Загубих си оптимизма, нейде из дните си.
Не направих детокс по пълнолуние. Причини мога да изброя, но дали е необходимо. Е, направих плодово - оризов ден, което все пак е нещо. Мога да се похваля с победа и над шоколадовото чудовище - изкусилище. Сега, след половината от "празничните" дни, мога да твърдя, че всичко е под контрол. Владея се. Хубавото е, че дори физическата ми активност е повишена.
Не знам как да продължа напред. Кантарът е ужасен. Стои и не мърда надолу. Цяла вечност вече...
Напоследък се замислям,че има дни и части от дни, в които съм спокойна. Да, точно така, спокойна съм. Тогава нямам ни една хапка породена от "емоционален глад". И ми е толкова добре...
Но има и дни и части от дни, в които... и за разправяне не е...
Искам спокойствие. Имам нужда от спокойствие. И не само заради "емоционалния глад"...
Трябва да си намеря спокойствието...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар