Вече се изморявам... Сигурно остарявам... ;)
Ето:
На 46 съм...
Четиридесет от тях съм с убеждението, че съм дебела... Първо другите ми го натякваха, а после им повярвах...
Гледам снимки... нормално момиче съм си била... Но когато всички те сравняват и ти го повтарят ти започваш да вярваш и... просто ставаш такъв...
Вече наистина съм дебела... А това ми омръзна... Искам да съм... по-добре изглеждаща... и в собствените си очи. Страхувам се, че никога няма да успея.
Искам да го направя заради себе си. Вече не знам как. Опитах какво ли не.
А вече и мотив нямам. Записах се за преглед при д-р Атанас Михайлов...
Знам, че всичко е в моята глава. В моите емоции.
Но не мога сама да се справя. Емоциите ме връхлитат и... храната най-лесно потушава бурята в мен... Все още съм здрава.... До кога ли?
И се страхувам...
.
Настръхнах! На 46 години съм, 40 от тях съм... Само тази равносметка би била достатъчна на много от страничните наблюдатели като мен - благодаря ти!
ОтговорИзтриванеИ успех - постигни това, което искаш! :)
Да добавя - забелязала съм, че често казваме "всичко е в главата" - като че ли това е нещо безобидно. А то точно това е проблемът, който не може да се реши току-така. Лесно би било, ако не беше в главата. И още нещо, дано не досаждам - главата и емоциите не са едно и също нещо (понеже виждам, че ги цитираш заедно). В Йога се твърди, че емоциите са в/от слънчевия сплит, манипура чакра. Склонна съм да го вярвам и да съм убедена в това - от собствен опит. Не знам дали ще ти е от полза да разграничиш емоции от глава, но не се знае - дано! :)
Благодаря ти, Соня!
ОтговорИзтриване"всичко е в главата" - съвсем не е безобидно, както казваш и ти. Не съм си и помисляла да го омаловажа. Както и под "глава" не разбирам само разума, а имах предвид по-скоро, че проблема е проблем на психиката ми.
Мисля си, че мислите пораждат емоции, а те мисли... и пак емоции и пак мисли... Ако отъждествим разума със съзнанието, то подсъзнанието е онова, което е подвластно на емоциите, на интуицията, на чувствата... И то, подсъзнанието, успява да подведе съзнанието, или пък съзнанието подвежда подсъзнанието...
Ама, че каша стана... Исках да кажа нещо, ама май не се получи гладка мисъл...
Предполагам, че ако успея да си събера съзнание и подсъзнание да работят в една посока... ако успея разум и чувства да поведа по една пътека... Всъщност кой знае дали пък точно това ми трябва?...
Соня, ти сигурно ги разбираш тия мои разхвърляни мисли... остава и аз да си ги разбера ;)
Лека вечер! :)