вторник, 23 юни 2015 г.

вторник си отива

Отива си вторник. Пълен, смислен, доволен, спорен, енергиен...
Един ден с доста работа и то успешна. Един ден за едночасовата йога. И едно осъзнаване, че след йога практиките вече не съм уморена, не ми се спи, а имам енергия, енергия... Хубаво е това усещане. И една бърза сметка, че вече по-малко от седем часа нощен сън са ми достатъчни. Не е далече времето, когато ако нямах осем часа на другия ден не бях във форма.
Може би главната дума за днес беше енергия.
Тази енергия и вечерна разходка има си в актива. Три километра из почти заспалия град са си добро движение. Беше приятен вечерния хлад. За разлика от миналата вечер, когато си беше възстудено даже.
По разни причини сутринта не излизах. Основната, от които е, че ми няма дружката за сутрешни разходки. Ама утре ще се "взема в ръце" :). Не искам да пропусна магическото утро на Еньовден. Отдавна, не помня от кога, този ден ми е особен. Някак самодивско ми е... ;) /хихих/
А сега...
Време е...
Лека нощ!
Магична нощ!


.

Няма коментари:

Публикуване на коментар