на алеята

Сутрин на алеята е вълшебно. Вече ми е по-лесно да ставам с изгрева.
Днес изгрев нямаше, беше облачно и неприлично, за началото на март, топло и силен южен вятър.
Мотивацията, да се движа и желанието ми да използвам хубавите сутрини, бързо ме изведоха с велосипеда. Днес направих повече километри, беше толкова пристрастяващо усещането, че ако нямах други задачи, не се знае колко щях да си обикалям.
Все още храстите са сиви, но тук-там вече се развиват зелени и цветни пъпки, които създават радост за погледа, който се забавлява да търси зараждащия се нов живот в природата.
През цялото време с мен бе усещането, че има пеещи птички на всяко дърво и всеки храст.  На толкова многогласен сутрешен концерт май не съм присъствала. Усещането е, че тази сутрин край алеята се е концентрирал целия жив свят. Сред храстите видях, че е започнал да се показва на места срамежлив синчец. Няколко дрянови храста бяха разпукали единични цветни пъпки. Топлият вятър, обичайно се случва през април и носи красивото име Развигор, днес беше в стихията си. И съвсем оправдава името си. 
В следобедно време се разходих пеша по алеята. Все едно не съм стъпвала поне седмица... Изненадата ми е неописуема. Дряновите храсти са в жълта премяна. Синчецът, вече не така срамежливо, се е разположил по полянките и заедно с лисичите опашки са изтъкали цветен килим за часове. Още по-голяма изненада бяха нацъфтелите горски циклами - изобилие, което не съм виждала до сега за толкова много години. Свирчовината  смело разтваря зеленината си. Джанките са нетърпеливи и с бели премени се кичат. А уханният жасмин не се притеснява и уханието  му се разнася с омая сладка.
Пролет неповторима!
Влиянието се усеща и от физиката, и от психиката.
Заслужаваше си всяка крачка сред природата!
Те, това е ХАРМОНИЯ!
АЗ съм ХАРМОНИЯ! 


.

пролетта ме мотивира

Март е тук.
Време е за пролет да се мисли. Всичко ще се буди, ред е и на мен :)
Събрах си мотивацията за днес и... съм доволна. Сигурна съм, че мотивация и утре ще си имам.
Днес се върнах към навик, който много години е бил с мен, за по-дълги или по-кратки периоди. Петте тибетски ритуала винаги, дори от първия ден са ми носили полза и радост.

Тази сутрин беше първата от многото сутрини, в които отново бяхме заедно. Ще бъдем заедно за дълго... седмици, месеци, години!
Не е нужно да се търсят оправдания, че няма време...
Днес ми бяха необходими по-малко от 5 минути за 15 повторения. Това бе изненада за мен, не очаквах, че ще успея да направя толкова повторения. Сигурна съм, че съвсем скоро ще си правя по 21 повторения.
В предиобедно време, импулс ме завладя и среща с кростренажора си направих. Е, по-скоро бе опознавателна, че и с него се бяхме позабравили. Но срещите ни предстоят и по-редовни, и по-продължителни ще да бъдат.
В следобедно време и сезона на велосипедите бе открит с доста добро начало. Отново бях изненадана от лекотата, която ме съпровождаше. Това означава, че все пак през зимата /колкото и да я нямаше/ не съм съвсем се омързеливила. Е, вярно е, че имах понякога ентусиазъм за едно или друго, но... за съжаление, бързо се изпаряваше. Но явно и от него е имало полза.
В зимните месеци физическата ми активност беше предимно в бързи разходки. Не мога да кажа, че бяха ежедневни, но около три - четири пъти седмично, може би се получаваха. Ето доказателство, че и най-обикновено ходене може да допринесе до поддържане на приличен тонус.
Продължавам! Напред... по Пътя си...

.

някакво - никакво

Такова ми е... някакво - никакво...
Написаното в последното ми идване насам е актуално и днес...
Във времето от май до средата на септември слушах сърцето си и правих това, което ме прави щастлива. Но... винаги има по едно такова "но"... В последните седмици загубих мотивация и ентусиазъм и сега... Сега отново съм на кръстопътя.
Този път, кръстопътят ми е познат.
Хубавото е, че си имам компания по пътя. Освен това, от мен зависи успешността на предвижване. Компанията ми е послушна и ми се доверява безрезервно /макар и леко учудващо, но е факт/.
Идеи имам много, все изпитани и успешни са. Въпрос на време е да си намерят място в ежедневието ни. Лесно е да се превърнат в навици, които с малко мотивация да се поддържат активни. И това е изпитано и работи.
И така... всичко, което ми трябва го знам, мога и... Единственото, което е необходимо, което искам, е да го приложа без условности и колебания.
В последните два дни успях да погледна и анализирам ситуацията, смятам, че съвсем обективно.
Защо съм тук?...
Защото го поисках, защото ми помага за дълготрайността на мотивацията ми. Защото музата за промяна /връщане към същността ми/ днес се събуди и има нужда от подкрепа.
И така... Успех на мен и компанията ми! :) :) :)
Знам, мога и искам! Следователно - ще успея!

.

изморих се

Изморих се от цели... от планове... от обещания...
То не бяха книги, статии, стратегии. То не бяха примери, съветници, и всички други.
Омръзна ми от опити, надежди и провали. Според четивата, аз безволево съм същество. Несериозна съм според други.
Аз пък днес реших и пращам всички, изброени и други, по-далеч от мен.
Искам да забравя всичко дето съм изчела, опитала съм и с провал съм се увенчала...

И какво ще правя ли?
Само онова, което сърцето ми говори.
Само онова, което ме щастлива прави.
Само онова, което разумът ми безрезервно ще приеме.
Всичко друго е насилие над личността ми!
Аз съм Аз и такава ще си бъда!
Към същността на Аз ще си се върна.

Толкова за днес...
До... когато муза ме споходи...

.

утро на терасата

Харесва ми да посрещам утрото на терасата в компанията на кростренажора.
Всяка сутрин гледката е различна. Пролетта влиза в свои си владения с свеж устрем и зелено-цветни настроения.
Сутрин се събуждам преди най-ранната аларма. Имам нужда от по-малко часове сън.
Дните ми са по-усмихнати. по-организирани, по-успешни. Това ми носи допълнителна мотивация за нови дела и настроения.
Харесвам си сутрините, защото ми носят динамичност, която е присъща на нрава ми.
Преди години, не са за уточнение ;), след негативни настроения имах нужда да направя бърза разходка, която да изгони гнева и напрежението, натрупани в мен. След активното движение се усещах преродена, нова, спокойна и чиста. Сега, с активните ми сутрини, дните ми не трупат негативни настроения. На чисто нищо се не полепва.
Прекрасните си утрини дължа на Пролетта. Пролетта си е мой сезон, туй се знае от много, много време. И всяка Пролет го доказва все по-силно.
Природните ритми и процеси са заложени у всеки човек. За това нямам съмнение. Винаги когато съм в синхрон с природата се чувствам хармонична. Тогава Аз съм Хармония.
Е, днес съм такава Хармония!
Усмивки за хармоничен ден!

.

сутрешни настроения

Пролетните сутрини са... вълшебни...
Вече по-лесно е събуждането сутрин. Има повече мотиви за динамично начало на деня.
Песните на птици всяка сутрин са различни и подканящи за смислени дела.
Първото и най-смислено нещо за деня ми е да направя нещо хубаво и полезно за мен самата. Хубаво е, защото ми харесва, а е полезно, защото само ползи си намирам след него. Няма нищо по-хубаво от нещо, за което е положено някакво усилие. Усилие, което носи умора и удовлетворение, което пък ми подарява усмивка за целия ми ден.
С усмивка е толкова лесно да преминеш през всеки ден, независимо какво ще ти поднесат хората, които неизбежно срещаш в деня.
Усмихнат ден!
Честита Пролет! 

.

пролет съм

За пръв път успявам с малки крачки да вървя към целите си.
До сега все съм искала всичко и веднага. Да, започвала съм с малки крачки, но толкова много, че... твърде бързо ми се е изчерпвала мотивацията.
Този път, не без помощ ;) , успявам да си подредя крачките и наистина са малки и по малко. Малки - не означава незначителни. Те са малки, но са постоянни. А това е нещото, което ми е липсвало - постоянство.
Защото ентусиазъм си имам понякога и предостатъчно. И точно той, ентусиазмът, ми е изигравал лош номер.
Да, дойдох тук, за да си се хваля. ;) 'Щото мястото е мое ;)
Да, пролетта е мой сезон. Събуждам се... разцъфтявам... Като природата навън...
Разходките с велосипед са нещо незаменимо, неповтарящо се. Винаги различни, винаги зареждащи. Пролетта с часове променя алеята. Всеки ден цветовете са различни, по-изобилни. С всеки ден зеленото, първо плахо, а вече неудържимо превзема погледа. Уханията се променят с часове. Сутрин свежест, вечер натежала зрялост.
Наситен аромат на цъфнали джанки, премесен с аромат на бързащи треви - това е тазвечерния букет. И скоро сняг ще завали... от джанковите венчелистчета...
Сутрешното кардио на терасата е истинско събуждане на всички сетива и зареждане за целия ми ден. Пред погледа ми гората се разлиства и разцъфтява с часове. Не, не преувеличавам. Птичият хор е най-хармоничното начало за слуха ми. Всяка глътка поет въздух ме зарежда с енергия и настроения за велики дела ;). Е, поне необходимите за ежедневието ми. И за още нещо, което прави дните ми различни и смислени!
Сега съм пролет...
И си се харесвам... Защото това съм си аз. Най-истинска, най-цяла, най-... А бе, най- съм ;)


.

сезонът е открит

Сезонът на велосипедите е открит...
Време си му беше.
Миналия ден исках да го откривам, но вятърът беше неприятен. Вече нямам оправдания. И няма да си търся.
Имам нужда от движение. Чувствам се чудесно след всяка физическата активност. Но тази, сред природата, ми е най-зареждаща. Имам нужда и от разнообразие. Постоянството, за съжаление, не ми е силна черта.  Разнообразието компенсира :) Такава съм си...
След месец принудително бездействие, сега ми се прави всичко и по много. Разумът, обаче казва да не бързам. Времето пред мен е. По-добре е с крачки малки да вървя.

.

необходимост

Осъзнаване на необходимост...
Януари - шарен месец. Даже и с каквото ми не трябва. Изобилие от вируси и тем подобни гадинки... Поради наличието тяхно, ежедневието ми стана по-пасивно.
И осъзнах... че липсва ми движение. Още някой ден и пак дните си ще подредя и активност ще си подаря.
До тогава... спокойствие и мир, търпение и приемане...
Бях си обещала без сиести. Вече четвърти ден.. И усещам, че ми е време да... прегръщам Сънчо...
Лека нощ!
И... ще сънувам... синьо лято...

.

детокс по пълнолуние

Детокс по пълнолуние - ден първи...
Започнах тридневен детокс по пълнолуние по съветите на д-р Атанас Михайлов...
Цели:
- обичайното за детокс;
- разчистване на гадни грипоподобни вирусоносители.
Вярно е, имах намерение да правя двудневен детокс. Имах планирано пътуване за днес, но... не всичко се случва както ни се иска. От вчера не мога да се справя с разни грипоподобни. По тази причина пътуването е отложено, а аз... започнах детокса. 
Наистина имам нужда от детокс, не само на физическо ниво. Имам нужда и от малко мозъчно прочистване. Този детокс по пълнолуние ми го е давал неведнъж. Затова и сега съм с хубави очаквания. Първо да ме отърве от грипоподобните нашественици и да не се получат усложнения, които не са рядкост. Второ - да ми даде рестарт на хубавите навици. И трето - да ми проясни мислите, които напоследък започнаха да стават малко депресивни.
След третия ден ще съм като нов човек.
До тогава имам нужда от почивка - във всеки смисъл на думата. А сега и от още един чай... за топлина...

До... тогава...

.