неделя, 19 април 2015 г.

пролетни дела

Времето минава все по-бързо и когато дойде времето за сън виждам колко неизпълнени желания за деня имам. Пролетта настъпва с по-големи крачки и възможностите и желанията ми за движение са все по-големи. Опитвам се да ги използвам все по-пълноценно.
Тази седмица си я слагам в графата "седмица на йога със Соня". Соня има ново предложение за едночасова интензивна йога. Определено много ми хареса и се почувствах изключително свежа след изминалия час във вторник привечер. В сряда си беше седмичната двучасова йога-практика. А в четвъртък си "отработих" миналата сряда, когато по нежелани, но едни такива месечни причини пропуснах.
Опитите, които правя самостоятелно са нещо, след което ми е добре, но все още са далече от практиките, когато ги води Соня. След тези три последователни йога-практики усещанията ми за енергия са невероятни. Все повече ми се иска да се доверявам на интуицията си. И го правя, макар и все още не съвсем уверена. Но пък съм уверена, че това е Пътя.
Тибетските ритуали в сутрешните часове отново ми носят усещания за лекота и енергия. Определено ежедневните занимания са за предпочитане. За пореден път усещанията ми го доказват. Решила съм и съм сигурна, че ще го изпълня - вече няма да допусна пропуск по никаква причина.
Тази седмица беше и по-благосклонна със сутрешните температури и позволи в дните, когато нямаше разходка по алеята, да изведа велосипеда и да си правим компания в ранното утро. Определено ми харесва. И на тялото и на душата.
Разходките сутрин са едно от най-освежаващите и мотивиращи деня ми неща. Разходка с компания носи особена споделеност, носи много усмивки от различните теми за разговор. Познаваме се от първи клас. И след четиридесет и... години имаме какво да си кажем...
Разходките в компанията на безмълвния велосипед са едно различно зареждане, едно особено сливане с природата. В мълчание... и песента на природата...
Сега е време за новия ден...
Движение и пролет да бъде!

.