в правия път

Да, много време мина.
И не съм го "ударила през просото".
Имах нужда от време да се подредя.
И почти съм успяла.
Завърнах се на правия ми път. Път, по който имах резултати, каквито търся и целя.
Много пъти се запитах, защо се отклоних от този път, след като бях видяла успехите по него. Къде и кога се губи мотивацията, постоянството и... Питах се и отговори не намерих. Не искам да търся вина. Имам я, но няма да я ровя надълбоко. Нямам нужда от вина, от самообвинения. Ще приема, че това е част от пътя и ще продължа напред.
И понеже в живота сме зависими и от други хора, не винаги намеренията могат да се изпълнят на сто процента. Е, аз няма да съм максималист. Ще съм доволна и на осемдесет ;)
Може би е добре да си отчета една грешка. Когато започвам нещо или се завръщам към нещо, вече било част от ежедневието ми, искам да въведа на максимум промените към днешното ми ежедневие. Може би понякога, за някого, това да е работещ вариант. Казва се: "от днес" и всичко е на 180 градуса преобърнато. За мен това се оказва твърде бързо изчерпващ се мотив.
Този път започнах, да, вече започнах, с постепенно въвеждане на промените в дните си. Истината е, че на психическо ниво не чувствам никакъв протест. Физическото ми състояние е доволно при всяко положение.
Вече споменах, че започнах завръщане към Пътя, който в определени моменти ме е водил към целта. Все още има шубраци и неравности по него, но до месец вярвам, че ще съм стъпила на равен и прав Път.
Основната промяна, която сега правя е в начина на хранене. Може би ще пиша по-нататък повече, днес това не е темата.
Летните ми месеци като по традиция предполагат начин на живот по-често близо до корените, с много ангажименти към градината, домакинството. В дните ми има доста движение и доста умора. Но умората и резултатът от свършеното ми носят удовлетворение, което е несравнимо с нищо.
Може би това е... удовлетворението е нещото, което е същността.
Какво ми донесоха промените? Това е въпрос, на който мога и искам да отговоря.
Донесоха ми спокойствие. Донесоха ми увереност. Донесоха ми енергия за безбройните ежедневни задачи.
Казват, че няма случайно неща. Аз вярвам в това. Няма и случайни срещи. Неописуемо е настроението, когато имаш съмишленици в делата си, спътници по пътя си. Когато имаш подкрепата на хора, които се движат по съседния път... Когато можеш да подадеш ръка и ти... 
Ето, и затова съм спокойна и уверена.
Не, нямам съмнения кой е моят Път. Имам не малко знания, имам и опит, макар и за кратко. Моят препъни камък се е оказвал винаги Постоянството. Да, винаги, но до сега!
Сега е различно! И ще бъде различно. Освен, че ще вървя по Пътя си, то и ще стигна до Целта. А Целта е здраве! А новата фигура е бонус.
А целта на написаното днес? Важна е! Това е благодарност към Съдбата за неслучайните срещи. Благодарност, че знам, че мога, че се справям чудесно. Това е и една отлична самомотивация. И едно напомняне към себе си, че съм специална... ;)
Денят ми е балансиран във всяко едно отношение, на всяко едно ниво...
Другото... Другото е намиране на прохлада в днешния летен ден... И ароматен чай лофант ;)
Прекрасни летни дни!

.