вторник, 8 октомври 2019 г.

някакво - никакво

Такова ми е... някакво - никакво...
Написаното в последното ми идване насам е актуално и днес...
Във времето от май до средата на септември слушах сърцето си и правих това, което ме прави щастлива. Но... винаги има по едно такова "но"... В последните седмици загубих мотивация и ентусиазъм и сега... Сега отново съм на кръстопътя.
Този път, кръстопътят ми е познат.
Хубавото е, че си имам компания по пътя. Освен това, от мен зависи успешността на предвижване. Компанията ми е послушна и ми се доверява безрезервно /макар и леко учудващо, но е факт/.
Идеи имам много, все изпитани и успешни са. Въпрос на време е да си намерят място в ежедневието ни. Лесно е да се превърнат в навици, които с малко мотивация да се поддържат активни. И това е изпитано и работи.
И така... всичко, което ми трябва го знам, мога и... Единственото, което е необходимо, което искам, е да го приложа без условности и колебания.
В последните два дни успях да погледна и анализирам ситуацията, смятам, че съвсем обективно.
Защо съм тук?...

Защото го поисках, защото ми помага за дълготрайността на мотивацията ми. Защото музата за промяна /връщане към същността ми/ днес се събуди и има нужда от подкрепа.
И така... Успех на мен и компанията ми! :) :) :)
Знам, мога и искам! Следователно - ще успея!


.

вторник, 7 май 2019 г.

изморих се

Изморих се от цели... от планове... от обещания...
То не бяха книги, статии, стратегии. То не бяха примери, съветници, и всички други.
Омръзна ми от опити, надежди и провали. Според четивата, аз безволево съм същество. Несериозна съм според други.
Аз пък днес реших и пращам всички, изброени и други, по-далеч от мен.
Искам да забравя всичко дето съм изчела, опитала съм и с провал съм се увенчала...

И какво ще правя ли?
Само онова, което сърцето ми говори.
Само онова, което ме щастлива прави.
Само онова, което разумът ми безрезервно ще приеме.
Всичко друго е насилие над личността ми!
Аз съм Аз и такава ще си бъда!
Към същността на Аз ще си се върна.

Толкова за днес...
До... когато муза ме споходи...

.

сряда, 27 март 2019 г.

утро на терасата

Харесва ми да посрещам утрото на терасата в компанията на кростренажора.
Всяка сутрин гледката е различна. Пролетта влиза в свои си владения с свеж устрем и зелено-цветни настроения.
Сутрин се събуждам преди най-ранната аларма. Имам нужда от по-малко часове сън.
Дните ми са по-усмихнати. по-организирани, по-успешни. Това ми носи допълнителна мотивация за нови дела и настроения.
Харесвам си сутрините, защото ми носят динамичност, която е присъща на нрава ми.
Преди години, не са за уточнение ;), след негативни настроения имах нужда да направя бърза разходка, която да изгони гнева и напрежението, натрупани в мен. След активното движение се усещах преродена, нова, спокойна и чиста. Сега, с активните ми сутрини, дните ми не трупат негативни настроения. На чисто нищо се не полепва.
Прекрасните си утрини дължа на Пролетта. Пролетта си е мой сезон, туй се знае от много, много време. И всяка Пролет го доказва все по-силно.
Природните ритми и процеси са заложени у всеки човек. За това нямам съмнение. Винаги когато съм в синхрон с природата се чувствам хармонична. Тогава Аз съм Хармония.
Е, днес съм такава Хармония!
Усмивки за хармоничен ден!


.

сряда, 20 март 2019 г.

сутрешни настроения

Пролетните сутрини са... вълшебни...
Вече по-лесно е събуждането сутрин. Има повече мотиви за динамично начало на деня.
Песните на птици всяка сутрин са различни и подканящи за смислени дела.
Първото и най-смислено нещо за деня ми е да направя нещо хубаво и полезно за мен самата. Хубаво е, защото ми харесва, а е полезно, защото само ползи си намирам след него. Няма нищо по-хубаво от нещо, за което е положено някакво усилие. Усилие, което носи умора и удовлетворение, което пък ми подарява усмивка за целия ми ден.
С усмивка е толкова лесно да преминеш през всеки ден, независимо какво ще ти поднесат хората, които неизбежно срещаш в деня.
Усмихнат ден!
Честита Пролет! 


.

понеделник, 18 март 2019 г.

пролет съм

За пръв път успявам с малки крачки да вървя към целите си.
До сега все съм искала всичко и веднага. Да, започвала съм с малки крачки, но толкова много, че... твърде бързо ми се е изчерпвала мотивацията.
Този път, не без помощ ;) , успявам да си подредя крачките и наистина са малки и по малко. Малки - не означава незначителни. Те са малки, но са постоянни. А това е нещото, което ми е липсвало - постоянство.
Защото ентусиазъм си имам понякога и предостатъчно. И точно той, ентусиазмът, ми е изигравал лош номер.
Да, дойдох тук, за да си се хваля. ;) 'Щото мястото е мое ;)
Да, пролетта е мой сезон. Събуждам се... разцъфтявам... Като природата навън...
Разходките с велосипед са нещо незаменимо, неповтарящо се. Винаги различни, винаги зареждащи. Пролетта с часове променя алеята. Всеки ден цветовете са различни, по-изобилни. С всеки ден зеленото, първо плахо, а вече неудържимо превзема погледа. Уханията се променят с часове. Сутрин свежест, вечер натежала зрялост.
Наситен аромат на цъфнали джанки, премесен с аромат на бързащи треви - това е тазвечерния букет. И скоро сняг ще завали... от джанковите венчелистчета...
Сутрешното кардио на терасата е истинско събуждане на всички сетива и зареждане за целия ми ден. Пред погледа ми гората се разлиства и разцъфтява с часове. Не, не преувеличавам. Птичият хор е най-хармоничното начало за слуха ми. Всяка глътка поет въздух ме зарежда с енергия и настроения за велики дела ;). Е, поне необходимите за ежедневието ми. И за още нещо, което прави дните ми различни и смислени!
Сега съм пролет...

И си се харесвам... Защото това съм си аз. Най-истинска, най-цяла, най-... А бе, най- съм ;)


.

петък, 8 март 2019 г.

сезонът е открит

Сезонът на велосипедите е открит...
Време си му беше.
Миналия ден исках да го откривам, но вятърът беше неприятен. Вече нямам оправдания. И няма да си търся.
Имам нужда от движение. Чувствам се чудесно след всяка физическата активност. Но тази, сред природата, ми е най-зареждаща. Имам нужда и от разнообразие. Постоянството, за съжаление, не ми е силна черта.  Разнообразието компенсира :) Такава съм си...
След месец принудително бездействие, сега ми се прави всичко и по много. Разумът, обаче казва да не бързам. Времето пред мен е. По-добре е с крачки малки да вървя.


.

сряда, 30 януари 2019 г.

необходимост

Осъзнаване на необходимост...
Януари - шарен месец. Даже и с каквото ми не трябва. Изобилие от вируси и тем подобни гадинки... Поради наличието тяхно, ежедневието ми стана по-пасивно.
И осъзнах... че липсва ми движение. Още някой ден и пак дните си ще подредя и активност ще си подаря.
До тогава... спокойствие и мир, търпение и приемане...
Бях си обещала без сиести. Вече четвърти ден.. И усещам, че ми е време да... прегръщам Сънчо...
Лека нощ!
И... ще сънувам... синьо лято...


.

събота, 19 януари 2019 г.

детокс по пълнолуние

Детокс по пълнолуние - ден първи...
Започнах тридневен детокс по пълнолуние по съветите на д-р Атанас Михайлов...
Цели:
- обичайното за детокс;
- разчистване на гадни грипоподобни вирусоносители.
Вярно е, имах намерение да правя двудневен детокс. Имах планирано пътуване за днес, но... не всичко се случва както ни се иска. От вчера не мога да се справя с разни грипоподобни. По тази причина пътуването е отложено, а аз... започнах детокса. 

Наистина имам нужда от детокс, не само на физическо ниво. Имам нужда и от малко мозъчно прочистване. Този детокс по пълнолуние ми го е давал неведнъж. Затова и сега съм с хубави очаквания. Първо да ме отърве от грипоподобните нашественици и да не се получат усложнения, които не са рядкост. Второ - да ми даде рестарт на хубавите навици. И трето - да ми проясни мислите, които напоследък започнаха да стават малко депресивни.
След третия ден ще съм като нов човек.
До тогава имам нужда от почивка - във всеки смисъл на думата. А сега и от още един чай... за топлина...


До... тогава...


.

петък, 18 януари 2019 г.

по принуда


Ей, тъй най-"обичам"...
Да имам визия, мотив. Начало да положа... И нещо дребно, даже се не види, да преобърне целият ми ден. И както си личи, няма да е само ден един... Туй вирусоподобните са си гадост, от'дето и да ги погледнеш...
По принуда мисии, планове, навици и намерения във фризера прибирам.
И няма повече да се оплаквам...
Лека нощ!




.

ранно утро

Ето ме в едно доста ранно утро.
В чашата ми има нещо топло, което се надявам да възпре нахални вирусни нашественици. Пия го на малки глътки, с усещането, че точно това е най-доброто, което мога да направя за себе си в този момент. Наслаждавам се на топлината, на леката стипчивина и... съм се отдала на музата ми, която напира да пиша. /То друга тема какво ще напиша ;)/
Та, събудих се в неприлично ранен час /неприличен е за мен, поне за сега/. Миналата нощ, по чудо сякаш спала съм повече от препоръчваните осем часа.Месеци не ми се бе случвало. Затова пък тази нощ, нещо като за баланс, часовете ми за сън са малко повече от пет. И тъй като е имало нощи и с по-малко, сега приемам това, като нещо доста прилично. Разбира се, не скочих, щом отворих си очите в час среднощен. Опити направих да остана в прегръдките на Сънчо, но... той ми даде ясно да разбера, че толкова е за тази нощ. Имах два избора - да стана и да продължа да се въртя в леглото. Избрах първия, то е очевидно. Направих го с мисълта, че така ще имам повече време само за мен. Ако тръгна по тази мисъл, то всичкото време си е за мен, ама... няма да се задълбочавам сега в раздвоения.
Все пак денят за мен започна. Може би пък не е лошо да имам различни утрини...
Има дни, по-скоро периоди, в които ми се иска да съм подредена от първото до последното. Има и други периоди, в които подредеността ми действа като спирачка. А аз не харесвам спирачките. Смисълът на всичко е в развитието. Смисълът е днес да съм по-добра от вчера, утре от днес... И ако то, развитието ми, минава през педантичен ред или пък през хаос... аз си го приемам и... вървя напред. Дори и да значи, че ще има сутрини, в които ще се будя в непривично, за мен, време.
Това е време, не само за мен. Това е време за моята муза. Тя е непредсказуема и никога не знам къде ще ме поведе. Явно днес ѝ е обяснително, та затова с нея сме тук. За сега...
Няколко реда и за намеренията ми ще драсна. Те винаги са много и... големи. И сега няма да е изключение.
Знам, че мога да се организирам, когато искам. А сега искам. Затова не се съмнявам, че ще си свърша професионалните ангажименти, домакинските задължения и ония желания за движение, от които имам необходимост. А кой знае? Музата може и предизвикателство различно да ми поднесе. И за нея ще си има време.
Да, това с имането на време...
Интересно положение е ;)

Хайде... Добро утро!


.

сряда, 16 януари 2019 г.

стимул

Стимул за събуждане...
Сутрините са си мои. Колко и какво ще правя - само аз ще си реша.
И сега ще си го напиша, за да не забравя какво искам да правя сутрин.
Логично е сутрин да правя неща, които ме разбуждат, които ме зареждат за цял ден.
Чаша зелен чай е добра идея. Ще го пия бавно до прозореца и ще му се наслаждавам. Да, наслаждавам е ключовия момент! Идеята си има идейка. Времето е вирусно, затова ще си добавя лъжица сироп от бъз, оня, дето аз си правих. Еха, какво наслаждение ще пада ;)
Другата ми добра идея е малко или повече физическа активност. Тук има варианти, които ще се опитват и ще си намират времето, качеството и количеството. Няколко дена ми трябват, за да ги прецизирам. Със сигурност ще има варианти. Щях да напиша, че не мога да правя едно и също. Но не е точно така. Със сигурност мога, но не искам. А защо не искам? Защото съм такава... каквато съм... ама ще ставам по-добра.
Идея е да приготвя закуската и планиране на другите хранения. Необходимо е, защото иначе стават издънки. А аз много обичам да си обещавам разни работи. Та издънките са нещо дето не искам да си обещавам ;)
И така, най-хубавата ми идея е да си направя алармата за следващата седмица да е в 7:17.
Ех, тази вечер съм пълна с идеи ;) Едва ли някой може да ми спори...
Днес получих идея, да се знае, че не всичко си измислям сама. Избирам си навик с плюс и друг с минус и им давам месец време... Мислех, че е лесно, даже бях сигурна кой ще е минус, ама...  Няма да прибързвам, няма да съм припряна. Ще се оставя за малко... по течението... То ще избистри идеите.
Рано е да прегръщам Сънчо. Днес ми се затвърди, с помощ външна, за която съм благодарна, че не е добра идеята ми за сиеста. Има още час до 22:00, часът, в който си определих да търся Сънчо. О, има какво да правя. И за това идеи имам... Идеята за чаша чай от маточина е чудесна! Нали?
Лека нощ, в нощ втора от мисията ми за сънища!


.

вторник, 15 януари 2019 г.

навици за сън

Обещах си да си създам по-добри навици за сън...
Нещо не успявам. За сега...
Не веднъж съм се убеждавала в правотата на думите, че сънят преди полунощ е най-качествен.
Не веднъж съм взимала решения, че този път ще бъде траен навика ми. Пак си обещах...
И започнах... Точно за четири вечери и после... Добре, де. Дойдоха празници, оправдания се лесно намират. Вече нямам нужда от оправдания, а от дела. Затова, още тази вечер започвам операция "Сънища".
Спи ми се, не спи, в 22:00 ще бъда в леглото с книжка. В 22:30 лампите се гасят. Това ще е началото.
Преди лягане няколко валерианчета са добра идея. Тя винаги действа.
Задължително ще има сутрешна аларма. За начало ще е в 7:33. Вече просветлява по това време, та ще има стимул.
Хайде време е първи опит.
Казват, че навик се създава за 21 дни. Ще видим...
Тук ще пиша пак за новата ми мисия. В този момент е необходимост. Друг път ще кажа и защо.
Лека нощ! 

.