на алеята

Сутрин на алеята е вълшебно. Вече ми е по-лесно да ставам с изгрева.
Днес изгрев нямаше, беше облачно и неприлично, за началото на март, топло и силен южен вятър.
Мотивацията, да се движа и желанието ми да използвам хубавите сутрини, бързо ме изведоха с велосипеда. Днес направих повече километри, беше толкова пристрастяващо усещането, че ако нямах други задачи, не се знае колко щях да си обикалям.
Все още храстите са сиви, но тук-там вече се развиват зелени и цветни пъпки, които създават радост за погледа, който се забавлява да търси зараждащия се нов живот в природата.
През цялото време с мен бе усещането, че има пеещи птички на всяко дърво и всеки храст.  На толкова многогласен сутрешен концерт май не съм присъствала. Усещането е, че тази сутрин край алеята се е концентрирал целия жив свят. Сред храстите видях, че е започнал да се показва на места срамежлив синчец. Няколко дрянови храста бяха разпукали единични цветни пъпки. Топлият вятър, обичайно се случва през април и носи красивото име Развигор, днес беше в стихията си. И съвсем оправдава името си. 
В следобедно време се разходих пеша по алеята. Все едно не съм стъпвала поне седмица... Изненадата ми е неописуема. Дряновите храсти са в жълта премяна. Синчецът, вече не така срамежливо, се е разположил по полянките и заедно с лисичите опашки са изтъкали цветен килим за часове. Още по-голяма изненада бяха нацъфтелите горски циклами - изобилие, което не съм виждала до сега за толкова много години. Свирчовината  смело разтваря зеленината си. Джанките са нетърпеливи и с бели премени се кичат. А уханният жасмин не се притеснява и уханието  му се разнася с омая сладка.
Пролет неповторима!
Влиянието се усеща и от физиката, и от психиката.
Заслужаваше си всяка крачка сред природата!
Те, това е ХАРМОНИЯ!
АЗ съм ХАРМОНИЯ! 


.

утро на терасата

Харесва ми да посрещам утрото на терасата в компанията на кростренажора.
Всяка сутрин гледката е различна. Пролетта влиза в свои си владения с свеж устрем и зелено-цветни настроения.
Сутрин се събуждам преди най-ранната аларма. Имам нужда от по-малко часове сън.
Дните ми са по-усмихнати. по-организирани, по-успешни. Това ми носи допълнителна мотивация за нови дела и настроения.
Харесвам си сутрините, защото ми носят динамичност, която е присъща на нрава ми.
Преди години, не са за уточнение ;), след негативни настроения имах нужда да направя бърза разходка, която да изгони гнева и напрежението, натрупани в мен. След активното движение се усещах преродена, нова, спокойна и чиста. Сега, с активните ми сутрини, дните ми не трупат негативни настроения. На чисто нищо се не полепва.
Прекрасните си утрини дължа на Пролетта. Пролетта си е мой сезон, туй се знае от много, много време. И всяка Пролет го доказва все по-силно.
Природните ритми и процеси са заложени у всеки човек. За това нямам съмнение. Винаги когато съм в синхрон с природата се чувствам хармонична. Тогава Аз съм Хармония.
Е, днес съм такава Хармония!
Усмивки за хармоничен ден!

.

сутрешни настроения

Пролетните сутрини са... вълшебни...
Вече по-лесно е събуждането сутрин. Има повече мотиви за динамично начало на деня.
Песните на птици всяка сутрин са различни и подканящи за смислени дела.
Първото и най-смислено нещо за деня ми е да направя нещо хубаво и полезно за мен самата. Хубаво е, защото ми харесва, а е полезно, защото само ползи си намирам след него. Няма нищо по-хубаво от нещо, за което е положено някакво усилие. Усилие, което носи умора и удовлетворение, което пък ми подарява усмивка за целия ми ден.
С усмивка е толкова лесно да преминеш през всеки ден, независимо какво ще ти поднесат хората, които неизбежно срещаш в деня.
Усмихнат ден!
Честита Пролет! 

.

пролет съм

За пръв път успявам с малки крачки да вървя към целите си.
До сега все съм искала всичко и веднага. Да, започвала съм с малки крачки, но толкова много, че... твърде бързо ми се е изчерпвала мотивацията.
Този път, не без помощ ;) , успявам да си подредя крачките и наистина са малки и по малко. Малки - не означава незначителни. Те са малки, но са постоянни. А това е нещото, което ми е липсвало - постоянство.
Защото ентусиазъм си имам понякога и предостатъчно. И точно той, ентусиазмът, ми е изигравал лош номер.
Да, дойдох тук, за да си се хваля. ;) 'Щото мястото е мое ;)
Да, пролетта е мой сезон. Събуждам се... разцъфтявам... Като природата навън...
Разходките с велосипед са нещо незаменимо, неповтарящо се. Винаги различни, винаги зареждащи. Пролетта с часове променя алеята. Всеки ден цветовете са различни, по-изобилни. С всеки ден зеленото, първо плахо, а вече неудържимо превзема погледа. Уханията се променят с часове. Сутрин свежест, вечер натежала зрялост.
Наситен аромат на цъфнали джанки, премесен с аромат на бързащи треви - това е тазвечерния букет. И скоро сняг ще завали... от джанковите венчелистчета...
Сутрешното кардио на терасата е истинско събуждане на всички сетива и зареждане за целия ми ден. Пред погледа ми гората се разлиства и разцъфтява с часове. Не, не преувеличавам. Птичият хор е най-хармоничното начало за слуха ми. Всяка глътка поет въздух ме зарежда с енергия и настроения за велики дела ;). Е, поне необходимите за ежедневието ми. И за още нещо, което прави дните ми различни и смислени!
Сега съм пролет...
И си се харесвам... Защото това съм си аз. Най-истинска, най-цяла, най-... А бе, най- съм ;)


.

сезонът е открит

Сезонът на велосипедите е открит...
Време си му беше.
Миналия ден исках да го откривам, но вятърът беше неприятен. Вече нямам оправдания. И няма да си търся.
Имам нужда от движение. Чувствам се чудесно след всяка физическата активност. Но тази, сред природата, ми е най-зареждаща. Имам нужда и от разнообразие. Постоянството, за съжаление, не ми е силна черта.  Разнообразието компенсира :) Такава съм си...
След месец принудително бездействие, сега ми се прави всичко и по много. Разумът, обаче казва да не бързам. Времето пред мен е. По-добре е с крачки малки да вървя.

.

необходимост

Осъзнаване на необходимост...
Януари - шарен месец. Даже и с каквото ми не трябва. Изобилие от вируси и тем подобни гадинки... Поради наличието тяхно, ежедневието ми стана по-пасивно.
И осъзнах... че липсва ми движение. Още някой ден и пак дните си ще подредя и активност ще си подаря.
До тогава... спокойствие и мир, търпение и приемане...
Бях си обещала без сиести. Вече четвърти ден.. И усещам, че ми е време да... прегръщам Сънчо...
Лека нощ!
И... ще сънувам... синьо лято...

.

ранно утро

Ето ме в едно доста ранно утро.
В чашата ми има нещо топло, което се надявам да възпре нахални вирусни нашественици. Пия го на малки глътки, с усещането, че точно това е най-доброто, което мога да направя за себе си в този момент. Наслаждавам се на топлината, на леката стипчивина и... съм се отдала на музата ми, която напира да пиша. /То друга тема какво ще напиша ;)/
Та, събудих се в неприлично ранен час /неприличен е за мен, поне за сега/. Миналата нощ, по чудо сякаш спала съм повече от препоръчваните осем часа.Месеци не ми се бе случвало. Затова пък тази нощ, нещо като за баланс, часовете ми за сън са малко повече от пет. И тъй като е имало нощи и с по-малко, сега приемам това, като нещо доста прилично. Разбира се, не скочих, щом отворих си очите в час среднощен. Опити направих да остана в прегръдките на Сънчо, но... той ми даде ясно да разбера, че толкова е за тази нощ. Имах два избора - да стана и да продължа да се въртя в леглото. Избрах първия, то е очевидно. Направих го с мисълта, че така ще имам повече време само за мен. Ако тръгна по тази мисъл, то всичкото време си е за мен, ама... няма да се задълбочавам сега в раздвоения.
Все пак денят за мен започна. Може би пък не е лошо да имам различни утрини...
Има дни, по-скоро периоди, в които ми се иска да съм подредена от първото до последното. Има и други периоди, в които подредеността ми действа като спирачка. А аз не харесвам спирачките. Смисълът на всичко е в развитието. Смисълът е днес да съм по-добра от вчера, утре от днес... И ако то, развитието ми, минава през педантичен ред или пък през хаос... аз си го приемам и... вървя напред. Дори и да значи, че ще има сутрини, в които ще се будя в непривично, за мен, време.
Това е време, не само за мен. Това е време за моята муза. Тя е непредсказуема и никога не знам къде ще ме поведе. Явно днес ѝ е обяснително, та затова с нея сме тук. За сега...
Няколко реда и за намеренията ми ще драсна. Те винаги са много и... големи. И сега няма да е изключение.
Знам, че мога да се организирам, когато искам. А сега искам. Затова не се съмнявам, че ще си свърша професионалните ангажименти, домакинските задължения и ония желания за движение, от които имам необходимост. А кой знае? Музата може и предизвикателство различно да ми поднесе. И за нея ще си има време.
Да, това с имането на време...
Интересно положение е ;)

Хайде... Добро утро!

.

опити и оправдания

Направих някои опити. 
Засякох с хронометър кое занимание колко време ми отнема. Напоследък правя голям брой навеждания. Гледах един клип, в който се обясняваха ползите от тези движения. Стори ми се лесно и да, наистина ми е лесно. Вече правя 100 повторения за 3 минути и 30 секунди. За сега правя и втора серия от 100 повторения след около минута почивка. И най-интересното е, че времето е същото. Навежданията са идеално раздвижване и получаване на гъвкавост и енергия. След двадесетото навеждане тялото сякаш влиза в друг "режим" и темпото само си идва. Със затворени очи, усещам как увлича... Усещането е, че мога така до безкрайност да продължавам. 
Неотдавна си засякох продължителността и на тибетските упражнения. Оказа се, че 7-8 мин са необходими за тибетските ритуали, които са изключително силно енергийно въздействащи. До сега се доверявах на прочетеното, че са необходими 10-15 минути. Как да не съм доволна? :) 
За планк 3 минути са необходими за серия от 3 пъти по 30 секунди задържане и 30 секунди почивка /която може и да намалява/ 
Петминутката за японския масаж и още пет за почивка след това, носи изключителна лекота и подвижност на всички стави. 
Виброгимнастиката е точно 70 секунди, които отделени три - четири пъти през деня, могат да направят чудеса и за вените, освен другите ползи. 
Оказва се, че за такива, уж малки неща, които оказват голямо въздействие върху човека, не е необходимо много време и оправданията- нямам време, изобщо не действат. 
И като се замисли човек колко минутки губи тук и там, де съзнателно, де без да го осъзнава... 
А колко малко трябва, за да се почувства човек Човек. 
И никакви оправдания! 
А аз наистина не мисля да си търся оправдания за липса на време. 

.

вдъхновение

Пролетта ме вдъхновява...
За всичко!
Вчера и днес посрещам изгрева край реката в компанията на велосипеда и с десет километра се подготвям прекрасно за предстоящия ден.
Вчера, следпразнично и следтравмично, поднових тибетските упражнения. Вчера с петнадесет повторения, а днес с максималните двадесет и едно. И имах усещане, че мога да направя поне още толкова без проблем.
Това усещане е силно, мотивиращо, радващо.
Резултатът е, че имам желание за създаване на още хубави навици. Но за тях повече ще си кажа друг път, че днес... трябва и да се поработи ;)
Спорен ден!

.

разходка

Следпразнично мотивацията за движение е голяма.
Още повече, че тази сутрин много се харесахме с кантара. Дори следпразнично ме радва ;) Това си е още мотивация. От където и да го погледнеш...
Днес е повече от хубав пролетен ден. Не е за изпускане и не го изпуснах. Много съм доволна. Изпълнена съм с енергия. А това много ми харесва.
Отново бях в компанията на велосипеда, вярна дружка ми е.
Пролетта е в силата си - ароматни цъфнали храсти, дървета раззеленяващи се с часове, нацъфтели треви, пчелички жужащи от цвят на цвят, песни на влюбени птици, реката забързана тича...
Естествено е да имам намерения и за следващите дни. Обещавам си да не пропускам нито ден без активно движение. Сега, когато травмата ми отминава, идеите са много. Че кой друг да има идеи много, ако не аз ;)


.

пролетно и леко

Пролетта иде и на мен ми е все по-леко.
Не само физически. Физическите измерения на промяната не са големи, но другите са наистина големи. Виждам, че резултатите се задържат и продължават в правилната посока. Имаше момент, в който варирането на резултатите ту надолу, ту нагоре, ми тежеше. Тежеше на мислите, на настроенията, на намеренията. Нима можеш да летиш в мечтите и намеренията, когато виждаш, че каквото и да правиш всичко си е същото. Или почти същото, което не дава крилата, от които имаш нужда.
Допускам, че настроенията са били породени от танца на хормоните ми. Но така или иначе, трябва да се укротят, за да мога да изпълня Решението си. И май се кротнаха... за сега...
Направих и промяна. Вечерята е лека и около 19 часа. Това, което добавих е 15 грама протеин на прах с около 200мл вода, който се хапва при лягане. Лягането ми е около 23 часа. Не на едно място съм чела, че е хубаво последното ядене да е предимно протеиново. И поне на три места, на които вярвам, има препоръка за прием на нещо малко и протеиново преди сън. Вече десет вечери преди лягане хапвам протеина и... има разлика.
Напълно възможно е да има и плацебо ефект, но дори и да е така, важното е, че е в посоката, която ми харесва. Чувствам, че се наспивам по-лесно, имам повече енергия през дните, кантарът е дооста по-благосклонен. Вярно, че и храненето ми е по-стриктно, но мисля, че и то е такова, поради същата причина.
И няколко думи за закуските ми: От десет дни закусвам едно и също - протеин, мака, рожков, бадеми или орехи и ябълки. Преди тези дни имаше още пет-шест дена, когато вместо ябълка беше печена тиква /разбира се без захар/. А днес направих промяна - ябълките са вече ябълки и малини :) А малините са от миналото лято, подбрани собственоръчно и във фризера.
И не бива да пропускам, че в последната седмица имах повече разходки сред природата, имаше съботно-неделен агрофитнес, както и навиците с тибетските упражнения са устойчиви, а също и някои други по-нови навици.
Това е... Пролетно ми е... Леко ми е...

.

ден за движение

Почти цяла седмица, не съм идвала насам.  Истината е, че ми се идваше, но не успях да се организирам. Но не мога да пропусна днешния рекорд.
Прекрасно време - пролет във всяка тревичка, във всяко клонче. Пролет в слънчевите лъчи, в синия безкрай небесен, в закачливи песни на птички, в речния бързей.
Днес ми се случиха две разходки. И все с приятна компания.
Сега усещам лека умора, но пък много приятна. Доволна съм от движението. Все пак 16 000 крачки са си хубаво нещо :)
Усещането, че идва  пролет е особено. Едно такова - шарено и подвижно. Топло, изпълнено с желания, с устрем и живот.
Хубав ден...
За малко да забравя... Тибетските упражнения отново са част от дните ми. Един хубав навик се завърна :)
Време е за Сънчо. Защото от тази вечер започвам да си лягам рано. Каквото и да значи за всеки...
Лека нощ!


.

неделно-вечерно

От известно време се опитвах да вляза в Зоната. От началото на годината си имам компания и е по-лесно. Признавам, че има дни в които сме около Зоната, но в повечето сме стриктни.
Миналата седмица приех ново предизвикателство. Реших, че мога да съчетавам новите правила със старите.  Истината за мен е, че когато храненето е балансирано - с протеини, въглехидрати и мазнини, нещата са далече по-контролируеми.
За съжаление,  закъснявам с вечерята. Сутрин ми е трудно да ставам и спя до по-късно.
Ето и тази вечер окъснях. Но пък ходихме на разходка. Чувствам се добре, но явно трябва да намирам друго време за тези разходки. Тези, вечерните разходки са ни друг хубав навик, който от началото на януари се опитваме да възстановим. За сега успеха е по-скоро променлив. Но нека не съм максималист, все пак е важно старанието. Ето, тази вечер ми беше студено и изобщо не ми се излизаше, но съм истински горда със себе си, че надвих онова гласче дето ми викаше: "я си полежи, топло е, къде ще ходиш..."
Такова ми е сега. Малко виновно /ама малко, защото знам, че не трябва да се съдя прекалено, а да се поправя/, малко гордо, все пак надвих мързела си, и малко мотивирано да продължавам напред, Иска ми се да е повече мотивацията ми. Надявам се, че утре ще я намеря...
Разбира се, че ще я намеря!
Лека и топла нощ!

.

реалност

Тази вечер се изправих пред реалността...
Истината е доста стряскаща...
Видях снимка... моя...
Това съвсем не е това, което виждам в огледалото. Нито това, което "виждам", че съм.
Емиии...
Още една причина да е по-силна мотивацията ми в това, което съм започнала. Или по-скоро продължила. Продължавам с връщането на хубавите ми навици в ежедневието ми. И без отклонения. Изобщо нямам време за колебания, а само за действия!
Наистина ме чака сериозна работа... Да, работа ще е!
Ще успея!
Защото го ИСКАМ!
Защото искам да да бъда ЗДРАВА!
Защото искам да се чувствам неограничена от излишествата, които нося сега!
А бе, ИСКАМ промяната!
ИСКААААМ!!!
Знам, че Мога!
Имам половин век зад гърба си... Нищо не може да ме спре, да ме отклони от това, което Аз искам!!!
И така...
Сега си лягам, а от утре съм човек с ясна посока, с прав Път напред. И никакви, ама никакви, отклонения!!! Мога!
Лека нощ!

п.п. Днес бях на разходка. Една от поредните, в които използвах хубавото време.
Разходките ще продължат, но в никакъв случай няма да останат само разходки. Трябва да има повече. И ще има...
Лека...

.

новости в септември

Да, септември започва с новости. Казват, че всяко ново е добре забравено старо. При мен е само позабравено. Но вече е в дните ми. Разходките с велосипед са едно от приятните ми сутрешни занимания. Казвам разходка, но това си е и прилично натоварване. А аз имам нужда и от такова натоварване. Не съм забравила нищо.
Не съм забравила сутрешния хлад, който освежава и събужда всички сетива, ако все още има позадрямали. Птици в шубраците, катерички в клоните, листа застлали есенен килим... И бързината, с която се сменят ситуациите, е толкова омайваща, пристрастяваща.
Тибетските упражнения са отново част от дните ми от известно време. Но днес е началото им при завоя на реката. Там, където енергията е особена и усещанията са вълшебни.
Тази сутрин, след бурята снощна, въздухът е по-чист, сутрешния хлад е по-свеж, птиците са по-живи. Природата е пречистена и... преродена, дори и в септември.
Днес е по-хладно, но и много приятно. Септември е красив и по-красив ще бъде...
Доволна от такова начало на деня, продължавам напред...

.

следпразнично

Април е месец на хубави пролетни празници. Те вече са в миналото...
И делници редят се. Но не са сиви делниците.
Всъщност от всеки зависи колко сиви, цветни или многоцветни ще са дните му.
Аз избирам за себе си много цвят.
Днес е сряда. От където и да се погледне - делник до мозъка на костите е.  Да, ама не е...
Моята сряда е Енергия, Цвят, Вълшебство, Магия...
Един от най-прекрасните начини да ми се случва това е йога практика по скайп със Соня.
Това е...
Сряда като сряда. Делник като делник. Но само с една малка разлика - час и половина йога практика...
Повтарям се, но пак ще го напиша - най-прекрасното начало за един вълшебен ден! И не само за един! 
Усещането за енергия, за цялост, за съвършенство е най-лесно постижимо /за мен/ с тази практика.  Колко малко усилие е необходимо, за да намери човек време за това, което му носи хармония. Чувствам се щастливка, че успявам.
А сега за един лесен начин да поддържам друг хубав навик - пиенето на вода. Сигурна съм, че нямам проблем с приема на вода, отдавна се научих да го правя. Но съм възхитена от една възможност, която ми позволи да се проверя.
Днес всички са на "ти" с умните си джаджи, дето носим по джобовете. И някой, някъде измислил едно приложение дето да напомня за пиенето на вода. И на моята умница преди четири дена й се качи такова нещо. Първото нещо, което ще кажа  - забавно е. Отчита ми вода, сок, чай, кафе, бира и т.н. За мен не всичко е интересно - достатъчно са ми вода и чай -  билкови запарки.
Та, какво се оказа? Да, нямам проблем с приема на вода и чай - необходимите ми течности. За трите дена имам четири - пет напомняния да пия вода. Настройката ми е през час, но може да се индивидуализира. Джаджата определя необходимото количество според килограми, време, физическа активност. Оказа се, че дневният прием съм го достигнала в следобедните часове. До края на деня си изпълнявам "нормата" на 150% ;)
За мен този експеримент се оказа важен. Мога да вярвам на субективните си преценки.
А казах ли, че е забавно? ;)

.

април е

Април е...
Аз си продължавам. Хубавите навици затова са хубави, за да си ги спазвам. И аз си ги спазвам. Е, ако кажа сто процента, ще е прекалено. И аз съм човек, а няма безгрешни човеци. И аз си греша, но се старая да не са ми много грешките. За сега се справям :)
Пролетта предполага повече активности сред природата. Възползвам се от възможностите, въпреки работата, която имам. Не се оплаквам. Забелязала съм, че когато имам повече задачи съм по-организирана. Е, все има още нещо, което бих искала да съм направила, но... Ще подобря организацията ;)
В дните с повече ангажименти и стрес мога да оценя какво получавам от навиците си, от времето отделено за мен. Ако някой каже, че може да се избегне стреса в днешния век - не му вярвам. Но пък може да се противодейства и разрушителното му действие да се сведе до нула или поне намали значително. При мен най-силно противодействие оказват практиките с йога по скайп и всяка възможност за допир до природата.
Безспорно в помощ са ми и всички други хубави навици - виброгимнастика, пчелен прашец, плодове, билкови чайчета, бистра водица... Разбира се тук се включва и начина на хранене, който все още търси баланса си ;) Определено имам /за сега/ малки успехи. Вярвам, че скоро ще отчитам големи ;)
Април... Пролетен, цветен, променлив, зелен, земен, топъл, забързан...
Продължавам... 
По пътя... 

.

седмица на йога

Така е. Получи се седмицата на йога със Соня. Три сутрешни практики и една вечерна в най-енергийната компания!
Малък поглед назад, когато очакванията ми от йога-практиките бяха релакс, раздвижване, повече енергия, спокойствие... Днес получавам всичко това и още много!. Не може да се опише с думите, които ми се намират, затова и няма да опитвам. Оставям се на чувствата, те не лъжат. Чувствата са силни, вълшебни, магични!...
Сонче, благодаря!
В тази седмица продължавам и с хубавите ми възродени навици - тибетските ритуали, виброгимнастика, пчелен прашец за закуска, чаения ден в понеделник и много чай в другите дни.
Харесва ми когато правя хубави неща за себе си. Продължавам си.
Отивам поредна доза чай да си запаря. Избор имам си, вариантите безброй са. Избирам според интуиция. Дааа, хубаво нещо е да си слушам интуицията. Не само за избора на бурени ;)
Интуицията...  Това е тема голяма, някой път ще дойде муза и за нея. 
Добър да  е денят напред!

.

нова седмица

Понеделник е. Началото на нова седмица.
Неделята ще се запомни с хубава обедна разходка в снеговете. С постоянството ми с хубавите навици, които си възвръщам. С пчелен прашец за закуска.
Но това е миналата седмица.
Тази започна с летящ старт с най-магичната йога практика със Соня. Сонче, благодаря!  < 3
Започна и с успешен чаен ден. Чаен ден на лилавите билки беше днес. Салвия, лофант, лавандула...  За лилави настроения и не само. 
За утре плановете са за сутрешна йога. За закуска си накиснах пак от пчелния прашец. Ще му добавя утре пчелен клей. Не смея да планирам разходки, такива каквито искам. Но ще се наложи да изляза, за да свърша някои неща. Нововъзстановените ми хубави навици разбира се, че си имат място в утрешния ми ден. И не само в него :) Де що са дни напред...
А сега е най-добре да гушвам Сънчо и...
Аз ще спя спокойно.
Лека нощ!

.

съботни размисли

В събота ми е размишляващо ;)
Връщам се назад до понеделника и си мисля, че добра седмица ми се получи. 
Добрите ми навици се затвърждават. Виброгимнастика и тибетски упражнения са вече ежедневие за мен. Понеделник бе и един изключително успешен чаен ден. Чаят е и един хубав и топъл навик за студените ми дни. Ежедневие, което си го търся заради хубавите усещания, което ми носи.
В понеделник самостоятелна йога практика. Във вторник и сряда сутрешните йога практики със Соня. В четвъртък вечерната двучасова йога практика. Прекрасни и вълшебни усещания!
Времето позволи и няколко дневни и една вечерна, с различна продължителност, разходки. 
Не може да се отрече, че зимата е красив сезон. Във всички случаи е по-добре да се вижда хубавото, вместо да се набляга само на студа и негативните усещания. Да, вярно е - студено е. На моменти неприятно е, но... решения има. 
От утре ще подновя и друг хубав навик. Пчелният прашец е чудесна закуска. Може да се комбинира с пчелен клей, мед. Съвсем подходящо за сезона е. Препоръчва се и кисело мляко, но... аз си го накисвам с водичка ;)
Очертава се и утре приятен ден за разходки по обедно време. Сигурно ще се възползвам :) Така де, слагам си го в плана. 
Изключително съм доволна от себе си. Радвам се на постоянството си. След ден отново е понеделник и за мен пак ще има етикет - чаен ден. Защото ми харесва да правя хубави неща за себе си...

.