в очакване

.
В очакване на чудесата по Коледа, приседнала до горящия Бъдник в камината, мислих и премислях коледните си желания. Не всички изрекох на глас. Някои си пожелах в мислите и чак сега, останала сама, осмелих се да облека в думи, прошепнати в тишината.
Покрай празниците и заради демотивацията в последно време, не отделях достатъчно време за себе си, за движение, за хубавите ми навици... Сега си давам сметка, че колкото и лесно да изглежда да си създаде човек позитивни навици, то още по-лесно се оказва, да ги загуби.
Надявам се да не съм ги загубила безвъзвратно и да ми е необходимо по-малко време, за да си ги "припомня" отново. След като тази вечер си взех един лист и молив и си написах какво искам, смятам, че скоро се връщам още по-мотивирана и устремена към успеха си, по пътя към целта ми.
И макар празниците да не са свършили, не искам да чакам нито ден, нито час, нито миг. Не искам да чакам нито нова година, нито първо число на месеца, нито понеделник, нито утре!
И затова сега, преди 10 минути, аз направих един лек комплекс от четири-пет упражнения, нищо, че часът е след полунощ. Почувствах се отново силна и можеща.
Нека има чудеса по Коледа! Искам ги! Но пък има и "чудеса", които ги мога... да ги направя...

.