Преди няколко години бе първата ми среща с кафяв ориз. Не бях очарована, защото не го сварих добре и хрупаше. След първия път винаги има втори и трети. Все по-удовлетворяващи са срещите ни. И по-разнообразни. Но не и редовни. Защото среща веднъж на месец или два, изобщо не е достатъчна, за да проявим взаимните си симпатии.
Затова днес си имам решение :) Кафявият ориз поне веднъж седмично ще е на масата ни. Няма да е трудно. И най-важното е, че само от мен зависи.
Тук няма да пиша за ползите, има предостатъчно информация в нета и който търси - намира.
Днешните ми мисли ме водят и в посока, че трябва и други инцидентно използвани зърнени храни да намерят повече място в менюто ми. Просо, елда, киноа, жито, овес - ще трябва да се сещам и за тях по-често.
А киселеца... радвам се, че преди няколко години си пренесох няколко коренчета от поляната край гората. А после, насадения разсад позволява киселеца да присъства на масата ми в количества по-големи от няколкото листенца в пролетна салата.
За сега толкова... с одата за киселеца и някои други мисли в движение ;)
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар