вторник, 8 октомври 2019 г.

някакво - никакво

Такова ми е... някакво - никакво...
Написаното в последното ми идване насам е актуално и днес...
Във времето от май до средата на септември слушах сърцето си и правих това, което ме прави щастлива. Но... винаги има по едно такова "но"... В последните седмици загубих мотивация и ентусиазъм и сега... Сега отново съм на кръстопътя.
Този път, кръстопътят ми е познат.
Хубавото е, че си имам компания по пътя. Освен това, от мен зависи успешността на предвижване. Компанията ми е послушна и ми се доверява безрезервно /макар и леко учудващо, но е факт/.
Идеи имам много, все изпитани и успешни са. Въпрос на време е да си намерят място в ежедневието ни. Лесно е да се превърнат в навици, които с малко мотивация да се поддържат активни. И това е изпитано и работи.
И така... всичко, което ми трябва го знам, мога и... Единственото, което е необходимо, което искам, е да го приложа без условности и колебания.
В последните два дни успях да погледна и анализирам ситуацията, смятам, че съвсем обективно.
Защо съм тук?...

Защото го поисках, защото ми помага за дълготрайността на мотивацията ми. Защото музата за промяна /връщане към същността ми/ днес се събуди и има нужда от подкрепа.
И така... Успех на мен и компанията ми! :) :) :)
Знам, мога и искам! Следователно - ще успея!


.

Няма коментари:

Публикуване на коментар