по-добра съм

Днес съм по-добра.
Дааа... Осемте километра на седма степен на кростренажора ги минах за тридесет и две минути! Това си е с две минути по-малко от вчера. Затова съм по-добра ;)
Днес се случи в ранния следобед, но важното е, че се случи. Имах някои задачи, които мен чакаха. Минаваха ми и мисли за по-кратка тренировка днес. Или за половин тренировка сега, а после пак... Горда съм, че успях да овладея всички подобни саботиращи ме мисли и да си изпълня заплануваното. След края на тренировката бях горда от себе си.
Доказах си, че каквато и работа да имам през деня имам възможност да си правя тренировките. Ако не мога сутрин преди деловите задачи, то може да е по обед, а защо не и в следобедните часове. А след това време за задачи колкото си искам. Разбира се, не изключвам възможност и за вечерни тренировки, но не ми се ще да са често, защото от опит знам, че е по-лесно да се отложи вечерното раздвижване, отколкото в друго време.
Днес направих и още нещо. Към  менюто от миналите дни има добавка. Днес си хапнах две ябълки. И една лъжица мед... нямаше начин да не опитам новия мед, така изкусително течен, тъмен и... мммм... ;)
Тук, в блога, днес Albena Weibel ми бе на гости. Поздравява ме за волята. Нейното мнение поведе мислите ми в една посока. Ще ми се да ги споделя. :)
Не знам до колко тренировката, която си правя е голяма или малка. Но това е нещото, което в момента правя с удоволствие, определено с натоварване, но не и прекалено. Знам, че с времето натоварването трябва да се увеличава, за да има резултат. Защото аз не целя само поддържане, а постигане на по-добра физическа форма и кондиция.
Истина е, че в последно време, с есенното сутрешно застудяване ми стана неприятно да излизам с велосипеда. А това доведе до доста намалена физическа активност. Сега с тренажора на терасата мисля, че компенсирам.
Другото, за което се замислих е, че в последните дни не се храня правилно. В смисъл, че моите разбирания са за балансирано и разнообразно хранене. Не съм привърженик на краткотрайните диети. Смятам, че начина на хранене не би трябвало да е за седмица или месец, а после пак... по старому.
В същото време мисля, че някаква промяна в начина на хранене, може да подтикне организма да излезе от застоя, който неизбежно се появява в някакъв момент. Реших, че това може да се получи с няколко дена, в които да наблегна на киселото мляко. Смятам, че киселото мляко е един чудесен продукт., който помага на организма да се поосвободи от някои излишни неща, а в същото време е достатъчно засищащ и организма не гладува. А това, което разбрах и от опит е, че никога не бива да гладува организма. Тогава се забавят всички процеси и се провокира стремежа за складиране и... ето го йо-йо ефекта...
Млякото, на което се спрях не е в чист вид. От многото ми четене реших да опитам да направя комбинацията с пектин. Добавих му и канела, която в подобни случаи е доста подходяща добавка, а и аз обичам канелата, като подправка. Млякото, което използвам и в другите си дни на балансирано хранене е от нискомасленото, към което добавям по два ореха на кофичка мляко. И сега не са излишни. Реших, че мога да си позволя и лъжичка мед за разкош. И без това калорийният прием е доста намален, а медът, освен чудесен подсладител е източник на енергия и много необходими витамини, минерали, ензими, аминокиселини и каквото се сети човек. Пчелният прашец, който пия сутрин преди закуска, допълва картината.
Малко неочаквано за мен бе необикновения засищащ ефект на тази комбинация. От закуска до вечеря.
Не знам до кога ще продължа така. Смятам, че тялото ми ще си каже. Днес посегнах към ябълки. Смятам, че това си беше искане. Така или иначе по празниците няма да е възможно да продължавам точно така. Но смятам да опитам два пъти на ден половин кофичка мляко с добавките за закуска и обяд или вечеря. Мисля, че така ще ми бъде по-лесно по време на празничните трапези да се въздържам от прекалености. Да, ще си опитам от доста неща. но знам, че няма да прекалявам с нищо.
Сигурна съм, че по този начин, ако кантарът не посочи посока надолу, то няма да посочва и нагоре ;)
Има и едно недобро нещо в очакваните дни. Ще бъда далече от тренажора си, но... ще опитам с друго.
Решила съм и да продължа да си пиша тук. Усетих, че днес мисля за отчета си тук и това ми даваше усмивки и мотивация. Не е малко, значи ще го използвам :)
Отивам заслужено да се гушна в завивките и да помечтая за... ... ...
Тайна е ;)
Но е мечта, значи е хубаво ;)

.