сряда, 4 март 2020 г.

на алеята

Сутрин на алеята е вълшебно. Вече ми е по-лесно да ставам с изгрева.
Днес изгрев нямаше, беше облачно и неприлично, за началото на март, топло и силен южен вятър.
Мотивацията, да се движа и желанието ми да използвам хубавите сутрини, бързо ме изведоха с велосипеда. Днес направих повече километри, беше толкова пристрастяващо усещането, че ако нямах други задачи, не се знае колко щях да си обикалям.
Все още храстите са сиви, но тук-там вече се развиват зелени и цветни пъпки, които създават радост за погледа, който се забавлява да търси зараждащия се нов живот в природата.
През цялото време с мен бе усещането, че има пеещи птички на всяко дърво и всеки храст.  На толкова многогласен сутрешен концерт май не съм присъствала. Усещането е, че тази сутрин край алеята се е концентрирал целия жив свят. Сред храстите видях, че е започнал да се показва на места срамежлив синчец. Няколко дрянови храста бяха разпукали единични цветни пъпки. Топлият вятър, обичайно се случва през април и носи красивото име Развигор, днес беше в стихията си. И съвсем оправдава името си. 
В следобедно време се разходих пеша по алеята. Все едно не съм стъпвала поне седмица... Изненадата ми е неописуема. Дряновите храсти са в жълта премяна. Синчецът, вече не така срамежливо, се е разположил по полянките и заедно с лисичите опашки са изтъкали цветен килим за часове. Още по-голяма изненада бяха нацъфтелите горски циклами - изобилие, което не съм виждала до сега за толкова много години. Свирчовината  смело разтваря зеленината си. Джанките са нетърпеливи и с бели премени се кичат. А уханният жасмин не се притеснява и уханието  му се разнася с омая сладка.
Пролет неповторима!
Влиянието се усеща и от физиката, и от психиката.

Заслужаваше си всяка крачка сред природата!
Те, това е ХАРМОНИЯ!
АЗ съм ХАРМОНИЯ! 



.

понеделник, 2 март 2020 г.

пролетта ме мотивира

Март е тук.
Време е за пролет да се мисли. Всичко ще се буди, ред е и на мен :)
Събрах си мотивацията за днес и... съм доволна. Сигурна съм, че мотивация и утре ще си имам.
Днес се върнах към навик, който много години е бил с мен, за по-дълги или по-кратки периоди. Петте тибетски ритуала винаги, дори от първия ден са ми носили полза и радост.
Тази сутрин беше първата от многото сутрини, в които отново бяхме заедно. Ще бъдем заедно за дълго... седмици, месеци, години!
Не е нужно да се търсят оправдания, че няма време...
Днес ми бяха необходими по-малко от 5 минути за 15 повторения. Това бе изненада за мен, не очаквах, че ще успея да направя толкова повторения. Сигурна съм, че съвсем скоро ще си правя по 21 повторения.
В предиобедно време, импулс ме завладя и среща с кростренажора си направих. Е, по-скоро бе опознавателна, че и с него се бяхме позабравили. Но срещите ни предстоят и по-редовни, и по-продължителни ще да бъдат.
В следобедно време и сезона на велосипедите бе открит с доста добро начало. Отново бях изненадана от лекотата, която ме съпровождаше. Това означава, че все пак през зимата /колкото и да я нямаше/ не съм съвсем се омързеливила. Е, вярно е, че имах понякога ентусиазъм за едно или друго, но... за съжаление, бързо се изпаряваше. Но явно и от него е имало полза.
В зимните месеци физическата ми активност беше предимно в бързи разходки. Не мога да кажа, че бяха ежедневни, но около три - четири пъти седмично, може би се получаваха. Ето доказателство, че и най-обикновено ходене може да допринесе до поддържане на приличен тонус.
Продължавам! Напред... по Пътя си...


.