сряда, 30 март 2011 г.

идеи и експерименти

Етерични масла...
Масажни масла...
Самомасажи...
Ей, такива идеи и мисли ме обземат.
Ароматерапията е богатство. Не знам много. Но ми е интересно да чета, а напоследък и да експериментирам.
От скоро си имам аромалампа. И няколко шишенца със страхотни аромати. Ако не друго, поне настроението после е различно.
Променливи резултати имам при борба с главоболие. Понякога действа, понякога - не. Определено и тук промяната на настроенията е голям плюс.
А снощи? Снощи реших да експероментирам с масажно масло, което съдържа букет етерични, екзотични масла, подбрани за проблеми с повечкото килограми. Разбира се, след няколко часа не се очакват онемяващи резултати. И все пак, резултати има. Определено, кожата ми е попила всичко до капка и се усеща една такава... гладичка... ;)
Ще продължа да се поглезвам и следващите дни, и ще видим. Далече съм от мисълта, че само с масажи, в случая - самомасажи, ще реша всички проблеми с излишествата си. Но пък съм сигурна, че комплексният подход към проблемите е по-успешен. Ще видим ;)
Пък и уханията ми харесват...
.

събота, 26 март 2011 г.

съботно движение

Радвам се, че използвах съботната сутрин за раздвижване.
Раздвижване и дишане...
Определено това ми донесе само положителни моменти през целия ден.
Променлива е пролетта с атмосферните си циклони и анти-такива. Променлива съм и аз. Ден ми влияе, ден - не.
Днес ми повлия положително за мен.
А утре? Не е далече, ще го видим скоро.
Дори един час по-скоро ;)



.

понеделник, 21 март 2011 г.

пролет

Пролет...
Добре дошла е. Очаквана, желана...
Очаквам тонус да ми донесе, че нещо напоследък липсва.
Искам слънчеви лъчи в изобилие край мен.
Не искам да се затварям между четири стени.
Искам простора на полето.
Искам величието на гората.
Искам спокойствието на реката.
Искам сред природата да бъда.
Всеки ден от там заряд да получавам.
Искам... не искам... балансът къде ли се намира...
По средата съм на ден, в който балансът да намеря, предстои ми все още.
Честита пролет!
.

четвъртък, 17 март 2011 г.

пролетни мисли

Откривайки радостта от движението в различните му форми, откривам нов свят.
Харесва ми разнообразието, промяната, предизвикателството.
Последните дни осъзнах нещо. Движението, което най-много положителни емоции и тонус ми носи е това, което е навън, сред природата. Всякакво движение - важното е да е навън!
Колоездене, бързо ходене, упражнения... Сега усетих, че въпреки почти всекидневните ми тибетски упражнения, които правех на проветрено или отворен прозорец, упражненията направени в гората са нещо съвсем, ама съвсем различно. И усещането за свобода и простор, и тонуса, и усмивката дори, която е с мен, са толкова различни и пълни в същността си, че все едно правя съвсем различни упражнения.
Решение има. Ще използвам всеки възможен ден да си доставям тази радост - радостта от движението!
Днес е малко... облачно, но се прокрадва слънчев лъч. Ще го използвам!
.

неделя, 13 март 2011 г.

разходка в гората

Днес направих една дълга, дълга разходка.
Повече от два часа движение.
Имаше изкачване, слизане, пак качване и слизане. Разходка по равен и по неравен терен.
Натоварването бе добро. Изморих се добре :)
Пих витамин С, за да нямам мускулни неразположения утре.
А сега един по-топъл душ ме води към Сънчо...






Подходящата снимка намерих тук - в блога на Петър Рашев.
.

нов сезон


Открих сезона на велосипеда :)
Дали изглеждам така?!?!?!

Ще дойде лято... май така ще е по-добре ;)

Тогава?
Денят е чудесен за всякакви занимания навън!
Да действам!

събота, 12 март 2011 г.

движението...

Малко бяха зимните дни без движение за мен.
Не винаги с интензивни занимания, но затова пък със завидно, за мен, постоянство.
Разбира се, резултатите са малко далече от планираните, но много по-важна е тенденцията към тяхното развитие.
Още повече, че в днешния ден с пролетни нюанси бяха отчетени резултатите ми без метър и кантар. Най-хубавият отчет - с прегръдки, ласки, поглед...
Поглед... и то какъв... изненадан, доволен, поощрителен. Забравих ли нещо? Сигурно. :) Това бе погледа на любимия, който е безкрайно търпелив, най-голямата ми опора и стимул да продължавам.
И аз продължавам и ще продължавам. Искам днешния поглед съвсем скоро, ама много скоро, да го видя още по-приятно изненадан.
След такъв поглед и след усещането за пролет, което в следобеда на вчерашния ден бе невероятно засилено, бях много ентусиазирана, и направих страхотно раздвижване. Обещах си, че все по-често ще е така. Колко му е...
Колко ли? Ами само спомен за днешен поглед ми стига за дълго.
Ето, сега ще използвам ранобудността си за раздвижени занимания, докато другите спят.
Хубаво е да усещам жизнеността в тялото си. А какво друго може да ми даде това усещане, освен движението и радостта от това движение. Радостта ме изпълва и ми дава стимул за още движение.
Започвам новия си ден. С усмивка и... тибетските упражнения.
.

събота, 5 март 2011 г.

пролетно

Днес ми е усмихнато.
И пълно с енергия.
Дори и ранобудно ;)
Събудих се преди алармата с мисъл свежа, с предчувствие. Оказа се, че е така. Вест от далече ми донесе потвърждение. И още повече ме усмихна.
Сега... сега съм готова дори Еверест да изкача. Нищо, ама наистина нищо не може да ми попречи на устрема и оптимизма, с които денят дойде при мен.
В този миг и слънцето се усмихва навън. Хе, то да види нещо от мен :):)
Навън ухае на пролет. Как ли ухае пролет? Ами лесно е да се провери. С усмивка се навън излиза, поема се дълбоко въздух, мисли слънчеви се сбират, песента на птичките е бонус ;) и... ето, пролет е това.
И в сърцето някакви такива, настроения за полет се зараждат. Настроения за движения.
Увереност в мен напира. Ще я използвам.
Вече планове за днес направих. Съобразени са с намеренията и целите ми, ония по-дългосрочни.
Хайде за дела е време. Днес издънки не ще допусна, знам го.
:):):) Пролет е навън!
.

петък, 4 март 2011 г.

лесно е...

Днес ми беше лесно да не правя отклонения от пътя.
Опитвам се да разбера кога ми е лесно, кога невъзможно и кога просто си става.
Днес ми бе някакво апатично. А в друг такъв ден не ми е лесно.
Понякога в ден изпълнен с еуфория е много лесно. А следващият еуфоричен... не е за разказване.
Днес ми е нещо тъжно и някак мързеливо. Но това не ми попречи да се пораздвижа.
След подобно раздвижване понякога ми става много енергично, но днес - не. Остана си същото, мързеливо и някак си тъжно.
Как да разбера кога и какво се случва с мен? Прекалено ли се взирам в себе си?
Все по-често откривам, че не се познавам...
Кога ли ще се опозная?
А днес... ми беше лесно...
.

сряда, 2 март 2011 г.

стрес


Стрес...
Не е много фотогенична дамата на картинката...
То и аз едва ли съм била...
За да оцелея след бурята, развихрила се край мен опитах да си помогна с три таблетки валериан...
Обикновено такава доза не познавам...
Но сега...
Не помогна...
Намерих шоколад... голям... и още един... голям...
Няма ги вече...
Бурята поотмина... малко просветля...
А аз не знам... да се радвам ли на оцеляването си... или да се мразя заради изяденото...
Май няма полза нито от едното, нито от другото.
Стресът е... дефиниции много...
А когато ни застигне е различен, непредвиден, недефиниран...
Абе... стрес... какво да му описвам.
Винаги, в най-неочакван момент ще се намери повод...
Хайде, стига тази вечер.
Утре... трябва пак да се взема в ръце и аз да владея себе си...
.