2011-07-05T11:47:00.001+03:00

Една объркана нощ...
Сън и без сън... денят дойде.
Не ми се ставаше. В мен нещо крещеше - полежи си. Почти го чух... но лъч промъкна се в мислите ми сънени. И станах... даже малко на инат... на себе си...
С велосипеда на алеята отидох. Упражнения направих.
Посъбрах си бодрост. Не е кой знае колко, но е по-добре от нищо.
Денят е някак... тежък, но знам, че по-добър ще стане.
Сега съм тук, пред компютъра. И да поработя, и да се помотам. Как умея да ги съчетавам ;)
До мен е бутилката с водата. Литър и половина до обяд ще съм изпила. И още толкова ще опитам до края на деня. Препоръката е поне по два литра за деня да е чистата вода. В летните дни е по-добре това количество да се увеличи. Спрях се днес на три литра. Струва ми се добре. Отдавна се опитвам повечко вода да пия. Мисля, по преценка моя, че успявам, с малки изключения. Днес реших да я премеря и така ще установя дали преди съм се заблуждавала. Почти нямам съмнения, но все пак... защо да се не проверя ;)
А сега е време да се пораздвижа. Няколко упражнения, които са добър навик преди обяд. А той ще е балансиран след около четиридесет минути.
Денят продължава... по-голямата му част предстои :)

.

понеделник...

2011-07-04T13:25:00.001+03:00

Понеделник е...
Делник е...
За мен е мотивиран ден. Въпреки главоболието, което променливото време ми е подарило.
Вървя уверено по пътя, който вече излезе от непроходимата джунглата на застоя. Пътят ми днес е светъл и прав.
Харесва ми спокойствието на увереността, че това е пътя. Всичко, абсолютно всичко, което правя има особен привкус на победа.
Харесва ми...
.

невероятно...1300

2011-07-03T13:59:00.002+03:00

Невероятно!
Но е факт!!!
Хиляда и триста грама съм по-малко!!! Повече от килограм! Само за два дена с правилните храни!!!
Тази сутрин се чувствам... страхотно!
Усмихната съм, лека съм, еуфория ме владее...
Не съм предполагала такова нещо!
Ами, да... крайно време беше да получа някакъв резултат... след ужасно дългия застой.
Неописуемо е настроението ми. Мотивацията ми се вдигна с пъти.
Нямам никакво друго обяснение за случилото се, освен това, че правилните храни за мен, се използват пълноценно от организма ми и той с радост се лишава от всичко излишно и трупано в невъзможността си да се справи с него.
Разбира се, няма всеки ден да е така. Нормално е в началото процесът да е по-ускорен. Но не се и съмнявам нито за миг, че това действа.
Продължавам напред с усмихната душа...

.

вега тест

2011-07-02T08:33:00.003+03:00

И така...
Направих си го.
Резултатите са интересни. Вече си имам обяснения на доста от въпросите, които ме преследваха в последно време.
Резултатите, които получих са: Имам храни, оцветени в зелено, които мога да консумирам. Има други, в жълто, които ще почакат три месеца. Има и други, в червено, които за сега ще изключа от менюто си.
Препоръката е след шест месеца да се направи нов вега тест. И той ще е различен.
Тестът е уникален за всеки, както всички ние сме уникални. Ние се променяме, променят се и изискванията на организма ни. Затова смятам, че има смисъл.
Имаше и препоръки, които се отнасят за всички. Като това - сутрин на гладно чаша гореща вода. Чиста гореща вода... половин час преди закуска. За тази чаша вода съм чела различни варианти - с лимон, с мед, чай... Но тук ми предлагат да е само вода. Вече изпих първата си чаша гореща вода :)
В теста имаше изненади. Разбира се, че ги очаквах. Оказа се, че предпочитайки сирене с краставици пред кашкавал с домати, съм избрала лошия вариант :) Има и други интересни констатации, но не е нужно да описвам всичко. Така или иначе, това е само информация, която е за мен и то за определен период от време.
От днес имам още "едно на ум". Добавям го към всичките си хубави навици.
А денят ще бъде слънчев... и усмихнат...

.

все още съм упорита

2011-06-30T23:49:00.001+03:00

Все още съм упорита, въпреки бойкота на всички мерителни уреди и приспособления.
Пия мноооого вода и зелен чай. Зелен чай с кубчета лед е чудесно нещо за летните дни. А вода с прясно листенце мента или резенче лимон... не бих отказала.
Радвам се, че продължавам с избрания си начин на хранене - балансирания. И още повече се радвам, че доста отдавна не съм правила нарушения. Разбира се, еднократно нарушения и излизане от Зоната не е проблем, ако следващото хранене е балансирано, то пак ме води в Зоната. Но още по-голям повод за радост е, че мислите ми са далече от всякакви шоколадови истории.
Днес за закуска си нарязах пъпеш... Беше хубаво. По-хубаво от шоколад ;) След закуската се усмихнах, защото си помислих какво бих направила, ако пред мен има парче шоколад и парче пъпеш. Днес, а се надявам и утре, бих с радост се насладила на пъпеша. Харесва ми промяната във вкусовите ми желания ;)
Допускам, че когато организмът си получава всичко необходимо, в един момент той се връща към онзи изначален момент на близост до природните закони. Тогава се оказва лесно да се вярва на интуицията, която пожелава само необходимото и полезното. А онова, безполезното, пожелавано от разума /по-скоро неразума/ и навика, и дори подражанието, е вече в историята. Искам да е история! И така ще бъде!
Знам какво искам! Вече... И го обещах със сърцето си... А сърцето ми никога не лъже...
Искам... И ще бъде!

.

в очакване

2011-06-29T23:55:00.000+03:00

В очакване съм на вега теста...
Докато чакам правя всичко, което съм убедена, че трябва и вече дълго време следвам, макар и без сериозни резултати. Но днес все се питам, кое ли от това, което слагам в чинията си, след ден-два няма да намира място там.
Идея нямам... Както нямам и идея защо застоят продължава... Дали ще издържа...
Трябва! Искам! Мога! Дали?
Да, мога и ще мога!
Защото обещах!
...
.

днес отчитам успех

2011-06-26T21:19:00.002+03:00

Днес отчитам успех.
Успехът ми не е измерен със стойности.
Успехът ми е, че въпреки съботно-неделното пътуване, не измених на навиците си.
Ония полезните навици, които ме водят по пътечката ми към моята цел. Сутрешното движение, начина на хранене, който си избрах и следвам без изключения, опитите ми за позитивизъм във всяка ситуация.
Вече съм осъзнала колко е важно да съм емоционално стабилна. Когато съм в емоционално равновесие съм далече и от емоционалното ядене.
Емоционална съм, реагирам с емоция във всяка ситуация, преди да е реагирал разумът ми, /ако го имам, де ;)/ Но тази емоционалност ме прави това, което съм. Не крия емоции, просто не мога. Но усетих, че мога да ги владея понякога. Опитвам да влдея от ония дето ми носят негативен заряд. Нямам нужда от тях.
Да, понякога сълзите ми са толкова близо, породени от страх, от обида, от самота, от тъга... Вече знам, кутията с бонбони не намалява страха, нито обидата, нито самотата или тъгата. Разбира се, знаела съм го. Но в един момент да знаеш, да осъзнаеш и да направиш са много различни неща. Мисля, че вече го осъзнах и сега съм в етапа на правене ;)
И така, днес се чувствам успяла...
А емоциите... те са в мен, с мен... те са моята същност...

.

целта

2011-06-24T22:33:00.007+03:00

В своето виртуално местенце Paradisemou е определила точно своята цел. На много места съм срещала съвета да си определим точно целта. Другаде съветват голямата цел да е разделена на по-малки и краткосрочни цели.
Когато се опитвах да определя голямата си цел, тя ми се стори прекалено голяма измерена в цифри. Почувствах я недостижима. Затова не я изрекох на глас, дори и пред себе си.
Опитах да си определя малки цели, в кратки срокове - опита ми неуспешен излезе. Тогава се отказах да назовавам точна стойност за целта.
Обаче в мен все пак остана убеждение, че е добре да има цел, та дори и да не я назовавам точно. Затова най-отдолу в този блог си сложих снимчица една. Когато случайно попаднах на нея из необятното нетпространство, се усмихнах. Сякаш нея търсех... Стойността, която се показва на снимката би била моето идеално тегло, определяно в някои книги.
Всъщност когато съм си мислела какво искам да постигна винаги съм си представяла един кантар, който в едно далечно лято ми показваше 62 - 63 кг. Не знам защо, но това ми изглежда някак си по-реално.
Мисля, че вече съм готова и тук да напиша колко ме дели от целта ми. До много скоро не можех да кажа колко килограма съм в момента. То си е за срам цялата работа, щом съм стигнала до тук, но вече знам, срамът и заравянето на главата в пясъка не ми помагат. Преди месец или два си признах. Радвам се, че го направих. Тогава сякаш усетих най-пълно подкрепата, от която имах нужда. Може би защото до тогава с недомлъвки си споделях и подкрепата сякаш бе някаква такава... непълна и неясна...
В последните години с различен успех и провал се колебаеха стойностите на кантара. Така или иначе, преди 7-8 години имах още 15, който се радвам, че не допуснах да се върнат. Все пак е успех. Но пред мен задачата все още стои и вече е крайно време да бъде решена. Вече няма на къде... Посоката ми е само една. Заради мен и заради...
И така... към днешна дата до моята цел имам точно 30 /тридесет/ килограма... излишни...
Броенето със знак минус продължава ;)
.

радвам се

2011-06-24T16:50:00.001+03:00

Да, да... Не трябва да се качвам на кантара всеки ден. Това може да се окаже демотивиращо. Но аз вече преодолях успешно доста опити за демотивация и издържах. Затова днес, когато със ставането усетих невероятна лекота, след банята веднага се качих на кантара, УРА! Минус още една чаша ;) Тези 200 грама с отрицателен знак ме зарадваха много! Много!
Със страхотен ентусиазъм започнах движенията си в днешния ден - раздвижване, йога, тибетски ритуали, колоездене, пак упражнения...
Закуска, обед, следобедна закуска - по принципите на балансирано хранене според теорията на "зоната". Така ще бъде и вечерята ми :)
Малко да се поразхлади и отивам да си откъсна по някое лечебно стръкче на днешния Еньовден... дано не е проблем, че е след изгрев и да носят лечебната си сила :):)

.

резултати

2011-06-23T15:01:00.003+03:00

Когато съм мотивирана всичко ми е лесно.
Когато чувствам подкрепата на важен за мен човек всичко е много лесно.
Когато усещам подкрепата дори на непознат човек, който по неслучайните случайности споделя моите настроения - тогава също е лесно.
Когато виждам резултати е още по-лесно.
Днес... са изпълнени всичките когато. И всичко, абсолютно всичко е лесно, приятно, усмихнато...
Днес имам резултат! Очакван от дълго време!
Е, за някой може да изглежда незначителен. Равнява се на чаша вода... Но за мен тези 200 грама са от много голямо значение! Защото са със знак минус!! И защото дълго време устоях и не допуснах плюсови значения!
Отчитам и още един резултат. У мен има спокойствие и почти никаква нервност. Не, че преди е имало причина за нервност, но тя беше факт, за който спрях да търся обяснения. А днес... хубаво нещо си е спокойствието. Допускам, че роля имат, и то голяма, заниманията с йогисткото дишане, което май вече започвам да правя както трябва.
Та, такива са нещата в днешния ми ден. Утрото изпълнено със сутрешните занимания, които са хубав навик, дреболиите /наглед/ през деня. Чаша зелен чай, после две... стълбищното рамо изкачено няколко /повечко/ пъти... раздвижване за 4-5 минутки на всеки час... И усещането, че всичко, което правя го правя за себе си, за да се чувствам все по-добре...
Това е усещането, че съм на своя си път... пътят към целта!
А сега... дойде ми желание за разходка... по стълбището ;)
.

мотивиран ден

2011-06-22T22:48:00.003+03:00

Тази книга я имам от известно време. Поразлистих, оцених я като хубава и... защо ли я забравих... Преди няколко дни си я сложих в чантата. Когато я разлистих си казах: Къде си спала толкова време?
Има много книги за йога, ходих и на курс... Правех някои упражнения, чувствах се по-добре. Но имах усещането, че не е моят комплекс. Миналия ден се събудих рано. Рано за мен ;) Взех си книжката и хайде на терасата...
В тази книга има комплекс от упражнения за началото на деня. Изглеждат изключително лесни и трябваше да си наложа да не ги омаловажа. Радвам се, че успях. Направих ги. Отне ми не повече от десетина - петнадесет минути. След няколко минутна релаксация в мъртва поза си направих и комплекса с тибетските упражнения.
За тази сутрин споделих преди няколко дена. Продължавам да се удивлявам, как толкова лесни и прости упражнения ми въздействат толкова силно и ме зареждат с толкова енергия.
В понеделник направих още нещо. В още по-ранни зори станах и открих една телевизия - фиеста тв. Няколко пъти в деня има комплекси от различни упражнения и спортове. Обясненията са много подробни. Направих йога комплекса под диктовката на инструктора. Целия комплекс бе около двадесет минути. Почувствах се чудесно. Вече бях направила упражненията от книгата. После с телевизионното предаване. Усетих енергията в мен и нищо не можеше да ме спре да изляза с велосипеда си за сутрешна тренировка.
Така се чувствам всичките следващи дни. Все още не са много. Но чувствам, че това е моят начин за движения. Дните ми са изпълнени с енергия. Никаква работа не ми се опира. Усмивката е с мен през целия ден и няма нервност, която да ме води към кулинарни прегрешения.
Време ми е да се гушна в завивките. А утре е нов ден...
Знам едно - ще е изпълнен с енергия!
.

няма случайности

2011-06-21T22:06:00.000+03:00

Днес "ме намери" Paradisemou.
Беше ми оставила коментар. Наистина се зарадвах. Такива срещи, мисля си, са доста мотивиращи в трудни моменти. Моменти, в които вече нямаш сили да издържиш на застоя. Тогава разбираш, че не си сам по пътя си към своята цел, че и други имат тази цел. На тях също им не им е лесно и всеки си има своите трикове за преодоляване на кризите.
И още нещо, което знам, не е случайно. Преди няколко дни четох за тази киноа. Дори я видях в един магазин. Но незнаейки нищо за нея от реален човек, а само от рекламни материали, човек се пита - а дали? Сега вече смело ще опитам тази новост.
Още малко впечатления ще споделя.
Четейки в Отслабни с мен намерих доста общи разбирания. Изводи, до които сме стигали по нелекия си път към здравето. Нашият път все още ни предстои в по-голямата си част, но съм сигурна, че ще успеем. Пътеките ни няма как да са еднакви. Би било безумие и наивност ако си помислим такова нещо. Но със сигурност пътеките ни ще ни заведат до целта ни, а тя е една - здраве! Понякога ще се сливат, после ще се разделят и пак...
Радвам се, че намерих, по скоро ме намери Paradisemou. В нейно лице виждам и чувствам подкрепа. Мисля, че има какво да споделим и да се подкрепим по нелекия ни път. Ние сме силни жени и няма да се предадем. :)
Успех да си пожелаем!
:):)
.

лято е...

2011-06-21T11:50:00.002+03:00

Лято е...
Дойде...
А аз още съм в застой... :( :( :(
Искам промяна!
Трябва да дойде!
Трябва...
.

релакс - магия...

2011-06-20T14:44:00.006+03:00

половин час магия...

.

релакс...

2011-06-19T22:15:00.010+03:00

споделено...
.
.

ранобудна

2011-06-18T18:24:00.002+03:00

Съботa, сутрин...
Станах в седем часа. Часът не е необичаен. Необичайното е, че в сутрешната хорска тишина се насладих на природните звуци, които ме изпълниха с невероятна тишина и пълнота.
Йога ме изпълни с енергия и равновесие. След това бе ред на обичайния комплекс от тибетските ритуали. Отдавна не бях усещала в себе си мир и хармония както сега. Днешното утро се различаваше от другите само по едно нещо. Опитах нов комплекс от упражнения с йогистка насоченост. Много леки, наглед дори незначителни. Отдавна разбрах, че във вековната мъдрост няма нищо незначително. А най-важните и ценни неща обикновено са най-лесни и прости. Така усетих и днешните упражнения. Но по-важното е, че и сега се чувствам така - спокойна и в хармония.
Денят е към своя край. Беше ден изпълнен с много и най-различни задачи. Предимно домакински и градински, които върших с усмивка. Може да се каже, че почти не съм сядала. И все още съм изпълнена с енергия.
Вероятно не са само споменатите неща с дял в сегашното ми състояние. Имам позитивни и зареждащи настроения.
Слънцето се е ориентирало към залез... Имам още идеи за хубава вечер. Ще имам още свое време, в което вече съм решила какво да експериментирам.
Днес е ден за експерименти... Успешен при това ;)
Продължавам...
.

без думи съм

2011-06-14T11:15:00.000+03:00

Без думи съм... няма какво да кажа, с какво да се похваля.
Пълен застой на всички мерителни уреди - кантар, метър... Дали пък не са се повредили. Надеждичка малка за това, но уви... Дрехите ми стават и не ми се уширяват. :(
Продължавам да правя всичко, което някога е давало и най-малък резултат. Опитвам да добавям нови неща към навиците си. Много пъти, за съжаление съм достигала до този момент, в който нищо не се променя и... моето старание е до там. Всъщност, истината е, че никога не съм упорствала както сега. Разбира се, сега имам много силен мотив. Само това все още ме държи на пътеката към успеха. Да, успехът, който един ден ще имам! И ще бъде скоро, а не след две или пет години...
Затова продължавам и никакво отказване от намеренията!
Днес пак ще е празен листът с отчета... но знам, че ще бъде ден, в който ще бъдат възнаградени усилията ми.
Радвам се, че всеки ден се движа и правя упражнения. Разнообразявам ги, защото скуката не е добър съветник в такъв момент. Старая се храната да бъде винаги балансирана и да не допускам отклонения от избрания начин на хранене. Не казвам диета, защото думата диета за мен означава нещо временно. А аз искам да се храня и движа така, както мога да правя винаги, през целия си оставащ ми живот. Искам това да е начина ми на живот - с балансирано хранене, с движение, с позитивно мислене...
Искам... и действам...
Не, няма да се откажа този път! Колкото и да продължи този застой, няма да е вечно. Ще бъде ден, разбира се, се надявам, че ще е скоро.
Сега отивам на стълбището ;) Стана ми любимо движение. Достатъчно ми е и едно стълбищно рамо, по което слизам и изкачвам, докато ми е приятно. Докато усетя приятна умора. Понякога си правя своеобразни рекорди, които ми дават още повече стимул и вяра, че мога и ще успея.
Хайде, време за движение е!
А след това една чаша топъл зелен чай...
.

и пак е неделя

2011-05-29T08:14:00.001+03:00

И пак е неделя. Пак е утро.
Обаче днес ми е все още мързеливо.
Рано легнах, рано се събудих.
Обаче не ми се става...
А трябва...
Времето минава, даже и отлита, а резултати за хвалба си нямам :(
Дано си силите намеря и да се раздвижа както съм избрала...
Движение и цвят ми трябват...
И резултати...

Снимката е оттук.
.

неделно утро

2011-05-22T09:23:00.001+03:00

Неделното утро край реката ме зареди с енергия и усмивки.
Добра тренировка с велосипеда си отчитам. Шестнадесет километра са си едно добро раздвижване.
А денят сега започва ;)
Слънцето е вън... За движение ще бъде този ден...
И боса по тревата днес ще се разходя.
Да се заземя ;)

Снимката е тук.
.

днес ми е особено

2011-05-17T17:05:00.019+03:00

Днес ми е особено.
Отдавна не бях се чувствала така уверена.
Спокойствие в мен има.
Чувствам, че не съм сама.
Това ми носи голяма доза сигурност.
Увереност, спокойствие, сигурност се преплитат и взаимно усилват като усещане.
Всичките си намерения добри, изпълнявам с радост и прецизност, каквато не подозирах, че притежавам.
Радвам се да се откривам и такава...
А днес ми е особено... и ми харесва!
.

ранобудна

2011-05-04T08:32:00.000+03:00

Днес... Днес съм ранобудна. От... ехеее, колко отдавна ;)
Направо съм си за чудене след вчерашния ден и най-вече безсрамния час, в който си легнах.
Но какво пък? Важното е сега какво е.
Сега - вали и няма никакви намерения да спира. То май забрави, че е май. Пък и наистина е хладно. Дали познаха синоптиците?
Това днес, обаче е без значение за мен. Защото в мен кипи ;) такава енергия... Вече понаправих нещичко за мен. След като се и похвалих тук, стига ми почивка толкова. Да измисля още нещо. Оказва се, че не е толкова трудно. Ехееее, килима е голям... и фитнес уреди ;)... лесно се пригаждат, дори и у дома :) :)
.

лежи ми се

2011-05-04T00:45:00.006+03:00

Лежи ми се.
От дъжда ще да е.
Или пък от ПМС-то.
Или ЕГН-то.
Днес бе ден дъждовен. И го пролежах.
Е, не съвсем да е мързел, но всичките ми занимания си бяха тихи и спокойни, може да се каже.
Навън нощта е в дъжд, а аз пък - бодра още.
Някакъв съклет ме хвана, та да видим как ще го осъмна.
То далеч не е, като гледам как часовникът намига.
Четиво спокойно, време е да си намеря.
Планове не искам ни един да правя.

Лека нощ!
Каквото е останало от нея ;)

сигурна в намеренията и целта

2011-04-29T11:48:00.003+03:00

Сигурна съм в намеренията и целта си!
Никога не съм била по-сигурна и уверена, че трябва да го направя! Знам какво да правя, знам как да го правя. Трябва само да го правя!
И го правя! Имам най-силния мотив! Имам най-желаната подкрепа!
Скоро, разбира се, реалното скоро, ще постигна целта си! И ще запазя резултата, който така силно желая и заслужавам!
Радвам се, че всеки ден мога да се похваля за нещо, което съм постигнала, направила, добавила, устояла.
Естествено, че ми се иска по-бързо да се виждат резултатите. Май трябва да укротя нетърпението си, усещам, че е лош съветник.
И така...
Равносметката е - сигурно, макар и бавно, вървя напред... и нагоре... към целта.

.

гордея се със себе си

2011-04-26T04:11:00.004+03:00

Мдаа... Нескромно звучи заглавието, нали?
Еми, да... Обаче пък е истина!
Никога до сега след празници не съм се чувствала толкова лека и доволна от себе си.
Нито едно преяждане, дори и най-мъничкото!
А бях доста време в кухнята, заета и свещенодействаща в приготвянето на вкусотии всякакви. А после на гости... и тук и там...
Устоях без никакви усилия на изкушенията и само един, единствен път, не успях да балансирам храненето си. Което според избрания ми начин на хранене означава, че само с четири - пет часа съм забавила процеса за постигане на Целта ми.
При изложените факти, как да не се гордея със себе си?
Е, имаше и един момент на леко обездвижване. Просто си правех леки упражнения, колкото за тонус. Разбира се, разходките сред пролетната природа бяха чудесни!
Затова пък вчера вечерта, следпразнично, си направих такава тренировка, такова раздвижване... почувствах се страхотно!
Тайната е... Дали да я издам? :) :) :)
Моят Мотив! Най-силната подкрепа, която някога съм имала.
Разбира се, че това, което правя е най-добро и полезно, преди всичко за мен. Но това знание до момента не ми е помогнало кой знае колко. Сега, когато правя всичко заради целта, всичко е много по-лесно и има смисъл за мен. Знам, че когато постигна моята си Цел, ще се гордея със себе си. Искам да го зарадвам...
Не мога да имам по силен мотив! Щастлива съм, че го имам!
А сега така и така съм ранобудна ;) да взема да направя още нещичко за себе си... малко йога и правилно дишане ще е добра идея. Денят скоро ще се събуди, нека го посрещна подобаващо ;)
.

следобедни мисли и настроения

2011-04-22T15:21:00.003+03:00

Не, не меря ябълката. Нито се храня само с ябълки. Всъщност не се лишавам от нищо.
Храня се балансирано. А това ще рече, че приемам всички необходими хранителни вещества в подходящите пропорции. Протеини, въглехидрати и мазнини - при всяко хранене, за да не изпитвам никакъв глад. Когато менюто ми е балансирано в съответните пропорции до времето за следващото хранeне не изпитвам никакъв дискомфорт. Усещам в себе си енергия и настроение да върша всичко, което си пожелая. Много важно е да не забравям, че следващото хранене трябва да бъде след четири до пет часа.
Сега са празници. Семейството се събира в пълен състав. Дори и разширен. Най-честият обединител на компанията е масата. Така е и у нас. Миналия ден репетирах за козунаци ;) Но не ги опитах. Виждам как децата се справят. Това ми показва, че тренировката е успешна. Днес пак месих, сега се пекат. Ухаят неустоимо. Не! Неустоимо е за другите. Било е и за мен, но в друго, минало време. Сега устоявам. Дори не се налага да използвам воля или пък инат. Може би защото Целта пред мен е голяма и Мотивът ми е силен.
Навън е хубав пролетен ден. Предразполагащ за повече движение. Намерих си работа в градината с цветята. Удовлетворена съм от свършеното и от движението. Работа и в къщи имах. Някъде намирам четива, в които пише, че домакинската работа била с доста висок разход на енергия. Дано ;)
Приятен следобед е и мисля да си взема одеалцето, по-дебелото, че земята още е студена, и да си го позастеля в тревата на двора. Сред лайки и глухарчета, озвучено с птичи песни и закачки може и да си измисля някое движение за тонус.
А празниците?
Весели да бъдат!
.

мини отчет

2011-04-16T23:41:00.004+03:00

Защо пък да не направя един мини отчет.
От неделя вечерта до тази събота сутрин са пет дена. За тези пет дена най-важното е, че не допуснах нито едно отклонение от хранителния режим, който съм си избрала. И резултатите са очаквани и неоспорими.
В ранни зори кантара ми показа минус килограм и триста! Метърът също е доста благосклонен с намаления на различните критични места с по един до два сантиметра.
Да, доволна съм. Резултатът е основно от начина на хранене. Имам и физически усилия приложени през седмицата, но не бих казала, че са прекалени или много. По-скоро са нормални, за един добър тонус. Има какво да се желае в посока на увеличение, но нека всичко е с времето си. Преди време допусках грешка, която мисля, че преодолявам вече. Когато имах мотив и желание, и започвах нещо с добри намерения, опитвах да включа от първия ден всичките си добри намерения. Добре е, но е доста стресиращо. Вече знам, от опит, нещата се случват постепенно. Важното е да има постоянство. Добрите идеи са добре дошли, но една по една, не и на куп.
В този мини отчет ще добавя и една самопохвала. Днес устоях на емоциите си. Имах много силен, наистина мноооого силен емоционален срив. И устоях да не награбя шоколада. :) Сигурно е за усмивка, а може би и да е смешно, но за мен си е победа. Важна при това. Случвало се е и друг път, но паметта е избирателна и често забравя. В труден момент ме предава. Искам вече да е по-услужлива ;)
Сега заслужено, след уморителен ден, ще се отдам в прегръдките на Сънчо...
.

пролетна умора

2011-04-14T11:15:00.001+03:00

Понякога е удобно да се оправдавам с пролетната умора.
Опитвам се пак да вляза в ритъм. Онзи ритъм, в който се чувствам комфортно. Знам го, помня усещането за лекота и подреденост. Защо, обаче не успявам да си намеря волята. Може би защото се разпилявам и хаосът ми харесва понякога.
Aquawoman споделя своите резултати и това мотивира. Наред с всичките други мотиви, които имам, вече имам и реален пример за успех.
Сигурно и моят етап на сериозност вече настъпва.
Искам да се похваля, че от няколко дена /нека не ги уточнвам сега колко ;), важното е, че са няколко/ се придържам към избран хранителен режим и започвам да усещам и дори да отчитам резултати. Започнах да си припомням хубавите навици, които са ми помагали в такива моменти, които ме карат да се чувствам добре.
Днес си мисля, че пролетната умора е вече зад гърба ми. Позитивно е ;)
Истината е, че последните дни се чувствам с доста енергия. Макар, край мен да царува гореспоменатия хаос, успявам в делата си. Дали са му преброени дните ;)
Днес подредих деня си, както ми харесва. Заделих си "мое" време. Ще направя нещо ново. До сега, упражненията от мини-йога комплекса ми, правех на отворен прозорец със звуците и шума, които влизат от там. Днес ще го направя пак на отворен прозорец, но с една чудесна музика за релакс, която снощи си открих. Ако опита е успешен, в което не се съмнявам, ще споделя и откритието си :)
Все още денят е в началото си, предстои пред мен. Отивам да си взема всичко от него...
.

на 57 !?!

2011-04-12T11:10:00.000+03:00

Възможно ли е?!
Тук има доста снимки, включително и тази, която е в ляво.
Ако е на 57, което е възможно, виждайки по-отблизо ръцете на дамата, то тя наистина изглежда перфектно.
Не разбирам много от пластични хирургии, но ми се струва, че доста е поработено. Ако греша, нека бъде извинено невежествето ми и тогава поклон пред положените усилия. Защото ей, така от нищо не става.

А аз как ли ще съм на 57?
Е, не е много времето ;) Само някакви си тринадесет години.
Едно знам, ще съм здрава!
И няма да съм блондинка ;)
.

зареждане

2011-04-08T22:14:00.004+03:00

Когато се "откъсвам" от света край мен, си представям много зелено.
Течаща вода отмива мислите ми подскачайки от камък на камък.
Птици, мушици и всякакви други твари са в най-великия синхрон, и симфонията на звуците изпълва съзнанието.
Светлината е мека, приглушена от зеленината.
Подсъзнанието... дори и то е някъде далече...
Пет-десет минути са достатъчни, за да се заредя с мир за цял ден...
... или нощ.
.

идеи и експерименти

2011-03-30T03:49:00.003+03:00

Етерични масла...
Масажни масла...
Самомасажи...
Ей, такива идеи и мисли ме обземат.
Ароматерапията е богатство. Не знам много. Но ми е интересно да чета, а напоследък и да експериментирам.
От скоро си имам аромалампа. И няколко шишенца със страхотни аромати. Ако не друго, поне настроението после е различно.
Променливи резултати имам при борба с главоболие. Понякога действа, понякога - не. Определено и тук промяната на настроенията е голям плюс.
А снощи? Снощи реших да експероментирам с масажно масло, което съдържа букет етерични, екзотични масла, подбрани за проблеми с повечкото килограми. Разбира се, след няколко часа не се очакват онемяващи резултати. И все пак, резултати има. Определено, кожата ми е попила всичко до капка и се усеща една такава... гладичка... ;)
Ще продължа да се поглезвам и следващите дни, и ще видим. Далече съм от мисълта, че само с масажи, в случая - самомасажи, ще реша всички проблеми с излишествата си. Но пък съм сигурна, че комплексният подход към проблемите е по-успешен. Ще видим ;)
Пък и уханията ми харесват...
.

съботно движение

2011-03-26T23:00:00.005+02:00

Радвам се, че използвах съботната сутрин за раздвижване.
Развижване и дишане...
Определено това ми донесе само положителни моменти през целия ден.
Променлива е пролетта с атмосферните си циклони и анти-такива. Променлива съм и аз. Ден ми влияе, ден - не.
Днес ми повлия положително за мен.
А утре? Не е далече, ще го видим скоро.
Дори един час по-скоро ;)

.

пролет

2011-03-21T11:45:00.000+02:00

Пролет...
Добре дошла е. Очаквана, желана...
Очаквам тонус да ми донесе, че нещо напоследък липсва.
Искам слънчеви лъчи в изобилие край мен.
Не искам да се затварям между четири стени.
Искам простора на полето.
Искам величието на гората.
Искам спокойствието на реката.
Искам сред природата да бъда.
Всеки ден от там заряд да получавам.
Искам... не искам... балансът къде ли се намира...
По средата съм на ден, в който балансът да намеря, предстои ми все още.
Честита пролет!
.

пролетни мисли

2011-03-17T13:41:00.000+02:00

Откривайки радостта от движението в различните му форми, откривам нов свят.
Харесва ми разнообразието, промяната, предизвикателството.
Последните дни осъзнах нещо. Движението, което най-много положителни емоции и тонус ми носи е това, което е навън, сред природата. Всякакво движение - важното е да е навън!
Колоездене, бързо ходене, упражнения... Сега усетих, че въпреки почти всекидневните ми тибетски упражнения, които правех на проветрено или отворен прозорец, упражненията направени в гората са нещо съвсем, ама съвсем различно. И усещането за свобода и простор, и тонуса, и усмивката дори, която е с мен, са толкова различни и пълни в същността си, че все едно правя съвсем различни упражнения.
Решение има. Ще използвам всеки възможен ден да си доставям тази радост - радостта от движението!
Днес е малко... облачно, но се прокрадва слънчев лъч. Ще го използвам!
.

разходка в гората

2011-03-13T22:14:00.002+02:00

Днес направих една дълга, дълга разходка.
Повече от два часа движение.
Имаше изкачване, слизане, пак качване и слизане. Разходка по равен и по неравен терен.
Натоварването бе добро. Изморих се добре :)
Пих витамин С, за да нямам мускулни неразположения утре.
А сега един по-топъл душ ме води към Сънчо...

Подходящата снимка намерих тук - в блога на Петър Рашев.
.

нов сезон

2011-03-13T09:09:00.001+02:00

Открих сезона на велосипеда :)
Дали изглеждам така?!?!?!

Ще дойде лято... май така ще е по-добре ;)

Тогава?
Денят е чудесен за всякакви занимания навън!
Да действам!
.

пролетно

2011-03-05T09:31:00.002+02:00

Днес ми е усмихнато.
И пълно с енергия.
Дори и ранобудно ;)
Събудих се преди алармата с мисъл свежа, с предчувствие. Оказа се, че е така. Вест от далече ми донесе потвърждение. И още повече ме усмихна.
Сега... сега съм готова дори Еверест да изкача. Нищо, ама наистина нищо не може да ми попречи на устрема и оптимизма, с които денят дойде при мен.
В този миг и слънцето се усмихва навън. Хе, то да види нещо от мен :):)
Навън ухае на пролет. Как ли ухае пролет? Ами лесно е да се провери. С усмивка се навън излиза, поема се дълбоко въздух, мисли слънчеви се сбират, песента на птичките е бонус ;) и... ето, пролет е това.
И в сърцето някакви такива, настроения за полет се зараждат. Настроения за движения.
Увереност в мен напира. Ще я използвам.
Вече планове за днес направих. Съобразени са с намеренията и целите ми, ония по-дългосрочни.
Хайде за дела е време. Днес издънки не ще допусна, знам го.
:):):) Пролет е навън!
.

лесно е...

2011-03-04T23:44:00.001+02:00

Днес ми беше лесно да не правя отклонения от пътя.
Опитвам се да разбера кога ми е лесно, кога невъзможно и кога просто си става.
Днес ми бе някакво апатично. А в друг такъв ден не ми е лесно.
Понякога в ден изпълнен с еуфория е много лесно. А следващият еуфоричен... не е за разказване.
Днес ми е нещо тъжно и някак мързеливо. Но това не ми попречи да се пораздвижа.
След подобно раздвижване понякога ми става много енергично, но днес - не. Остана си същото, мързеливо и някак си тъжно.
Как да разбера кога и какво се случва с мен? Прекалено ли се взирам в себе си?
Все по-често откривам, че не се познавам...
Кога ли ще се опозная?
А днес... ми беше лесно...
.

стрес

2011-03-02T22:30:00.003+02:00

Стрес...
Не е много фотогенична дамата на картинката...
То и аз едва ли съм била...
За да оцелея след бурята, развихрила се край мен опитах да си помогна с три таблетки валериан...
Обикновено такава доза не познавам...
Но сега...
Не помогна...
Намерих шоколад... голям... и още един... голям...
Няма ги вече...
Бурята поотмина... малко просветля...
А аз не знам... да се радвам ли на оцеляването си... или да се мразя заради изяденото...
Май няма полза нито от едното, нито от другото.
Стресът е... дефиниции много...
А когато ни застигне е различен, непредвиден, недефиниран...
Абе... стрес... какво да му описвам.
Винаги, в най-неочакван момент ще се намери повод...
Хайде, стига тази вечер.
Утре... трябва пак да се взема в ръце и аз да владея себе си...
.

доволна съм...

2011-02-26T22:44:00.001+02:00

Доволна съм.
От две седмици съзнателно не се качвах на кантара, забравих за метъра.
След като си отчетох много положителни и хубави резултати за предишния месец, реших да продължа, но без да се меря през 3 дена. Знам, не е добре, но от любопитство или пък от ентусиазъм, го правех доста често.
За изминалите две седмици се доверих на субективните си усещания. Лекотата, която ме съпътства в дните ми, дупките на колана, които никога до сега не са били използвани, усмивката на огледалото...
Днес обективните резултати потвърждават правилността на движението ми по избраната посока.
Тогава... продължавам в същия дух...
По познатия път, но и с отклонения по крайпътни пътечки, които понякога имат много красота и настроение с нови предизвикателства.
Имам нужда от предизвикателства.
.

грип, хапчета и други мисли...

2011-02-08T23:36:00.003+02:00

Шаренки са... Като бонбонки...
Обаче аз не ги искам. Ама никак не ги искам!
Кой ли ги иска? Може би никой няма да кажа - аз. Обаче много ги взимат всеки ден, че и по няколко пъти, дори с години...
Със сигурност са необходими за някои хори. Животоспасяващи са.
Но за другите... дали винаги са необходими?
Дали в бездейно очакване някой друг да ни свърши работата не посягаме към по-шаренките. Може би е удобно - хапче за ръка, хапче за глава, хапче за черво...
Та аз ръка ли съм или черво... Не съм ли цяло?!
Признавам си грешката - много чета. Какво ли не. А пък се опитвам и да мисля...
Поредните размисли са с повод - грип... бацили разни ме повалиха днес в леглото.
Консултация с личен лекар. /Тук съм късметлийка, избрах си го! Съзнателен, целенасочен избор. А не просто - някой, все едно кой./
И защото изборът е мой на лекар, не получих рецепта с витамин С и антибиотик. Получих здравосмислени съвети. Организмът сам ще трябва да се справи. Достатъчно е аз да му не преча. Малко помощ от природата - чай и мед, и други дарове безценни, но са все природни. Повече почивка, лек масаж, позитивни мисли.
Та едни въпроси ми напират... Каква ли медицина е имало преди време, даже не далечно?
По нашите земи - билкари, които са разглеждали човека като цяло. Пример - Петър Димков - лечител народен... И не е само той. Имената не са важни, по-важни са делата и наследството от тях оставено - българска народна медицина.
При поглед по-на исток - индийската лечебна традиция използва се до днес - Аюрведа. До колкото съм осведомена на над пет хилядолетия са знанията. Светът е вече малък, знанията стигат и до нас.
В същата посока - китайската медицина... Подобна възраст за знания и умения, които са безценни. Но оценени от наследниците си.
Там, на изток пазят си традициите и знанията. А тук... световната конспирация е намерила чудесни почви. Много лесно отричаме традициите, заменяме ги със знания еднодневки, които утре ще заменим с други, според вятъра на парите. Затова ще "тичаме" по разни пътеки и не знам какви съчинени думи, за да ни "лекуват" крак, а да разболеят дроб, после ще "лекуват" дроб, а болест ще налегне бъбрек... една безкрайна... Не ми се мисли дори...
Стана мрачно, а дори не си написах всичко дет ми напира отвътре.
Имам нужда от позитивни мисли. Отивам да ги търся.
Сега съм по-добре, а утре... още по-добре ще бъда.
.

зоната

2011-02-03T22:45:00.001+02:00

Една интересна книжка. Както и другите след нея. Интересен поглед върху храненето и начина на балансиране на храните.
Това е нещото, което в момента е на дневен ред при мен. Когато за пръв път прочетох книгата се изплаших от многото теглене и мерене на храната. Но се оказа дори лесно и забавно. Освен това и възможно да готвя за цялото семейство. Храненето е доста разнообразно и приятно. Не се усеща глад. След пет-шест дена след началото у мен нямаше нито една мисъл за шоколад, сладкиш или нещо подобно. Не, че е забранено, просто не е препоръчително. А в един момент тялото не мисли за него. Дори и след моменти на емоционални стресове, които ежедневието предлага.
Дори се чувствам горда със себе си, че при един доста силен емоционален шок, не посегнах за шоколада, който бе пред мен.
С разнообразното и засищашо хранене е доста лесно. Резултатите са невероятни! Но съвсем истински. Никаква опасност от прословутия йо-йо ефект.
И най-важното - това не е диета. Това е просто балансиран начин на хранене. Начин, който води до много здравословни плюсове, а един от тях и нормалното тегло. Напълно възможен начин на живот. Лесно се свиква с измерването на грамовете протеини, въглехидрати и мазнини необходими за балансираното хранене. Дори е като игра.
И нещо, което винаги притеснява следващите някаква диета - неволните или неизбежни нарушения. Тук не се осъждат. Няма място за самообвинения. Не е проблем еднократното нарушение понякога. Това, което се случва е временно стопиране на процеса. Процесът продължава веднага след следващото балансирано хранене след 4-5 часа.
Идеално е съчетанието с някаква физическа активност. Това разбира се води до по-добри резултати, но не е основното изискване. Всичко се случва естествено и без стрес за организма.
Вече имам някои доста впечатляващи резултати. Още се уча. Ще споделям в движение, защото си мисля, че когато човек срещне нещо хубаво в живота си е хубаво да го сподели с другите. Ами... това се опитвам да правя.
Може би е хубаво да има човек съмишленик в това начинание. Но мисля, че е достатъчна и мотивацията на единия човек. Резултатите идват доста бързо и наситина са впечатляващи. А щом има резултати... каква по-добра мотивация.
.

победата над себе си

2011-01-20T16:41:00.000+02:00

Изкушението...
Много е силно...
Обаче аз успях!
И съм много горда със себе си!
Разбира се, нямаше да е кой знае какъв проблем.
По-важното е обаче, че устоях, въпреки всички мисли, които ми минаваха, че няма проблем ако мъничко си опитам.
Не си опитах и нищо не ми стана.
Всъщност стана - чувствам се силна.
Усещането за сила... харесва ми.
Сега си доказах, че мога!
Ще успея с това, с което се захванах!
Колко е хубаво усещането, че аз владея себе си!
:)

.

осъзнаване

2011-01-18T18:11:00.001+02:00

Видях страхът от болест в очите на друг...
И се изплаших и аз.
Знам, страхът не е добър съветник никога.
Не искам да ставам зависима от лекари и лекарства.
Лекарят ми е добър специалист, затова си го избрах. Леко се говори с него, но не искам да си общувам с него в кабинета му. По-добре да се срещаме там 2-3 пъти в годината за профилактика. А когато се срещаме в града ще му се усмихвам.
Не искам да ходя в аптеката на точна дата за торбичката с лекарства.
Лекарства... Химия, която ако облекчи едно, със сигурност разбутала е три.
Не, не отричам, че има нужда в случаи на спешност. Но не искам от онези дето с тях се ляга и със тях се става.
Болестите най-често породени са от безгрижие и несериозно отношение към здравето. За които сами сме си виновни. Заради мързел, който не си признаваме...
Лекарсвото в минало време е било храната. Чистата храна, чистия въздух, чистата природа...
Днес не можем да се похвалим с чистота. Много често не знаем какво слагаме в чиниите си.
Все по-често отсъстват и чистите ни мисли, чистите ни чувства... И кръгът омагьосан се заформи...
Може би затова имаме нужда от така наречените хранителни добавки. Да добавим нещо, за да подобрим храненето си. В аптеките има огромно изобилие. И кое да изберем... лекарите ни не знаят, в повечето случаи. Остава ни да се ограмотяваме сами. И да внимаваме...
Но истината е все пак в избора на храни. Труден, но не и невъзможен. Винаги имаме избор, нека да го правим грамотно.
Истината е и в движението. Имаме нужда от него, голяма. Днес не ходим за дърва в гората, нито на нивата да орем... Включваме копчето на климатика и е топло. Хляб купуваме от магазина, където с колата сме отишли, а не с краката.
Като казах хляб, да си кажа - аз направих бойкот на купешкия хляб. То не знам какво купувам. Затова си меся, а от скоро и домашна фурна имам за помощник. Е, това се казва хляб. И децата ми го искат и го предпочитат.
Всичко няма как да е идеално, но това, което мога ще го правя. За здравето на всички у дома.
Страхът, който днес и вчера видях... няма да забравя.
Ще ми напомня и мързелът, дори в зародиш, ще ми гони.
Сега е време за малко движение, преди вечерята да дойде...
Осъзната днес се чувствам. И даже с малко гордост го споделям.

.

възможностите...

2011-01-12T11:05:00.001+02:00

.
Не знам. Може би някой може и да може всеки ден да прави едни и същи неща, едни и същи движения. По един и същ начин да отива на работа, да спортува едно и също, да прави точно същите движения, повторения.
Може би и повечето хора да са така.
Е, аз пък не мога. Еднообразието ме убива. Силна дума казах, не е физическо убийство, но емоционалното... дали не е по-силно.
Не съм съвсем разхвърляна. Обичам да има някакъв ред. Дори сама си го създавам. Но и в реда може да се създаде разнообразие, има място за различие.
Ето, някои неща ги правя всеки ден. Обичам си тибетските упражнения. Правя си ги всеки ден. Достигнах максималния брой повторения. Не си ли противореча? Не. Защото обичам да сменям мястото, където ги правя. Времето е също променливо. Опитах само сутрин. Да, добре, може... но след време, мястото и времето се промениха. И пак е различно, поне така си го усещам.
С този пример и с някои други, доказах на себе си, че е възможно разнообразие и в ежедневните, постоянните неща. И сега, когато си имам това доказателство определено ми е по-удовлетворено ;)
Възможностите са навсякъде край нас. Ето, стълбището на снимката... Всеки се изкачва по някакви стълби всеки ден. На много места има препоръки да се забрави за асансьора, за ползата от изкачване и слизане на стълби.
Тази възможност открих за себе си. Винаги съм си мислела - как ще хукна по стълбите, колко трябва да изкача наведнъж, дали като слизам, не си почивам и да се губи ефекта...
Открих и още нещо. Всички опасения и притеснения са били излишни. Слизаш, качваш, слизаш, качваш - това не е по-малко натоварващо от едно качване. Дори е повече.
Оказа се, че май онова червейче - мързел, дето си го нося в мен, е съботирало началото на една чудесна възможност за раздвижване.
Благодарна съм, че все пак я открих за себе си. Нали казват - по-добре късно, отколкото никога :)
Сега, след като достатъчно постоях пред компютъра... защо ли да не походя малко по стълбището ;) 5-6-7 минутки - все си е от полза за тонуса.
Хайде, на стълбите...

уморено ми е

2011-01-11T13:41:00.000+02:00

Днес ми е уморено. Като вчера. Но вчера ежедневието ме съживи. А днес нищо не помага. Не искам да ми е такова - уморено. Търся си тонуса. Всичко "от плана" си изпълних. Насила се усмихнах. Всичко де-що зная не помага днес. Движението, упражненията за добро утро, лимона кисел, пчелния прашец, закуската - претеглена и балансирана, разговор приятен, книга интересна... сякаш всичко е напразно. За момент погледнах към кутията с бонбони и се пляснах през ръцете. Да, точно. И припомних си, че това е най-лесния път надолу, към това, което не желая.
А аз искам... желанията мои други са.
Средата на деня е. Не се предавам и да се опитвам ще продължавам. Да се победя... днес...
Усещам, даже бавно мисля. Но ще го измисля, знам и искам...
Денят е предстоящ - така е по-добре да мисля.

.

добрите намерения

2011-01-08T10:06:00.002+02:00

С намерения добри, разбира се, започнах Новата година.
Все още чиста и неопетнена е от оправдания на съвестта, излишни.
И не трая да се самопоздравя за победи мънички над мен и моя мързел, дето ми все ми идва непоканен.
Като начало, най-доволна съм, че в утро ранно си започвам дните. Както ми се каза - дните са на ранобудните... И се чувствам по-добре, когато свърша си по график нареденото. Не ми пречи, че спят си другите, даже ми е по-добре.
Сега се уча да си лягам рано, знам ще ми хареса. Даже и успявам, макар и с малки стъпки. Но пък по-е важно, че стъпките са в посоката, която аз си искам.
Сезона на лимоните за мен си го създавам. И всяка сутрин със сока му започвам. В чаша с топла вода, киселият сок ме освежава и ми дава тонус. Спомням си, във времена далечни, и капка не опитвах, толкова ми беше кисело. Но пък днес, с водичка май си го обичам. До къде може да се промени човек? Всъщност май и много повече от лимон, промяна може да постигне.
Добрите намерения... цял извор са за мен сега. Защото знам - здравето е незаменимо. Оценяваме го когато е далече. И нека да използвам аз ума си и направя важното за себе си, преди да съм загубила дара ценен, даден ми с живота. Мисля си и оценявам начина си на живот. Не е перфектен, нито най- за пример. Но като гледам покрай мен, не мога да не се похваля, че все пак навреме нещо осъзнала съм. И макар да не съм редовна в изпълнения на намеренията, това, което правя в дните на ентусиазъм ми е било от полза. Питам се, обаче, защо не мога да направя добрите намерения ежедневие мое... И отговори си намирам, които с оправдания граничат. Но на кого се оправдавам? Нима е нужно?
Опитвам се да се приема, човек съм като всички и грешките са неизбежни. Но самоукори и самоомраза никак не помагат. И знам го, и пак понякога го правя. Искам таз година да успея да се повече приема. Знам си, пак ще имам дни на ентусиазъм и много ще си се харесвам. Ще имам дни на самосъжаления и оправдания пред себе си. Искам вторите все по-малко да са. Освен да си го припомням по-често, друго не остава.
А днес, както беше вчера и във всичките ми дни от таз година, утрото си го започнах както ми харесва - с намеренията ми добри, които си изпълних...
Имам си мотив... и много силен е за мен. Искам да си го запазя... и да си припомням, че смисълът един е - здравето да е със нас...
С усмивка пак поемам аз напред и не забравям за намеренията ми добри, които съм решена днес и утре, и всеки ден да отстоявам...

.

малка стъпка

2010-12-26T05:08:00.000+02:00

.
Едва ли е кой знае какво постижение, но пък за мен се оказва важно. Доказах си, че мога да владея аз апетита си, че мога да отказвам това, от което нямам нужда.
Признавам си, че по празници това ми се удаваше трудно. Явно е било трудно, защото сега без особени усилия на волята всичко е "под контрол". Разбира се има разнообразие и изобилие от ядене. Има доста десерти и сладкиши. Но този път не съм техен унищожител :) Разбира се, че си опитах от баклавата, от тиквеника. Вчера си хапнах и локумки. И се поздравих, че парченце-две са ми достатъчни.
Не е кой знае какво постижение, но... аз си заслужавам самопохвалата ;)
Е, те празниците, не са свършили, но вече знам - не са страшни и аз мога да се владея.
Мандарините и ябълките са чудесни плодове за занимавка край камината ;)
Хе, сетих се и още нещо - вече два дена край мен има оплакващи се, че им е тежко, че са преяли, и пак сядат на масата или с паничка ядки се наместват пред телевизора... А аз се усмихвам и с лекота подминавам такива моменти. Чаша чай се оказа чудесна компания за мен, докато другите се измъчваха с някакви фъстъци ;) :)
Дори съм ранобудна... май прекалено... какво пък, ще имам по-дълъг и динамичен ден ;)
Я, да си застеля одеало на пода и да видим как ще се пораздвижа...
Добро утро!

.

в очакване

2010-12-25T00:58:00.000+02:00

.
В очакване на чудесата по Коледа, приседнала до горящия Бъдник в камината, мислих и премислях коледните си желания. Не всички изрекох на глас. Някои си пожелах в мислите и чак сега, останала сама, осмелих се да облека в думи, прошепнати в тишината.
Покрай празниците и заради демотивацията в последно време, не отделях достатъчно време за себе си, за движение, за хубавите ми навици... Сега си давам сметка, че колкото и лесно да изглежда да си създаде човек позитивни навици, то още по-лесно се оказва, да ги загуби.
Надявам се да не съм ги загубила безвъзвратно и да ми е необходимо по-малко време, за да си ги "припомня" отново. След като тази вечер си взех един лист и молив и си написах какво искам, смятам, че скоро се връщам още по-мотивирана и устремена към успеха си, по пътя към целта ми.
И макар празниците да не са свършили, не искам да чакам нито ден, нито час, нито миг. Не искам да чакам нито нова година, нито първо число на месеца, нито понеделник, нито утре!
И затова сега, преди 10 минути, аз направих един лек комплекс от четири-пет упражнения, нищо, че часът е след полунощ. Почувствах се отново силна и можеща.
Нека има чудеса по Коледа! Искам ги! Но пък има и "чудеса", които ги мога... да ги направя...

.

кортикостероиди - една голяма гадост

2010-11-22T16:15:00.004+02:00

В днешния век на информираност, доста информация може да се намери. Ето какво намерих днес в нета:

Вторично затлъстяване. Среща се при:
- хиперглюкокортицизъм;
- хипотиреоидизъм;
- псевдохипопаратиреоидизъм;
- хиперинсулинизъм;
- диабет;
- поликистоза на яйчниците;
- хипогонадизъм;
- хипофизни аденоми – хромофобни, базофилни;
- медикаменти – кортикостероиди, антидепресанти;
- депресия;
- менопауза;
- бременност.

Та, ей това подчертаното с червено... - кортикостероиди - то е нещото, което по особено ясен начин усетих. Усетих на себе си.
Някой ще каже - не е възможно от някакъв си спрей за нос, да се получи. Не знам... но е факт. Лекарят, на който в момента имам доверие, ми каза, че по принцип е възможно, но не би трябвало да е основната причината за процеса. И все пак всеки е различен. Затова моите съмнения остават. Още повече, че нямам никакви други обяснения за случилото се.
Лекарството, което лекар ми изписа заради някаква си алергия, започнах да прилагам преди два месеца. За месец... Само седмица след началото се зачудих какво става с кантара ми. Бях готова да го хвърля. Точно тогава всичко, което си бях създала като хубави навици от лятото, си изпълнявах и то доста стриктно. А кантарът... дори не стои на едно място, а хукна нагоре... Вече се успокои и си седи там, където бях в началото на лятото.
Не знам какво да правя, какво да мисля. По едно време зарязах всичко, което правех. След няколко дена се върнах и сега, въпреки, че не отчитам никакъв резултат, продължавам да се придържам към начина си на живот, в който има място за хубавите ми навици.
В последно време осъзнах какво ми се случи. Преди се чувствах в една емоционална дупка без да разбирам какво и откъде ми дойде. Не, че сега знам кой знае какво, но поне спрях да се обвинявам за нещо, за което знаех, че не съм аз сгрешила.
А сега не знам накъде. Лутам се в търсенията си, но не искам да се отказвам от това, в което съм убедена, че е добро за мен. Спрях да мисля кога ще подменя гардероба си с по-малки размери. Разбира се, че искам да е скоро, много скоро.
Миналия ден бях на профилактичен преглед на ехограф. Чух и видях само най-хубави неща. Това ми дава и някакъв мотив да вървя напред по същия път. И вече ще си подбирам по-добре лекарите.
Вероятно тези съставки в лекарствата са жизненоважни за някой, далече съм от мисълта да отричам всичко. Само споделих един мой опит, за съжаление доста емоционално изтощаващ ме.

Оставам си оптимист. И продължавам да си търся пътя...

.

всеки ден е добър

2010-11-17T10:27:00.003+02:00

Една будистка поговорка казва: "всеки ден е добър".
Това е пример за позитивна житейска нагласа и на мен ми харесва.
Ако мислим и действаме негативно, ако сме в лошо настроение, унили, изпълнени със съмнения, потокът на нашата енергия ще бъде в същия тон и ще влияе на състоянието ни. Ако сме радостни, ведри, уверени, спокойни, силата протичаща през нас е позитивна.
Може би когато осъзнаем потоците от енергия, тогава сме намерили ключът към пълноценен живот. С помощта на мислите можем да променим отрицателните емоции в положителни. Оказва се, че само от нас зависи дали ще сме унили и отчаяни или ведри и спокойни ще вървим в дните си.
От всеки ден да извлечем най-доброто!

.

психология и отслабване

2010-11-15T11:42:00.001+02:00

Отклоненията в теглото често са резултат от психологически фактори.
Понякога по навик или от изобилието на храната, в нея се търси удовлетворение на потребности различни от глад. Мнозина се лишават от нея, за да се чувстват господари на съдбата си.
Така се губи връзката с естествения ритъм на живот и действителните потребности.
Много от нас са наясно кое е добро за здравето, но не използват знанията си за да живеят здравословно. Дали ще изберем пътя на здравето се определя предимно от начина, по който се справяме с емоциите и стреса.
Повтарящи се мисли и емоции водят до стойка и дишане, които се затвърждават във времето. Нездравословната стойка вреди на тялото и ума.
Йога дава възможности за постигане на поза, която е удобна, устойчива и вдъхва увереност. Възможността да се въздейства на физическата кондиция е доста вдъхновяващо. Вдъхва увереност в собствените способности за преодоляване с лекота на превратностите на живота. Концентрацията на ума и тялото при позите и медитациите в йога води до постигане на дълбок и траен вътрешен мир. Спокойното и пълноценно дишане върви за ръка с уравновесеното умствено и емоционално състояние.
Когато сме вдъхновени или влюбени, това се отразява на физиката и на психиката. Това състояние на вдъхновение или любов води до добро здраве и мотивира, като събужда грижовно отношение към себе си и околните.
Всеки може да даде нещо на себе си, така, че животът да се изпълни със смисъл. Да се съсредоточи върху нащата, които сам си е избрал, да насочи преоткрите си жизненост и енергичност.
В йога любовта и вдъхновението се разглеждат като порти към здравето и духовното осъзнаване и израстване. Техниките в йога отварят тялото, пречистват ума и предоставят начин за всекидневно осъществяване на хармония с духа ни. Може да се разглежда йога като прозорец към пълноценно съществуване, изпълнено със сияйна бодрост.
Постигайки резултати се добива повече увереност, а това засилва обичта към живота.
Идеалната фигура и тегло не са крайна цел. Те са ключът към онази жизненост, която помага да се води по-удовлетворяващ, пълен и енергичен живот по пътя към мечтите, които ни вдъхновяват.
.