неделя, 10 декември 2017 г.

неделен детокс

Според спомените на блога не съм правила детокс доста дълго време.
По мои спомени е по-малко, но пак си е доста.
В една почти безсънна нощ, отминалата, взех решението за днешния ден.
Денят вече е към края си. За днес реших детоксът да е водно-чаен ден с английска сол. Имах само половин пакетче, а исках да е цяло. Няма да го правя на проблем. И така резултатът ще е супер.
Започнах го деня доста рано, по-тъмно, с разтворената сол. Продължих след два-три часа с лимонов сок и топла вода. Направих си литър и половина билков чай. Запарих си лофант в едната кана. В другата си сложих маточина и мента. Изпих си ги топлички. Продължих с вода. Но не ми е... вкусна. Направих пак лимон и още чай. Пия си го топъл, много топъл.
В такива дни  ми е студено. И днес не прави изключение. Но това е поносимо, ако се сравнява с очаквания резултат.
Какво очаквам? Много! Много енергия. Няма да коментирам показанията на огледало, кантар и метър. То е ясно. Освен това, след такива дни имам по-светли и по-добри мисли. Имам нужда...

През безсънната нощ много мисли ме навестиха. Със сигурност най-хубавата е решението за днес. Други мисли ми напомниха, че във времето съм имала много хубави и полезни навици, които ми е било приятно да са част от дните ми. И тези седмични детокси бяха един от тях. Имаше периоди на редовни детокси по пълнолуние. И винаги съм имала повече ползи от очакваното. И ето, че тук се намесва моето непостоянство. Ами не го искам. Ама как да се отърва от него. Май начинът е само един - действие.
Днес започнах. Започнах новия етап, но то е продължение. Хубаво е да си викам спомените, те имат свойството да мотивират. А имам нужда от повече мотивация и самомотивация. Туй, последното, е най-трудно, но и най-важно. Всъщност, идването ми тук е част тази самомотивация.
И така... Денят е към края си. Ще допия втората кана топъл чай. Ще мина през банята за постигане на две цели. Първото е външното чистене, а второто - топлина, която осезаемо ми липсва. Иска ми се по-рано да се оттегля в прегръдките на Сънчо. Надявам се на хубав сън, който също е един вид детокс  - на мислите. А утрото, почистена вън и вътре, да ме чака с много енергия за делата ми в новата седмица.
Доволна съм от днешния си ден. Искам скоро пак да пиша. Липсва ми писането тук. И други неща ми липсват. Но само аз мога да направя нещо, за да не е така. Ще го правя, защото не искам липси. Не искам и излишества от всякакъв вид. Искам да ми е балансирано. Било е. Значи може. Значи мога!
Толкова за днес. 

Имам още чай... И мисли по-изчистени ще си намеря...

.