на алеята

Сутрин на алеята е вълшебно. Вече ми е по-лесно да ставам с изгрева.
Днес изгрев нямаше, беше облачно и неприлично, за началото на март, топло и силен южен вятър.
Мотивацията, да се движа и желанието ми да използвам хубавите сутрини, бързо ме изведоха с велосипеда. Днес направих повече километри, беше толкова пристрастяващо усещането, че ако нямах други задачи, не се знае колко щях да си обикалям.
Все още храстите са сиви, но тук-там вече се развиват зелени и цветни пъпки, които създават радост за погледа, който се забавлява да търси зараждащия се нов живот в природата.
През цялото време с мен бе усещането, че има пеещи птички на всяко дърво и всеки храст.  На толкова многогласен сутрешен концерт май не съм присъствала. Усещането е, че тази сутрин край алеята се е концентрирал целия жив свят. Сред храстите видях, че е започнал да се показва на места срамежлив синчец. Няколко дрянови храста бяха разпукали единични цветни пъпки. Топлият вятър, обичайно се случва през април и носи красивото име Развигор, днес беше в стихията си. И съвсем оправдава името си. 
В следобедно време се разходих пеша по алеята. Все едно не съм стъпвала поне седмица... Изненадата ми е неописуема. Дряновите храсти са в жълта премяна. Синчецът, вече не така срамежливо, се е разположил по полянките и заедно с лисичите опашки са изтъкали цветен килим за часове. Още по-голяма изненада бяха нацъфтелите горски циклами - изобилие, което не съм виждала до сега за толкова много години. Свирчовината  смело разтваря зеленината си. Джанките са нетърпеливи и с бели премени се кичат. А уханният жасмин не се притеснява и уханието  му се разнася с омая сладка.
Пролет неповторима!
Влиянието се усеща и от физиката, и от психиката.
Заслужаваше си всяка крачка сред природата!
Те, това е ХАРМОНИЯ!
АЗ съм ХАРМОНИЯ! 


.

някакво - никакво

Такова ми е... някакво - никакво...
Написаното в последното ми идване насам е актуално и днес...
Във времето от май до средата на септември слушах сърцето си и правих това, което ме прави щастлива. Но... винаги има по едно такова "но"... В последните седмици загубих мотивация и ентусиазъм и сега... Сега отново съм на кръстопътя.
Този път, кръстопътят ми е познат.
Хубавото е, че си имам компания по пътя. Освен това, от мен зависи успешността на предвижване. Компанията ми е послушна и ми се доверява безрезервно /макар и леко учудващо, но е факт/.
Идеи имам много, все изпитани и успешни са. Въпрос на време е да си намерят място в ежедневието ни. Лесно е да се превърнат в навици, които с малко мотивация да се поддържат активни. И това е изпитано и работи.
И така... всичко, което ми трябва го знам, мога и... Единственото, което е необходимо, което искам, е да го приложа без условности и колебания.
В последните два дни успях да погледна и анализирам ситуацията, смятам, че съвсем обективно.
Защо съм тук?...
Защото го поисках, защото ми помага за дълготрайността на мотивацията ми. Защото музата за промяна /връщане към същността ми/ днес се събуди и има нужда от подкрепа.
И така... Успех на мен и компанията ми! :) :) :)
Знам, мога и искам! Следователно - ще успея!

.

сутрешни настроения

Пролетните сутрини са... вълшебни...
Вече по-лесно е събуждането сутрин. Има повече мотиви за динамично начало на деня.
Песните на птици всяка сутрин са различни и подканящи за смислени дела.
Първото и най-смислено нещо за деня ми е да направя нещо хубаво и полезно за мен самата. Хубаво е, защото ми харесва, а е полезно, защото само ползи си намирам след него. Няма нищо по-хубаво от нещо, за което е положено някакво усилие. Усилие, което носи умора и удовлетворение, което пък ми подарява усмивка за целия ми ден.
С усмивка е толкова лесно да преминеш през всеки ден, независимо какво ще ти поднесат хората, които неизбежно срещаш в деня.
Усмихнат ден!
Честита Пролет! 

.

пролет съм

За пръв път успявам с малки крачки да вървя към целите си.
До сега все съм искала всичко и веднага. Да, започвала съм с малки крачки, но толкова много, че... твърде бързо ми се е изчерпвала мотивацията.
Този път, не без помощ ;) , успявам да си подредя крачките и наистина са малки и по малко. Малки - не означава незначителни. Те са малки, но са постоянни. А това е нещото, което ми е липсвало - постоянство.
Защото ентусиазъм си имам понякога и предостатъчно. И точно той, ентусиазмът, ми е изигравал лош номер.
Да, дойдох тук, за да си се хваля. ;) 'Щото мястото е мое ;)
Да, пролетта е мой сезон. Събуждам се... разцъфтявам... Като природата навън...
Разходките с велосипед са нещо незаменимо, неповтарящо се. Винаги различни, винаги зареждащи. Пролетта с часове променя алеята. Всеки ден цветовете са различни, по-изобилни. С всеки ден зеленото, първо плахо, а вече неудържимо превзема погледа. Уханията се променят с часове. Сутрин свежест, вечер натежала зрялост.
Наситен аромат на цъфнали джанки, премесен с аромат на бързащи треви - това е тазвечерния букет. И скоро сняг ще завали... от джанковите венчелистчета...
Сутрешното кардио на терасата е истинско събуждане на всички сетива и зареждане за целия ми ден. Пред погледа ми гората се разлиства и разцъфтява с часове. Не, не преувеличавам. Птичият хор е най-хармоничното начало за слуха ми. Всяка глътка поет въздух ме зарежда с енергия и настроения за велики дела ;). Е, поне необходимите за ежедневието ми. И за още нещо, което прави дните ми различни и смислени!
Сега съм пролет...
И си се харесвам... Защото това съм си аз. Най-истинска, най-цяла, най-... А бе, най- съм ;)


.

ранно утро

Ето ме в едно доста ранно утро.
В чашата ми има нещо топло, което се надявам да възпре нахални вирусни нашественици. Пия го на малки глътки, с усещането, че точно това е най-доброто, което мога да направя за себе си в този момент. Наслаждавам се на топлината, на леката стипчивина и... съм се отдала на музата ми, която напира да пиша. /То друга тема какво ще напиша ;)/
Та, събудих се в неприлично ранен час /неприличен е за мен, поне за сега/. Миналата нощ, по чудо сякаш спала съм повече от препоръчваните осем часа.Месеци не ми се бе случвало. Затова пък тази нощ, нещо като за баланс, часовете ми за сън са малко повече от пет. И тъй като е имало нощи и с по-малко, сега приемам това, като нещо доста прилично. Разбира се, не скочих, щом отворих си очите в час среднощен. Опити направих да остана в прегръдките на Сънчо, но... той ми даде ясно да разбера, че толкова е за тази нощ. Имах два избора - да стана и да продължа да се въртя в леглото. Избрах първия, то е очевидно. Направих го с мисълта, че така ще имам повече време само за мен. Ако тръгна по тази мисъл, то всичкото време си е за мен, ама... няма да се задълбочавам сега в раздвоения.
Все пак денят за мен започна. Може би пък не е лошо да имам различни утрини...
Има дни, по-скоро периоди, в които ми се иска да съм подредена от първото до последното. Има и други периоди, в които подредеността ми действа като спирачка. А аз не харесвам спирачките. Смисълът на всичко е в развитието. Смисълът е днес да съм по-добра от вчера, утре от днес... И ако то, развитието ми, минава през педантичен ред или пък през хаос... аз си го приемам и... вървя напред. Дори и да значи, че ще има сутрини, в които ще се будя в непривично, за мен, време.
Това е време, не само за мен. Това е време за моята муза. Тя е непредсказуема и никога не знам къде ще ме поведе. Явно днес ѝ е обяснително, та затова с нея сме тук. За сега...
Няколко реда и за намеренията ми ще драсна. Те винаги са много и... големи. И сега няма да е изключение.
Знам, че мога да се организирам, когато искам. А сега искам. Затова не се съмнявам, че ще си свърша професионалните ангажименти, домакинските задължения и ония желания за движение, от които имам необходимост. А кой знае? Музата може и предизвикателство различно да ми поднесе. И за нея ще си има време.
Да, това с имането на време...
Интересно положение е ;)

Хайде... Добро утро!

.

след четири месеца

След почти четири месеца съм отново тук.
И не, не съм бездействала и безидействала през това време.
Имах пълни дни и месеци с разнообразие, с дейности, с отговорности, с емоции най-различни.
Да, продължавам с хубавите си навици.
Вече не правя нещо на всяка цена, защото трябва. Правя нещата защото искам, защото ми харесва. И те, нещата, ми се получават. И резултати има...
Важно е човек да учи нови неща. И е по-добре да ги понаучи по-задълбочено. А когато стигне до дълбини непознати и непонятни за него, няма нищо лошо да потърси помощ. Е, потърсих... И намерих...
Признавам, че физическата ми активност бе недобре балансирана понякога, недобре структурирана. Но от две седмици в тази посока си имам ментор. Човек, който знае, може, споделя и помага. Споделяла съм, че си имам един кростренажор на терасата, който по-често е самотник. Сега вече знам защо. Защото не съм знаела кога и как да го използвам, за да ми е приятел. Вече седмица и половина той ми е добър приятел и се разбираме чудесно всяка сутрин. Защото сега срещите ни са основани на грамотност, а не само на ентусиазъм.
Разбира се и храната ми претърпява промени. Но основното вече го правя. Създадох си доста добри навици и при храненето.
Чувствам се истински удовлетворена от това, което правя за себе си.
Време ми е за следобедна доза чай.
Скоро пак ще дойда тук...

.

опити и оправдания

Направих някои опити. 
Засякох с хронометър кое занимание колко време ми отнема. Напоследък правя голям брой навеждания. Гледах един клип, в който се обясняваха ползите от тези движения. Стори ми се лесно и да, наистина ми е лесно. Вече правя 100 повторения за 3 минути и 30 секунди. За сега правя и втора серия от 100 повторения след около минута почивка. И най-интересното е, че времето е същото. Навежданията са идеално раздвижване и получаване на гъвкавост и енергия. След двадесетото навеждане тялото сякаш влиза в друг "режим" и темпото само си идва. Със затворени очи, усещам как увлича... Усещането е, че мога така до безкрайност да продължавам. 
Неотдавна си засякох продължителността и на тибетските упражнения. Оказа се, че 7-8 мин са необходими за тибетските ритуали, които са изключително силно енергийно въздействащи. До сега се доверявах на прочетеното, че са необходими 10-15 минути. Как да не съм доволна? :) 
За планк 3 минути са необходими за серия от 3 пъти по 30 секунди задържане и 30 секунди почивка /която може и да намалява/ 
Петминутката за японския масаж и още пет за почивка след това, носи изключителна лекота и подвижност на всички стави. 
Виброгимнастиката е точно 70 секунди, които отделени три - четири пъти през деня, могат да направят чудеса и за вените, освен другите ползи. 
Оказва се, че за такива, уж малки неща, които оказват голямо въздействие върху човека, не е необходимо много време и оправданията- нямам време, изобщо не действат. 
И като се замисли човек колко минутки губи тук и там, де съзнателно, де без да го осъзнава... 
А колко малко трябва, за да се почувства човек Човек. 
И никакви оправдания! 
А аз наистина не мисля да си търся оправдания за липса на време. 

.

спокойни размисли

Да, спокойно ми е.
Тогава защо и какво има да му мисля?
Защото съм си такава... мислителка някаква... То е и добро, ама е и зло понякога. Иска ми се някога да не мисля. А да се "водя" по правилата на други. Да, ама... имам навици да мисля...
Мисля, че се понаучих да се храня балансирано в повечето си дни. Изключенията са много редки. Има някои нетипични моменти, но... имат си доста разбираеми причини - месечни хормонални лудории.
Истина е, че кантарът не ми е приятел в последно време. Но знам, че правя необходимото. И знам, че резултати ще има. Някой ден... И той не е далече. Затова съм спокойна. Имам нужда от това спокойствие.
Сега е времето за светлите пролетни празници. Предстоят дни, в които, със сигурност, ще се промени начина ми на хранене, който бях постигнала в последните седмици. Но съм уверена, че прегрешенията ми ще бъдат сведени до минимум. И друг път съм устоявала на изкушения и съм минимализирала последиците от подобни празници. Значи - мога и сега.
За съжаление и тази година не се разминах със зимното падане. Но се случи миналата седмица, когато вече нямаше ни сняг, ни лед, а само дъжд и кал. Срам ме е, хич не е за хвалба, ама това е реалността. Трудно понасям принудителното обездвижване. Надявам се, че след празниците ще съм във форма - достатъчно добра, за да си увелича най-сетне ежедневните активности. Пролетта е най-мотивиращия сезон за повече движения. Не искам да я пропускам.
С някакви такива, спокойни размисли, се отправям към края на деня. Ден, в който си посвърших доста работа и удовлетворена отивам да гушкам Сънчо :)
Лека нощ!


.

пролетно и леко

Пролетта иде и на мен ми е все по-леко.
Не само физически. Физическите измерения на промяната не са големи, но другите са наистина големи. Виждам, че резултатите се задържат и продължават в правилната посока. Имаше момент, в който варирането на резултатите ту надолу, ту нагоре, ми тежеше. Тежеше на мислите, на настроенията, на намеренията. Нима можеш да летиш в мечтите и намеренията, когато виждаш, че каквото и да правиш всичко си е същото. Или почти същото, което не дава крилата, от които имаш нужда.
Допускам, че настроенията са били породени от танца на хормоните ми. Но така или иначе, трябва да се укротят, за да мога да изпълня Решението си. И май се кротнаха... за сега...
Направих и промяна. Вечерята е лека и около 19 часа. Това, което добавих е 15 грама протеин на прах с около 200мл вода, който се хапва при лягане. Лягането ми е около 23 часа. Не на едно място съм чела, че е хубаво последното ядене да е предимно протеиново. И поне на три места, на които вярвам, има препоръка за прием на нещо малко и протеиново преди сън. Вече десет вечери преди лягане хапвам протеина и... има разлика.
Напълно възможно е да има и плацебо ефект, но дори и да е така, важното е, че е в посоката, която ми харесва. Чувствам, че се наспивам по-лесно, имам повече енергия през дните, кантарът е дооста по-благосклонен. Вярно, че и храненето ми е по-стриктно, но мисля, че и то е такова, поради същата причина.
И няколко думи за закуските ми: От десет дни закусвам едно и също - протеин, мака, рожков, бадеми или орехи и ябълки. Преди тези дни имаше още пет-шест дена, когато вместо ябълка беше печена тиква /разбира се без захар/. А днес направих промяна - ябълките са вече ябълки и малини :) А малините са от миналото лято, подбрани собственоръчно и във фризера.
И не бива да пропускам, че в последната седмица имах повече разходки сред природата, имаше съботно-неделен агрофитнес, както и навиците с тибетските упражнения са устойчиви, а също и някои други по-нови навици.
Това е... Пролетно ми е... Леко ми е...

.

ден за движение

Почти цяла седмица, не съм идвала насам.  Истината е, че ми се идваше, но не успях да се организирам. Но не мога да пропусна днешния рекорд.
Прекрасно време - пролет във всяка тревичка, във всяко клонче. Пролет в слънчевите лъчи, в синия безкрай небесен, в закачливи песни на птички, в речния бързей.
Днес ми се случиха две разходки. И все с приятна компания.
Сега усещам лека умора, но пък много приятна. Доволна съм от движението. Все пак 16 000 крачки са си хубаво нещо :)
Усещането, че идва  пролет е особено. Едно такова - шарено и подвижно. Топло, изпълнено с желания, с устрем и живот.
Хубав ден...
За малко да забравя... Тибетските упражнения отново са част от дните ми. Един хубав навик се завърна :)
Време е за Сънчо. Защото от тази вечер започвам да си лягам рано. Каквото и да значи за всеки...
Лека нощ!


.

неделно-вечерно

От известно време се опитвах да вляза в Зоната. От началото на годината си имам компания и е по-лесно. Признавам, че има дни в които сме около Зоната, но в повечето сме стриктни.
Миналата седмица приех ново предизвикателство. Реших, че мога да съчетавам новите правила със старите.  Истината за мен е, че когато храненето е балансирано - с протеини, въглехидрати и мазнини, нещата са далече по-контролируеми.
За съжаление,  закъснявам с вечерята. Сутрин ми е трудно да ставам и спя до по-късно.
Ето и тази вечер окъснях. Но пък ходихме на разходка. Чувствам се добре, но явно трябва да намирам друго време за тези разходки. Тези, вечерните разходки са ни друг хубав навик, който от началото на януари се опитваме да възстановим. За сега успеха е по-скоро променлив. Но нека не съм максималист, все пак е важно старанието. Ето, тази вечер ми беше студено и изобщо не ми се излизаше, но съм истински горда със себе си, че надвих онова гласче дето ми викаше: "я си полежи, топло е, къде ще ходиш..."
Такова ми е сега. Малко виновно /ама малко, защото знам, че не трябва да се съдя прекалено, а да се поправя/, малко гордо, все пак надвих мързела си, и малко мотивирано да продължавам напред, Иска ми се да е повече мотивацията ми. Надявам се, че утре ще я намеря...
Разбира се, че ще я намеря!
Лека и топла нощ!

.

вече е тук

Тя вече е тук. Новата година...
И някак си ѝ прилягат обещанията, намеренията, надеждите и настроенията за нещо ново. А то, новото, е винаги позабравено старо.
Така, че е време да поизтупаме праха на доброто позабравено. Време е да подредим мечти и намерения. Време е за обещанията за постоянство, най-вече. 
И както му приляга за начало, днес съм стриктна в дейностите дето съм си наумила и поподредила.
И като за начало след празници безкрайни, две седмици понякога безкрай е, време ми е за детокс. Този път ще бъде малко по-различно. В три седмици ще се проточи. За да бъде по-цялостно и ефективно.
От днес и с повечко движение се възнаградих. Реших да използвам домашните възможности. С малко идеи от тук и там и въображение в по-голяма доза, смятам, че ще се получи ефекта търсен.
Знам, че твърде малко са успешните закани "от Нова година...". Но сега не е точно така. Това не е начало, а продължение. Едно продължение след дни на повече или по-малко отклонения от мисли и дела в посоката избрана. А посоката съм си избрала преди доста време и само постоянството ми изневерява на моменти. Ама време е и то да се кротне при мен. Така, де... При мен му е добре, защо ще бяга, я? ;)
Доволна съм от днешния ден до тук. Има още няколко детайла, за да се брои успешен. Но има още време, ще се случат с настроение.
И така, малко обобщение да си направя. В денят ми има сутрешен лимон с вода гореща, повече чай от билки най-любими и повечко полезни, плодове в количества умерени, зеленчуци в дози предпочитани. На къде без повечко движение. Сънят ми трябва се подреди и ранобудност да ми донесе. Това е грижа за следващите дни. 
Най- важното е да успея да се снабдя с достатъчно позитивни мисли и настроения. Не е трудно, важното е да успея да броя поне до пет, макар, че десет е за предпочитане, а е и доста препоръчвано, преди да... посегна към нещо, за което после ще съжалявам. А, и по-важно е да не се самообвинявам и да изпадам с самосъжаления след някое прегрешение ;) Все пак човек съм, грешен ;) Ще се старая да не трупам... много грехове :) :) :)
Така...
Честита Нова година!
Да е здрава, вдъхновена, с постоянство надарена!
:)  :)  :)

.

октомври е тук

Октомври е тук и внася нови нюанси в есенните дни. 
Времето е подходящо за сутрешни разходки, въпреки, че то винаги може да е подходящо с подходящата мотивация :)
След лятна ваканция ;) продължаваме със Соня йога практиките.
Вълшебството на йога отново е с мен в пълна степен. Несравними са практиките със Соня и самостоятелните ми занимания. Да, лятото ми донесе няколко вълшебни, изненадващи моменти, но... сега е! 
Много силни усещания още от първата практика след лятото. И не, не се забравя, не се губи вече постигнатото. Усещането за лекота и гъвкавост е  с мен. Усещането за енергия е все по-вълнуващо, по-осезаемо... Вълшебно е!
Много мога да пиша... Но едва ли ще напиша и една трета от това, което се чувства по време, а и след, една йога практика със Соня.
Ето, вече след две вечерни занимания, знам, че не просто продължавам напред, но и изкачвам стъпало нагоре.
Вълнуващо е!
Благодаря, Соня! 


.

в правия път

Да, много време мина.
И не съм го "ударила през просото".
Имах нужда от време да се подредя.
И почти съм успяла.
Завърнах се на правия ми път. Път, по който имах резултати, каквито търся и целя.
Много пъти се запитах, защо се отклоних от този път, след като бях видяла успехите по него. Къде и кога се губи мотивацията, постоянството и... Питах се и отговори не намерих. Не искам да търся вина. Имам я, но няма да я ровя надълбоко. Нямам нужда от вина, от самообвинения. Ще приема, че това е част от пътя и ще продължа напред.
И понеже в живота сме зависими и от други хора, не винаги намеренията могат да се изпълнят на сто процента. Е, аз няма да съм максималист. Ще съм доволна и на осемдесет ;)
Може би е добре да си отчета една грешка. Когато започвам нещо или се завръщам към нещо, вече било част от ежедневието ми, искам да въведа на максимум промените към днешното ми ежедневие. Може би понякога, за някого, това да е работещ вариант. Казва се: "от днес" и всичко е на 180 градуса преобърнато. За мен това се оказва твърде бързо изчерпващ се мотив.
Този път започнах, да, вече започнах, с постепенно въвеждане на промените в дните си. Истината е, че на психическо ниво не чувствам никакъв протест. Физическото ми състояние е доволно при всяко положение.
Вече споменах, че започнах завръщане към Пътя, който в определени моменти ме е водил към целта. Все още има шубраци и неравности по него, но до месец вярвам, че ще съм стъпила на равен и прав Път.
Основната промяна, която сега правя е в начина на хранене. Може би ще пиша по-нататък повече, днес това не е темата.
Летните ми месеци като по традиция предполагат начин на живот по-често близо до корените, с много ангажименти към градината, домакинството. В дните ми има доста движение и доста умора. Но умората и резултатът от свършеното ми носят удовлетворение, което е несравнимо с нищо.
Може би това е... удовлетворението е нещото, което е същността.
Какво ми донесоха промените? Това е въпрос, на който мога и искам да отговоря.
Донесоха ми спокойствие. Донесоха ми увереност. Донесоха ми енергия за безбройните ежедневни задачи.
Казват, че няма случайно неща. Аз вярвам в това. Няма и случайни срещи. Неописуемо е настроението, когато имаш съмишленици в делата си, спътници по пътя си. Когато имаш подкрепата на хора, които се движат по съседния път... Когато можеш да подадеш ръка и ти... 
Ето, и затова съм спокойна и уверена.
Не, нямам съмнения кой е моят Път. Имам не малко знания, имам и опит, макар и за кратко. Моят препъни камък се е оказвал винаги Постоянството. Да, винаги, но до сега!
Сега е различно! И ще бъде различно. Освен, че ще вървя по Пътя си, то и ще стигна до Целта. А Целта е здраве! А новата фигура е бонус.
А целта на написаното днес? Важна е! Това е благодарност към Съдбата за неслучайните срещи. Благодарност, че знам, че мога, че се справям чудесно. Това е и една отлична самомотивация. И едно напомняне към себе си, че съм специална... ;)
Денят ми е балансиран във всяко едно отношение, на всяко едно ниво...
Другото... Другото е намиране на прохлада в днешния летен ден... И ароматен чай лофант ;)
Прекрасни летни дни!

.

следпразнично

Април е месец на хубави пролетни празници. Те вече са в миналото...
И делници редят се. Но не са сиви делниците.
Всъщност от всеки зависи колко сиви, цветни или многоцветни ще са дните му.
Аз избирам за себе си много цвят.
Днес е сряда. От където и да се погледне - делник до мозъка на костите е.  Да, ама не е...
Моята сряда е Енергия, Цвят, Вълшебство, Магия...
Един от най-прекрасните начини да ми се случва това е йога практика по скайп със Соня.
Това е...
Сряда като сряда. Делник като делник. Но само с една малка разлика - час и половина йога практика...
Повтарям се, но пак ще го напиша - най-прекрасното начало за един вълшебен ден! И не само за един! 
Усещането за енергия, за цялост, за съвършенство е най-лесно постижимо /за мен/ с тази практика.  Колко малко усилие е необходимо, за да намери човек време за това, което му носи хармония. Чувствам се щастливка, че успявам.
А сега за един лесен начин да поддържам друг хубав навик - пиенето на вода. Сигурна съм, че нямам проблем с приема на вода, отдавна се научих да го правя. Но съм възхитена от една възможност, която ми позволи да се проверя.
Днес всички са на "ти" с умните си джаджи, дето носим по джобовете. И някой, някъде измислил едно приложение дето да напомня за пиенето на вода. И на моята умница преди четири дена й се качи такова нещо. Първото нещо, което ще кажа  - забавно е. Отчита ми вода, сок, чай, кафе, бира и т.н. За мен не всичко е интересно - достатъчно са ми вода и чай -  билкови запарки.
Та, какво се оказа? Да, нямам проблем с приема на вода и чай - необходимите ми течности. За трите дена имам четири - пет напомняния да пия вода. Настройката ми е през час, но може да се индивидуализира. Джаджата определя необходимото количество според килограми, време, физическа активност. Оказа се, че дневният прием съм го достигнала в следобедните часове. До края на деня си изпълнявам "нормата" на 150% ;)
За мен този експеримент се оказа важен. Мога да вярвам на субективните си преценки.
А казах ли, че е забавно? ;)

.

седмица на йога

Така е. Получи се седмицата на йога със Соня. Три сутрешни практики и една вечерна в най-енергийната компания!
Малък поглед назад, когато очакванията ми от йога-практиките бяха релакс, раздвижване, повече енергия, спокойствие... Днес получавам всичко това и още много!. Не може да се опише с думите, които ми се намират, затова и няма да опитвам. Оставям се на чувствата, те не лъжат. Чувствата са силни, вълшебни, магични!...
Сонче, благодаря!
В тази седмица продължавам и с хубавите ми възродени навици - тибетските ритуали, виброгимнастика, пчелен прашец за закуска, чаения ден в понеделник и много чай в другите дни.
Харесва ми когато правя хубави неща за себе си. Продължавам си.
Отивам поредна доза чай да си запаря. Избор имам си, вариантите безброй са. Избирам според интуиция. Дааа, хубаво нещо е да си слушам интуицията. Не само за избора на бурени ;)
Интуицията...  Това е тема голяма, някой път ще дойде муза и за нея. 
Добър да  е денят напред!

.

неделното движение

Не е само неделно. Ще отчитам и вечерно-съботно. 
Отново късна разходка. Този път даже е документирана с числа - три хиляди и четиристотин крачки. Не е кой знае какъв рекорд, но все пак след застоя в сибирските дни си е добре.
Имаше по-малко сняг и повече лед. И контузени няма. ;)
Толкова за съботата. Неделята е на ред.
Ранобудно утро имам. Започнах го с много чай горещ. И през деня ще има още. На такова ранобудно утро му прилича и нещо по-така.  И всяко утро занапред ще бъде все така. Защото искам го и мога.
Тибетските упражнения ще бъдат в арсенала на всяко следващо мое утро в следващите месеци. Защото все още си спомням дните на редовност колко енергия ми носеха. А аз си искам енергията. Искам си всичките хубави ползи, които получавах в резултат на своето постоянство. Нима ще се оправдавам, че нямам десет минутки на ден, за да получа повече енергия? Няма!
Искам си енергията, искам си настроението, искам си здравословните ползи! И ще си ги получа!
Знам! Искам! Мога!
И не забравям виброгимнастиката, която вчера получи своето възраждане на хубав навик. 
До тук неделята е до средата си. Продължавам я с активност и напред. Повече ще кажа после ;)
Отивам чай с лофант да си направя...

.

продължавам

Да, точно така, продължавам.
Не веднъж съм започвала от Нова година, като повечето хора. Признавам, изкушаващо е да се започва от Нова година, от първи, от понеделник :)
Днес продължавам. И утре, и вдругиден...
Продължавам това, което в последните месеци и седмици създавам и утвърждавам като хубави навици в ежедневието си. Със сигурност създаването на навици е хубаво нещо, даже вълнуващо, но не е достатъчно. Трябва и утвърждаване. А то се получава с постоянство.
Доказах си, че мога да бъда и постоянна. Значи всичко е наред.
И така, продължавам...
Продължавам с увереност, с решителност, с постоянство да вървя по Пътя си. Няма нищо по-вълнуващо от моя си Път! Точно защото си е мой ;)

Честита Нова година!

.

енергия

Усещането за енергия е прекрасно усещане.
Онази енергия, фината, която е в мен, която е край мен.
Почувствах се прекрасно с усещането й!
За този месец тази вечер беше втората ми практика йога със Соня. Признавам, че много отдавна не съм се включвала. След пневмонията, в края на миналата година, не успях да се върна в графика. Причини сигурно има много. Няма да им правя разбор. Има зависещи и не съвсем зависещи от мен. А може би и така е трябвало...
Така или иначе, аз се върнах и се чувствам чудесно.
Усещането за енергия се засилва освен по време на практиките, но и в ежедневието ми.
Усещанията по време на практика са отново силни, вълнуващи, изненадващи, цветни, леки... Не се описва, то се усеща!
През пролетта се опитах да правя йога сама или гледайки хубавия клип на Соня, но... не ми се получи. Усещанията ги нямаше.
Сега, когато практиките са онлайн, енергията струи навсякъде край мен, в мен...
Признавам, че отдавна не съм правила нещо, което си е само за мен. Време ми е. С йога практиките стъпвам на  първото стъпало. И ще продължа нагоре...
БЛАГОДАРЯ ТИ, СОНЯ!!!


.

утрото в сряда

Хубаво е утрото в сряда.
Вчерашният ден за захранване се случи плодов ден до привечер, когато си направих картофи на пара. Изключителна лекота бе усещането през деня.
Така започнах и днешния си ден. Разходка, плодове за закуска...
Сега ми се работи, а се и налага ;)
Е, имах друг план, но той се сменя в движение.
За доброто настроение и самочувствие, от което всеки има нужда, съм приела, че това, което правя и трябва да правя, да го правя с радост и удоволствие. Какво пък, не е трудно. Във всяка работа мога да намеря нещо положително.
Хе, май започнах пак да се самомотивирам ;) И това не е лошо :) :) :)
Хайде, време е да си запаря кана чай от билки и да се връщам към другите задачи и да почертая :) И като стана за минутка да си направя виброгимнастиката.

.