Сега избирам да се разделя с всички стари рани и мъки от
детството си. Отказвам се да живея в миналото. Аз съм човек, живеещ в
настоящето. Щом простя на всички и се освободя от старото, мислите ми ще станат
непоколебими и красиви. Гъвкава съм и мога да се движа във всички посоки. Вървя
напред в живота, без да нося бремето на миналото. Мускулите на прасците ми са
отпуснати и силни. Избирам мислите, позволяващи ми да напредвам в моя свят с
радост. Представям си как се предвижвам напред и отварям различни врати към
прекрасни преживявания, каквито бих искала да имам. Вярвам, че ме направлява
моят вътрешен водител и той ме насочва по най-добрите за мен пътища, и че моят
духовен растеж постоянно става все по-обхватен. Няма значение коя врата се
отваря и коя се затваря – аз винаги съм в безопасност. Аз съм вечна. И ще
продължавам пътя си от едно преживяване към друго.
Обичам и ценя прекрасните
си крака!
Луиз Хей
Няма коментари:
Публикуване на коментар