Добре де, вярно е, че с малки крачки далече се стига. Но може би пък, с много малки само се ситни и... до никъде...
Сама трябва да си направя промяната, никой друг не може да направи моята промяна.
Всъщност не знам от каква промяна имам нужда. Малка ли, голяма ли?
Сега се замислям дали от промяна имам нужда или от постоянство. Понякога съм пример за устременост и постоянство в действията си. Но се и случва хаос да ме владее и тогава сама не се познавам, но пък се чувствам и особено - "в кожата си...".
Едва ли днес ще се справя със себеанализирането. Не ми и трябва.
Всъщност, дали пък не ми трябва? Дали не трябва от тук да започна, от анализа на себе си?
Когато имам работа и тя е малко, способна съм да се мотая и да закъсня в крайна сметка. Когато от задачи съм затрупана, да ги отмятам мога бързо, независимо от сложност и обемност.
Напоследък малко са ми задачите, особено служебните. Но това води до разконцентриране във всички области от живота ми. Време е да "се стегна"...
Промените са катализатор на живота...
Време е да се прегръщаме със Сънчо и утре да запрятам ръкави в буквалния, и в преносния смисъл ;)
Нещо трябва да се промени...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар