Днес се случи нещо невероятно. Всъщност, очаквах го, предполагах го, но... толкова скоро... Днес е вторият ми ден с нов хранителен план. Трябва да се храня в определени часове. Както си седях на компютъра след обяда, както си работих, четях и помотвах изведнъж... усетих, че ми се хапва нещо и... погледнах часовника -15:01... Това е часът ми за следобедно хапване...И това ако е нормално?! До сега никога не съм се хранила под час. Това ме изуми.
Приемам го като голям плюс. По подобен начин си усетих и времето за вечерята. Вечерях около 18:00. А след вечеря...
В 19:00 излязох с щерката за компания и с двамата ни кавалери - велосипедите ;) В тяхна компания бяхме за час и половина и за осемнадесет километра, че и повече.
През деня енергията ми имаше възходи и спадове, но какъвто възход се получи по това време... Хубаво ми е. Раздвижено и леко уморено. Но то си му е и време. Тази вечер ще си легна в желаното от мен време. Ама първо да си се похваля тук ;)
В следобеда си направих и ходене за около четиридесет минути. Е, ходене с токчета из града, ама си е ходене ;) Вероятно е да си въобразявам защото ми е много силно желанието за промяна, ама... панталона, който си носех преди празниците, днес ми беше с мъничко по-свободен ;)
Планът ми за следващите месеци не допуска среща с кантара по-често от два пъти месечно. И няма да го направя. Вярвам в резултата, днес повече от вчера ;) и затова ще съм спокойна.
Днес си дадох сметка, че съм много спокойна. И това ми харесва.
Спокойна нощ!
.
Да, кантара е лош съветник...колкото по-рядко го гледаш, толкова по-добре. Понякога не губим и грам, но панталоните оширяват... това е важно. Успех! (Ива)
ОтговорИзтриванеПрава си, Иве! Освен кантара е важен и метъра. Ама аз наистина няма да се изкушавам да ги използвам :)
ОтговорИзтриване