сряда, 30 април 2014 г.

тук съм

Тук съм, тук съм...
И всичко си е по план :)
Вече изминаха точно десет дни в изпълнение на новия ми план. Много съм доволна и даже мъничко горда със себе си, защото всичко си изпълнявам и ми е лесно, и много приятно.
Освен, че хранителният ми план е нов за мен и с който свикнах да се организирам много бързо, забелязвам, въпреки мрачното и дъждовно време, много енергия в себе си. Това ми позволява да върша повече работа в дните си. В следствие и удовлетворението ми от дните ми е по-голямо, а оттам и настроението ми е приповдигнато...
Значи, с думи по-малко - чувствам се чудесно!
От вчера си слагам колани на всички панталони /добре, де... само два са ми до сега/ защото вече има реална, ама наистина реална, опасност да ги загубя ;) ;) :) :) Толкова е приятно това усещанеееее :)
Има един интересен и вълнуващ момент при храненето ми. Приготвям си храната с минимална обработка и това ми носи нови вкусови усещания. Усещания за истински вкус на обикновените продукти.
Имам си отчетен лист за всяка седмица, за всеки ден. След първата седмица забелязах интересни неща.
Почти успявам да си лягам навреме, според това, което аз си определих за нормално време. Оказа се, че сънят ми е недостатъчен. Най-често с продължителност около шест и половина - седем часа. Все си мислех, че е повече. Оказа се, че си имам достатъчно време в леглото, но не и сън - поне по час будуване... Трябва да се промени нещо... И ще се промени :)
Лека нощ!

.

четвъртък, 24 април 2014 г.

успех за мен

Дали е рано да се хваля с някакъв успех?
Амиии... Не е рано!
Днес ми се наложи да се мотая в кухнята и да приготвям какво ли не за децата и то в количества не еднодневни, а с цел транспорт... И аз успях. Устоях без усилие и някакъв проблем. Само една мъъъничка мисъл се промъкна и ми вика: "виж каква съм баничка хрупкава...". Оооо, какви са тези мисли... усмихнах се и се изпариха яко дим ;)
Затова се хваля с днешния успех. Ден четвърти на подреденост и стопроцентово следване на програмата ми. И усещане за повече енергия.
Позитивното ми мислене е на максимума си. Малко с движението поизоставам, защото знам, че мога още, ама... Е, затова пък вчера... Ама вече няма да се оправдавам с вчера. Обещавам си го сега.
Тази вечер даже сколасах и съвсем навреме за срещата със Сънчо. Аз отивам...
Лека нощ!

.

сряда, 23 април 2014 г.

уморена

Уморена, но доволна. И ужасно горда със себе си :)
То, денят беше в движение, ама какво движение ми се случи тази вечер... Два часа и петнадесет минути по стъпала, по неравен, ама много неравен, терен. Съвсем нов маршрут.
Иначе, денят си беше супер по план. Много добро решение се оказа да си приготвям по две - три порции според планa. Така не се налага да стоя всеки ден по четири пъти в кухнята.
Време е да побързам за банята и за среща със Сънчо.
Лека нощ!

.

вторник, 22 април 2014 г.

и вечер

Днес се случи нещо невероятно. Всъщност, очаквах го, предполагах го, но... толкова скоро... Днес е вторият ми ден с нов хранителен план. Трябва да се храня в определени часове. Както си седях на компютъра след обяда, както си работих, четях и помотвах изведнъж... усетих, че ми се хапва нещо и... погледнах часовника -15:01... Това е часът ми за следобедно хапване...И това ако е нормално?! До сега никога не съм се хранила под час. Това ме изуми.
Приемам го като голям плюс. По подобен начин си усетих и времето за вечерята. Вечерях около 18:00. А след вечеря...
В 19:00 излязох с щерката за компания и с двамата ни кавалери - велосипедите ;) В тяхна компания бяхме за час и половина и за осемнадесет километра, че и повече.
През деня енергията ми имаше възходи и спадове, но какъвто възход се получи по това време... Хубаво ми е. Раздвижено и леко уморено. Но то си му е и време. Тази вечер ще си легна в желаното от мен време. Ама първо да си се похваля тук ;)
В следобеда си направих и ходене за около четиридесет минути. Е, ходене с токчета из града, ама си е ходене ;) Вероятно е да си въобразявам  защото ми е много силно желанието за промяна, ама... панталона, който си носех преди празниците, днес ми беше с мъничко по-свободен ;)
Планът ми за следващите месеци не допуска среща с кантара по-често от два пъти месечно. И няма да го направя. Вярвам в резултата, днес повече от вчера ;) и затова ще съм спокойна.
Днес си дадох сметка, че съм много спокойна. И това ми харесва.
Спокойна нощ!

.

утро

Нощта ми беше малко неспокойна. Събуждах се, но пак заспивах. Мисля, че вълнението от вчерашния ден бе причината.
Особено ми е и днес. Трудно ми е да намеря точни думи, за да опиша настроението си. Някакво е приповдигнато, някакво сериозно, донякъде доволно. А бе... шарено ми е :)
Вчера си имах бърза разходка за час. По сложен терен ;) Имаше изкачване по стъпала, почти равнинен участък и слизане по стъпала. Усещах натоварването, от това имам нужда, а ми беше и приятно.
Днес не знам кога ще е времето ми за ходене. Но пък деня си започнах с двадесет минутно бягане в коридора. Наскоро четох, че е полезно бягането с боси крака. Не знам още за ползите, но пък ми е забавно и леко. Ще опитам по-често да го правя. Мисля си, че лесно ще му намирам време. Днес го направих почти веднага след ставането си. И определено усещам раздвижващия и освежаващ ефект върху тялото ми и... дори ума ми.
Предстои ми да се науча да се храня в определени часове. Надявам се, че няма да ми е проблем. Още повече това не е в противоречие с разбиранията ми и не усещам някакво съпротивление у себе си. Закуската ми беше от овесени ядки и ленено семе. Започва да ми харесва без други добавки. А после и малко /колкото ми е определено/ извара със сол.
Хайде, стига се мотах тук, да действам, че деня напредва.
А на мен ми е... усмихнато ;)

.

понеделник, 21 април 2014 г.

отначало

Първият ми ден от новото начало. Тръгнах по един нов път. Към целта ми. А тя е неизменна. Здраве...
След днешния ден съм по-уверена, че ще мога да нагодя новите си навици към дните си. Всичко, което имам като план за мен са неща, които приемам и разбирам. Не мога да ги обясня напълно, но няма да се опитвам. По-важното е, че ги приемам. Нищо не е в конфликт с моите знания, опитност и разбирания.
Всичко е някак подредено. Прегледно и ясно е. Доказала съм си, че мога да работя и по график подредена, и в хаос разпиляна. Сега имам нужда от подреденост и чувствам увереност, че мога да се справя с това предизвикателство пред мен.
Да, чувствам го като предизвикателство и като доказване на себе си. Чувствам, че нямам повече право на грешки, отклонения и помайвания. Този път си имам начало и определено време за край. Има и цел за този интервал от време. До сега винаги съм си поставяла цел и времето на началото е било известно, но краят... Той сякаш потъваше в неопределеността на "когато се получи", "до когато мога"... Въпреки, че ми е било пределно ясно и осъзнато, че промените не бива да се правят стихийно и временно, никога не съм си поставяла разумен краен срок за целите си.
Сега се чувствам подведена от успокояващи писания, които съветват голямата цел да се раздели на малки, лесно постижими цели. Ами не, вече няма да си деля Целта на целички, които да ме залъгват. Имам Цел и ще си я постигна в определения ми срок.
Чувствам увереност, че мога. Особено след днешния ден. Този ден, сякаш ми показа и подреди мислите, които в последно време се бяха разпилели и позагубили надежда. Да, надеждата се роди отново в мен и сега знам, че мога да достигна Целта си.
Трябва да успея пак да си лягам по-навреме. Двадесет и три часа ми се струва малко по-късно от желаното. Но тази вечер ще е по това време. Ще опитам да завършвам деня си поне половин час по-рано.
За днес толкова. Отчитам си успешен ден... Успешно начало...
Лека нощ!

.

петък, 18 април 2014 г.

размисли в дъждовни дни


Дъждовни дните са.
От сто години все се мотивирам и самомотивирам за навици полезни. Донякъде успявам, а после не. Не мисля, че съм най-слабоволевата натура в тоя свят.  Ама май така излиза. То минали години, а проблема си стои. От къде ли го не обикалях и разглеждах. От къде ли го не борих и преборвах. Давам си сметка, че като се вторачвам в него, може би и донякъде си го предизвиквам сама. Но е факт, че има проблем. И още по-сигурен е факта, че до сега не съм постигнала някакъв траен резултат, който да се нарече успех. Е, успехчета си имам, но на фона на същността... по-добре е сега да не ги преувеличавам. Не ги омаловажавам. Това са ми ценни успехчета, които ми показват, че мога и зная, и не трябва да се отказвам от целта си.
Във времето назад няколко пъти съм търсила и помощ. Била съм с убеждението, че това е начина, идеята, човека. Отново опитах самостоятелно да вървя напред. Отново мъничък успех и след това застой. Ей това, ме демотивира ужасно много.
Сега отново съм на... старт. Поредния. И пак вярвам, че е последния, след който вече всичко ще тръгне в правилната посока. Да, няма чудеса и вълшебства. Няма магическа пръчица... И все пак... Имам си надежда все още. И много, много силен мотив.
Преди повече от месец попаднах на един сайт. Впечатлих се. Не от онова бързото и импулсивно впечатляване. Този път усетих голямата роля на разума. Решението ми имаше първоначален етап на обмисляне. След месец дойде време на окончателното ми решение и... аз го взех. Сега имам помощ. Защото осъзнах, че колкото и да знам, колкото и опит да имам, това не ми е достатъчно. Има още какво да уча, а от там следват и още възможности, които мога да изпълня. Сега...
От понеделник съм на старта. Сега си подреждам мислите според новото. Опитвам да планувам промените си и да предвидя възможностите. Едва ли е възможно всичко да преценя от сега, но това не е проблем. Хубавото е, че винаги по всяко време ще имам възможност за въпроси и консултация. Това изобщо не е малко.
От няколко дена съм на тази вълна. Харесва ми да чувствам ентусиазма, който се поражда в мен. И да предвкусвам успеха си ;)
Тази вечер толкова.
Лека нощ! :)

.

неделя, 13 април 2014 г.

след неделята

Динамичен ден се случи. Въпреки малкото време за нощен сън, днес съм бодра и ентусиазирана за какво ли не.
Денят завърши с разходка с бърз ход за час и половина. Току-що изпих си чай за лека нощ.
Днес беше времето за първия ден на тридневния детокс по пълнолуние. Но не беше моя ден. Това си мислех преди малко.
От есента до сега съм направила шест поредни детокса по всички правила и съм ги очаквала с дни напред. Истината е, че този месец въпреки, че няколко пъти казах, че идва време, не ми се случи да направя нещо за подготовката.
Днес беше Цветница... Хубав пролетен празник. Но не това е причината, за да не започна. Така се случи, че не започнах. Минаваха ми мисли да го направя двудневен детокс. Миналия ден си мислих, че в неделя, т.е. днес ще мина през магазина да си купя плодове. Хубаво... минах през магазина, но купих мляко и някои други неща. Изобщо се не сетих за цитруси, въпреки, че минах край тях... Сега обмислям да е еднодневен детокс. За съжаление не усещам някакъв ентусиазъм в себе си. Ще видим какво ще се случи.
Не искам и няма да се самообвинявам. Каквото трябва, то ще е... Не искам със стара слава да се фукам, ама шест поредни детокса са си шест поредни детокса. Все полза имам си от тях.
Затова... каквото, такова...  Наистина не знам какво ще стане.
Събрала съм си позитивните мисли и искам си ги винаги да са с мен. Сега, макар и леко поокъсняла за срещата със Сънчо, ще се отправя към завършване на този ден. А утре...
Утре ще е нов прекрасен ден, с динамика и ентусиазъм за дела полезни. Седмицата и тя е нова ;) И ще е различна от другите ми седмици, но ще се справя с предизвикателствата й различни и необичайни.
Толкова за днес.
Лека нощ!

.

за мигрената и още нещо

Да, мина времето... в най-ужасното и дълго главоболие... тип мигрена...
Не искам да мисля за него. Държа ме повече от двадесет и четири часа. За пръв път толкова дълго :(
Тъкмо се почувствах жива и нова след ужасния четвъртък и тази вечер, преди няколко часа... пак начало. Със същата, уж невинна болка в ляво... Реших, че няма да понеса два кошмара в една седмица и проявих слабост или разум /не съм сигурна какво е/ и си взех единственото хапче, което някога ми е помагало при главоболие в последните няколко години, при много редките ми опити да се спася от болка по мързеливия начин след всякакви алтернативни опити. А те, опитите в повечето случаи са успешни, но... понякога... За съжаление причината не е една и да си има изпитан алгоритъм за справяне с болка.
По-важното е, че тази вечер хапчето подейства, но... кофеина в него ме държи кукуряк до никое време. Поне си послушах музика, почетох, поработих, че и пописах ;)
Дали скоро ще се спи?... А дано...
Миналата седмица си видях една билка в градината, която си пренесох и засях, за да ми е под ръка. Развива се чудесно. А вчера ми попадна пак статия за нея. Сетих се, че миналото лято за няколко месеца си правех редовно чай от нея. Царичето се нарича и женска билка... Има чудесно действие върху женския организъм в преходни периоди. След като главоболието ми спря си направих чай от цариче. Сега си го допивам и мисля пак да влезе редовно в дните  ми поне за два-три месеца. Само полза може да имам от него. Както и имах, разбира се.
Ей, това с опита е голяма работа ;) Да си чета и да си зная е едно, ама когато нещото е и изпробвано. Какво повече да търся :)  Разбира се, че за да има опит преди това трябва и четене и знание.
Хайде, аз да опитам да примамя Сънчо в леглото с мен ;)
Спокойна нощ...

.

сряда, 9 април 2014 г.

до утре

Точно в седемнадесет часа, в опит да изпреваря лошото време и изобилния дъжд, така напористо обещаван цяла сутрин по всички телевизии /то май само туй гледам по тв-то/, се отправих в компанията на велосипеда по зелената алея.
С вятъра се надпреварвахме и прах в очите си замеряхме. Е, той на мене повече. Поривите му непредсказуеми бяха. И посоките...
Хубавото беше, че другите хора бяха в умерено количество. Преобладаваха велосипедистите, малки и големи. Празно размотаващи се пешеходци почти нямаше. Това позволяваше по-дълги спринтови отсечки, после с намалена скорост и пак с ускорение... Така се навъртяха цели тринадесет километра за тази вечер. Хубави и приятни километри сред пролетна зеленина и пъстроцветност, сред ухания вълшебни и омайни птичи песни...
Вятърът ме отказа от по-сериозните постижения. Толкова прах и пясък беше ми нахвърлил в очите, че...  Прибрах се с намерения да продължа победния си ход на терасата в компания на кростренажора, но... не успях да стигна до него :(
Повали ме ужасна болка в главата... От вятъра, от рязката промяна... И нищо... нищичко не помага... А толкова много неща знам и опитах... Дори не мога да си легна... Единственото действащо в такъв случай - да мине време...
Стига толкова да се оплаквам. Ще мине. И по-добро ще дойде.
А така обещавания дъжд го няма... 
До утре...

.

вторник, 8 април 2014 г.

енергия

Денят ми започна с лека динамика. Не бе необичайно. С малка подробност, че трябваше сутрешните си занимания, действия и ритуали да ги посгъстя и да изляза по задачи преди десет. Изненадах себе си с успешност. Все си мислех, че нещо ще се поотложи, а то... си бе в график даже ;) Силна дума е график е, но и тя може да опише сутрешните ми действия.
Следващите ми задачи освен, че бяха неотложни, оказаха се и успешни. Даже имах време за следобедна дрямка. След нея пак задачи и пак с успех прибрах се ;)
В осемнадесет часа с решение прибрах се. Да изляза... с велосипеда си. И компания си намерих.
Пак ще кажа - успехът беше с мен. Все пак шестнадесет километра са си успех откъдето и да се погледнат. Не е само това. Сутрешните ми повторения на тибетските ритуали достигнаха днес до десет - дванадесет. А тази вечер на алеята си ги направих до двадесет и едно - максимумът, който се препоръчва. И такава лекота ме носеше всичките шестнадесет километра...
Да разказвам ли как ухаят всички храсти и треви... Колко цветно е край пътя, край реката... Как зеленото е в хиляди нюанси свежест... Как слънцето закачливо се промъква с намигване и се отразява в листака... Пролет е...
Енергията ми не е до тук. Прибрах се и на терасата излязох. На кростренажора внимание отдадох за два километра. Реших, че за начало /не съвсем начало, но не може да се каже, че е родовност/  толкова ми стига след другите ми километри.
Сега съм тук да се нахваля, щото, няма я... всеки знае приказката ;)
Ама тук съм и за да не забравям, че мога. И ако утре ми се долежава и ме домързява да си спомня на какво способна съм. ;) ;) ;)
Доволна съм. Това е...

.

късната вечеря

Знам си, че не се вечеря късно.
И какво като си знам, а правя туй, което най- не трябва?
Ей го резултата... будуване сред нощ...
И няма никакво значение дали полезна е била храната.
Нищо, абсолютно нищо нямаше да ми стане ако не бях вечеря. Така и така закъснях...
Не, всъщност щеше да ми стане. Щях сега да си спя и да си сънувам сънищата цветни, дето сутрин ме усмихват ако си ги спомня...
Да, ама не... Сега съм тук и изгледи за сън скорошен не се и вясват тъдява.
А съм тук след достатъчно време, поне час си беше, в което се въртях в леглото докато взе да ми гложди навсякъде. То не че тук ми е съвсем наравно, ама...
Добре, де... Урок ще ми бъде. Не помня от кога не съм будувала с такава причина. Което си е добре. Поне пет-шест или дори и повече години... То и преди не беше често, ама си признавам, че се е случвало по един - два пъти в годината.
И да ме пита човек, за какво ми беше да влизам в кухнята... Нямам никакъв отговор. Не само разумен, дори и неразумен си нямам.
Стига толкова. Излях си всичко тук, сега... ще почета нещо по-позитивно с надежда скоро Сънчо пак да ме прегърне.
Ама тоз' урок ще си го помня и ще си го нося... като обеца...
И дано сънят ме споходи преди утрото априлско...

.

неделя, 6 април 2014 г.

в април

Април е тук. Цветен и зелен. С идеи, планове и действия.
Истината е, че и идеите, и плановете са си ясни и не са се променили. Може би действията можеше и да са повече, но... не е време за оправдания. И ползи няма от оправданията. Така се е случило, сигурно защото е трябвало... Най-лесно е да обвиня пролетната умора, ама като не е тя.
И все пак истината е, че в дните, в които не наминавах насам си намирах време и за движение. Опитвах да намеря време за достатъчно релакс. Смяната на часовника ми пообърка вечерите. Надявам се скоро пак да си ги подредя. Което предполага отново по-ранното ставане да се завърне сред навиците ми.
Април е месец на зелениите от градината. Истинските. Започнах по-често да ги прилагам в менюто си. Сигурна съм, че избора на качествена храна е едно от най-важните стъпала към здравето.
От три месеца не бях ходила на масаж и още нещо. Днес бях... Почувствах се като нова, а сега искам да спя... От десетина дена ще спя без аларма за събуждане.
Лека нощ!

.