четвъртък, 12 април 2018 г.

вдъхновение

Пролетта ме вдъхновява...
За всичко!

Вчера и днес посрещам изгрева край реката в компанията на велосипеда и с десет километра се подготвям прекрасно за предстоящия ден.
Вчера, следпразнично и следтравмично, поднових тибетските упражнения. Вчера с петнадесет повторения, а днес с максималните двадесет и едно. И имах усещане, че мога да направя поне още толкова без проблем.
Това усещане е силно, мотивиращо, радващо.
Резултатът е, че имам желание за създаване на още хубави навици. Но за тях повече ще си кажа друг път, че днес... трябва и да се поработи ;)
Спорен ден!


.

вторник, 10 април 2018 г.

разходка

Следпразнично мотивацията за движение е голяма.
Още повече, че тази сутрин много се харесахме с кантара. Дори следпразнично ме радва ;) Това си е още мотивация. От където и да го погледнеш...

Днес е повече от хубав пролетен ден. Не е за изпускане и не го изпуснах. Много съм доволна. Изпълнена съм с енергия. А това много ми харесва.
Отново бях в компанията на велосипеда, вярна дружка ми е.
Пролетта е в силата си - ароматни цъфнали храсти, дървета раззеленяващи се с часове, нацъфтели треви, пчелички жужащи от цвят на цвят, песни на влюбени птици, реката забързана тича...
Естествено е да имам намерения и за следващите дни. Обещавам си да не пропускам нито ден без активно движение. Сега, когато травмата ми отминава, идеите са много. Че кой друг да има идеи много, ако не аз ;)



.

вторник, 3 април 2018 г.

спокойни размисли

Да, спокойно ми е.
Тогава защо и какво има да му мисля?
Защото съм си такава... мислителка някаква... То е и добро, ама е и зло понякога. Иска ми се някога да не мисля. А да се "водя" по правилата на други. Да, ама... имам навици да мисля...
Мисля, че се понаучих да се храня балансирано в повечето си дни. Изключенията са много редки. Има някои нетипични моменти, но... имат си доста разбираеми причини - месечни хормонални лудории.
Истина е, че кантарът не ми е приятел в последно време. Но знам, че правя необходимото. И знам, че резултати ще има. Някой ден... И той не е далече. Затова съм спокойна. Имам нужда от това спокойствие.
Сега е времето за светлите пролетни празници. Предстоят дни, в които, със сигурност, ще се промени начина ми на хранене, който бях постигнала в последните седмици. Но съм уверена, че прегрешенията ми ще бъдат сведени до минимум. И друг път съм устоявала на изкушения и съм минимализирала последиците от подобни празници. Значи - мога и сега.
За съжаление и тази година не се разминах със зимното падане. Но се случи миналата седмица, когато вече нямаше ни сняг, ни лед, а само дъжд и кал. Срам ме е, хич не е за хвалба, ама това е реалността. Трудно понасям принудителното обездвижване. Надявам се, че след празниците ще съм във форма - достатъчно добра, за да си увелича най-сетне ежедневните активности. Пролетта е най-мотивиращия сезон за повече движения. Не искам да я пропускам.
С някакви такива, спокойни размисли, се отправям към края на деня. Ден, в който си посвърших доста работа и удовлетворена отивам да гушкам Сънчо :)
Лека нощ!



.