Вече седем дена велосипедът ми самотен си стои.
Все дъждовни дни се пишат.
Добре де, липсва ми сутрешното движение, но пък времето предполага повече четене и размисли.
Размислих се, че след трите седмици с велосипедно натоварване /при това не е малко/ все пак кантара трябваше да се замисли и да се поразмърда :(
Уви... не ще...
И пак в мисли се оплетох и в размисли за нови начинания...
Ровейки тук и там, попаднах на Методът Гейбриъл – Революционна система за отслабване без диети
Звучи добре, нали?
"Тялото е програмирано да ни защитава от заплахите на праисторическия свят, където те се свеждат до три неща: да умрем от глад, да измръзнем до смърт или да ни разкъса див звяр. За съжаление, днес всичко това е изгубило значение, но телата ни не го знаят и действат по същата генетична програма..."
След първата среща във виртуалното пространство с горния сайт, сега чета и книгата.
Добре де, като се покаже слънцето, велосипедът ми няма да е самотен. Но пък не пречи на събуждане и на лягане да слушам клипчетата. Вече го правя. Приятно е. За сега изводите са: наистина с вечерното заспивам, а със сутрешното ставам по-бодра. Само след 3-4 прослушвания.
Ще трябва поне месец да мине, за да мога да правя евентуално други изводи.
Продължавам да си мечтая за слънце...
И за сутрешни велосипедни разходки по алеята...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар