Животът на Земята се е зародил във водата.
Селища са се изграждали покрай източници на вода - извори, реки, езера.
Не е новост, че с вода е покрита около 70% от повърхността на Земята.
Едва ли е случайно, че човешкият организъм се състои от около 70% вода.
Жизнените процеси са свързани с водата. Тя е необходима за разтварянето на хранителните вещества. Осигурява обмяната на веществата и изхвърлянето на отпадните вещества.
Необходимостта от вода за човешкия организъм е около два литра за денонощие. Разбира се, при физическа дейност, при висока околна температура, това количество се увеличава. Сигналът за жажда е при загуба на 1% от водното съдържание на организма. Загуба на около 10% би могла да се възстанови от организма почти без последици, докато по-голям процент загуба на вода в организма, може да се окаже фатален. Оказват влияние и други условия- температура, стрес...
Кафето, чаят, газираните напитки, въпреки, че основно съдържат вода, то организма не може да я усвои напълно и тя да достигне до необходимите места.
Не така стои въпросът с плодовите и зеленчукови сокове. Те съдържат органична вода, която се усвоява много добре от организма. Витамините и минералите, които се съдържат са особено ценни.
Водата спомага за поддържане на нормално тегло на тялото. Тя регулира метаболизма и апетита. Затова се препоръчва при диети /не харесвам това понятие, по-добре да се каже, при здравословен начин на хранене с цел корекция на теглото/ да се пие повече вода, за да се постигнат по-добри и трайни резултати.
При прием на нормални количества вода може да се намали риска от някои видове рак. При вирусни заболявания вече почти всички лекари препоръчват повече течности - вода, билков чай /несъдържащ кофеин, който е диуретик/, плодови или зеленчукови сокове. Но това не са соковете от кутийки. А онези, от истински плодове, които ние сами си правим.
Водата може да предпази и намали дори главоболие. Чаша топла вода разширява кръвоносните съдове и помага на кръвта да достигне до мозъка. Тогава защо да не си направим чаша топъл чай с любима билка - мента, маточина, шипка, липа...? Или букет от билки?
А когато главоболието се дължи на повишено кръвно налягане, може да се опита с гореща вода да се обливат ръцете от лактите към китките. Увеличава се температурата на водата постепенно, до търпимост, разбира се. Това наистина действа.
Време е за чаша вода.
.
вторник, 29 юни 2010 г.
месечен отчет
Е, престраших се и днес точно месец след началото на сериозните ми намерения съм готова с отчета.
Ето го накратко, а после ще си признавам мислите.
Килограмите са с минус 2,5. Талията - минус 6 см. Ханш - минус 3 см. Бедрата - минус 2,5 см. Ръцете - минус 2 см.
Това е.
Да си призная очаквах повечко. Но важното е, че посоката е вярна и всички мерки са със знак минус. Затова не искам да мисля за очакванията, а за резултатите, които са радващи.
Като голям плюс за този месец отчитам постоянството си и новите навици. Някъде, преди време, бях чела една книга как да си създадем положителни навици. И за всеки навик било достатъчно да се повтаря действието или мисълта в 21 последователни дни. След този период новостта вече е навик.
В този смисъл значи имам вече изградени навици, все пак месец ги повтарям. Имам си и навици в процес на изграждане, защото ги въвеждах постепенно, а не на веднъж. През следващия месец ще си създам и нови положителни навици.
Ето една проста сметка:
Запазвайки това темпо, ще са ми необходими десет месеца, за да достигна целта си.
Много ли са?
Не, не са много!
Десет месеца, това не е дори и година от моя живот. На фона на всичките ми години до сега, когато съм се чувствала неудобно в тялото си, това е един миг. Добре де, не е точно миг, но все пак е твърде малка част от него, която си заслужава да измина по пътя към целта си. Да измина по пътя към новия си начин на живот, по-качествен и осмислен.
И така от днес започва втория месец. С мен е един много силен мотив. Искам си го и ще си го пазя! Опитвам се и всеки ден да си намирам по-малки мотивчета. Нали имаше една мисъл - капка по капка вир става. Защо това да не важи и за мотивите? Мотивче по мотивче и ето ти една голяма мотивация.
Тогава... напред мила! Продължавай!
.
Ето го накратко, а после ще си признавам мислите.
Килограмите са с минус 2,5. Талията - минус 6 см. Ханш - минус 3 см. Бедрата - минус 2,5 см. Ръцете - минус 2 см.
Това е.
Да си призная очаквах повечко. Но важното е, че посоката е вярна и всички мерки са със знак минус. Затова не искам да мисля за очакванията, а за резултатите, които са радващи.
Като голям плюс за този месец отчитам постоянството си и новите навици. Някъде, преди време, бях чела една книга как да си създадем положителни навици. И за всеки навик било достатъчно да се повтаря действието или мисълта в 21 последователни дни. След този период новостта вече е навик.
В този смисъл значи имам вече изградени навици, все пак месец ги повтарям. Имам си и навици в процес на изграждане, защото ги въвеждах постепенно, а не на веднъж. През следващия месец ще си създам и нови положителни навици.
Ето една проста сметка:
Запазвайки това темпо, ще са ми необходими десет месеца, за да достигна целта си.
Много ли са?
Не, не са много!
Десет месеца, това не е дори и година от моя живот. На фона на всичките ми години до сега, когато съм се чувствала неудобно в тялото си, това е един миг. Добре де, не е точно миг, но все пак е твърде малка част от него, която си заслужава да измина по пътя към целта си. Да измина по пътя към новия си начин на живот, по-качествен и осмислен.
И така от днес започва втория месец. С мен е един много силен мотив. Искам си го и ще си го пазя! Опитвам се и всеки ден да си намирам по-малки мотивчета. Нали имаше една мисъл - капка по капка вир става. Защо това да не важи и за мотивите? Мотивче по мотивче и ето ти една голяма мотивация.
Тогава... напред мила! Продължавай!
.
понеделник, 28 юни 2010 г.
не съм забравила
Изпитвали ли сте радост от движението?
От онова движение, във всичките му форми. Дали ще е разходка, дали ще е бягане, скачане, колоездене, плуване. Мога да изброявам много и пак ще пропусна.
Радост от онзи момент, в който усещате движението с всяка клетка от съществото си. Онзи момент, в който усещате полета не само на духа, но и на тялото.
Чувството за свобода на тялото е нещо прекрасно. Движение без ограничение. Случва ми се все по-скоро след началото на физическата ми активност. И настроението ме владее все по-дълго след тренировките.
Хм, тренировки - звучи сериозно. За някой може и да изглежда малко и несериозно, но за мен е важно и сериозно. И то точно защото ме радват с моето постоянство.
Постоянство. Бих казала, че това е едно от най-важните неща, когато човек е решил да направи промяна в начина си на живот. Начинът на живот, който ще доведе до промени в качеството на живота.
Със сигурност съм чела подобни съвети много пъти. Ето, чак сега, когато го прилагам на "свой гръб" вярвам в тези думи на 100%. Защо ли не го направих по-рано? Защото сега е моментът за мен.
Радвам се, че моите клетки не са забравили радостта от движението и днес почувствах тази радост с цялата си същност.
.
От онова движение, във всичките му форми. Дали ще е разходка, дали ще е бягане, скачане, колоездене, плуване. Мога да изброявам много и пак ще пропусна.
Радост от онзи момент, в който усещате движението с всяка клетка от съществото си. Онзи момент, в който усещате полета не само на духа, но и на тялото.
Чувството за свобода на тялото е нещо прекрасно. Движение без ограничение. Случва ми се все по-скоро след началото на физическата ми активност. И настроението ме владее все по-дълго след тренировките.
Хм, тренировки - звучи сериозно. За някой може и да изглежда малко и несериозно, но за мен е важно и сериозно. И то точно защото ме радват с моето постоянство.
Постоянство. Бих казала, че това е едно от най-важните неща, когато човек е решил да направи промяна в начина си на живот. Начинът на живот, който ще доведе до промени в качеството на живота.
Със сигурност съм чела подобни съвети много пъти. Ето, чак сега, когато го прилагам на "свой гръб" вярвам в тези думи на 100%. Защо ли не го направих по-рано? Защото сега е моментът за мен.
Радвам се, че моите клетки не са забравили радостта от движението и днес почувствах тази радост с цялата си същност.
.
събота, 26 юни 2010 г.
решение
Да, не съм забравила, днес е събота. Ден за мерки. Да, ама не. Нямам кантар. Затова отлагам меренето.
Но мога да взема решение.
Реших да се сприятеля в по-близко приятелство с кростренажора си. Милият, не му обръщам достатъчно внимание. А ми бе подарен преди цяла вечност. То бе радост, то бе чудо. Като всяко чудо - до три дни. Е, не бяха три, може би тридесет. И после се сближавахме за определени моменти, но не ни е било писано за дълго.
Та затова днес го пиша, черно на бяло. Защо да не бъде като любов завинаги.
То - завинаги - звучи малко фалшиво.Колко неща в тоя живот, дето съм ги мислила, че са завинаги, се оказаха еднодневки. Та ако не е завинаги, поне да е за достатъчно за дълго.
Чувствам се изпълнена с енергия. Усещам, че и наближавайки първи юли /нищо специално няма за мен в тази дата, освен, че е първи - начало/, сякаш започва едно ново начало. Вече успях да въведа доста неща в ежедневието си, които следвам упорито, а понякога и не толкова. Но по-важно е, че посоката която поех, усещам и знам, че е правилна. Освен това и резултатите говорят за това.
Не съм се похвалила. В тибетските упражнения достигнах до максимума - 21 повторения. Вярно първите дни започнах със седем, десет, петнадесет. Но усетих още енергия и един ден - просто се получиха. Радвам се, че ги повторих и на другия ден, и на по-другия, и така до сега. След три-четири дена имах ден, в който едва достигнах десет повторения, но това не ме притесни. Приех го, че това не е "денят ми". Всеки има такива дни, нали?
Сега се радвам на утрото всяка сутрин с тези чудесни упражнения. Дават толкова енергия за целия ден, чак е трудно да се повярва, че тези сравнително лесни упражнения, отнемащи не повече от десет минути, имат такава сила да променят живота ми. Да, наистина усещам, че животът ми е променен, нов. Такъв какъвто си го искам и харесвам.
А сега... към леглото. Взех и това решение. Има една приказка - рано пиле, рано пее. Да я проверя имам възможност.
.
.
Но мога да взема решение.
Реших да се сприятеля в по-близко приятелство с кростренажора си. Милият, не му обръщам достатъчно внимание. А ми бе подарен преди цяла вечност. То бе радост, то бе чудо. Като всяко чудо - до три дни. Е, не бяха три, може би тридесет. И после се сближавахме за определени моменти, но не ни е било писано за дълго.
Та затова днес го пиша, черно на бяло. Защо да не бъде като любов завинаги.
То - завинаги - звучи малко фалшиво.Колко неща в тоя живот, дето съм ги мислила, че са завинаги, се оказаха еднодневки. Та ако не е завинаги, поне да е за достатъчно за дълго.
Чувствам се изпълнена с енергия. Усещам, че и наближавайки първи юли /нищо специално няма за мен в тази дата, освен, че е първи - начало/, сякаш започва едно ново начало. Вече успях да въведа доста неща в ежедневието си, които следвам упорито, а понякога и не толкова. Но по-важно е, че посоката която поех, усещам и знам, че е правилна. Освен това и резултатите говорят за това.
Не съм се похвалила. В тибетските упражнения достигнах до максимума - 21 повторения. Вярно първите дни започнах със седем, десет, петнадесет. Но усетих още енергия и един ден - просто се получиха. Радвам се, че ги повторих и на другия ден, и на по-другия, и така до сега. След три-четири дена имах ден, в който едва достигнах десет повторения, но това не ме притесни. Приех го, че това не е "денят ми". Всеки има такива дни, нали?
Сега се радвам на утрото всяка сутрин с тези чудесни упражнения. Дават толкова енергия за целия ден, чак е трудно да се повярва, че тези сравнително лесни упражнения, отнемащи не повече от десет минути, имат такава сила да променят живота ми. Да, наистина усещам, че животът ми е променен, нов. Такъв какъвто си го искам и харесвам.
А сега... към леглото. Взех и това решение. Има една приказка - рано пиле, рано пее. Да я проверя имам възможност.
.
.
сряда, 23 юни 2010 г.
вторник, 22 юни 2010 г.
уверена
Чувствам се уверена по пътя, по който вървя.
Вчера получих похвала, че изглеждам по-слаба. Похвала изречена от любим човек!
Какъв по-голям мотив от две ръце, които следваха извивките на тялото ми?
Усмивката и радостта в очите, които ме подкрепят! Разбира се, че по-голяма мотивация да продължавам, няма да намеря. Затова запазвам този миг и когато ми е трудно ще се връщам и ще си взимам от окуражаващия поглед!
Благодаря ти!
.
Вчера получих похвала, че изглеждам по-слаба. Похвала изречена от любим човек!
Какъв по-голям мотив от две ръце, които следваха извивките на тялото ми?
Усмивката и радостта в очите, които ме подкрепят! Разбира се, че по-голяма мотивация да продължавам, няма да намеря. Затова запазвам този миг и когато ми е трудно ще се връщам и ще си взимам от окуражаващия поглед!
Благодаря ти!
.
събота, 19 юни 2010 г.
пак е събота
Денят, който си определих за мерки и теглилки.
Днес ми е леко разочароващо. Няма да се поддавам на негативни мисли.
Кантара не показва промяна. Очаквах малко в минус, но не би. Все пак хубавото е, че си стои там, а не се връща нагоре.
Има и нещо хубаво. Метърът показа промяна в минус за талия и ханш. Значи процесът си върви в правилната посока за мен.
Има и нещо много радващо ме. Тибетските упражнения, които започнах преди няколко дни и започнах със седем повторения, ми носят много енергия. Днес ги направих по петнадесет пъти. Хубаво е. Усещах, че мога още, но реших да не прекалявам. Утре пак е ден и пак ще ги направя.
Освен това, днес усещаща извиращата в мен енергия, изминах 17. 5 километра с велосипеда. И получих най-хубавата похвала.
Това е малко сухата статистика. Е, какво да се прави - такъв е денят - ден за отчети, за плановете за следващите седем дни.
И така - утре всичко пак ще е наред, според моите намерения.
Следващата седмица е последната от първия месец на промяната за мен. И ще има пълен, месечен, отчет.
А сега е време за Сънчо. И това е необходимо!
.
.
Днес ми е леко разочароващо. Няма да се поддавам на негативни мисли.
Кантара не показва промяна. Очаквах малко в минус, но не би. Все пак хубавото е, че си стои там, а не се връща нагоре.
Има и нещо хубаво. Метърът показа промяна в минус за талия и ханш. Значи процесът си върви в правилната посока за мен.
Има и нещо много радващо ме. Тибетските упражнения, които започнах преди няколко дни и започнах със седем повторения, ми носят много енергия. Днес ги направих по петнадесет пъти. Хубаво е. Усещах, че мога още, но реших да не прекалявам. Утре пак е ден и пак ще ги направя.
Освен това, днес усещаща извиращата в мен енергия, изминах 17. 5 километра с велосипеда. И получих най-хубавата похвала.
Това е малко сухата статистика. Е, какво да се прави - такъв е денят - ден за отчети, за плановете за следващите седем дни.
И така - утре всичко пак ще е наред, според моите намерения.
Следващата седмица е последната от първия месец на промяната за мен. И ще има пълен, месечен, отчет.
А сега е време за Сънчо. И това е необходимо!
.
.
Етикети:
ежедневни,
мисли разни,
отчет
четвъртък, 17 юни 2010 г.
нови идеи
Моята среща с книгата на Питър Келдър беше преди години. Заинтригува ме, но като повечето неща в моя живот не успях да й се отдам за дълго. Правих лесните упражнения няколко пъти по 2-3 месеца, но /пак ще си го призная/ явно мързелът ми и немотивираността ми ми попречваха да продължа.
Ето тук, както и на доста други места в нета има описание за тибетските ритуали за здраве и дълголетие.
Сега, от скоро, отново имам мотив, който усещам, че ще е за дълго. Поне много силно го искам. А и пътя, по който вече поех и отчитам резултати, ще го продължа. Ще го продължа и заради себе си. Или по-скоро най-вече заради себе си.
Вчера показах тези упражнения на един човек. После си обещах, че всичко, което покажа на него или му предложа да прави в своя път към младостта и дълголетието си, ще го правя и аз. Не мисля, че той има място за притеснения, но щом ги има, вероятно си има причина, която аз няма как да гадая. Просто изглежда чудесно и никога, ама никога, не бих му дала годините, които има.
Затова ще се опитам, опитвам се, да му бъда от полза с всичките неща, които съм чела през годините, които по един или друг начин съм "изпробвала" върху себе си с резултат, но поради други причини не съм довела до края.
Да започна сега с похвалите. Имам нужда да бъда похвалена. Толкова е хубаво. Много по-хубаво е, когато някой друг забележи и отправи похвала към мен. И това става, но сега, ще си се похваля самичка. Другите похвали ще ги получа след обед.
Започвам: - тази сутрин със ставането /не отложих за после-заслужавам си "браво"-то/ направих петте тибетски ритуала. Стана ми много "енергично". Усетих как енергия ме изпълва и никаква пречка не може да ме спре в днешния ми ден.
След това изпих голяма чаша вода. Имам нужда от течности. Малко по-късно закусих с кисело мляко и орех. Това е най - леката и засищаща закуска за мен.
Имах настроение и за домакинските си задължения, които посвърших. Сега с удоволствие съм тук. Ще пообиколя още мъничко из нетпространството и се захващам сериозно с професионалните си ангажименти.
Имам тооолкова енергия.
И се усмихвам. И даже си запях.
Какъв хубав ден!
Нека за всички е такъв! Че и по-хубав!
.
.
Ето тук, както и на доста други места в нета има описание за тибетските ритуали за здраве и дълголетие.
Сега, от скоро, отново имам мотив, който усещам, че ще е за дълго. Поне много силно го искам. А и пътя, по който вече поех и отчитам резултати, ще го продължа. Ще го продължа и заради себе си. Или по-скоро най-вече заради себе си.
Вчера показах тези упражнения на един човек. После си обещах, че всичко, което покажа на него или му предложа да прави в своя път към младостта и дълголетието си, ще го правя и аз. Не мисля, че той има място за притеснения, но щом ги има, вероятно си има причина, която аз няма как да гадая. Просто изглежда чудесно и никога, ама никога, не бих му дала годините, които има.
Затова ще се опитам, опитвам се, да му бъда от полза с всичките неща, които съм чела през годините, които по един или друг начин съм "изпробвала" върху себе си с резултат, но поради други причини не съм довела до края.
Да започна сега с похвалите. Имам нужда да бъда похвалена. Толкова е хубаво. Много по-хубаво е, когато някой друг забележи и отправи похвала към мен. И това става, но сега, ще си се похваля самичка. Другите похвали ще ги получа след обед.
Започвам: - тази сутрин със ставането /не отложих за после-заслужавам си "браво"-то/ направих петте тибетски ритуала. Стана ми много "енергично". Усетих как енергия ме изпълва и никаква пречка не може да ме спре в днешния ми ден.
След това изпих голяма чаша вода. Имам нужда от течности. Малко по-късно закусих с кисело мляко и орех. Това е най - леката и засищаща закуска за мен.
Имах настроение и за домакинските си задължения, които посвърших. Сега с удоволствие съм тук. Ще пообиколя още мъничко из нетпространството и се захващам сериозно с професионалните си ангажименти.
Имам тооолкова енергия.
И се усмихвам. И даже си запях.
Какъв хубав ден!
Нека за всички е такъв! Че и по-хубав!
.
.
Етикети:
ежедневни,
намерения,
тибетски упражнения
сряда, 16 юни 2010 г.
да се поглезя
Вчера реших да се поглезя.
Не знам дали има полза от това, но пък е приятно да мисля, че правя нещо хубаво за себе си.
Купих си ново кремче за стягане. Ползвала съм и друг път подобни. Понякога сякаш има някакъв ефект, но за съжаление не съм била постоянна.
Сега, след като си доказах, че мога да бъда сериозна и последователна, се надявам, /май трябва да кажа, че съм сигурна/ че ще бъда упорита в постоянството си и за това.
Приятно е да правя нещо за себе си. След вечерния душ един самомасаж ми идва добре преди да се гушна в Сънчо.
А сутрин е освежаващо след сутрешния душ. Имах свежа сутрин. Заслужавам си я.
А храненето - всичко е съвсем точно премерено и претеглено. Чувствам се добре.
И продължавам - напред!
.
.
Не знам дали има полза от това, но пък е приятно да мисля, че правя нещо хубаво за себе си.
Купих си ново кремче за стягане. Ползвала съм и друг път подобни. Понякога сякаш има някакъв ефект, но за съжаление не съм била постоянна.
Сега, след като си доказах, че мога да бъда сериозна и последователна, се надявам, /май трябва да кажа, че съм сигурна/ че ще бъда упорита в постоянството си и за това.
Приятно е да правя нещо за себе си. След вечерния душ един самомасаж ми идва добре преди да се гушна в Сънчо.
А сутрин е освежаващо след сутрешния душ. Имах свежа сутрин. Заслужавам си я.
А храненето - всичко е съвсем точно премерено и претеглено. Чувствам се добре.
И продължавам - напред!
.
.
вторник, 15 юни 2010 г.
да се похваля
Във вчерашния ден не допуснах отклонения от пътя. Доволна съм. С такъв ентусиазъм започвам и днешния ден.
Хубаво е да се пие повечко вода. Не означава, че трябва с кофите, но поне два литра, а тия дни като е такава жега, може и повече.
Добре ми действа и по някой чай, топъл или студен. Излишно е да казвам, че ги пия без добавки.
Има си и хубави страни - усеща се истинският аромат на чая или билковата комбинация. Приятно е "откриването" на нови вкусови усещания. И се радвам, че освен храната, това може да го направи и една чудесна напитка като чая.
Сега често се спирам край щанда за чай и ми е интересно да разглеждам. А и интересът ми към билките и прочетеното за тях преди години сега ми е от полза.
Моят чай вече се запари. Отивам да си го прецедя и да му се насладя на терасата с първите, все още нежни, слънчеви лъчи.
.
.
Хубаво е да се пие повечко вода. Не означава, че трябва с кофите, но поне два литра, а тия дни като е такава жега, може и повече.
Добре ми действа и по някой чай, топъл или студен. Излишно е да казвам, че ги пия без добавки.
Има си и хубави страни - усеща се истинският аромат на чая или билковата комбинация. Приятно е "откриването" на нови вкусови усещания. И се радвам, че освен храната, това може да го направи и една чудесна напитка като чая.
Сега често се спирам край щанда за чай и ми е интересно да разглеждам. А и интересът ми към билките и прочетеното за тях преди години сега ми е от полза.
Моят чай вече се запари. Отивам да си го прецедя и да му се насладя на терасата с първите, все още нежни, слънчеви лъчи.
.
.
събота, 12 юни 2010 г.
и днес
И днес направих "нарушение". Знаех си го. Дори беше планирано.
Имаше повод, но това не означаваше, че задължително трябваше да го направя. Понякога е по-добре да го направя, с което забавям процеса, отколкото да ми се налага да давам обяснения и да слушам глупости. Да, глупости и предрасъдъци, от хора, които изобщо не разбират и не искат да разберат. Хора, които мислят, че знаят всичко и са върха на компетентността. Според мен днес избрах по-малкото зло и се насладих на парчето торта.
Понякога се чудя защо трябва да се съобразявам с мнението на другите. Защо го правя? Може би е слабост, безхарактерност.
Някога, преди години, доста години, бях от "бунтарите". "Отстоявах" и "доказвах" мнението си. Вероятно с годините улегнах. Предпочитам да мисля, че помъдрях. Разбрах, че не е нужно да доказвам на всяка цена мнението си на всеки. Научих се да приемам и аз чуждото мнение. Осъзнах, че всеки има право на свое мнение, независимо аз дали го споделям или не.
Може би и затова предпочитам да не си създавам излишни въпроси и обяснения.
Не, това не е оправдание за днешната ми постъпка, за днешната ми "издънка". Предпочетох да погледна от другата страна. От там, че днес се насладих на едно чудесно парче торта, по един хубав повод. А забавянето - то е без значение. Защото последните дни усещам хармония в себе си. Усещам мира в мислите си. Мисля, че винаги това съм искала - мир и хармония със себе си. Без обвинения и самообвинения.
Сега - усмихвам се. Вечерях балансирано.
И ми е хубаво.
.
.
Имаше повод, но това не означаваше, че задължително трябваше да го направя. Понякога е по-добре да го направя, с което забавям процеса, отколкото да ми се налага да давам обяснения и да слушам глупости. Да, глупости и предрасъдъци, от хора, които изобщо не разбират и не искат да разберат. Хора, които мислят, че знаят всичко и са върха на компетентността. Според мен днес избрах по-малкото зло и се насладих на парчето торта.
Понякога се чудя защо трябва да се съобразявам с мнението на другите. Защо го правя? Може би е слабост, безхарактерност.
Някога, преди години, доста години, бях от "бунтарите". "Отстоявах" и "доказвах" мнението си. Вероятно с годините улегнах. Предпочитам да мисля, че помъдрях. Разбрах, че не е нужно да доказвам на всяка цена мнението си на всеки. Научих се да приемам и аз чуждото мнение. Осъзнах, че всеки има право на свое мнение, независимо аз дали го споделям или не.
Може би и затова предпочитам да не си създавам излишни въпроси и обяснения.
Не, това не е оправдание за днешната ми постъпка, за днешната ми "издънка". Предпочетох да погледна от другата страна. От там, че днес се насладих на едно чудесно парче торта, по един хубав повод. А забавянето - то е без значение. Защото последните дни усещам хармония в себе си. Усещам мира в мислите си. Мисля, че винаги това съм искала - мир и хармония със себе си. Без обвинения и самообвинения.
Сега - усмихвам се. Вечерях балансирано.
И ми е хубаво.
.
.
Етикети:
ежедневни,
Зоната,
мисли разни
събота - ден за мерки
Това чудо на техниката - кантарът тази седмица показва само половин килограм по-малко. "Само" ли казах? Може би очаквах като миналата седмица, но нека бъда реалист. Освен кантарът думата има и метърът. Той пак е благосклонен към мен. Талия, ханш - отчитат се 2 сантиметра по-малко. Това си е чудесно. Тази седмица се отчита минус и в мерките на бедрата.
И така - отчитам успешна седмица. Отчетът не е само килограми и сантиметри. За мен е важно и усещането за спокойствие тази седмица. За това, че успях да преодолея "емоционалните похапвания". Победа за мен! Така го приемам. Продължавам напред. Напред в днешния ден, напред в утрешния ден.
Днес ще пътувам, ще бъда на гости. Това предполага не особено успешно балансиран обяд. Което няма да е проблем, защото още в 16 или 17 ще си хапна чашката мляко с бадеми. С това пътят към новата ми фигура продължава.
Балансиран и усмихнат ден!
.
И така - отчитам успешна седмица. Отчетът не е само килограми и сантиметри. За мен е важно и усещането за спокойствие тази седмица. За това, че успях да преодолея "емоционалните похапвания". Победа за мен! Така го приемам. Продължавам напред. Напред в днешния ден, напред в утрешния ден.
Днес ще пътувам, ще бъда на гости. Това предполага не особено успешно балансиран обяд. Което няма да е проблем, защото още в 16 или 17 ще си хапна чашката мляко с бадеми. С това пътят към новата ми фигура продължава.
Балансиран и усмихнат ден!
.
петък, 11 юни 2010 г.
горещ ден
Днес бе доста горещ ден.
Сутринта не можах да изляза с велосипеда си, а много ми се искаше. Но имаше други задачи, които бяха за ранните часове. После напече. Жегата провали и намеренията ми за привечерна колоездачна разходка. Изобщо един малко /да си го кажа направо- доста/ мързелив ден.
Но затова пък с храненето всичко е съвсем точно. В очакване съм на хубави мерки сутринта.
Радвам се, че вече е по-лесно да преодолявам емоциите. Вероятно балансираното хранене ми дава всичко необходимо за организма и той не изпитва глад за нещо на физическо ниво, и оттам и емоционалните сривове не търсят разрешение в храната.
Време е за Сънчо. Отивам да се гушна с него.
.
Сутринта не можах да изляза с велосипеда си, а много ми се искаше. Но имаше други задачи, които бяха за ранните часове. После напече. Жегата провали и намеренията ми за привечерна колоездачна разходка. Изобщо един малко /да си го кажа направо- доста/ мързелив ден.
Но затова пък с храненето всичко е съвсем точно. В очакване съм на хубави мерки сутринта.
Радвам се, че вече е по-лесно да преодолявам емоциите. Вероятно балансираното хранене ми дава всичко необходимо за организма и той не изпитва глад за нещо на физическо ниво, и оттам и емоционалните сривове не търсят разрешение в храната.
Време е за Сънчо. Отивам да се гушна с него.
.
четвъртък, 10 юни 2010 г.
малка тренировка
Тази вечер не ми се излизаше.
Но пак се пораздвижих. Правих си компания с другото ми приятелче - кростренажора.
Само една подробност има - когато не съм била скоро с него след първите ни няколко срещи предпочитам да изпия няколко витаминчета "С". Така и аз съм спокойна и със сигурност няма отлагане на следващите ни срещи.
А сега - чаша кисело мляко и е време за "лека нощ".
До сутринта, когато ще започне един прекрасен ден!
.
.
Но пак се пораздвижих. Правих си компания с другото ми приятелче - кростренажора.
Само една подробност има - когато не съм била скоро с него след първите ни няколко срещи предпочитам да изпия няколко витаминчета "С". Така и аз съм спокойна и със сигурност няма отлагане на следващите ни срещи.
А сега - чаша кисело мляко и е време за "лека нощ".
До сутринта, когато ще започне един прекрасен ден!
.
.
Етикети:
ежедневни,
кростренажор
динамичен ден
Днес е един динамичен ден.
Имам много задачи, които зависят само от мен и други, които не зависят. Но засега се справям.
А хубавото е, че и днес храненето ми е както трябва, без "издънки". И чувствам тооолкова много енергия. И ще я оползотворя! Със сигурност. Има още време от днешния ден. Продължавам с плановете.
А пък ми е хубаво да си се похваля тук. Сякаш се усилва мотивацията ми да вървя по пътя, който избрах за себе си. По пътя, който вярвам, че ме води към целта!
Как само искам и аз да протегна като тази писана. И някой /но точно някой/ да ме погали така, че да усетя тръпки. После ще се сгуша в този някой и така силно искам той да усети всичката палитра на чувствата ми, че никога да не се съмнява в тях. Искам да ми повярва, че когато имам цел, че когато е той до мен, за мен няма нищо невъзможно! Нека повярва в невъзможното! Ще му го докажа!
.
Имам много задачи, които зависят само от мен и други, които не зависят. Но засега се справям.
А хубавото е, че и днес храненето ми е както трябва, без "издънки". И чувствам тооолкова много енергия. И ще я оползотворя! Със сигурност. Има още време от днешния ден. Продължавам с плановете.
А пък ми е хубаво да си се похваля тук. Сякаш се усилва мотивацията ми да вървя по пътя, който избрах за себе си. По пътя, който вярвам, че ме води към целта!
Как само искам и аз да протегна като тази писана. И някой /но точно някой/ да ме погали така, че да усетя тръпки. После ще се сгуша в този някой и така силно искам той да усети всичката палитра на чувствата ми, че никога да не се съмнява в тях. Искам да ми повярва, че когато имам цел, че когато е той до мен, за мен няма нищо невъзможно! Нека повярва в невъзможното! Ще му го докажа!
.
Етикети:
ежедневни,
мисли разни,
намерения
сряда, 9 юни 2010 г.
и все пак има и хубаво
И все пак има и хубаво в днешния ден.
По скоро вечер. Това е вечерната разходка. Разходка, при която с децата говорихме за много неща. Надпреварват се кой да ангажира повече вниманието ми, кой да ме затрудни с въпроса си. Да, ама не. ;) Аз се справих с всички предизвикателства.
Беше ми приятно.
Добре се пораздвижихме.
Ще се ориентирам към банята и после - Сънчо ще гушна.
Лека нощ!
.
.
По скоро вечер. Това е вечерната разходка. Разходка, при която с децата говорихме за много неща. Надпреварват се кой да ангажира повече вниманието ми, кой да ме затрудни с въпроса си. Да, ама не. ;) Аз се справих с всички предизвикателства.
Беше ми приятно.
Добре се пораздвижихме.
Ще се ориентирам към банята и после - Сънчо ще гушна.
Лека нощ!
.
.
както е тръгнало
Както е тръгнало - все наопаки цял ден.
Преди два часа бе още горещо и щеше да е безумие да излизам с велосипеда. Всъщност всяко излизане можеше да се впише в графа безумно. След час така притъмня, че се чудиш дали ти е верен часовника. Но гръмотевиците от далечината се приближават с такава бързина, че всичко става ясно. И заваля. Това развали плана ми за една дълга и полезна разходка. Изведнъж ми се прияде. Така огладнях. Не, че има причина на физическо ниво да съм гладна. Но емоционалната незадоволеност надига вой. Ок, отидох и хапнах. Броя го за вечеря. Нищо, че само час преди това си хапнах следобедна закуска от чаша мляко. Сега не искам никакви мисли за храна. Дори не искам да гледам и блогове с такава насоченост.
Сега съм тук. Радвам се, че си направих това местенце. Удобно е за бягство. Усмихвам се сега. Усещам как напрежението вече е по-малко и продължава да спада.
Не отдавна си купих тази книга:
Започнах да я чета снощи. Четох и днес. Много от написаното съм го чела на други места. Едва ли ще намеря нещо съвсем ново. Но пък е добре подредено и синтезирано. И най-важното е, че го усещам мотивиращо! Зарязвам нета и ще се отдам на четиво. Явно днес ми е ден за четене.
Днес? Днес денят имаше отрицателен заряд. Най-важното за мен е, че преодолях поредните трудности. Мога да се поздравя.
Наистина се оказа възможно да спра онзи глас в мен, който все иска да яде. Нека чете ;)
А утре?
Утре ще е друг ден! Прекрасен!
.
Преди два часа бе още горещо и щеше да е безумие да излизам с велосипеда. Всъщност всяко излизане можеше да се впише в графа безумно. След час така притъмня, че се чудиш дали ти е верен часовника. Но гръмотевиците от далечината се приближават с такава бързина, че всичко става ясно. И заваля. Това развали плана ми за една дълга и полезна разходка. Изведнъж ми се прияде. Така огладнях. Не, че има причина на физическо ниво да съм гладна. Но емоционалната незадоволеност надига вой. Ок, отидох и хапнах. Броя го за вечеря. Нищо, че само час преди това си хапнах следобедна закуска от чаша мляко. Сега не искам никакви мисли за храна. Дори не искам да гледам и блогове с такава насоченост.
Сега съм тук. Радвам се, че си направих това местенце. Удобно е за бягство. Усмихвам се сега. Усещам как напрежението вече е по-малко и продължава да спада.
Не отдавна си купих тази книга:
Започнах да я чета снощи. Четох и днес. Много от написаното съм го чела на други места. Едва ли ще намеря нещо съвсем ново. Но пък е добре подредено и синтезирано. И най-важното е, че го усещам мотивиращо! Зарязвам нета и ще се отдам на четиво. Явно днес ми е ден за четене.
Днес? Днес денят имаше отрицателен заряд. Най-важното за мен е, че преодолях поредните трудности. Мога да се поздравя.
Наистина се оказа възможно да спра онзи глас в мен, който все иска да яде. Нека чете ;)
А утре?
Утре ще е друг ден! Прекрасен!
.
не всичко е песен
Започна още един ден.
Събудих се рано с много енергия, излязох преди всички и свърших всичко планувано, че и нещо отгоре. Прибирам се в къщи и започвам да разказвам с усмивка какво се е случило, радвам се да споделя. И изведнъж - сякаш не ме слуша, а само е търсил каква забележка да направи. За нещо съвсем странично от разговора. Е, стига вече! Омръзна ми на моите усмивки и да се отвръща с кисели физиономии и то без да имам и най-малка вина. А може би имам вина. Вината ми е, че винаги другите са били на първо място. Първо съпругът, после децата, а за мен - ако остане време. На всички се стараех да угодя, да им е добре, да се чувстват в дом, да бъдем семейство. И какво? Радвам се, че децата оценяват това, което сме създали заедно. Дано един ден, когато имат своите семейства, да бъдат щастливи. А днес - той развали магията на днешния ден. За кой ли път? И все се заричам, че няма да обръщам внимание на такива неща. Но защо не мога? Вече не ми се и вика. Просто отидох в кухнята да свърша нещо. А най-страшното е, че отидох с подсъзнателното намерение да "се натъпча" с нещо. Май го наричат емоционално хранене. Няма значение думата, факт е, че го правя. Не искам, разбирам, че е грешно. Но е толкова трудно.
Но днес успях да се спра навреме. Почувствах две нежни ръце, които ме обгръщат и ми даряват топлина. Благодарна съм, че го имам. Как прозвуча - имам. Не става дума за притежание, а за усещане, че винаги е с мен, че ме подкрепя. За онова усещане, че в труден момент има едно рамо, на което да се опра. Знам, че той ще се зарадва истински на промяната ми. Поощрява ме и е толкова мил, когато забелязва резултатите. Имам нужда от това. А сега благодарността ми е за него, защото се спрях да не направя нещо, за което щях да се обвинявам. А тази плоскост е толкова наклонена, че неведнъж съм падала по нея. Толкова е трудно после пак да се изправя. А днес ще го приема за леко залитане. Все пак в мислите си бях готова за падането. Не искам да мисля така. Сега ставам и ще си взема книга, все още не знам коя, но искам да сменя мислите.
Пиша това тук с надежда, че някой ден, когато пак ми е трудно, /разбира се, че ще има такива дни/ да го погледна и да видя, че съм се справила.
А аз мога да се справям! Днес си го доказах!
Време е да се усмихна. И да продължа деня. Денят, в който не само в мислите си ще усетя топлата и силна прегръдка на най-нежните ръце!
Събудих се рано с много енергия, излязох преди всички и свърших всичко планувано, че и нещо отгоре. Прибирам се в къщи и започвам да разказвам с усмивка какво се е случило, радвам се да споделя. И изведнъж - сякаш не ме слуша, а само е търсил каква забележка да направи. За нещо съвсем странично от разговора. Е, стига вече! Омръзна ми на моите усмивки и да се отвръща с кисели физиономии и то без да имам и най-малка вина. А може би имам вина. Вината ми е, че винаги другите са били на първо място. Първо съпругът, после децата, а за мен - ако остане време. На всички се стараех да угодя, да им е добре, да се чувстват в дом, да бъдем семейство. И какво? Радвам се, че децата оценяват това, което сме създали заедно. Дано един ден, когато имат своите семейства, да бъдат щастливи. А днес - той развали магията на днешния ден. За кой ли път? И все се заричам, че няма да обръщам внимание на такива неща. Но защо не мога? Вече не ми се и вика. Просто отидох в кухнята да свърша нещо. А най-страшното е, че отидох с подсъзнателното намерение да "се натъпча" с нещо. Май го наричат емоционално хранене. Няма значение думата, факт е, че го правя. Не искам, разбирам, че е грешно. Но е толкова трудно.
Но днес успях да се спра навреме. Почувствах две нежни ръце, които ме обгръщат и ми даряват топлина. Благодарна съм, че го имам. Как прозвуча - имам. Не става дума за притежание, а за усещане, че винаги е с мен, че ме подкрепя. За онова усещане, че в труден момент има едно рамо, на което да се опра. Знам, че той ще се зарадва истински на промяната ми. Поощрява ме и е толкова мил, когато забелязва резултатите. Имам нужда от това. А сега благодарността ми е за него, защото се спрях да не направя нещо, за което щях да се обвинявам. А тази плоскост е толкова наклонена, че неведнъж съм падала по нея. Толкова е трудно после пак да се изправя. А днес ще го приема за леко залитане. Все пак в мислите си бях готова за падането. Не искам да мисля така. Сега ставам и ще си взема книга, все още не знам коя, но искам да сменя мислите.
Пиша това тук с надежда, че някой ден, когато пак ми е трудно, /разбира се, че ще има такива дни/ да го погледна и да видя, че съм се справила.
А аз мога да се справям! Днес си го доказах!
Време е да се усмихна. И да продължа деня. Денят, в който не само в мислите си ще усетя топлата и силна прегръдка на най-нежните ръце!
вторник, 8 юни 2010 г.
с велосипеда
Време беше. От две-три седмици май все отлагам. Но днес - енергията струи от мен. И намерих време. Време за разходка с велосипеда в парка.
След топлия, хайде да си го кажа - горещ ден, е много приятно в парка, сред дърветата, край реката. Зеленината носи спокойствие и релакс, водата увлича тъжните мисли, /то не че днес е имало такива, но "по принцип"/. Усещането за физическо натоварване, за приятна умора след десетте километра е нещо чудесно.
Всеки мускул усещах, че се радва на движението. Даааа.
Обичам да ходя и сутрин, преди началото на деня. Но утре ще имам рано други задачи, затова пак ще бъда в компанията на велосипеда си в утрешната привечер. А сега - хайде в банята. После ще се поглезя с малко масаж.
Искам рано /разбирай, поне преди 23 часа/ да се отдам в прегръдките на Морфей.
Искам и да почета. Ами, щом искам, да го направя!
До утре! И да не забравя - чаша кисело мляко с три бадема преди Сънчо ;)
.
.
След топлия, хайде да си го кажа - горещ ден, е много приятно в парка, сред дърветата, край реката. Зеленината носи спокойствие и релакс, водата увлича тъжните мисли, /то не че днес е имало такива, но "по принцип"/. Усещането за физическо натоварване, за приятна умора след десетте километра е нещо чудесно.
Всеки мускул усещах, че се радва на движението. Даааа.
Обичам да ходя и сутрин, преди началото на деня. Но утре ще имам рано други задачи, затова пак ще бъда в компанията на велосипеда си в утрешната привечер. А сега - хайде в банята. После ще се поглезя с малко масаж.
Искам рано /разбирай, поне преди 23 часа/ да се отдам в прегръдките на Морфей.
Искам и да почета. Ами, щом искам, да го направя!
До утре! И да не забравя - чаша кисело мляко с три бадема преди Сънчо ;)
.
.
Етикети:
велосипед,
ежедневни,
мисли разни
добро утро
Навън е слънчево утро.
И днес ще e един прекрасен ден.
Имам планове за движение.
Всяка сутрин се събуждам с все повече енергия. Прекрасно усещане е. Усещането, че няма препятствия пред мен е много... силно, мотивиращо.
Освен това имам толкова много желания, които имат нужда за реализацията си от енергия. И сега я имам.
Напред към днешния ден!
С мноооого усмивки!
До после!
.
И днес ще e един прекрасен ден.
Имам планове за движение.
Всяка сутрин се събуждам с все повече енергия. Прекрасно усещане е. Усещането, че няма препятствия пред мен е много... силно, мотивиращо.
Освен това имам толкова много желания, които имат нужда за реализацията си от енергия. И сега я имам.
Напред към днешния ден!
С мноооого усмивки!
До после!
.
понеделник, 7 юни 2010 г.
днес ми е лесно
Днес е понеделник.
Начало на работната седмица, начало на нови замисли и реализациите им.
Имам сравнително "заета" сутрин. Това ми помага да мисля за различни неща.
Сутринта закусих. Трябва да закусвам до час след ставане. Имам голям избор от възможности за закуска, но аз избрах за себе си един, който е много лек, в същото време ме засища и до обяда не мисля за нищо друго свързано с храна. Чаша кисело мляко и един орех. Вместо орех понякога си взимам по три бадема.
Тази закуска не ми отнема време от забързаното утро. Не ме натоварва и не ми се иска почивка след закуската, както ми се е случвало с други закуски преди време. В същото време си е закуска и на обед не съм прегладняла. А това се случваше ако в бързината не закуся. Всъщност, да не закусвам ми бе навик дълги години. Наистина имах сутрини с енергия, която не отдавах на яденето, но затова пък - не ми се коментира количеството и качеството на храна за обяд. Но това е минало, към което няма да се върна. Дори и след двата месеца, когато наруших режима, се радвам, че запазих тази закуска като навик.
Сега е вече обед. Време е да помисля за следващото си хранене, след което отново ще имам енергия за дейностите си в следобедните часове.
Приятен апетит! И усмихнат ден!
.
Начало на работната седмица, начало на нови замисли и реализациите им.
Имам сравнително "заета" сутрин. Това ми помага да мисля за различни неща.
Сутринта закусих. Трябва да закусвам до час след ставане. Имам голям избор от възможности за закуска, но аз избрах за себе си един, който е много лек, в същото време ме засища и до обяда не мисля за нищо друго свързано с храна. Чаша кисело мляко и един орех. Вместо орех понякога си взимам по три бадема.
Тази закуска не ми отнема време от забързаното утро. Не ме натоварва и не ми се иска почивка след закуската, както ми се е случвало с други закуски преди време. В същото време си е закуска и на обед не съм прегладняла. А това се случваше ако в бързината не закуся. Всъщност, да не закусвам ми бе навик дълги години. Наистина имах сутрини с енергия, която не отдавах на яденето, но затова пък - не ми се коментира количеството и качеството на храна за обяд. Но това е минало, към което няма да се върна. Дори и след двата месеца, когато наруших режима, се радвам, че запазих тази закуска като навик.
Сега е вече обед. Време е да помисля за следващото си хранене, след което отново ще имам енергия за дейностите си в следобедните часове.
Приятен апетит! И усмихнат ден!
.
Етикети:
ежедневни,
Зоната,
мисли разни
неделя, 6 юни 2010 г.
и разходка
Според диетолога ми, не се налага физическа дейност. Но на мен ми е приятно да се движа.
През ония два хубави месеца, в които видях невероятните резултати се движех, излизах с велосипеда си почти всеки ден. Ако не друго, поне тонус ми даваше движението.
Тази вечер си направих едночасова вечерна разходка. Чувствам се чудесно и вече мисля за сънчо :)
Отивам да си взема чашата мляко. Задължително е преди лягане, както и до час след ставане да се закуси.
.
През ония два хубави месеца, в които видях невероятните резултати се движех, излизах с велосипеда си почти всеки ден. Ако не друго, поне тонус ми даваше движението.
Тази вечер си направих едночасова вечерна разходка. Чувствам се чудесно и вече мисля за сънчо :)
Отивам да си взема чашата мляко. Задължително е преди лягане, както и до час след ставане да се закуси.
.
за "издънките"
Днес е неделен ден. Малко по-различен. Празничен повод има. Има и торта.
И най-хубавото на начина ми на хранене е, че това не е точно "издънка", а едно малко забавяне. Забавяне от няколко часа, само до следващото хранене според табличката ми.
Затова днес се насладих на тортичката. А следобедната ми закуска е кисело мляко с бадеми - много е хубаво. Не съм си представяла, че чаша кисело мляко и три бадема, разбира се сурови, ще бъдат толкова засищащи. Но е факт. И съм мнооого доволна!
Сега ми е добре, спокойна съм, а това е най-важното!
.
събота, 5 юни 2010 г.
ден на мерки
Днес е ден за мерки.
Чудесен ден!
Да започвам отчета:
- минус два килограма!
- минус 2 см в талията
- минус 4 см в ханша!
Ха, наистина са доста добри мерки. И то за една седмица!!!
И продължавам!
Чувствам се страхотно! И вече... се забелязва ;)
.
Чудесен ден!
Да започвам отчета:
- минус два килограма!
- минус 2 см в талията
- минус 4 см в ханша!
Ха, наистина са доста добри мерки. И то за една седмица!!!
И продължавам!
Чувствам се страхотно! И вече... се забелязва ;)
.
петък, 4 юни 2010 г.
в новия ден
Събудих се с настроение, с очаквания за новия ден. Разбира се първо минах през кантара.
Ами, даааа. Харесва ми, днес си го обичам. За шест дена, само два с еднократни нарушения на програмата ми. Естествено е да има резултат. Мнооого се радвам.
А най-хубавото е, че миналия ден най-нежните, галещи ръце усетиха промяна. А техният притежател ме похвали. Колко много значи тази похвала. И колко много мотив ми дава.
Като, че ли най-трудната ми част е мотивацията. Опитвах да го правя заради друг, за да му се харесам. Хубаво, но това се оказва до време действащо. Вероятно защото и другият, повод за мотива ми, е бил временен. Опитвах се заради себе си - не се получи.
Но сега е друго! Той е най-прекрасното нещо случило ми се! И си го искам! Искам си го завинаги!
Знам, че му се иска да отслабна. Но не заради суета, а за да бъда здрава. Сега нямам здравословни проблеми, но дали ще е така винаги?
Утре ще си претегля и ще си направя всички мерки. Ще отчитам седмични резултати. Хе, как прозвуча. Ами, да, сериозно е.
А днес ще е чудесен ден.
.
Ами, даааа. Харесва ми, днес си го обичам. За шест дена, само два с еднократни нарушения на програмата ми. Естествено е да има резултат. Мнооого се радвам.
А най-хубавото е, че миналия ден най-нежните, галещи ръце усетиха промяна. А техният притежател ме похвали. Колко много значи тази похвала. И колко много мотив ми дава.
Като, че ли най-трудната ми част е мотивацията. Опитвах да го правя заради друг, за да му се харесам. Хубаво, но това се оказва до време действащо. Вероятно защото и другият, повод за мотива ми, е бил временен. Опитвах се заради себе си - не се получи.
Но сега е друго! Той е най-прекрасното нещо случило ми се! И си го искам! Искам си го завинаги!
Знам, че му се иска да отслабна. Но не заради суета, а за да бъда здрава. Сега нямам здравословни проблеми, но дали ще е така винаги?
Утре ще си претегля и ще си направя всички мерки. Ще отчитам седмични резултати. Хе, как прозвуча. Ами, да, сериозно е.
А днес ще е чудесен ден.
.
четвъртък, 3 юни 2010 г.
и така...
Пътят - това означава, че ще има движение.
Целта - целта е само напред.
Не съм единствената, която иска да промени себе си. Промяната може да е и вътрешна и външна.
Иска ми се тук да споделям моята външна промяна, затова си и направих това пространство. Скромният ми опит в интернет пространството ме води към мисълта, че бих могла да се справя по-лесно с нещо, с което се боря откакто се помня, като го споделя.
Голяма част от жените май се сещат, да, това са ми излишните килограми. Ето, казах си го направо. В реалността ми е трудно да го призная, макар всички да го виждат.
Много по-лесно е да се усмихвам, да казвам- да, пухкавичка съм, но пък съм умничка. Е, да де, ама като съм умничка, що до сега не се справих с това, което ми е проблем.
Тонове книги изчетох. То не беше литература за здравословно хранене /пък ако знаете колко противоречиви неща са изписани/, не беше литература за гладуване, за спортуване, за йога и медитация, за диети. Чет нямат.
Това последното не ми допада. Не е за мен- закуска 1 яйце, обяд една маруля, вечеря един картоф. Или нещо подобно.
За йогата какво да кажа. Хубава идея, но... май сам не се получава. Имам въпроси, но кого да питам, кой да ми каже- да, така е, или - не си права, виж иначе трябва. Сигурно в големия град е друго, има инструктори, компетентни хора, а аз от сега да си призная в нашия "градец" такива екстри няма.
Да си призная сега- отидох на фитнес с приятелка, че то иначе как да стане. Мисля, че тя знае много, с опит, а се оказа, че тя освен пътечката и велоергометъра друго не знае. Добре де, няма лошо, ще се учим. Та питам аз за инструктор, за някой да ни покаже, да ни обясни туй онуй, както съм чела тук и там, че се прави по белия свят. Хубаво, ама няма такъв човек. Виждате ли, имало едно време, но нямало пари и вече няма. Айде, така да е. Отидохме 3-4 пъти, но усетихме, че това не е за нас. Хем скука, хем болят краката. Усещането е, че нищо не правим, нищо не разбираме. А да си призная, че разходката в парка пеша или с велосипед ми харесва повече. Поне е на въздух.
А иначе обичам да карам велосипед, носи ми тонус, настроение, но за съжаление за 5-6 години не се отрази значително на килограмите ми.
Минах през гладуването. Не посмях да го правя дълго, само по 3-4 дена. Да, добре се чувствах, но и това не донесе резултат. Видът ми ставаше по-свеж, настроението по-бодро, но в дългосрочен план- нищо. Добре-то е, че все пак съм запазила здравия си разум да не върша по-големи глупости. /поне така се оценявам ;)/
Дойде ред да си споделя накратко и опита с разните хранителни добавки, хербалайф и подобни. Оказа се, че това са пари хвърлени на вятъра.
Един ден се събудих и реших- край, ще го правя разумно. Свързах се с един /после го разбрах/ дебелариум, които се рекламираха, че изготвят хранителни програми чрез контакти по имейл. Индивидуални били, резултатни били. Така де, реклама си е. Резултатът е, че си имах индивидуална програма. Погледнах и се ужасих - 160 грама пиле, 200 грама риба... плодове няма, зеленчуци малко. Хубаво де, викам, айде да опитам, то варих броколи, че и спанак проядох. Да, ама на петия ден ме заболя в областта на бъбреците, а пия вода. Охооо, край. До тук беше.
Минаха дори години от този ми опит, а аз чета, ровя в нета... и попадам на друг диетолог. То форуми, отзиви. Викам, това ще е. Свързах се, получих си програмата. А тя уж сложна изглежда, но се оказа, че е лесна за спазване. Балансирано хранене. Дори със семейството мога да се храня. Само да си претеглям. Казах си, тегленето ще ме провали, но се оказа, че е лесно. И така минаха два месеца- чудесни резултати, аз на върха на щастието, нови дрешки, че другите- като на закачалка ми стоят.
И сега срам не срам, ще си призная. Моят пусти мързел ме провали. А днес шоколадче, а утре да не откажа сладоледче.
ОБАЧЕ!
От седмица съм нов човек!
И ще си разказвам тук. :)
Днес се поувлякох. Ентусиаст съм още. А, дано е добро!
.
Целта - целта е само напред.
Не съм единствената, която иска да промени себе си. Промяната може да е и вътрешна и външна.
Иска ми се тук да споделям моята външна промяна, затова си и направих това пространство. Скромният ми опит в интернет пространството ме води към мисълта, че бих могла да се справя по-лесно с нещо, с което се боря откакто се помня, като го споделя.
Голяма част от жените май се сещат, да, това са ми излишните килограми. Ето, казах си го направо. В реалността ми е трудно да го призная, макар всички да го виждат.
Много по-лесно е да се усмихвам, да казвам- да, пухкавичка съм, но пък съм умничка. Е, да де, ама като съм умничка, що до сега не се справих с това, което ми е проблем.
Тонове книги изчетох. То не беше литература за здравословно хранене /пък ако знаете колко противоречиви неща са изписани/, не беше литература за гладуване, за спортуване, за йога и медитация, за диети. Чет нямат.
Това последното не ми допада. Не е за мен- закуска 1 яйце, обяд една маруля, вечеря един картоф. Или нещо подобно.
За йогата какво да кажа. Хубава идея, но... май сам не се получава. Имам въпроси, но кого да питам, кой да ми каже- да, така е, или - не си права, виж иначе трябва. Сигурно в големия град е друго, има инструктори, компетентни хора, а аз от сега да си призная в нашия "градец" такива екстри няма.
Да си призная сега- отидох на фитнес с приятелка, че то иначе как да стане. Мисля, че тя знае много, с опит, а се оказа, че тя освен пътечката и велоергометъра друго не знае. Добре де, няма лошо, ще се учим. Та питам аз за инструктор, за някой да ни покаже, да ни обясни туй онуй, както съм чела тук и там, че се прави по белия свят. Хубаво, ама няма такъв човек. Виждате ли, имало едно време, но нямало пари и вече няма. Айде, така да е. Отидохме 3-4 пъти, но усетихме, че това не е за нас. Хем скука, хем болят краката. Усещането е, че нищо не правим, нищо не разбираме. А да си призная, че разходката в парка пеша или с велосипед ми харесва повече. Поне е на въздух.
А иначе обичам да карам велосипед, носи ми тонус, настроение, но за съжаление за 5-6 години не се отрази значително на килограмите ми.
Минах през гладуването. Не посмях да го правя дълго, само по 3-4 дена. Да, добре се чувствах, но и това не донесе резултат. Видът ми ставаше по-свеж, настроението по-бодро, но в дългосрочен план- нищо. Добре-то е, че все пак съм запазила здравия си разум да не върша по-големи глупости. /поне така се оценявам ;)/
Дойде ред да си споделя накратко и опита с разните хранителни добавки, хербалайф и подобни. Оказа се, че това са пари хвърлени на вятъра.
Един ден се събудих и реших- край, ще го правя разумно. Свързах се с един /после го разбрах/ дебелариум, които се рекламираха, че изготвят хранителни програми чрез контакти по имейл. Индивидуални били, резултатни били. Така де, реклама си е. Резултатът е, че си имах индивидуална програма. Погледнах и се ужасих - 160 грама пиле, 200 грама риба... плодове няма, зеленчуци малко. Хубаво де, викам, айде да опитам, то варих броколи, че и спанак проядох. Да, ама на петия ден ме заболя в областта на бъбреците, а пия вода. Охооо, край. До тук беше.
Минаха дори години от този ми опит, а аз чета, ровя в нета... и попадам на друг диетолог. То форуми, отзиви. Викам, това ще е. Свързах се, получих си програмата. А тя уж сложна изглежда, но се оказа, че е лесна за спазване. Балансирано хранене. Дори със семейството мога да се храня. Само да си претеглям. Казах си, тегленето ще ме провали, но се оказа, че е лесно. И така минаха два месеца- чудесни резултати, аз на върха на щастието, нови дрешки, че другите- като на закачалка ми стоят.
И сега срам не срам, ще си призная. Моят пусти мързел ме провали. А днес шоколадче, а утре да не откажа сладоледче.
ОБАЧЕ!
От седмица съм нов човек!
И ще си разказвам тук. :)
Днес се поувлякох. Ентусиаст съм още. А, дано е добро!
.
Етикети:
Зоната,
мисли разни,
намерения
Абонамент за:
Публикации (Atom)