Разни мисли ме нападат. От фазата лунна ще да е. И от умората следдневна.
Да, умора е състоянието ми...
Замислям се, че сигурно на пръстите на едната ми ръка може да се преброят летните ми вечери без умора. Може би това е лятото ми с най-много ангажираност. Истината е, че всяка дейност аз съм си я поискала. Със сигурност е имало работи, които е можело да избегна, но не го правех.
Да, доволна съм от това, което съм свършила, от това, което върша и от това, което съм си планирала да свърша.
Но има и още неща, които искам да направя. За съжаление не намирах време и за някои любими ми занимания. Все забравям фотоапарата. Сещам се за него в разгара на някоя неотложна задача и... си спомням приятните моменти, когато гонех неповторими мигове...
Умората ме приспива. Неописуемото главоболие, което ме владя миналите дни вече напълно си отиде. Или поне се надявам да си е отишло безвъзвратно. Имам нужда от наистина хубав сън.
А луната наднича през прозореца в цялата си пълна прелест...
Лека нощ...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар