.
Едва ли е кой знае какво постижение, но пък за мен се оказва важно. Доказах си, че мога да владея аз апетита си, че мога да отказвам това, от което нямам нужда.
Признавам си, че по празници това ми се удаваше трудно. Явно е било трудно, защото сега без особени усилия на волята всичко е "под контрол". Разбира се има разнообразие и изобилие от ядене. Има доста десерти и сладкиши. Но този път не съм техен унищожител :) Разбира се, че си опитах от баклавата, от тиквеника. Вчера си хапнах и локумки. И се поздравих, че парченце-две са ми достатъчни.
Не е кой знае какво постижение, но... аз си заслужавам самопохвалата ;)
Е, те празниците, не са свършили, но вече знам - не са страшни и аз мога да се владея.
Мандарините и ябълките са чудесни плодове за занимавка край камината ;)
Хе, сетих се и още нещо - вече два дена край мен има оплакващи се, че им е тежко, че са преяли, и пак сядат на масата или с паничка ядки се наместват пред телевизора... А аз се усмихвам и с лекота подминавам такива моменти. Чаша чай се оказа чудесна компания за мен, докато другите се измъчваха с някакви фъстъци ;) :)
Дори съм ранобудна... май прекалено... какво пък, ще имам по-дълъг и динамичен ден ;)
Я, да си застеля одеало на пода и да видим как ще се пораздвижа...
Добро утро!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар