Да, да, да...
Рефлексотерапията за втори път ме спаси от главоболие.
Много съм въодушевена от този факт.
Сигурна съм, че рефлескотерапията е един от силните методи за противодействие на стреса и напрежението от дните ни.
Лесна е за приложение и с изключително бързо действие.
Това е метод, който помага на организма да активизира вътрешните си сили и възможности.
Вече го използвам успешно, няколко пъти, върху себе си.
Рефлескотерапията е идеална за лекуване и предотвратяване на проблемите, възникващи от стреса. Тя влияе не само на физическото състояние, но и води до цялостен релакс. Това е един холистичен метод, който разглежда тялото като единна цялост, а не влияе само на локалния симптом.
Тази безопасна терапия въздейства, чрез упражняване на натиск върху определени рефлексни точки и зони по стъпалата и дланите. Рефлексотерапията може да бъде прилагана и с други терапии - ароматерапия, масаж, рейки, шиацу, акупунктура, йога, хомеопатия, фитотерапия...
Освен това е удобен метод. Може да се прилага на друг, но може да се прилага и на самия себе си. Необходимо е съвсем малко време, понякога само две-три минутки. Точно, както днес си помогнах :)
Разбира се, когато се прави от специалист, ползите ще са по-изявени, но и всеки би могъл да го направи за себе си. Попаднах наскоро на чудесната книга "Рефлексотерапия" на Ан Гиландърс. Има прекрасни обяснения с подробности и... много картинки. /обичам книжки с картинки ;)/
Какво пък? Като можем, защо да не си помогнем сами?
.
сряда, 24 август 2011 г.
вторник, 16 август 2011 г.
усмивка в утрото
За петнадесет дена, кантарът отчита минус 1200 грама...
Чудесна сутрешна изненада!
Изненада си беше, защото ми се струваше, че съм в застой.
Не е като миналия месец, но... по-важна е посоката :):):)
А и усещането, че ми е леко...
Ха, да си призная ;) сутринта си преместих копчето на панталона на три сантиметра по-навътре, че иначе ще го загубя някъде :):):)
Позволих си да си помечтая, как скоро ще се отърва от този панталон... и ще си подновя зимния гардероб ;)... и ми стана хубавоооо...
Мдаааммм... ей, такива са ми мислите в днешния доста топличък августовски ден. Август е, нормално е :)
Чудесна сутрешна изненада!
Изненада си беше, защото ми се струваше, че съм в застой.
Не е като миналия месец, но... по-важна е посоката :):):)
А и усещането, че ми е леко...
Ха, да си призная ;) сутринта си преместих копчето на панталона на три сантиметра по-навътре, че иначе ще го загубя някъде :):):)
Позволих си да си помечтая, как скоро ще се отърва от този панталон... и ще си подновя зимния гардероб ;)... и ми стана хубавоооо...
Мдаааммм... ей, такива са ми мислите в днешния доста топличък августовски ден. Август е, нормално е :)
събота, 13 август 2011 г.
поздравления
Поздравления Aquawoman!
Много си права, само диета не става. Без движение... няма така желаните резултати.
Споменах, че нямам възможност да се радвам на компанията на велосипеда си. Струва ми се, че това вече ми се отразява. Въпреки правилното ми хранене, съобразено с вега теста и с принципите на Зоната, този месец може би няма да се похваля както предишния. Усещам, че ми липсва движението. Сутрешните упражнения, тибетските ритуали, вечерните упражнения... много са хубави, тонизиращи, но не са ми достатъчни. Но скоро ще се върна към обичайния режим и... няма да пропускам сутрин без разходката с велосипед.
Aquawoman, споделяш, че предстои по-сложната задача - да се задържи резултата. И аз мисля, че това е по-трудното. Но както казваш, усилията си заслужават... Сигурна съм, че ще успееш!
Вярвам, че и аз ще успея :) Важното е да не се отказвам...
А аз няма да се откажа, защото наистина си заслужават усилията, за да се чувствам лека и в хармония.
И да, истината е в храненето и в движението... И в позитивните настроения.
Да си ги търсим...
.
Много си права, само диета не става. Без движение... няма така желаните резултати.
Споменах, че нямам възможност да се радвам на компанията на велосипеда си. Струва ми се, че това вече ми се отразява. Въпреки правилното ми хранене, съобразено с вега теста и с принципите на Зоната, този месец може би няма да се похваля както предишния. Усещам, че ми липсва движението. Сутрешните упражнения, тибетските ритуали, вечерните упражнения... много са хубави, тонизиращи, но не са ми достатъчни. Но скоро ще се върна към обичайния режим и... няма да пропускам сутрин без разходката с велосипед.
Aquawoman, споделяш, че предстои по-сложната задача - да се задържи резултата. И аз мисля, че това е по-трудното. Но както казваш, усилията си заслужават... Сигурна съм, че ще успееш!
Вярвам, че и аз ще успея :) Важното е да не се отказвам...
А аз няма да се откажа, защото наистина си заслужават усилията, за да се чувствам лека и в хармония.
И да, истината е в храненето и в движението... И в позитивните настроения.
Да си ги търсим...
.
Етикети:
мисли разни,
мотивация
понеделник, 8 август 2011 г.
след седмица
След седмица... съм малко разочарована.
Кантарът ми е точен, нямам съмнения в него.
Но днес... днес показа застой при сутрешната контрола... За седмица... без минуси...
Стана ми даже криво.
И нещо странно се случва, вече втори понеделник. Сутрешното мерене е повече с 500 грама, от следобедното... Необяснимо ми е. Следобед показанията ми харесаха, но... защо е така...
Според принципите на Зоната, днес трябва да приема определени порции /блокове/. Определено не го правя. Причините са няколко. Вероятно не са основателни, но това са. Яденето ми се състои предимно от пресни зеленчуци или такива с голямо водно съдържание и дори сготвени, представляват доста голямо количество. Което веднага намаля от необходимите ми три порции на обед, на две или дори една и половина. Втората причина е топлото време, което предполага повече течности, в случая вода, а от там и липса на апетит. От средата на юли започнах да си записвам какво и колко хапвам през деня. Сега направих една справка. От необходимите ми девет порции за деня най-често съм приемала по шест, рядко по седем и още по рядко по седем и половина. Спомням си, че когато ми обясняваха принципите на Зоната, ми беше казано, че това количество трябва да се приема. Няма да е проблем ако някога е повече или по-малко, но това да не е много често. А ето, че при мен от месец е по-малко... Решение има. Само трябва да добавя още две порции. Това е само една кофичка кисело мляко.
Трябва да го направя, защото не искам да влизам в онази крайност, когато организмът ми ще започне да си складира... а той ще прави това, когато усети, че храната е намаляла. Значи няма да му давам повод :)
И още нещо. Този месец си хапвах диня и пъпеш без баланс. Може би пък е по-добре да ги балансирам и тях... тогава всичко ще е наред.
Знам, че само постоянството и упоритостта ми ще ме доведат до успеха.
Сигурна съм, че за всеки пътят е различен, дори целта да е една. Това се потвърди и последните дни, когато видях човек, който е отслабнал с разделно хранене над 30 килограма. Преди години видях друг, който също беше успял и после да ги задържи с разделното хранене. Историята познава и моя опит, напълно безрезултатен, въпреки, че имах мотив, желание и правех всичко както трябва.
Вече съм сигурна, че моят път минава през принципите на Зоната. Затова, се радвам, че имах възможност да направя и вега теста, който да ме улесни в избора ми на храни. Уверена съм, че трябва да продължавам по този път.
Знам, разбирам добре, че е невъзможно с първоначалното темпо да постигам резултатите. Съвсем в реда на нещата са дори и временни застои. Нормални са, защото организмът ми свиква с новото положение. Но волята ми и мотивацията ми ще преодолеят всички трудности по избрания от мен път.
След седмица... продължавам още по-мотивирана напред...
До следващата седмица...
.
Кантарът ми е точен, нямам съмнения в него.
Но днес... днес показа застой при сутрешната контрола... За седмица... без минуси...
Стана ми даже криво.
И нещо странно се случва, вече втори понеделник. Сутрешното мерене е повече с 500 грама, от следобедното... Необяснимо ми е. Следобед показанията ми харесаха, но... защо е така...
Според принципите на Зоната, днес трябва да приема определени порции /блокове/. Определено не го правя. Причините са няколко. Вероятно не са основателни, но това са. Яденето ми се състои предимно от пресни зеленчуци или такива с голямо водно съдържание и дори сготвени, представляват доста голямо количество. Което веднага намаля от необходимите ми три порции на обед, на две или дори една и половина. Втората причина е топлото време, което предполага повече течности, в случая вода, а от там и липса на апетит. От средата на юли започнах да си записвам какво и колко хапвам през деня. Сега направих една справка. От необходимите ми девет порции за деня най-често съм приемала по шест, рядко по седем и още по рядко по седем и половина. Спомням си, че когато ми обясняваха принципите на Зоната, ми беше казано, че това количество трябва да се приема. Няма да е проблем ако някога е повече или по-малко, но това да не е много често. А ето, че при мен от месец е по-малко... Решение има. Само трябва да добавя още две порции. Това е само една кофичка кисело мляко.
Трябва да го направя, защото не искам да влизам в онази крайност, когато организмът ми ще започне да си складира... а той ще прави това, когато усети, че храната е намаляла. Значи няма да му давам повод :)
И още нещо. Този месец си хапвах диня и пъпеш без баланс. Може би пък е по-добре да ги балансирам и тях... тогава всичко ще е наред.
Знам, че само постоянството и упоритостта ми ще ме доведат до успеха.
Сигурна съм, че за всеки пътят е различен, дори целта да е една. Това се потвърди и последните дни, когато видях човек, който е отслабнал с разделно хранене над 30 килограма. Преди години видях друг, който също беше успял и после да ги задържи с разделното хранене. Историята познава и моя опит, напълно безрезултатен, въпреки, че имах мотив, желание и правех всичко както трябва.
Вече съм сигурна, че моят път минава през принципите на Зоната. Затова, се радвам, че имах възможност да направя и вега теста, който да ме улесни в избора ми на храни. Уверена съм, че трябва да продължавам по този път.
Знам, разбирам добре, че е невъзможно с първоначалното темпо да постигам резултатите. Съвсем в реда на нещата са дори и временни застои. Нормални са, защото организмът ми свиква с новото положение. Но волята ми и мотивацията ми ще преодолеят всички трудности по избрания от мен път.
След седмица... продължавам още по-мотивирана напред...
До следващата седмица...
Етикети:
мисли разни,
мотивация,
отчет
четвъртък, 4 август 2011 г.
размисли за здравето
Когато преди години се срещнах с книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си", ме заинтригува нейното обяснение за произхода на болестите. Твърденията й са, че почти всички болести са резултат от непреодолени чувства, преживявания, силни емоции...
Признавам, че тогава останах резервирана. Е, имах си едно на ум, разбирах и си давах сметка, че много често това, което мислим и преживяваме се натрупва в нас. И както често си говорехме с един приятел, лекар, болестите ни са първо в ума.
Сега, след години, моята резервираност не е това, което беше. Мога да кажа, че я няма. Наскоро, търсейки нещо в библиотеката си, бях привлечена пак от тази книга и си я взех. Прегледах тук-там, прочетох малко...
Вчера имах възможност да се убедя в точността на думите от книгата, да усетя, колко е права в твърденията си Луиз Хей. Имах, меко казано, ужасен ден. В края на деня усетих много силна болка в областта на бъбреците. От двете страни, като срязване, като тежест... Никога не съм имала такива болки. Нямам никаква причина за такива болки... Преди около месец лекаря ми пусна изследване с профилактична цел. Повече от идеални резултати по всички показатели.
Късно вечерта се поуспокоих, а тази сутрин се събудих със съвсем слаба сянка от болезненост. Докато се обличах, погледа ми попадна на книгата "Излекувай живота си"... Взех я. Отворих на бъбреци... А там пише: вероятна причина - критичност, разочарование, неуспех, срам. Реакции като на малко дете...
Не можех да повярвам на това, което четях... До последната буква описва вчерашните ми емоции... Нямам какво да добавя повече... Колкото съм изумена, толкова и... не намирам думата, за да опиша какво усетих. Но в същото време осъзнах, колко истина има.
Такива мисли ми се въртят сега...
Отдавна съм убедена, че здравето не е да изпиеш хапче, когато нещо боли. Здравето е отговорност всеки ден. А колко безотговорно се отнасям понякога... Едно чувство, една мисъл, загнездила се в съзнанието, са в състояние както да ме разболеят, така и да ме излекуват. Неосъзнавайки и махайки с ръка, че е несериозно, колко ли болести можем да си доведем с мислите и чувствата, които всеки ден прибираме в себе си...
Здравето е отговорност... Питам се, има ли момент, в който осъзнаването на този факт да е закъсняло. И си отговарям, че може да е късно, но никога не е толкова късно, че да не може да се направи нещо. Сигурна съм, че винаги, по всяко време, в което човек е жив, той може да търси своя път към здравето. И винаги е по-добре отколкото ако само очаква и бездейства.
Дори и примери имам, но това ще е друга тема.
Сега трябва да успея да преодолея вчерашните си емоции. Разбира се, корените им не са от вчера, а някъде там назад... Но знам, не е късно!
.
Признавам, че тогава останах резервирана. Е, имах си едно на ум, разбирах и си давах сметка, че много често това, което мислим и преживяваме се натрупва в нас. И както често си говорехме с един приятел, лекар, болестите ни са първо в ума.
Сега, след години, моята резервираност не е това, което беше. Мога да кажа, че я няма. Наскоро, търсейки нещо в библиотеката си, бях привлечена пак от тази книга и си я взех. Прегледах тук-там, прочетох малко...
Вчера имах възможност да се убедя в точността на думите от книгата, да усетя, колко е права в твърденията си Луиз Хей. Имах, меко казано, ужасен ден. В края на деня усетих много силна болка в областта на бъбреците. От двете страни, като срязване, като тежест... Никога не съм имала такива болки. Нямам никаква причина за такива болки... Преди около месец лекаря ми пусна изследване с профилактична цел. Повече от идеални резултати по всички показатели.
Късно вечерта се поуспокоих, а тази сутрин се събудих със съвсем слаба сянка от болезненост. Докато се обличах, погледа ми попадна на книгата "Излекувай живота си"... Взех я. Отворих на бъбреци... А там пише: вероятна причина - критичност, разочарование, неуспех, срам. Реакции като на малко дете...
Не можех да повярвам на това, което четях... До последната буква описва вчерашните ми емоции... Нямам какво да добавя повече... Колкото съм изумена, толкова и... не намирам думата, за да опиша какво усетих. Но в същото време осъзнах, колко истина има.
Такива мисли ми се въртят сега...
Отдавна съм убедена, че здравето не е да изпиеш хапче, когато нещо боли. Здравето е отговорност всеки ден. А колко безотговорно се отнасям понякога... Едно чувство, една мисъл, загнездила се в съзнанието, са в състояние както да ме разболеят, така и да ме излекуват. Неосъзнавайки и махайки с ръка, че е несериозно, колко ли болести можем да си доведем с мислите и чувствата, които всеки ден прибираме в себе си...
Здравето е отговорност... Питам се, има ли момент, в който осъзнаването на този факт да е закъсняло. И си отговарям, че може да е късно, но никога не е толкова късно, че да не може да се направи нещо. Сигурна съм, че винаги, по всяко време, в което човек е жив, той може да търси своя път към здравето. И винаги е по-добре отколкото ако само очаква и бездейства.
Дори и примери имам, но това ще е друга тема.
Сега трябва да успея да преодолея вчерашните си емоции. Разбира се, корените им не са от вчера, а някъде там назад... Но знам, не е късно!
.
Етикети:
за здравето,
Луиз Хей,
мисли разни,
силата на мислите
вторник, 2 август 2011 г.
месечен отчет
И така... месечният отчет е готов от вчера :)
Малко "отлежава" поради наситените емоции на вчерашния ден.
Днес нещата са спокойни и по-подходящи за дълги и предълги равносметки.
И така... един месец - пет килограма по-малко!
А сега някои дреболии: колана на дънките ми вече е на последната дупка, която никога не е била използвана. Освен това, съвсем скоро ще имам нужда от друга :) Я, по-добре да е нов колан.
Дрехи, които поизпълвах ;) вече откровено ми висят :)
Съвсем скоро ще се наложи смяна на гардероба... Как го чакам този момент :) Ще се получи идеално - няма да търся есенните си дрехи от миналата година. Направо ще си избера нови :):) хахах, заприличвам на шопинг-маниачка...
Така ми е весело... А пък колко ми е леко...
В едно нещо съм сигурна. Няма да спра по средата на пътя. Защо не съм го направила до сега ли? Ако започна да обяснявам ще навляза в едни други времена, ще излязат самообвинения и напразни оправдания... всичко това е излишно. То е минало, там назад е.
По-важното е, че днес съм доволна и усмихната, и да не забравя да си го повтарям - толкова лека. Ще бъда и по-...
Радвам се, че имам мотива, че имам възможността да го правя. Преодолях доста дълъг застой, вероятно няма да е единствен, но вече не ме плаши това и няма да мисля от сега за него. Ако някога се случи, ок, ще се справя пак :) А сега предпочитам да мисля за резултата, за усещанията си... Усещанията за лекота... /повтарям ли се ;)/
Нека кажа и още нещо. Оказа се лесно. Независимо, че готвя по две-три манджи за цялата челяд, а тя летните месеци е големичка ;), според желания и предпочитания, за мен не е проблем след това да си приготвя нещо балансирано според принципите на Зоната с продуктите, които са ми разрешени според вега теста. Обичам да експериментирам и сега имам такава възможност. Това ми носи и други емоции, на особено удовлетворение от творчеството край печката.
Ама не си мислете, че само в кухнята стоя. То не е за мен това еднообразие. Пък и резултати не се постигат само с храненето.
Да, вярно е, че в момента физически не се натоварвам достатъчно. Липсва ми велосипеда, но още месец няма да имаме възможност да се радваме на компанията си с него. Затова пък, този месец пропуснах само една сутрин без тибетските ритуали. Това са чудесни упражнения, които /сигурно е, че се повтарям, но не мога да не го кажа пак/ ми носят много, невероятно много енергия. Упражненията, които правя за пораздвижване на около всеки час през деня. Ето тук също разнообразявам и съчетавам.
Тези упражнения, не са достатъчни, знам, но със сигурност ми помагат. А това е по-важното. Вероятно резултатът от месечния отчет се дължи предимно на храненето, но и упражненията имат своя благоприятен ефект. Ще кажа тихичко нещо, което забелязах в огледалото. Кожата на тялото ми е по-стегната. :) това си е чудесно, нали? Не казах нищо за метъра. Той също не е за подценяване. Няма да цитирам точни стойности, а само една мярка ще кажа - талията е минус шест сантиметра!!! То, друг въпрос е до колко е уместно да се нарича талия, но все пак... там й е мястото, дето меря :):):) Ама... и вече си личи, че е... ;)
Стига толкова съм дърдорила. Стана време за малко коремни преси. Но, я, да се попохваля още. Много по-лесно ги правя и по много повече. Но числа ще има друг път ;)
Отивам за коремните упражнения, после за чаша вода... поне два до три литра на ден не забравям :)
.
Малко "отлежава" поради наситените емоции на вчерашния ден.
Днес нещата са спокойни и по-подходящи за дълги и предълги равносметки.
И така... един месец - пет килограма по-малко!
А сега някои дреболии: колана на дънките ми вече е на последната дупка, която никога не е била използвана. Освен това, съвсем скоро ще имам нужда от друга :) Я, по-добре да е нов колан.
Дрехи, които поизпълвах ;) вече откровено ми висят :)
Съвсем скоро ще се наложи смяна на гардероба... Как го чакам този момент :) Ще се получи идеално - няма да търся есенните си дрехи от миналата година. Направо ще си избера нови :):) хахах, заприличвам на шопинг-маниачка...
Така ми е весело... А пък колко ми е леко...
В едно нещо съм сигурна. Няма да спра по средата на пътя. Защо не съм го направила до сега ли? Ако започна да обяснявам ще навляза в едни други времена, ще излязат самообвинения и напразни оправдания... всичко това е излишно. То е минало, там назад е.
По-важното е, че днес съм доволна и усмихната, и да не забравя да си го повтарям - толкова лека. Ще бъда и по-...
Радвам се, че имам мотива, че имам възможността да го правя. Преодолях доста дълъг застой, вероятно няма да е единствен, но вече не ме плаши това и няма да мисля от сега за него. Ако някога се случи, ок, ще се справя пак :) А сега предпочитам да мисля за резултата, за усещанията си... Усещанията за лекота... /повтарям ли се ;)/
Нека кажа и още нещо. Оказа се лесно. Независимо, че готвя по две-три манджи за цялата челяд, а тя летните месеци е големичка ;), според желания и предпочитания, за мен не е проблем след това да си приготвя нещо балансирано според принципите на Зоната с продуктите, които са ми разрешени според вега теста. Обичам да експериментирам и сега имам такава възможност. Това ми носи и други емоции, на особено удовлетворение от творчеството край печката.
Ама не си мислете, че само в кухнята стоя. То не е за мен това еднообразие. Пък и резултати не се постигат само с храненето.
Да, вярно е, че в момента физически не се натоварвам достатъчно. Липсва ми велосипеда, но още месец няма да имаме възможност да се радваме на компанията си с него. Затова пък, този месец пропуснах само една сутрин без тибетските ритуали. Това са чудесни упражнения, които /сигурно е, че се повтарям, но не мога да не го кажа пак/ ми носят много, невероятно много енергия. Упражненията, които правя за пораздвижване на около всеки час през деня. Ето тук също разнообразявам и съчетавам.
Тези упражнения, не са достатъчни, знам, но със сигурност ми помагат. А това е по-важното. Вероятно резултатът от месечния отчет се дължи предимно на храненето, но и упражненията имат своя благоприятен ефект. Ще кажа тихичко нещо, което забелязах в огледалото. Кожата на тялото ми е по-стегната. :) това си е чудесно, нали? Не казах нищо за метъра. Той също не е за подценяване. Няма да цитирам точни стойности, а само една мярка ще кажа - талията е минус шест сантиметра!!! То, друг въпрос е до колко е уместно да се нарича талия, но все пак... там й е мястото, дето меря :):):) Ама... и вече си личи, че е... ;)
Стига толкова съм дърдорила. Стана време за малко коремни преси. Но, я, да се попохваля още. Много по-лесно ги правя и по много повече. Но числа ще има друг път ;)
Отивам за коремните упражнения, после за чаша вода... поне два до три литра на ден не забравям :)
.
Абонамент за:
Публикации (Atom)