Мисля си някои неща...
Не откривам топлата вода.
Та... вчера сядам да обядвам и си давам сметка, че бързам. Осъзнах, че бързам, сякаш някой ме гони. Разбира се, че не веднъж съм чела, колко е важно хапката да се дъвче дълго. Препоръки да се дъвче по тридесет и два пъти, колкото зъби имаме. Къде е логиката не знам, само споменавам факти. Препоръки и за четиридесет пъти... Е, това не знам откъде е. Не на последно място се сещам, че йогите препоръчват храната да се пие, а течностите да се дъвчат...
Смисълът да се обръща такова внимание на дъвченето на храната е безспорен. И не на последно място това отнема време. А точно от време има нужда сивото вещество. Докато стигнат сигналите от стомаха до главата, че му стига тази храна, а после и обратната връзка от горе надолу да се спре с поемането на храна... някои са измерили, че са необходими двадесет минути.
След толкова мисли и размисли по темата се спрях. Оставих си вилицата. Всъщност и препоръка да се оставят приборите между отделните хапки също съм срещала. Не отричам зрънцето смисъл и в това. Започнах да броя /на ум, разбира се ;)/... Само десет пъти! С усилие!
Това беше много голяма изненада дори за мен. При следващата хапка приложих повече усилие. Преброих до осемнадесет. А после до двадесет и седем. Ехе... това си е геройство - тридесет и четири пъти! Вярно, усилие си е. Но ми беше забавно и определено съм доволна.
Приложих го и на вечеря. Успешно!
Та... сега си мисля, че не е трудно. Един навик, който очаква да ми стане мой положителен навик ;)
От два-три дена ми е някак... ентусиазирано и особено леко.
Хайде и днес ще е така, искам го ;)
А пък и мирише на пролет...
.
вторник, 28 февруари 2012 г.
понеделник, 27 февруари 2012 г.
пролет иде
Пролет иде...
И настроенията са пролетни.
И намеренията.
И действията.
И усмивките, дори.
А аз най-сетне си направих дългоочаквания вегатест. Резултатите са и очаквани и логични. Има промени. Има и изненади. Като се замисля, съвсем са си в реда на нещата.
Сега вече със засилен мотив продължавам. Резултатите ще са актуални поне 5-6 месеца и няма да се питам - греша ли.
А и уханието на пролет е също плюс за мотивацията. Въпреки днешните снежни парцали, които отиващия си февруари се опитва цял ден да изтупа от зимния си чувал, навън ухае на пролет...
Пролетта идва и с желанието за движение. Това ми харесва...
.
И настроенията са пролетни.
И намеренията.
И действията.
И усмивките, дори.
А аз най-сетне си направих дългоочаквания вегатест. Резултатите са и очаквани и логични. Има промени. Има и изненади. Като се замисля, съвсем са си в реда на нещата.
Сега вече със засилен мотив продължавам. Резултатите ще са актуални поне 5-6 месеца и няма да се питам - греша ли.
А и уханието на пролет е също плюс за мотивацията. Въпреки днешните снежни парцали, които отиващия си февруари се опитва цял ден да изтупа от зимния си чувал, навън ухае на пролет...
Пролетта идва и с желанието за движение. Това ми харесва...
Етикети:
ежедневни,
за здравето
събота, 11 февруари 2012 г.
нова книга
Енциклопедията на акад. Андрей Левшинов - "Оздравителни системи от изтока и запада" си заслужава. Има събрана много информация поднесена по добър начин. Може да служи и за справочник. Откривам доста полезна и интересна информация за мен.
По това време чай и книга е добро занимание...
.
По това време чай и книга е добро занимание...
.
Етикети:
за здравето
неделя, 5 февруари 2012 г.
бяло е
Белотата на мушкатото е топла. Летен спомен...
А бялото, което виждам през прозореца си, е студено. Много студено. Това ме привлича към дивана :(
Полезното в днешния ми ден бяха тибетските упражнения и двата литра чай, които ми бе приятно да изпия и да се насладя на топлината им.
Реших да пия поне по два зелени чая. И един черен. Без кафе. То не, че съм зависима от него. Едно - две кафета в седмицата не е прекалено, но защо пък да не ги намаля, като нямам жизнена необходимост.
Днес наред с черния и зелените чайове изпих и няколко плодови и билкови. През следващата седмица ще попрегледам малко билкови книги и ще си набавя разни билки. Обичам да смесвам и се наслаждавам на ароматите на тревите.
Сега е ред на една чашка чай за лека нощ. Много хубава комбинация с мента, маточина, хмел...
Лека нощ...
.
А бялото, което виждам през прозореца си, е студено. Много студено. Това ме привлича към дивана :(
Полезното в днешния ми ден бяха тибетските упражнения и двата литра чай, които ми бе приятно да изпия и да се насладя на топлината им.
Реших да пия поне по два зелени чая. И един черен. Без кафе. То не, че съм зависима от него. Едно - две кафета в седмицата не е прекалено, но защо пък да не ги намаля, като нямам жизнена необходимост.
Днес наред с черния и зелените чайове изпих и няколко плодови и билкови. През следващата седмица ще попрегледам малко билкови книги и ще си набавя разни билки. Обичам да смесвам и се наслаждавам на ароматите на тревите.
Сега е ред на една чашка чай за лека нощ. Много хубава комбинация с мента, маточина, хмел...
Лека нощ...
.
Абонамент за:
Публикации (Atom)