информация и дезинформация

Вече няма ден, в който да не ми попадат поне по три статии, в които най-черния дявол е глутенът. Най-забавни са ми тези, в които се пише за "овесени ядки без глутен". Как лимецът няма глутен. Или то било глутен, ама "друг вид". Писания, в които глутенът е обвиняван за всяко неразположение и всяка болест.
Знам, че има хора, за които глутенът е повече от проблем. И то истински. Тяхната диагноза е цьолиакия. За тези хора е без значение какъв "вид" глутен ще се припише на житното растение. Това наистина е сериозно.
Но темата ми е друга. Как ме заливат с информация и "информация"? Да кажем, че аз се сещам защо е толкова агресивна тази кампания. Все още на раменете си нося нещо, което използвам по предназначение, а не само да кимам насам-натам според информационния вятър. 
Безспорно е, че приема на глутеносъдържащи храни може да предизвика безброй оплаквания. Но те едва ли са от съдържанието на глутен. Може би трябва да се помисли за количеството? И за качеството?
Житото, ечемикът, овесът, ръжта са храните на нашите предци, с които са оцелявали. И има една съвсем малка разлика от днешния ден. Количеството, което са консумирали и начина, по който са използвали тези храни. Те, дедите ни, са използвали цялото зърно, а днес, нали сме много умни, ние използваме бяло брашно. Нали се сещате къде е глутена? Той не е в триците, нито в зародиша, които технологиите така лесно отделят. Излиза, че ние си хапваме глутен в по-концентрирана форма.
Освен това баба ми не е правила всеки ден мазни баници. А още по-малко е използвала маргарин. Не защото е била проста, а просто защото това нещо не се среща в природата.
Ето, че въпросът опира до количество и качество.
Въпросът е и личен опит:
Преди време си купих малко количество от прехваления лимец. Беше в период, в който консумирах покълнало жито по-редовно. Разликата беше на първо място в цената. Добре, за здраве, човек дава всичко, защо пък да не даде и за качествена и полезна храна? Да даде, ама... Единствения плюс, който бих сложила на лимеца е, че покълна по-бързо и по-лесно се дъвчеше. И само толкова... На вкус ми беше... блудкаво. Е, не повторих покупката на лимец.
Разбира се, на друг може да му харесва. Всеки си избира.
Друго, с което се забавлявам понякога е, как спирайки глутенсъдържащите храни се подобряват симптомите на някои алергии. НО! Заедно със житните те са спрели млечните /това също ми е тема, ама по-насетне/, месото, захарта и... Ама нали се сещате /който може, де/, че причината може би не е в глутена, а в лактозна непоносимост? Или в месото?... Ама кой да мисли? Ние си имаме враг и той е глутенът... Определено това е удобна теза за целите на някой.
Ето и още малко опит, личен:
По друга причина спрях приема на глутенсъдържащи храни за месец. Сега да подскачам ли от радост, че съм идеално здрава? Организмът ми не го прие като наказание, нито по някакъв начин отчете, че отново получава жито след месец. Сигурно защото съм си здрава :) Да, здрава съм и съм благодарна на гените си и на разума си.
Има една малка подробност. В онези статии, които ме разсмиват, много често изреждат един дълъг, дълъг списък със симптоми, до които води приема на глутен. Според него съм... развалина... безнадежно болна...
Сега на кого на вярвам? Естествено, че на себе си. :) Аз все още мога да чета, а не да "чета".
Препоръчва се житните да се заместват с ориз, елда, просо, киноа, амарант... Последните две са традиционна храна за друг континент. Нямам нищо против разнообразието, дори го приветствам. Но всяка крайност е... най-малкото нездравословна.
Нека търсим и намираме баланса не само в храненето си, а в целия си живот.  Може да се окаже и доста лесно. Намирайки баланс в мислите си, той после много лесно се пренася като баланс в движението, в храненето, в съня...
Хайде, стига толкова за сега ;)

Добър и балансиран ден!

.