утрото в сряда

Хубаво е утрото в сряда.
Вчерашният ден за захранване се случи плодов ден до привечер, когато си направих картофи на пара. Изключителна лекота бе усещането през деня.
Така започнах и днешния си ден. Разходка, плодове за закуска...
Сега ми се работи, а се и налага ;)
Е, имах друг план, но той се сменя в движение.
За доброто настроение и самочувствие, от което всеки има нужда, съм приела, че това, което правя и трябва да правя, да го правя с радост и удоволствие. Какво пък, не е трудно. Във всяка работа мога да намеря нещо положително.
Хе, май започнах пак да се самомотивирам ;) И това не е лошо :) :) :)
Хайде, време е да си запаря кана чай от билки и да се връщам към другите задачи и да почертая :) И като стана за минутка да си направя виброгимнастиката.

.

целите ни и думите

Днес музата ми бе провокирана от Соня с днешната й статия: СИЛАТА НА ДУМИТЕ - ИЛИ ЗАЩО НЕ ОТСЛАБВАМЕ, КОГАТО ТЪРСИМ ОТСЛАБВАНЕ. Много, много ми хареса! Сигурна съм, че точно това е Истината.
Не веднъж съм се убеждавала в Силата на мислите. Не веднъж и съм използвала тази Сила за моите цели. И явно не веднъж съм забравяла за силата на тази Сила... А Соня ми /ни/ напомня...
Ето го омагьосания кръг:
"Търсиш отслабване? Стремиш се към него? Слушаш реклами, говорещи за „отслабване“?
 Ами, да! Волята ти също отслабва. Отслабва, и то много. Не за друго, а защото изпълнява това, което ти търсиш и си възнамерил.
Желанието ти за живот и за действие – и то отслабва."
Необходимо е, дори е задължително, да внимаваме какви са думите, с които обличаме мислите си.
Целите, каквито и да са, в която и област на живота ни да са, се постигат и с труд, освен с намерения. И най-добрите намерения и визуализации да имаме, във всички случаи би трябвало да направим нещо, да положим някакво усилие. Това не значи, че всяко усилие е неприятно и тежко действие. Може да бъде дори забавно, само от нас си зависи.
Наред с всички други действия, които съм предприела, за да постигна своите цели, днес добавям осъзнато и новите си мисли. Те не са нещо, кой знае колко по-различно, но със сигурност ще си имат един по-мотивиран отенък. А това вече ме усмихва...
Сега ми е време за един следобеден чай. И за мислите ми, внимателно избрани и с усмивка придружени...

.

мислите ми

Пътят... Уж е ясен, но след завоя изненада може и да има. И има...
Вирусчето се е наместило на гадно място и там ми е сътворило пневмонийката. Ама колкото и да се крие, пак ще си отиде. Е, на цената на болничен престой... Ама съм ВИП ;) ... хихи...
Днес определено ми е по-оптимистично. И по-енергично. Е, то няма кой знае какво за правене, освен да си лежа, но усещането си е усещане.
Даже си поисках работа да ми донесат. Режимът е доста свободен. В смисъл, че има възможности за доста посещения. Така де,  да не им липсвам и да държа контрола, все пак ;)
Имам си и време, и вече настроение, за мои мисли да си подредя. Сега е времето да изпитам и пак да си докажа силата на мислите. Ще се опитам да гледам на тези дни като на дни за пореден урок. То май доста уроци ми се събраха. Сега е момента да ги подредя, изводи да си направя, планове да си чертая и напред да вървя...
По Пътя си...

.

промяна в мислите

Позволявам си провали в храненето защото не мога да си позволя провал другаде...
Днес мислих доста върху горното... Както и да го оглеждам, както и да търся доказателства в обратното, така и не успявам да намеря нещо, което да обори твърдението.
Може би е добре да насоча поглед към онези неща, които не допускат провали. Дали няма да е добре да си направя оценка на приоритетите за мен? Добре ще е да преценя, кое от това, което отдавна е изчерпано е време да си иде, а онова, което е важно за мен, онова на което държа, без което наистина не мога, да си запазя и да получи необходимото ми внимание. Може би тогава няма да гледам на случващото се като провали.
Сигурно е време да изхвърля думата провал от речника си. Както и думата успех...  
Провал  =  резултат, който не ми харесва.  
Успех    =  резултат, който ми харесва.
Започвам...
Добре, не ми харесва резултата от спазване на хранителния ми план. Но пък ми харесва резултата от сутрешните разходки. Харесва ми резултата от сутрешното алтернативно дишане, което си правим на завоя на реката. На онова място с енергия и... някакво вълшебство, което природата ни дарява като награда. Да, награда... Това ми хареса  Ех, до какви прозрения достигам ;) ;) ;)  /И скромна съм си ;)/
Отивам на разходка. Вечерна. Не ми е излишно движението под каквато и да е форма.

.

за мисленето

В седмичния си отчет имам една графа - мислене. За пръв път, за седемте седмици, днес там отбелязах нещо различно от 10. С 10 се отбелязва изключително позитивна мисловна нагласа, а с 1 - отрицателната нагласа. Днес отбелязах - 7-8... Повод беше по-дълго поглеждане в огледалото.
Иска ми се да съм преодоляла спада на мисловната си нагласа. Имах целия ден, за да осмисля и преоценя мислите си.
На свечеряване се случи велосипедната разходка от десет километра. Мислех, че няма да успея толкова, но е факт. Нашествието от комари няма да коментирам. Явно ще трябва да свиквам с тях през това влажно лято.
С малко по-подредени мисли отивам на среща със Сънчо.
Лека нощ!

.

закуска и не само

Вече трети ден закусвам с ягоди :)
Обичам плодове...
Това е закуската ми - ягоди, извара, орехи. Засищаща всичките ми сетива. Какво повече може да искам? И не искам :)
Започна шестата седмица от Началото, което вече дава резултати. Не съм напълно наясно с всички препоръки и предписания, но това не означава, че разумът и интуицията ми не ги приемат. Напротив, всичко, което имам като план е напълно приемливо за мен. Някои неща ги разбирам в движение, но пък кой е казал, че знам всичко. Винаги има какво още да се научи. Така и аз сега уча.
Все повече ми харесва това пътешествие. Един път, по който вървейки опознавам и себе си.
Придържам се максимално към плана и към препоръките. Мисля, всъщност, сигурна съм, че така ще постигна резултат, който искам и вече мога да кажа, че всичко правя съвсем осъзнато и ако се появи някое слабо гласче " ама защо не само веднъж... само една хапка..." то бива заглушавано от "АЗ ИЗБРАХ ДА ПРАВЯ НЕЩО ХУБАВО ЗА СЕБЕ СИ И НЯМА ДА ПРАВЯ ИЗКЛЮЧЕНИЯ, ЗАЩОТО ЗНАМ, ЧЕ МОГА /ДОКАЗАХ СИ/ И БЕЗ ТЯХ!"  :) Защото аз наистина го мисля и така го усещам. Напоследък дори не се появява гласчето ;)  Сигурно защото си знае вече, че е безсмислено и няма да има успех с мен :) :) :)
Хубаво е чувството за увереност. Сега съм в период, в който осъзнавам пълно това усещане. Харесва ми да съм уверена...
Затова с усмивка и увереност започвам деня си. Ден, който ще е прекрасен. Защото го заслужавам. И мога да го оценя, независимо от всичко, което ще се случва със или без моето желание.
Хубав ден!

.

здраве и щастие

Просто е...
Здравите хора са по-щастливи от болните. Доказано е, че щастливите хора са по-здрави от нещастните.
Усещането за щастие води до биохимични промени в мозъка, които действат благоприятно върху физическото състояние на човек.
Тъжните и депресивни мисли водят до такива промени в мозъка, които се оказват пагубни за физиологията на тялото.
Мислите ни са под постоянен наш контрол. Следователно можем да предпочитаме едни мисли пред други. Звучи лесно. Но дали е?
По-важното е, че е възможно. Много възможно!!
Всички знаем словосъчетанията: зачервен от гняв, вцепенен от ужас, топка в гърлото... Всичко това е доказателство, че емоциите водят до осезаеми промени на физическо ниво. Логически следва, че позитивните мисли са извор на добро здраве.
Доказателство е плацебо ефекта, където положителния резултат на оздравяването се дължи единствено на положителната нагласа на пациентите.
Е, тогава...
Да действаме с подбора на мисли ;)
Мисля си, че е време за сън, а това ме навежда на мислите, че е сега е най-подходящото време за хубавите ни мисли. За онези мисли, с които ще заспим и ще се събудим сутринта...
Спокойни и красиви сънища ;)

.

две седмици

Две седмици дъжд...
Само една сутрин беше с велосипедна разходка.
И днес... Вечерна разходка.
Свежо е навън, приятна привечер си беше.
Но сутрешните разходки имат си плюс по-голям. Зареждат целия ми ден.
В двете седмици може би само една вечер със закъснение за лягането беше.
Много е добре, когато лягам си на време, а сутрин се събуждам преди алармата.
Време е...
За вечерната ми визуализация...
Двадесет минути само... на подсъзнателно ниво, защото съзнанието ми ще заспи след пет... ;)
Много мисли искам тук да споделя, но още се избистрят. Ново е за мен, а и не съвсем. Вълнуващо е и със сигурност полезно е. /според мен/
Време е...
Лека нощ!

,

цяла седмица

Цяла седмица за слънце си мечтая.
Вече седем дена велосипедът ми самотен си стои.
Все дъждовни дни се пишат.
Добре де, липсва ми сутрешното движение, но пък времето предполага повече четене и размисли.
Размислих се, че след трите седмици с велосипедно натоварване /при това не е малко/ все пак кантара трябваше да се замисли и да се поразмърда :(
Уви... не ще...
И пак в мисли се оплетох и в размисли за нови начинания...
Ровейки тук и там, попаднах на Методът Гейбриъл – Революционна система за отслабване без диети
Звучи добре, нали?
"Тялото е програмирано да ни защитава от заплахите на праисторическия свят, където те се свеждат до три неща: да умрем от глад, да измръзнем до смърт или да ни разкъса див звяр. За съжаление, днес всичко това е изгубило значение, но телата ни не го знаят и действат по същата генетична програма..."
След първата среща във виртуалното пространство с  горния сайт, сега чета и книгата.
Добре де, като се покаже слънцето, велосипедът ми няма да е самотен. Но пък не пречи на събуждане и на лягане да слушам клипчетата. Вече го правя. Приятно е. За сега изводите са: наистина с вечерното заспивам, а със сутрешното ставам по-бодра. Само след 3-4 прослушвания.
Ще трябва поне месец да мине, за да мога да правя евентуално други изводи.
Продължавам да си мечтая за слънце...
И за сутрешни велосипедни разходки по алеята...

.

размисли за здравето

Когато преди години се срещнах с книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си", ме заинтригува нейното обяснение за произхода на болестите. Твърденията й са, че почти всички болести са резултат от непреодолени чувства, преживявания, силни емоции...
Признавам, че тогава останах резервирана. Е, имах си едно на ум, разбирах и си давах сметка, че много често това, което мислим и преживяваме се натрупва в нас. И както често си говорехме с един приятел, лекар, болестите ни са първо в ума.
Сега, след години, моята резервираност не е това, което беше. Мога да кажа, че я няма. Наскоро, търсейки нещо  в библиотеката си, бях привлечена пак от тази книга и си я взех. Прегледах тук-там, прочетох малко...
Вчера имах възможност да се убедя в точността на думите от книгата, да усетя, колко е права в твърденията си Луиз Хей. Имах, меко казано, ужасен ден. В края на деня усетих много силна болка в областта на бъбреците. От двете страни, като срязване, като тежест... Никога не съм имала такива болки. Нямам никаква причина за такива болки... Преди около месец лекаря ми пусна изследване с профилактична цел. Повече от идеални резултати по всички показатели.
Късно вечерта се поуспокоих, а тази сутрин се събудих със съвсем слаба сянка от болезненост. Докато се обличах, погледа ми попадна на книгата "Излекувай живота си"... Взех я. Отворих на бъбреци... А там пише: вероятна причина - критичност, разочарование, неуспех, срам. Реакции като на малко дете...
Не можех да повярвам на това, което четях... До последната буква описва вчерашните ми емоции... Нямам какво да добавя повече... Колкото съм изумена, толкова и... не намирам думата, за да опиша какво усетих. Но в същото време осъзнах, колко истина има.
Такива мисли ми се въртят сега...
Отдавна съм убедена, че здравето не е да изпиеш хапче, когато нещо боли. Здравето е отговорност всеки ден. А колко безотговорно се отнасям понякога... Едно чувство, една мисъл, загнездила се в съзнанието, са в състояние както да ме разболеят, така и да ме излекуват. Неосъзнавайки и махайки с ръка, че е несериозно, колко ли болести можем да си доведем с мислите и чувствата, които всеки ден прибираме в себе си...
Здравето е отговорност... Питам се, има ли момент, в който осъзнаването на този факт да е закъсняло. И си отговарям, че може да е късно, но никога не е толкова късно, че да не може да се направи нещо. Сигурна съм, че винаги, по всяко време, в което човек е жив, той може да търси своя път към здравето. И винаги е по-добре отколкото ако само очаква и бездейства.
Дори и примери имам, но това ще е друга тема.
Сега трябва да успея да преодолея вчерашните си емоции. Разбира се, корените им не са от вчера, а някъде там назад... Но знам, не е късно!

.