сряда, 31 декември 2014 г.

нещо ново

Нямам търпение да се изфукам. С нещо ново ще стартирам Новата година.
Соня има нов проект: Практическа йога за всеки ден. Сигурна съм, че ще е чудесно. Затова й писах ;) И вече знам какво ще правя  вечерта на всяка сряда.
Сега са едни дълги, дълги празнични дни. Да кажа, че съм доволна от активността си - ще излъжа. Може би му и поотпуснах малко края с храните, но съм доволна, че е малко. Освен това навика за сутрешна напитка с лимон си го спазвам и в тези празнични сутрини. И много ми е добре ;)
Миналия ден си мислех и си говорихме в къщи, че заниманията с йога, които си правехме със Соня, ми липсват и нека дойде януари, че да се организирам пак за нещо. И то, нещото, ме намери. Ах, каква мотивация си имам... 
И още нещо от най-близките планове, които си знам, че ще се изпълнят безпроблемно - детокс по пълнолуние.  Луната ще е пълна на пети януари. Едва ли ще е възможно да е тридневен детокс. Със сигурност ще е на пети. За сега под въпрос ми е четвърти януари. Но каквото и да стане, все ще е от полза.
Хайде, че е време...
Весело изпращане на старата година и топло посрещане на Новата година!

.

неделя, 21 декември 2014 г.

за Пътят...

Едно ми е... отчетно...
Отчитам си успешна година по Пътя ми към здраве. 
Научих много. Опитах много. Постигнах много.
Имам да уча много повече. Предстои да опитам  много повече. Мога да постигна много повече.
Ще уча. Ще опитвам. Ще постигна.
Мотивация си имам. Имала съм я в различна степен в различно време. Мотивацията ми не е константа. Тя се влияе от знанията ми, от опитността ми, от постиженията ми. Влияе се от моментното ми състояние, от ежедневните ми настроения, от всичко край мен и в мен. Това е естествено. Това е и управляемо с различен успех.
Пътят е разнообразен. По-тесен или по-широк, по-прав или със завои живописни или страшни. Няколко месеца сякаш се движих по широка, светла и права магистрала. Но това не може да е безкрай.И не е интересно.
Сега Пътят ми е спокоен. По-малко скоростен. С време за усвояване на повече знания. С възможности за повече опити. С още постижения.
Постиженията ми нямат размер. Не искам да ги определям като големи, малки, средни. Те са си мои постижения и са ми ценни. Размерът не може да се определи нито с време, нито с усилията, дори не и със знания вложени в него, не и с каквито и да е мерки и теглилки. Постиженията ми са ценности, които нямат цена.
Понякога бях с хаотични настроения и занимания. Понякога с ред и дисциплина дните ми бяха. От всичко имах си нужда. И пак ще съм такава. Може би защото същността ми е такава. Неспокойна... Устремена... Педантична...Еуфорична... Крайна.... И безкрайна... ;)
Не е рано да се поздравя.
Не е рано да си обещая.
Поздравявам се за всичко, което си постигнах.
Обещавам си, че Пътя си ще следвам и успехи пак ще имам.
В начинанията си не съм сама. И няма как да бъда. Знания от книгите събирам. От виртуалния свят, който е безкраен. С хората край мен съм. И с тези, които са ми близки без да сме се виждали дори.
Четири месеца със дружка споделяхме през ден сутрешните си разходки. С утрешната ще закрием общите разходки за тази година. Но януари да ни чака ;) И това ако не е постоянство?
За постоянството ми се говори. Това тъй важен е за мен успех. Постоянството усещах, че ми липсва, но вече знам, усещам го, че мога го. Доказах си го. Както си доказвам и другите неща, в които вяра нямах си.
Вярата... Дълга тема би било, ако започна да си пиша тук... Вярата - необходимост е. От най-важните. За мен... /вероятно и за другите, но не искам обобщения да правя/
А сега... Лека нощ!

.

събота, 20 декември 2014 г.

за етикетите

Тази статия ми хареса:  да вземем най-доброто от всички режими на хранене!
Етикети, етикети, етикети...
Не веднъж съм си мислила за етикетите, които сами си поставяме, които другите ни поставят.
В тази статия намерих доста голяма част от своите мисли, но по-подредени. Затова сега не е нужно да пиша нищо повече.
Лека вечер!

.

неделя, 14 декември 2014 г.

неделно утро

Ехеее, колко време не съм идвала тук :)
Като брой дни не е кой знае колко много, но като събития...
И така...
Детоксът си беше класически, тридневен. С ден за захранване по всички правила. И с едно голямо, много голямо удовлетворение от дните, в които мислих за себе си.  /Не приемам обвинения в егоизъм./
Преди малко се върнах от освежаваща утринна разходка. Малкото минуси, лекия ветрец, опитващ да смрази телата и слънцето, което топли душите... След такова утро в неделя ще си направя уютен и спокоен деня. Какъвто ми харесва... И както ми хареса. Без планове и без задачи /не, че няма, ама днес ще е така/.
Започнах си деня /на ранина/ с топла вода и лимон. Сега си продължавам с ароматен чай, от събрания през лятото лофант. Други след него ще си правя.
И още занимания ще си намеря, в които все добро за себе си ще правя. Защото си го заслужавам, пък ;)
:) :) :)

.

петък, 5 декември 2014 г.

детоксово време

Детоксово време е. Преди пълната луна.
Днес бе вторият ден. Успешен е. Като вчерашния. Какъвто ще е и утрешният.
Никакви съмнения не съм имала. Неведнъж съм си доказала, че мога. Тези дни ми носят неизброими ползи за здравето, че нямам никаква нужда да се убеждавам по някакъв начин. Тези дни ги искам. Тялото ми и душата ми ги искат.
Прочистването не е само на физическо ниво. Прочистват се и мислите ми. Стават едни такива... ясни, бистри, прави ;)... прави... хихихи... прави... Нали си признах какви са ми хубави мислите? Други доказателства не трябват ;)
Цитрусите са много подходящи за сокове. Английската сол и тя ;)
Единственото недобро нещо е студът. Ама аз си го знам. Затова топъл чай и повече обличане ми помагат.
Вчерашния ден го изкарах предимно в леглото с книга и завивка. Днешният е доста работен. Посвърших някои работи. Така е, като си имам енергия. А за утре дори си я планирах. Знам, че ще си я свърша.
А, да... И много ми е леко... Едно такова... полетно... ;)
Хайде, толкова за отчета днес.
Време е за последната ми чаша сок, за топъл чай и за Сънчо...
Лека вечер!

.

сряда, 3 декември 2014 г.

вечерни мисли

В очакване на утрото съм.
Денят ще е първият от трите за детокса по пълнолуние.
Очаквам го с нетърпение. Последният ми детокс беше при мартенското пълнолуние. Искам го и чувствам необходимост от тази детоксикация.
Току-що се върнах от вечерна разходка.  Със сигурност ще е добра база за хубав сън. Вече няма да се мотая по късна доба, а до 22:00 ще съм в леглото. Обещах си го най-сериозно и ще си го изпълня :)
Утрото по прогноза ще е дъждовно, но това няма да е пречка за сутрешната разходка. Приготвих си чадър :) Така, че...
Очаквам утрото...
Лека нощ!

.